понеделник, 20 декември 2010 г.

Дърпам завесата

Когато Ламот обяви, че изчезва за месец, реших, че някак си трябва да се справя с дисбаланса в блогосферата и се втурнах да пиша постове, били те и до болка тъпи. Ето, че вече от четири часа Ел е дръпнала завесите и пак от мен се очаква да се справя с този нов срив в блогоматрицата. А както знаете, когато нещо се променя в Матрицата, е възможно да станете свидетели на дежа вю.

Ами ей го! Да ви се стори, че видяхте два пъти да падат завесите?

Много се надявам Ел да размисли или поне да "определи" сроковете на отсъствието си и така да предизвика ново дежа вю, резониращо с вдигане на тия толкова тежки завеси. Дотогава, приятели, оглеждайте се осторожно за нови дежа вю-та, защото агент Смит не спи. Той е навсякъде, дори, когато си мислите, че сте сами в тоалетната.

събота, 11 декември 2010 г.

Филмите, от които ми се драйфа (част 1)

"The Walking Dead" - един от най-реалистичните хоръри появявали се на телевизионен екран след "Дунав мост". Разбира се тук актьорските изпълнения са, ако не толкова реалистични, то поне два пъти по-живи от съответните превъплъщенията на Йоана и Чочо Попйорданови. Усещането, че, ако бръкнеш в главата на зомби можеш да извадиш пихтиест мозък, е десет пъти по-наситено, отколкото, ако си представиш, че такъв можеш да извадиш от главите на Чочо и Йоана. Оценка 1/10 (Единицата в повече е заради безподобния реализъм в шести епизод, където всички се натряскаха, като тюфлеци, в следствие на което най-после започнаха да постъпват логично спрямо ситуацията).
Ако ви се драйфа, вината е във вашия телевизор
"Transformers" - кой не е драйфал при вида на Шая Лебьоф, кой не е прегръщал тоалетната чиния! От блога на Скротума научих, че на самата Мегън Фокс и се вомитирало, когато излизала на снимачната площадка придружена от Лебьоф (последното не бе допълнено в новината, но аз веднага се сетих). Затова, когато гледате бъдещите му превъплъщения, избягвайте предварително да ядете Бьоф Строганов или изобщо да ядете. За предплочитане е направо да не гледате филма. Между другото Мегатрон и другите метални отпадъци можете да ги гледате в епизодите на "Капитан Планета". Оценка... колебая се между 00/10 и -10/-10.
"Мога да си прекарам мозъка през ей такава дупка."
"The Hurt Locker" - филмът изиграл жизнено важна роля в оформянето ми като млад хейтър. Някои филми са ми повдигали самочувствието, други са ми повдигали малкия Ностромо (е, те са много), но от този най-вече ми се повдигна. Няма толкова надценена боза в историята на съвременната кинематография, а аз лично съм пил много бози и знам, че само пластмасовата им бутилка струва повече от този боклук. Драйфа ми се дори само като си помисля за Бигалоу и несретното й творение. Оценка: да си гледа работа, не заслужава да му давам оценка.
Нали се сещате защо се държи за стомаха...

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Меркантилна реклама с идеална цел

Тъй като в предният си п(р)ост просто си говорех разни простотии на тема "Какво ли е да съм блогър прост?", избягвайки финансовата страна на въпроса (а то имало и такава), реших този път да обърна внимание на хонорара, който ще ми бутнат от Хеликон за следващия ми рекламно-агитационен материал. Всъщност е малко пресилено да говоря за хонорар, понеже стоте процента отстъпка за следващите 20 книги, които ще закупя до края на годината, в действителност никога не биха ми били изплатени в паричната им равностойност, но пък, ако продам книгите или ги раздам под формата на подаръци срещу бъдещи облаги, то спокойно можем да си говорим за съвсем сериозно възнаграждение. Разбира се, това е в сферата на фантастиката, защото нито от Хеликон ще ме бройкат, задето съм ги споменал в тотално неизвестния си блог, нито пък аз ще играя на дребно за някакви си 20 книги. Добре би било да са поне два-три рафта.

Става дума за поредицата "Паметта на човечеството" на френското изд(ев)ателство Larousse, специализирано в издаването на речници и енциклопедии. Трите книжки, до които се домогнах, са:

"Големите загадки", ICON Publishing House, 2000 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Ако все още не сте разбрали, че големите загадки крият в себе си ключа към бързото забогатяване, то това е енциклопедията, която бързо ще ви изведе на печелившия път. Ще научите как да спекулирате с мистификации, как да ги създавате и насаждате сред лековерните хора и от това да извличате дивиденти. Не забравяйте също че, ако се изпотите "на Исус" (т.е. на потника ви след изпотяване се материализира лика на Спасителя, или пък на Иво Сиромахов и Митко Парашкевов взети заедно), трябва да го снимате преди потта да се е изпарила, защото има хора, които ще ви дадат пари за това.

Ето и няколко странички от книгата:

Как всъщност е тръгнал митът за Нострадамус. Жена му го помолила да й предскаже кога ще й дойдат гости от Червен бряг и той създал първият удивително точен календар на менструалния цикъл. После естествено успял да предскаже появата на Хитлер и изневерите на Берлускони.

Колкото повече злато е замесено в мистификацията, толкова по-скъпи проститутки ще можете да си наемете след това.

Ето я и цялата Вселена от хитринки, гарантиращи ви успех:
Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


"Големите изследователи", ICON Publishing House, 2004 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Големите изследователи правят големите пари. Ако не сте изследовател, няма как да откриете народното творчество в Интернет, нито пък да си изградите репутация на печелещ от изследванията си крадец. Ако ли пък не печелите от кражбите си, то тогава сте просто един обикновен крадец, което също си има своите недостатъци.

Две странички от книгата:

Контрабандата с бандероли е само една част от богатият на възможности свят на изследователя

Когато един народ е изтощен от продължителни войни и корумпирани политици, вашите далавери изобщо няма да му правят впечатление и ще можете свободно да си разигравате коня

Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


"Големите трагедии", ICON Publishing House, 2002 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Ако и от големите трагедии не можете да припечелите някой и друг лев, то тогава песента "За крадец не ставаш сине" явно е писана точно за вас. Големите трагедии създават сензацията, а сензацията е реклама, а където има реклама, има Гугъл, а, където е Гугъл, има ускорен растеж на бизнеса и редовно изплащане на дивиденти на първо число, всеки месец.



Две странички от книгата:

Търговията с трагедията на хора от други раси винаги е носела печалба
Смесете лимонада и евтин шампоан и го рекламирайте като лекарство против чума

Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


Съвсем извън тона на поста, книгите наистина са много информативни и изглеждат доста интересни, съдейки от това, което успях да разгледам до сега. Предполагам, че все още се намират из клоновете на Хеликон, така че дори и лично да не проявявате интерес по темите, твърде вероятно е да успеете да зарадвате някой любознателен индивид, като му подарите една или няколко от тях по случай наближаващите празници.

Също така съвсем няма да се разсърдя, ако ме почерпите подобаващо за безвъзмездния ми труд да сведа до знанието ви условията на тази изгодна сделка. Така вероятно ще съм първият редови блогър изкярил нещо от писането на незначителни постове.

петък, 26 ноември 2010 г.

М-р Его

Днеска ми е едно петъчно такова (може би щот е петък), затова реших, че е време да направя нещо, за да си изпълня обещанието за тъпите постове. Както обаче често се случва, най-тъпите ми постове са инспирирани от интелигентните постове на други блогъри и случаят не е по-различен. Става дума за поста на Светла - "Какво ли нещо е да си блогър?". И тъй като аз знам, че да съм блогър е проклятие за блогърите, които от време на време правят грешката да ме четат, написах следното описателно стихо базирано на лични впечатления и опит.


М-р Его

Аз съм блогърче. Обичам
сутрин рано като стана
коментари в блога да засичам,
от блогърска тайфа отбрана.

Всички дружно да ме хвалят,
че написал съм шедьовър,
даже и запалки да запалят
някога на смъртния ми одър.

Кой не тачи да го тачат,
кой не люби вси да го милеят,
други с гърло да заплачат,
трети сълзи да пролеят.

Хей, Ламот стихче да напише,
Ел от Марс картичка да прати,
Скай най-после да пропише,
Вал във Лидъла да ни запрати.

И ето на, надрусан аз творя,
на постове во веки се обричам,
с радост обещани глупости редя,
за да мога блогърче да се наричам.


Следващият път обещавам да сложа и някоя картинка за цвят, за да не си помисли някой, че единстеното, което мога да демонстрирам, са комплекси.

вторник, 16 ноември 2010 г.

В анфас: Лилия

Бялата водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменно растение от семейство Водни рози, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от един до шест поста на седмица. Разпространена е в Европа, части от Северна Америка и Близкия блог. Листата й достигат до 30 cm в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от един до няколко коментара.

За да я отгледате, засаждайте малко на брой екземпляри от нея, така че да не покриват цялата водна повърхност, която ще облОгородявате. През зимата я прибирайте в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта потопете главата й в близкото блато на дълбочина от 30 до 60 cm и изчакайте, докато се убедите в неспособността й да коментира. Отпразнувайте с каса бира и пост в блога си.

Източници: Уикипедия и "Наръчник за борба с плевелите"

От известно време насам четенето на блогове вече не е същото изживяване, каквото беше преди. Липсва спокойното асимилиране на поднесения материал и неангажиращото теоретизиране върху него за сметка на трескавото очакване на първия коментар на lilia, известна още като Лилия или, както на галено обичат да й казват безбройните й ощастливени с коментар почитатели, Трола.

Съмнявам се някой от вас да не е фен на творчеството й и тайно да не се надява първия коментар към поста му да е нещо средно между санскритски апокрифен текст писан с ляв крак от прокажен хиндуист прекалил с употребата на марихуана и sms на неразположена ученичка адресиран до идола й Тони Стораро в два и половина посреднощ след обърнати две големи водки на крак в кварталната дискотека. Никой не може да пренебрегне и допълнителните дивиденти, които могат да се извлекат от четенето на всички последващи нейния коментари, които в 90% от случаите няма да имат нищо общо с изложеното от вас в поста, но за сметка на това ще изразяват общото мнение, че Лилия е еманацията на изчистения словоред, подводната част на айсберга и одухотворения образ на криворазбраната цивилизация. Виждал съм дори и как често заслепени от чарът й блогъри, попаднали в плен на емоцията, демонстрират възхищението си чрез слова като "Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш." (Bla) и "Лиле, трол сенилен!" (Sky Mender), и такива, които изпадат в неподвластна на здравия разум истерия: "СПРИ СЕ!!! СТИГА ПИСА БЕЗМИСЛЕНИ НЕЩА В БЛОГОВЕТЕ НИ!!! ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯ БЛОГ И НИ ОСТАВИ НА МИРА!!!" (zi4e) - признания, които едва загатват що за "pain in the ass" е Лилето.

За да не останат някои от вас с впечатлението, че ги баламосвам с общи приказки за характера на апокалиптичния дисбаланс между тема на пост и смисъл на лилиния коментар, ще приведа една кратка компилация от нейни бисери придружени с опити за бегъл анализ от моя страна. Правописът и пунктуацията са запазени.

"Ясно е, че не може всичко обещано да бъде достигнато. Ясно е и това че трябва да се направи някаква промяна, а при нея може да се наложи по-различно структуриране. Така че аз съм длъжна да бъда готова за всякакви промени. А като съм в семейство съм длъжна и да предупредя за евентуални такива. Няма нищо лошо - не е липса на доверие, само се застраховам - защото виждаш че заплашва с пълно лишаване. А в пияно състояние всичко се изпълнява и от заплахи прави факти. Въпрос на градус."

Източник: Cynical Speech

Постът на Елфа засяга въпросът за обещанията в политиката. В този смисъл коментарът на Лилия започва леко да се приплъзва по допирателната към смисъла на темата до един момент, в който внезапно придобива личен характер и ни запраща към семейните терзания на лирическата героиня, според които тя се чувства заплашена от лишения. Явно не лишения от алкохол, понеже е видно, че тя знае какво е когато член на семейството й е в пияно състояние и шамарите му стават факти, които безпардонно вдигат градуса на... взаимоотношенията им.

Извод 1: Лилия е обект на домашен тормоз, клонящ към насилие и то обикновено рецидивиращ в състояния на алкохолен афект от страна на упражняващия насилието.

"Така ли е действително? Не правя насила нищо.Ако отсреща е насила е друга тема.Аз опитвам да пазя правила за да не сбъркам.Иначе сама зная цената на това ,което живея.Никой не може да ме убеди в противното.Не съм насилник, нито лицемер.Просто не съм в добро състояне -малко съм извън строя.Старая се да не личи, но явно съдава друго впечатление.Моля за извинение."

Източник: Good evening, Seaaattle!

Странно или не тук Лилия сякаш се опитва да ни убеди, че всъщност първия извод е погрешен. В действителност постът на ini4ka третира насилието, като бич в ръцете на хората неспособни да се справят с предизвикателствата на живота и е изцяло на английски. Т.е. Лилия вероятно има познания по езика (или как се работи с Google Translate) и използва момента да ни ги демонстрира и да се произнесе по лично наболелият я въпрос за насилието, за пореден път взимайки присърце пост на непознат човек и съотнасяйки го към душевното си състояние, което, както сама пояснява, не е никак добро - вест, която лично мен ме хвърли в потрес и затова бързо потърсих лист и химикалка, за да й изпратя съболезнователна картичка с пожелания за бързо оздравяване.

Извод 2: Лилия не прави нищо насила, освен ако този, който я принуждава физически, не я убеди в предимствата на противното.

"Така може да е целия натам. Само съмнява тези всяко ден страх.Колко да казва и вижда а вече чувства това …Държи до края.Както аз не лъгал.Вярва и докато събере.Д-р Спок ще държи…Той гушка и дава инжекция целувки ако съмнява има бонус-водопад…"

Източник: Sky Mender

Велико! Пред този водопад от думи всеки опит за интерпретация би бледнял от посредственост. Връзката между поста и коментара е безвъзвратно загубена, а връзката между коментиращия и главния му мозък сякаш никога не е съществувала. Вероятно по-осезаема е само връзката между д-р Спок и героят от Стар Трек със същото име.

Извод 3: Пийте си хапчетата преди да коментирате.

"Редно е да се появяват качествени продукти."

Източник: Cynical Speech

Редно е, Лиле, защото хапчетата ти изглежда не са от най-качествените продукти. И въпреки това този е един от най-смислените й коментари, вероятно защото е и един от най-кратките й.

Извод 4: Хапчетата не са панацея. Не злоупотребявайте.

"Маалей… тука яко мирише на загоряло… чак през екрана засмърдя… Но добре, че е пусната пералнята отначало, та има надежда"

Източник: Cynical Speech

Най-после на някой му замириса.

Извод 5: Никога не губете надежда, въпреки че понякога е добре да подложиш напъните си на съмнение.

"Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко"

Източник: Cynical Speech

Напъните не подлежат на съмнение. Скучен и неуспешен опит се оказа усилието ми да откажа Лилето от коментиране. Жалко.

Извод 6: Изводите са излишни. Животът е просто едно отчайващо пътуване сред лилиините стоманобетонни колони от решимост.

"ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера."


Късно е, Лиле, отиде като вчера.

Извод 7: Никога не е излишно да се презапасиш с набухватели.

Генералният извод в крайна сметка е, че в коментарите на Лилия основополагащ е личният момент. Няма нейно изказване, в което тя да не проектира личната си драма върху темата от поста и по този начин да ни подтикне да прогледнем в нейния дълбок вътрешен свят. С други думи Лилия се разкрива и търси разбиране в очите на нас недоумяващите блогъри. Това е и основната причина да напиша този дълъг пост - да й засвидетелствам разбирането си и да й дам шанс най-после да се изкаже по темата, защото този път темата наистина е самата тя.


ПП. Ако все още имате сили, можете да продължите четенето със специално подбрани текстовете на Лилия. Ако сте попадали и на други нейни мисли и фрагменти, ще се радвам да ги добавите в коментар.


* * *

"Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече."

Източник: Cynical Speech

"Разбрах.Продължава, като всичко е въпрос на усещания.Не съм на голо .Имам подплата от много време в личен план, така че преобръщане вече има.Ще догоня без проблеми."


"Стига се майтапи.Не стига че моя ми изпусна гумите, ти предлагаш автомтично -по туитър-ако не се шегуваш???-аз съм ДА ! ДА ! но ,сега и тези обяви, малко трудно издържам..."


"Life is prekrasen.Tryabva only to touch its beauty and feel it in its full sila.Ti far its been cold for this krasota.Otpusni se.Ostavi her to enter into teb.Ne suspend it on the doorstep and-shut lids . Give way to your heart and see how many more do not vidyal.Tolkova beautiful and heat when you open it priemesh.Obicham they ..."


"Ехо пак ли започнНали трябва по-внимателно да се направи, за да няма драстични съмнения.Стига си се притеснявал.Господи, ще се разболееш така.Поне мъничко ми вярвай.Моля те"


"Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре."

Източник: Операция Кино

"Споко- в ръцете ми е.Не съм поискала ,не съм го изяла със все финтифлюшките.Просто му гледам сеира.Аз мога да търпя и това поведение или говорене не ме засяга.Мога да бъда напрегната само ако имам противоречие в мнението с човека когото уважавам.Всичко друго решавам хладнокръвно."


"Около 5и 30 видях дървена ваканция но машината ме издаде и нямаше как да реагирам.Сега здрасти"


"Трябва да усвоя хватката с трите ниви на екс.Може и да ми влезе в работа.Правя каквото правя и все искри хвърчат около трътката ми, та затова де .Не че искам да крада патент."


"Пак намеци.ОК- само ще споделя разсъжденията си и ще се увериш , че не си прав.Когато излязох сложих тел до тялото си- не ползвам джобове..Така не го търся из чантата. При тичането се запотих.Отидох на работа вир вода, в последната минута и тел беше отново до тялото ми.Изиграх си каквото имаше ,но не съм видяла че се мокри. На връщане отново тичах и пак мокра. Чак у дома разбах и то като се събличах, не по-рано, че е горещ и не работи, Предполгам че това е причината.Разтворих го да съхне и като изсъхна проработи.Сега го зареждам.Ако с това помагам да се изясни ситуацията ще се радвам.Но нищо друго-моля без съмнение към мен- обидно е.Дано за това да съм наречена дявол, да няма и друго, защото нямам идея какво може да провокира подобно отношение към мен.И това -ку-…..а, гадно е .Аз не наричам никого с такива думи."

Източник: Операция Кино

"Аз ще лягам , че утре съм на разнос на плакати от 10ч с Тодор Любомиров
лека нощ и целувам мечето силно, мачкам си го по коремчето и си го гушкам"

Източник: Комитата

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Обявявам комплексна стачка

Докато не се върне Ламот, няма да публикувам нищо... освен глупости. Т.е. в следващият един месец това ще е най-глупавият блог, който някога сте чели, ако изобщо проявите това самоубийствено желание. Даже и Блогът на Лилия (сори, Лиле, ама блогът ти е олицетворение на менталната суша и дедуктивна недостатъчност) ще бъде с класи над тоя.

Та, ако някой се чуди за какво точно стачкувам, да приеме, че избивам комплексите си, които в отсъствието на Ламот някак си инкрийснаха и от подсъзнанието ми необезпокоявани нахлуха в ежедневието. С други думи отсъствието му не ми влияе добре. Радостното към момента е, че вече си избих комплекса "Младост" (на 10.10.2010 г.) и сега е ред на комплексите за малоценност, превъзходство, изоставеност, отхвърленост и зенитно-ракетния комплекс в град Шабла. Разбира се, не споменавам всички, а и предполагам, че има много, за които дори науката психология не е чувала, но надеждите ми са, че с малко повече самоанализ и много повече помощ от ваша страна, ще успея да достигна до просветление за същността на човека, в частност - на мене си, и в общност - на вас.

Да, тук вече си пролича, че съм провокиран от серията статии на Светла, търсещи човешкото в човека, но аз предварително знам, че нищо такова няма и човек си е просто едно малко по-сложно устроено в мисленето си животно, чиито комплекси обаче си струва да бъдат извадени на показ и проумяни.

И, да, "В анфас" продължава и няма да бъде повлиян от останалите простотии. Единият от анфасите е вече почти готов, само трябва да му измисля текста и да видя какви картинки да сложа. Което вероятно ще стане довечера. Освен ако не ме домързи. Или не ми се доспи. Или и двете.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Кота нула

От няколко дни седя и се пуля, преструвайки се, че мисля творчески върху следващия си пост, но кого заблуждавам - вдъхновението ми е на нула и не се сещам за нищо, което да успее да канализира мозъчната ми активност. Може би не трябва да мисля толкова, а просто да седна и да напиша една гневна статия за новият смисъл на старата абревиатура АБъВъ, въплътила в себе си въжделенията на същия онзи Буратино, който с носът си отстрелваше високопланински архари на триста метра разстояние и то без да разбира. Но това е безмислено начинание понеже всички знаят, че реално става дума за негласният проект АБъВъГъЗъ, неформално гласящ "АБе да Ви Го Закова!", точно както и Буковски, който обаче се произнасяше леко по-галантно при вида на пищни седалищни форми: "Ще ти ковна задника, бейби!". За съжаление този задник е толкова кован, че отдавна на българина му е през оная работа кой ще е следващият ковач.

Вероятно резон има да се пише и за затоплените отношения по оста София-Москва и активирането на проекти, чиито имена преди се спрягаха от сега дърпащите конците само в контекста на категоричното отрицание. Но няма как да не направи впечатление, че пак става дума за проекти и то пак политически, колкото и да са представени като социално-икономически, от които единият - ГъЗифициращ надупената ни зависимост от братушките, а другият - сричащ АБе-то на ядрената мафия в България - АЕЦ "Белене". Но къде е новината тук и има ли смисъл да търсиш ГъЗирана напитка в хладилника, след като знаеш, че последната е била отворена в нощта на миналите парламентарни избори и оттогава отдавна е изветряла?

Нагонът на определени кръгове в българският политически живот да приватизират Енергетиката отдавна не е дори публична тайна, а всеизвестен факт, но това АБъВъГъЗъ вече придобива конкретните измерения на АЕЦ Белене В ГъЗифициращата орбита на пут(и/ке)нските интереси, което е наглост съизмерима единствено с това Кадафи да си татуира американското знаме на гЪзЪ/челото.

Така че кажете ми - как изобщо бих могъл да пиша за такива неща! Че аз дори не ща да си ги помислям!

Затова нека бъда малко по-ведър. Няма да си представям грозни картини, описващи нерадостното ни бъдеще в пограничните райони на ЕС. Вместо това ще се радвам, че съм в центъра на бъдещата "кота нула", което ще ми гарантира, че дори няма да разбера кога детонацията, причинена от вторичното преработване на вече преработен руски уран, ще ми отнесе гЪзЪ в едни по-добри селения.

вторник, 19 октомври 2010 г.

В анфас: Здравейте, аз съм Lammoth

Замислих се (без референции към "Смърфология на изречението"), че "познавам" толкова качествени блогъри (с референции към "Генезис на блогърската партия"), че реално погледнато блогролът ми се оказва (м/ж)алък да ги побере именно откъм страна на техните качества. Но пък кой може да бъде обективен за качествата на друг без да изпадне в субективизъм. Във всеки случай не и поета съчинил следващите редове, които съвсем случайно открих да се търкалят в кошче не много далеч от вратите на БАН (текстът е предаден без корекции, спазена е и оргиналната пунктуация):


Балада за необикновенния ден

Днес е ден необикновен
пълен с празници за мен,
и, въпреки че от зорите ранни
смятам формулите гадни,
знам, че блогърите ще ме уважат
и подаръци ще ми поднесат.

Ето на, пристига Ел,
носеща под мишница козел!
"Ел, бе кво е тва?!",
"Ламоте, стига пък рева!
На лазер точих му рогата,
навеждай се, егати тариката!"

Припев:
Мамка му и ден,
чак пък толкоз необикновен!

Ха, задава се и Вал,
гледам коня подковал,
знам че приятно ще ме изненада
с палава монахиня от Гренада.
Тц, пак калъч -
на връвчица мъкне пръч!

"Вал, травмираш ме, човек!
Уж ми пейстна преди век
за една засукана мома,
задникът й - декар-два,
не за друго ми нали
на шамари трябва да държи!"

"Ламоте", сбърчи вежди Вал,
"пак неправилно си ме разбрал!
Във филмите на Ходоровски
недей да търсиш ти обноски
от характер сексуален
броят им е минимален."

Мамка му и ден,
чак пък толкоз необикновен!

Надеждите ми са в Скай,
тя за нуждите ми знай,
че и министър-председател ще ни става
там преврат без мене не минава.
Ето, чувам й гласа!
(Защо трепери ми носа!?)

"Ламоте, ти сило непосилна,"
хъх, звучи ми нещо несервилна,
"банските си не мога да намеря!
Ти случайно да си имаш на идея,
защо догито ми ги откри
скрити в джоба ти уви!?"

Упс, знаех си че този ден,
ще ми дойде малко пресолен!
Айре чао, ще бягам в БАН,
да не се окажа...
... усмихнат за цял живот!

Мдамм, след този случай, който разбира се е литературна измислица, Ламот се отдаде на научно-развойна дейност в барчето на БАН, където имаше навика да измерва налягането в скачения си съд, добавяйки етилов алкохол. Не забравяйте, когато посещавате блога му, да носите подаръци. Той обича да го изненадват, а и в зоолигечската му градина засега има само козел, пръч и едно доги. Подарете му слон.

сряда, 13 октомври 2010 г.

В анфас

От днес започвам една нова рубрика, в която смятам да запозная случайните посетители на блога си (а те са двама - zaribena от Подгорица и Margoto от Чирпан) с голяма част от блогърите включени в блогрола ми. Защо? Ами по-добре не питайте - все ще измисля причина.

Сега в рубликата "В анфас" ще ви представя един блогър, който отдавна е надскочил чисто блогърското си призвание, преминавайки отвъд границите на саморекламата, и стъпвайки смело в пантеона на самобитността. Това едновременно го унифицира и като своего рода битник, и като култур-трегер в лайфстайл блогоживота на картофа (това последното е само за съзвучие, не задълбавайте особенно). Интересите му далеч не се ограничават с модния фото подиум - те се простират и по зелените килими на Бундеслигата, минават през потайностите на женският православен метох към Преображенския манастир до Велико Търново в посока Русе и разорават целината на отявлената порнография и кич.
Ще усетите присъствието му във вашия блог по неизменния линк към Замунда, случаен еротичен фотоблог или необятен руски торент-тракер. Желанието му да ви облагороди с гледането на треторазряден холивудски (х/ш)ит от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с IMDb коефициент рядко надхвърлящ 3/10 може да се сравни единствено с изразителния поглед на пощръклял питбул впил два реда здрави зъби дълбоко в чатала на вашето удоволствие. Ако нещо го описва по-синтезирано и безпристрастно от това, то е по детски нахлупената му каубойска шапка и замечтания поглед тип "ал бънди", крещящ "Пег, ще дават 'Хондо'!". Този младежки чар винаги ще скрива невзрачното му амплоа на топлинен счетоводител, което той упорито се опитва да налага сред блогопочитателите си с явен неуспех.

Въпреки иначе благия си характер и умерен тон на коментарите, русата перука, която носи от време на време, издава бурното му минало изпълнено с купони и тавански оргии. За съжаление не е много ясно какво точно се е случвало на тях, понеже все още не се е намерил здравомислещ индивид, който да си признае, че ги е посещавал. Често Вал е принуден превантивно да изчита ежедневнозадръстващите пощенската му кутия писма, в които се говори за саморазправа, ако случайно някой ден реши да издаде мемоарите си.

Въпреки, че изглежда еднакво добре и със шапка и (със) без, това което винаги ще го отливача от нас - редовите блогъри, - е неговата ерудиция. Той я носи в левия си джоб и дори не намира за нужно да я показва, защото нейното присъствие се усеща във въздуха, като мириса на напалм рано сутрин.

Valkocompany - the one and only!

P.S. Вал, не се опитвай да ме откриеш. Умея да се крия като щраус в пустиня и имам черен колан с катарама.

P.S.2 Фотография: Ламотх

P.S.3 Очаквайте в рубриката "В анфас": Човекът с многото задници!

неделя, 10 октомври 2010 г.

10.10.10

Ако ви се е налагало да "набивате" (не кебапчета и кюфтета, а) т.нар. IP адреси, значи е много възможно и най-вероятно да сте се сблъсквали с частните IP адреси от рода на 10.х.х.х, 172.16.х.х и 192.168.х.х, където "х" е число от 0 до 255. С подобен адрес е общо взето всеки един домашен компютър, като например вашият. Същият формат има и вървящата с него мрежова маска. Тя обикновено съдържа в лявата си част един, два или три пъти числото 255 и в най-честия случай в дясната си част завършва съответно с три, две или една нула (255.255.255.0, 255.255.0.0 или 255.0.0.0). Същата в комбинация с IP-адреса указва неговата принадлежност към съответна мрежа от адреси. (Самото обяснение е изключително лаишко, но надявам се е на достатъчно достъпен език.)

Наример комбинацията:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.255.0

указва, че компютър с IP адрес 10.10.10.67 се намира в една физически и логически свързана мрежа от компютри, чиито адреси варират от 10.10.10.1 до 10.10.10.254. Тези компютри се "виждат" пряко един друг. Това означава, че чрез най-простите механизми на всяка една операционна система, осигуряващи възможността за споделяне на папки, всеки от тях може да достъпи споделеното съдържание, на който и да било друг компютър от същата мрежа. С други думи тези компютри са като съседите в квартала, от които без да се притеснявате може да поискате чаша захар, пакет брашно или неангажиращ секс. Разбира се, трябва да внимавате за злобния им питбул, въоръженият им съпруг или съпруга и да търпите разглезените им хлапетии, които често ще замерят прозорците ви с камъни, но, освен ако не сте като Nightwish El, която има самостоятелна резиденция на Марс, все някак ще трябва да се примирите с тези недостатъци.

Ако разгледаме същият пример, но с променена маска:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.0.0

тогава IP адресите във вашата мрежа ще са доста повече и в границите от 10.10.0.1 до 10.10.255.254, което разбито ще изглежда така:

10.10.0.1 - 10.10.0.255,
10.10.1.0 - 10.10.1.255,
10.10.2.0 - 10.10.2.255
...
10.10.255.0 - 10.10.255.254
(първият и последният адрес от тази област не се ползват за клиентски IP адреси)

При първата разгледана мрежова маска разполагаме с мрежа, в която може да включим физически и логически точно 254 компютъра, които свободно да комуникират помежду си, а във втората - 65534 [(256 х 256) - 2] на брой.

За краткост една мрежа, като горната, може да бъде изписана така: 10.10.10.0 и да се предполага, че става дума за мрежа с маска 255.255.255.0, в която има точно 254 свободни IP адреса, зад всеки от които може да стои компютър, а зад компютъра човек.

Така... Сега съм сигурен, че някои от вас ме гледат с недоумение и се чудят защо ги занимавам с неща, които са им пределно ясни, други - защо ги занимавам с теми, които изобщо не ги вълнуват, а трети се почесват по меката част на ухото в стил Вито Корлеоне, примляскват и се опитват да си спомнят какво има в хладилника и дали ще им стигне, за да си направят сандвич. Последните спокойно могат да отидат да проверят, защото аз бих го направил, а останалите най-вероятно вече тършуват из мразовитите потайности на кухните си, така че, докато съвсем не съм ви изгубил вниманието, ще разяснения.

Днес имам рожден ден. Хепи бърдей и така нататък. Ставам на 33 години, затова и реших, че поне днес мога да се опитам да бъда макар и малко, но все пак по-полезен от друг път. Давам си сметка, че на фона на безметежното си, мимолетно блогосъществуване досега, не допринесох кой знае с какво, за да се почувствате по-информирани от преди да седнете да ме четете, но затова пък вие направихте точно това за мен. И, за да не излезе, че ви четкам, котаракът ми, който в момента лежи на бюрото до мен, може да потвърди, че не съм си кръстосал пръстите. А и с кръстосани пръсти много трудно се пише.

За фактът, че се чувствам непълноценен, говори и желанието ми да се реабилитирам със сравнително информативното си встъпление, което беше естествено инспирирано от сакралността на днешната дата в чисто календарен план. За последен път горните 10-ки са били така симетрично подредени през далечната 1910 година и по потвърдени данни в 10 часа, 10 минути, 10 секунди и 10 милисекунди на съответния 10-ти октомври не се е случило нищо кой знае какво. При това става дума за календара на нашата доста по-развита от тази на маите цивилизация, което ми дава основание да смятам, че все пак ще дочакам премиерата на "Хобитът" през далечната 2013-та (ако дотогава и Питър Джаксън не се е отказал от проекта).

Оставяйки тези ми терзания настрани, горната дата притеснително много ми напомни за IP адрес и то по-скоро за мрежа от такива. Мрежа точно като тази, в която сме с вас, в която, колкото и различни IP адреси да имаме, се чувстваме като в една огромна локална/социална мрежа. Затова сега е моментът да ви БЛАГОДАРЯ , ЧЕ СПОДЕЛЯТЕ ВАШЕТО СЪДЪРЖАНИЕ и, че все още посещавате блога ми. Той е толкова личен, колкото за текстовете в книгите подредени в библиотеките ви може да се каже, че са собственост на авторите им, а не на вас, които ги четете.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Креации


Един ден Бог създал Адам. Известно време го наблюдавал как се шляе из райските градини, яде от плодовете му и се почесва по топките и това го огорчило, защото някак си не си го представял точно така в първоначалните си планове. За да оправи нещата, Бог решил да дари съществуването на Адам със смисъл и му създал спътник в живота. Така от реброто на Адам - с друми думи от неговата плът и кръв - сътворил нова биологична единица на име Ева. Защо Бог вместо това не създал футбола и бирата, Старият завет мълчи по въпроса, но, за да е по-весело, а и все пак, за да има някакъв спортен дух в мероприятието, Бог изправил двете същества пред едно изкушение, а именно да не опитват от ябълката на греха.

Но шерше льа фем - един ден Ева, както се разхождала из градината, срещнала търговец на плодове и зеленчуци, който й предложил безплатна ябълка. Търговецът следвал предприемаческия дух на капиталистическото общество, където основно правило било, че за да си продадеш стоката, първо трябва да я рекламираш, но на Бог не му пукало за подобни обществени идеологии и, виждайки този греховен ход на Ева, се разгневил до немай и къде, започнал да хвърля мълнии и тигани, изръшкал целият си божещствен хол и в гнева си проклел Ева наедно с Адам да се скитат немили-недраги на изток от Рая. Какво да ги правиш - богове, не могат да си сдържат емоциите и си го изкарват на нас.

Останали сами насред нищото, двете същества открили функционалността на външните си полови белези и набързо извършили и следващия си грях, а именно кръвосмешението, поради което не е странно, че оттук нататък цялото човечество се народило с генетични недъзи. И тъй като нямало какво по-лошо от това да се случи, Бог решил, че повече няма да си прави такива експерименти, затръшнал вратата и никога вече не слязал на Земята.

От тогава много хора изопачават този факт, казвайки че Бог седи някъде там горе, записва си в една дебела книга и чака да ни дойде времето, за да ни разпредели по направление, което, естествено, го представя като един много едностранчив и мързелив Бог, който открай време няма никаква по-креативна представа за съществуването си от това да седи на божествения си гъз и да казва "Ти - тук, ти - там!". А и какво би си помислил богът на Бог, ако го види как си пропилява времето. Да не говорим, че казусът става изключително итерационен намесвайки и богът на бога на Бог, както и неговият бог. Плюс това, следвайки логиката на тази върволица от божественост, не трябвали и ние като създания на Бог да сме богове и също да сме надарени с безсмъртие и съзидателна мощ. Е, някои от вас ще кажат: "Иска ти се!", но, замислете се, на вас не ви ли се иска?

вторник, 14 септември 2010 г.

Ars longa, vita brevis*

* "Животът е кратък, изкуството - вечно."
Хипократ
Насред Велико Търново, в един от ченгелите на река Янтра, точно до паметника на Асеневци, се намира градската художествена галерия. Понеже скоро не бях влизал в никаква галерия, още по-малко - художествена, да не говорим за градска, реших, че за нищо на света не мога да пропусна този шанс в живота си и без много да се зязяпвам се намърдах вътре. Обиколката ми из тази арт-обител, съхраняваща над 200 платна и скици от различни художници, породи в душата ми непознати чувства. Не, не беше усещането, че съм пълноценна личност и живея в най-добрия от всички възможни светове, още по-малко бе преклонение пред таланта на развихрилите се творци. Беше нещо много по-тривиално, съизмеримо с лекотата, с която откъсналият се цвят от вишна нежно докосва заспалите води на ленива река. Бродех от помещение в помещение, взирах се в напластените бои - някои напукани от времето, но все така изразителни и живи - и в тишината на този заспал свят, разбрах, че съм преоткрил спокойствието на детските си години.

Вие, разбира се, няма как да усетите и половината от това, за което ви говоря, наблюдавайки долните фотоси, но никой не е казал, че не може да се разположите удобно, да кликнете върху някой от тях и, докато замечтано го изучавате, дълбоко в душата си благородно да ми завиждате.

Недялко Каранешев - ДАМСКИ ПОРТРЕТ (копие по Ван Дайк) - 1906

Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - БРАТ И СЕСТРА (1926)



Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - ПОКРИТ ПАЗАР В ЦАРИГРАД (1924-28)

Васил Стоилов (1904-1990) - АПОТЕОЗ НА МАЙСТОРА

Рафаел Михайлов (1902-1962) - АВТОПОРТРЕТ (1950)

Любен Зидаров (1923) - БЕЛИЯТ СТОЛ (1979)

Стефан Петков (1948) - МИМ

Валентин Ковачев - ЕРОЗИЯ 2 (1989)

Пламен Пенов (1958) - ТОПЪЛ ДЕН

Григор Спиридонов - СБОГОМ, БРАТЯ! (1876)

Григор Спиридонов - ЗАВЕСАТА

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Надценените и подценените филми на десетилетието

 Настоящият списък ме научи, че няколкото хиляди филма, които излизат годишно, са всъщност около 300 и никак не е трудно да ги пребродиш, за да си избереш любимо(-и) заглавие(-я). Добре беше да го знам, защото, предварително сблъсквайки се с предложението на Ламот и Иво да изтъкна по три филма за всяка от последните десет години, накарали ме да се почувствам добре, се изправих пред стена от обезобразени трупове на отдавна гледани филми, които нямаше да разпозная и посмъртно. Благодарение на Ламот, който учтиво ми предостави този линк, успях да си извлека един (нелице)приятен списък на надценените заглавия от последното деситилетие. Понеже знам, че ще ми го биете в главата, а някои от вас и дълбоко ще се засегнат, защото ще спомена култови за тях заглавия, веднага ще ви кажа, че вината този списък да изглежда така е изцяло на Ламот. Търсете го в БАН, катедра Химия и си вземете бухалката, повтарям бейзболната бухалка, не шибалката за мухи - все пак едва ли искате просто да спомогнете сутрешната му ерекция.

**************************************************************
НАДЦЕНЕНИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
**************************************************************


2000

"Уно Мементо" - винаги съм се питал какво ли ще да е да изгледам първо края на поредната серия от любимата си кримка и после без притеснения от сорта на "Ай стига бе, тоя дали ще го убият?!" да изгледам началото и средата. С "Уно мементо" дори не ми се наложи да си играя със слайдера, достатъчно беше да си повия краката с топло одеяло и да посърбам два часа гореща боза.

"Радиатор" - много може да се говори за този оскаров лауерат, но едва ли някога ще се каже нещо... съществено. Важното е, че дъ биг кохонес на Ръсел Кроу и напомпаното его на чичко Ридли Скот лъснаха под римското слънце като легионерски гъзове насред поле от посечени варвари.

"Арменско куку" - няма как да не се вълнувате от вътрешния свят на американските юпита, преситили се от благинките на живота... Не се вълнувате? Спокойно, в този филм и без това никой няма да ви пита.


2001

"Изкуствен пелтек" - два часа ще изучавате какво се случва на един пелтек, докато не осъзнаете, че всъщност не му се случва нищо особено.

"Свалките на черния ястреб" - ако не ви е ясно какво точно прави Америка с някои страни от африканския континент, както и в Близкия изток, то този филм ще ви го разясни от А до Я - сваля ги, вкарва им малко романтика направо в задния двор, от което на американците им се натопорчва самочувствието и така те тръгват да се изживяват като супергерои, поради което започват да си бухат едни статуетки направо в задните дворове, само че по по-любезния начин. Разбира се чичко Ридли цели най-голямата статуетка, но тази година халтурата му е прекалено стегната, за да я поеме.

"Сдухан ум" - определено сред най-добрите филми на 2001-ва, което не говори съвсем добре за киноиндустрията през тази година. Отново тук се изявява любимеца на Ридли Скот, но този път си е прибрал топките или поне така си мисли, докато ги влачи на половин метър зад гърба си.


2002

"Стисни го, ако ти стиска" (европейско нецензурирано заглавие "Стисни го, ако те протрива") - човекът, за когото е измислено режисьорското столче, титанът на режисьорския занаят и Моисей сред юдеите, Стивън Спилбърг в най-пълна степен заслужава наградата златното цукало за 2002-ра с тази си велика епопея, възвеличила борбеният дух на дребния шмекер Леонардо ДиКаприо. Ако търсите поуката, то тя е, че таланта винаги изплува. Поразсъждавайте върху това, обмисляйки как ли биха се отразили ораторските качества на Хитлер, ако същите днес бяха впрегнати в рекламната политика на Хоум шопинг. Дали нямаше всички да сме щастливи притежатели на наколенките на доктор Ливайн.

"Специален домат" - някак не ви се вярва, но тази година вторият приз отново е не където трябва. Потреперват ли ви шортите всеки път, когато чуете думата "фантастика" да се преплита с името на чичко Спилбърг - е, това е, защото сте фенбойче по скротумски и все се надявате, че дребното еврейче няма да издрайфа поредната си дрисня от рода на "Индиана Джоунс и кралството на кристалните черепи". Е, да, ама сте в грешка, защото тази фантастика с криминални елементи сама по себе си не е нищо повече от "Лека нощ деца" в симбиоза с "Монолози за вагината".

"Заразно кво?" - да бе, и аз си умирам да гледам Мила Йовович в "тай чи" и други пози.


2003

"Реката на майните" - не ме разбирайте погрешно, обожавам Истууд от времето на "Непростимо" и "Мостовете на Медисън", но след това "го хванаха безличните".

Иначе постна година...


2004

"Вибраторът" - отново Лео, отново самолети, отново неясно какво. Вече дори не си спомням кой беше последният добър филм на Скорсезе след "Добри момчета". Всъщност сетих се, но за него след малко...

"Убийствен мързел" - гледайки го ме налегна такова безсилие пред "даровитостта" и "оригиналността" на въпросния сценарист, че чак ме домързя да спра филма - просто се облегнах и заспах.

"Бебе за милион памперса" - клин Клинт избива. Така го избива, че същият вече не знае какво точно прави. На тези години човек трябва по-често да си сяда на задника и да си почива.

"(Дошъл ли ви е) терминът" - мисля, че знам какво е сатира, но, когато става дума за съчетаването й с метафора, Спилбърг издиша почти толкова ефектно, колкото Хинденбург някога е издишал над Ню Йорк. Затова пък буквализмът на историите му за Втората световна все още е ненадминат еталон за перфектно свършена работа. Какво да го правя тоз - да го критикувам ли, да го разцелувам ли...


2005

"Град на гЪзЪ" - ЛЮБИМИЯТ МИ! Тук направо ще копирам коментара ми при Ангел: "Визуално ноар пиршество, което можеше да избие рибата, ако сценарият не бе плоска поредица от опити да пунтира нещо, което явно не разбира плюс диалог (и глас зад кадър) писан(и) от четвъртокласник. С цялата тази визия можеше да се получи заглавие, което да оттеква през вековете. Вместо това Франки Милър си изми ръчичките с петолевките на зарибените дечица, което веднага ме подсеща защо Робокоп 2 & 3 съксват отвсякъде."

"Бèсно кралство" - страхотно, отново Ридли! Ако се чудите защо героинята на Сигърни Уивър от "Пришълец" носи звучното име Рипли, бъдете сигурни, че Ридли е "навявал" за себе си. "Небесно кралство" не е по-далеч от манията за величие на тоя исполин в налагането на жанрова мода в киното още от времето на "Пришълец". За съжаление и тук всичко е омацано с един неподражаем в наивитета си и изнасилен в желанието си да поддържа пламъкът на драмата сюжет.

"Гадост и изгъзици" - не знам кой е излъгал Кийра Найтли, че става за актриса, но на същия трябва да му се изтръгнат топките с керпеден и да бъдат провесени пред студията, тъпоумно тръгнала да измества ненадминатата адаптация на BBC от 95-та.


2006

"(3)00" - или "Двете нули", както е познат в Европа, е филм за това как оправданието "Е, той все пак е правен по комикс!" може да те докара до състояние, в което да не знаеш дали пък случайно наистина не живееш в двуизмерна книжка с картинки и всички около теб намират това за прекрасно.

"Кървав диамант" - Лео, Джимон и разни приключения, завършващи с поучителната смърт на потъналия с Титаник. Да, добре, както и да е.

"В като Венета (Райкова)" - след като Уашовски се взеха насериозно след грандиозния успех на "Матрицата", нещата тръгнаха към безкомпромисна философия, нищеща смисъла на живота и политиката, което нямаше как да не ни напомни за сигнално жълтата Вендетка. При нея поне има какво да се види.

"Яйцата на хората" - изтъркан сюжет, притеснително слаба визия за антиутопичното бъдеще и два часа обикаляне по мъките. Не, мерси.

"Хълмовете имат яйца на очи" - глааааааден съм! Ламоте, заради тебе вече три часа пиша и издирвам филми като сбъркан. Надявам се имаш достатъчно добро обяснение на какво дължа това непосилно мъчение.

"Клиторът на Леонардо" - поклон, Вал, за оригиналното заглавие, което между другото казва всичко.

"(Знамената на) ваш`те майки!" - ами на Клинт Истууд явно чавка му е изпила мозъка.


2007

"Зодиак" - има хиляди по-полезни неща, които да правите, от това да гледате този филм, и едно от тях е да си прочетете хороскопа за месеца.

"Аз съм леген, да!" - единственото по-неприятно изживяване от това да гледате Уил Смит да се изживява като легенда, е да гледате как същото прави сина му в изгъзицата "Карате Кид".


2008

"Черният рицар" - след това разпростиране по темата, вече нямам сили да го анотирам.

"Трансформациите на Брад Пит през годините" - "Бенджамин Бътън" е ярък пример за това, че човек трябва повече да чете, отколкото да се застоява пред монитора.

"Изгори преди да го гледаш" - да, искаше ми се да го бях направил.

"Замяната" - ех, Клинте, Клинте. Добре че поне Джоли ти изнесе филма на мъжествените си плещи.


2009

"Вонята е опиат" - този филм спечели Оскар... С това се изпари и последната капчица детска наивност, до този момент капсулирана нейде дълбоко в душата ми. Оттук нататък Академията спокойно може ДА ГО ДУХА!

"Танцуващият в сектор 9" - правилно разчитате - "Аватар" беше "Танцуващият с вълци" в космоса, "Сектор 9" - един доста по-егоистичен "Танцуващ с вълци" в Южна Африка. Извънземни, развили технологии изпреварили ни с векове, съвсем естествено притежаващи интелекта на паразити, живеят сбутани в гето, а земляните пет пари не дават. BRILLIANCE!

"(Не)сериозен човек" - и тук съм се разпростирал. За съжаление рошавите братя се изчерпват от време на време и вместо да "презаредят" с разпускаща творческа "суша", те продължават упорито да се натискат за шибаните статуетки. Да им приседнат дано.

"Кондомите" - няма как да сте очаквали нещо по-различно от режисьора на "300", освен да продължи с градацията в следния ред - героизъм, героизиране, геронтомания, Зак Снайдер.

"Обществен мрак" - и за него съм драскал. Стерилно безличен го описва достатъчно кратко и ясно.

"Пред ложе(ние)то" - този филм възкреси Сандра Бълок. Не само, че не стана ясно защо, но не стана ясно и как. 2009-та като цяло е една огромна мистерия за филмовия ми нюх.

"Пара под ненормална активност" (европейско заглавие: "Въздух под налягане") - тъпи, шибани американци.


********************************************************
ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
********************************************************

2000

1. Malena
2. The Patriot
3. Crouching Tiger, Hidden Dragon

Подгласници:
Chicken Run
Unbreakable
Erin Brockovich
The Emperor's New Groove
O Brother, Where Art Thou?
The Road to El Dorado


2001

1. Vanilla Sky
2. Moulin Rouge!
3. Mulholland Drive

Подгласници:
Shrek
Monsters, Inc.
The Majestic 
Training Day
Rat Race
The Score


2002

1. 25th hours
2. The Pianist
3. Chicago

Подгласници:
Gangs of New York
The Hours
Hero
Ice Age
Lilo and Stitch
The Mothman Prophecies


2003

1. Cold Mountain
2. Girl with a Pearl Earring
3. Finding Nemo

Подгласници:
Hulk
Love Actually
Matchstick Men
Touching the Void


2004

1. The Incredibles
2. The Passion of the Christ
3. Troy

Подгласници:
Collateral
The Notebook
Man on Fire
The Village
Closer
Around the World in 80 Days


2005

1. Corpse Bride
2. The Producers
3. Madagascar

Подгласници:
Walk the Line
The 40 Year Old Virgin


2006

1. Apocalypto
2. Casino Royale
3. The Fountain

Подгласници:
The Devil Wears Prada
United 93
Little Miss Sunshine
Tenacious D in The Pick of Destiny
Hoodwinked!


2007

1. No Country for Old Men
2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
3. Sunshine

Подгласници:
Michael Clayton
The Mist
The Simpsons Movie
Elizabeth: The Golden Age
American Gangster
Stardust
The Jane Austen Book Club
Becoming Jane


2008

1. The Reader
2. Let The Right One In
3. Seven Pounds

Подгласници:
Kung Fu Panda
Rambo
Vicky Cristina Barcelona
Iron Man
Get Smart


2009

1. The Road
2. Moon
3. Toy Story 3

Подгласници:
12
Inglorious Basterds
Taken
Pandorum

петък, 3 септември 2010 г.

Пре(н/з)ареждане

Задникът ми вече е в непосредствена близост до моята гордост и мой най-голям срам - библиотеката ми (срам - защото съм прочел не повече от половината книги; гордост - защото съм ги събрал собственоръчно от първата до последната).
Долу вляво - задник, горе вдясно - библиотека
Фактът, че си съкратих пътя до нея с една стая разстояние ме кара да си мисля, че пред човечеството вече няма невъзможни неща и съвсем скоро или ще открием нови светове за покоряване, или ще си пукнем на тая шибана и еднообразна буца пръст. Второто е много вероятно, първото - са пълни глупости, но аз не се отчайвам, напротив - решил съм, че не ми пука и смятам усилено да подпукам някоя книга. Препоръчайте ми нещо, но държа да е фантастика с криминални елементи, да вкарва лек викториански романтизъм в стил Джейн Остин, развиващ се в необарокова атмосфера, и задължително да има зомбита и индианци, които да се бият с високотехнологична, но враждебна извънземна цивилизация (нещо като Хищниците). Чета и класици, като маркиз Дьо Сад.
Купчина книги върху масичка
Втора купчина книги върху същата масичка

вторник, 31 август 2010 г.

Генезис на блогърската партия

След като е ясно, че всеки може да си регистрира партия, естественият въпрос е колко партии може да си регистрира всеки. Сериозно се разтърсих по този въпрос, но никъде не открих отговор. Явно бе, че без емпирична обосновна няма как да постигна съществен напредък, затова и на всеослушание предложих под пост на Фроги да се сформира Блогърска партия, която да защитава правата и интересите на всички блогъри и най-вече моите. Ха, ще кажат някои от вас, че как тъй бе, джанъм, откъде накъде най-вече твоите? Е, наблюдателни хора сте, наистина не може така. За да пробия по високите етажи на властта, явно е, че трябва да съградя устойчива подмолна организация, вербувайки качественни блогъри за каузата. За целта на тайни сбирки и вечеринки, провеждани основно в класифицирани мазета, запасени с мезета и компоти за пет ядрени зими напред, ще сформираме Управителен съвет в състав:

- Ангел - "най-зеления", но и най-изкушения в политически план, вербуван още от пеленаче в структурите на различни неправителствени организации, сред които изпъкват имена като Коза Ностра и Якудза, както и картелите от северен и източен Бруклин. Поради законовите ограничения, засягащи възрастта на кандидат-министъра, неговата функция в бъдещия кабинет ще бъде ограничена до Министър без портфейл. Джобните му ще се изплащат директно от Министъра на финансите.

- Bia - романтичен дух, проявяващ се в социална проза подплътена със солидна доза литературна шлифовка. Идеален кандидат за Министър на труда и социалната политика. Винаги на линия, когато на някой от останалите членове на управителния съвет му дотрябва дефицитна стока, като олио, сол, пипер, овехтяла обувка или мека тоалетна хартия.

- Бънгс - обича бразилските ритми, африканските джунгли и южноамериканските гризачи. При изгрев слънце ще я видите да се люлее на десетметрова лиана и да снима дивата природа. На въпрос какво би направила, ако има безгранични способности, тя би отговорила така: "Бих се чупила нанякъде!". Прекалено откровенна е за политик, така че не става за министър, затова пък може да бъде вице на Министър-председателя и да отговаря за дажбите от сладолед на Lammoth.

- Вал - за него се говори, че разкопчал първия си сутиен, докато акушерката се опитвала да го извади от майка му. Същата вечер сутиените си загубили и две от дежурните сестри в родилното отделение. За човек, занимаващ се с топлинно счетоводство, много добре борави с жартиери. За него е отредено Министерството на финансите без всякакво съмнение, защото по този начин за един мандат активно ще бъдат усвоени над 200 милиона лева в заведения, предлагащи жива програма, разбирайте еротични танци и стриптийз.

- Иво - художник, артист и критик. За своите 20 години направил повече регистрации в социални мрежи, отколкото социални мрежи реално има. Самият той обяснява този факт с по няколкото хиляди рега, които си е правил в едни и същи сайтове с никове като Иво, Ивчо, Хавиер и Андрес. Заради заслугите си за сближаване между половете без спазване на етнически и морални граници - несменяем Министър на българите зад граница.

- Ирония Идиотова - от малка Ирония обичала да изкормва кукличките си с ножица. Това й увлечение се проявило и в по-зрелите й години. Достоен кандидат за Министър на здравеопазването. Пример за това, че човек си носи призванието цял живот.

- Krizt - или както всички го знаят - Шехерезад. Знае повече приказки от Братя Грим и Шарл Перо взети заедно и умножени по десет - нищо, че си няма на идея. Говори се, че на прием в Бъкингамския дворец докарал принцеса Даяна до оргазъм, разказвайки й приказката за своенравната принцеса. Историята мълчи по въпроса какво е правил с езика си през това време. Поради факта, че народът обича да слуша добре разказани приказки независимо от разстоянията - идеален за Министър на транспорта и далекосъобщенията.

- Lammoth - буден анархист с комунистическо потекло, либерални възгледи и садомазохистични наклонности, силно консервативен в напляскването на фашизоидни форми на социално би(т/ч)уване. Министерството на физическото (пре)възпитание и спорта най-пълно би агрегирало безкрайното му желание да превъзпитава и наплясква.

- Le Grand Elf - потомък на скандинавските племена, закърмен с млякото на устата келтска домакиня (за която се говори, че пребивала мъжа си с една ръка, когато същият се прибирал нафиркан по нощята). Неповторим оратор, често цитиран по литературни сбирки и вечеринки най-вече със своите тоалетни откровения. Идеален за Министър на регионалното развитие и благо(раз/ус)тройствата.

- Лита - тя ми е като непозната земя, поради това считам, че най ще й подхожда някое китно министерство в сянка разположено под многовековен дъб. Този тип министри обикновенно нямат много работа, но това не им пречи да са на нивото на безполезност на останалите.

- Лу - много качествен кадър. Измислила над 20 нови стилови жанра в музиката още преди да й позволят да излиза от кошарката си. Тригодишна взела първото си интервю от Дейвид Бауи, на четири вече придружавала популярни рок и поп банди из турнетата им. Изключителна полезност би имала в сферата на забавата и разтухата, затова и Министерството на туризма й пасва идеално.

- Nightwish El - родом от Дания (колкото и да твърди друго), където за пръв път била забелязана от Ханс Кристиян Андерсен да виси по копенхагенските кейове, полюшвайки опашка и скицирайки с молив отплаващите кораби. Прекалено романтична натура за управленски кадър на политическа партия - впечатление, което остава само докато не се запознаете с камшика й. По този повод лично препоръчана от Lammoth. Приносът й като Министър на образованието би бил неоценим. (Особено на фона на съучастническото й списване на блогът за дезинформация и псевдонаучни открития - "Мистерии и загадки".)

- Nostromo - крайно низък елемент с агентурно минало дълбоко законспирирано в отдавна унищожените архиви на Блогърска сигурност. Идеален за Министър-председател на бъдещия кабинет.

- Преславски - възпитаник на Преславската юридическа школа, от която наследява правото да лъже, маже и упражнява рекет върху средната и нисша класа. Абсолютно перфектен за Министър на правосъдието. Не, ваше превъзходителство, няма възражения.

- Светла Зеленогорова - като малка обичала пасти Дънерче, но понеже времето било безпарично, не винаги родителите й успявали да й купят. Толкова била пленена от вкусните пастички, че започнали да й се привиждат навсякъде. Скоро успяла и да се докосне до няколко от тях и така направила интересното откритие, че всички удрят на кухо. Този факт живо я заинтригувал и до ден днешен тя продължава да се занимава с кухи дънерчета, дънери, пънове и цепеници или както тя галено обича да ги нарича - пациенти. Родена за Министър на земеделието и горите.

- CinemaScrotum - нечовек, оцелял след един дълъг уикенд прекаран в хангар на снимачна площадка в Холивуд. Носи със себе си последствията от тези ужасяващи 48 часа и те оттекват през блоговековете и до ден днешен, следвайки примера от надъхващата реч на римския пълководец Максимус. Заради изобличаващия характер на публикациите си, в Министерството на безкултурието отдавна имат окачена негова снимка.

- Sky Mender - провокативна, целеустремена, потомствена наследница на амазонките, чийто атрибутивен стереотип и до днес всява респект и ужас в душата на безброй изтерзани блогъри смирено предвождани от Lammoth. Несменяема на поста Министър на вътрешните работи.

- Точка - изключителна персона със заключителната дума във всеки един спор и начинание. Поради тази причина единствена избрана единодушно за поста пресаташе на бъдещия кабинет. Не смея да споделя нищо нецензурно за нея, защото и аз все пак си имам кирливи ризи.

- Узурпаки-Бла - благ блогър с благословен от бога блог. Министър на религиозната толерантност.

- Фроги - от ранни попови лъжички се научила да пие нефт из родните блата. Дотолкова й втръснало, че на десет години минала на бензин. Вече не ще и да чува за нефт, нефтени продукти и нефтопроводи. Мечтае да си направи туристическа обиколка из Кремъл с базуки, лимонки и тежко бойно снарежение. Несъмненно интересът й към братска Русия би бил полезен в ролята й на Министър на външните работи. На добрая встреча, тавариш Путин.

-------------------

След този подбор на кадри, следват още няколко задължителни стъпки:

Първо, правим устав. Най-много две-три точки като например:

"Точка 1-ва, алинея 1-ва. Управителният съвет е орган с репродуктивни функции."

и

"Точка 1-ва, алинея 2-ра. Редовите членове на партията не изпълняват репродуктивни функции по смисълът на точка 1-ва, алинея 1-ва, но задължително удовлетворяват репродуктивните нужди на Управителния съвет."

-------------------

Второ, на всяка партия й е нужен предизборен лозунг. За момента съм се спрял на четири варианта:

"Утре започва като се събудиш."

"Идва новото - не ми дреме."

"Бремето е ваше."

"Един зад всички, всички зад един."

Мисля и върху пети вариант, а именно "Кой е!?" с идеята след време същият да мутира в естественото продължение "Аз съм!".

-------------------

Трето, събиране на електорална маса. Няма значение каква, важното е да е с четири крака, които да държат отгоре си някакъв сносен плот. Най-простата маса е винаги за предпочитане. Така не се притесняваш нито, че ще я залееш с горещо кафе или каквато и да било помия, нито че на годишния банкет ще й скочиш отгоре с двата крака. Плюс това простите маси са най-яки - могат да понесат огромен товар и дори няма да се замислят - следващият път пак ще изберат да са твои маси.

-------------------

Четвърто... какво, писна ли ви? И на мен ми писна цял съзнателен живот да не знам на кой свят живея. В държава от втория или третия свят, вероятно на границата с четвъртия, управлявана от ангентурчици, раздали си печелившите карти още преди играта да е започнала, а впоследствие отстранили от игралната маса появилите се неудобни противници с подставени лица уж обещаващи нещо ново и различно. Вярвате или не, няма печеливша ръка, нито печеливш играч, защото, когато казиното затваря, банката винаги печели, а бремето си остава единствено ваше.