За пример ще ви дам вчерашния случай - седя си аз без конвергенция за съпричастност с Мислителя на Роден и изненадващо откривам, че мисля върху словореда на "Вчера се хванах, че мисля, и останах озадачен от факта за какви глупости може да си мисли човек без дори да се е замислял." Очебийно шибаното изречение може да бъде изписано и така: "Хванах се вчера, че мисля, и се замислих за глупостите, за които може да си мисли човек, когато се е замислял без дори да подозира, че го прави." Ако разбием изречението на прости такива, резултатът ще звучи така: "Хванах се вчера...", от което веднага произлиза въпросът за какво съм се хванал и от това следва ли, че още не съм се пуснал или трябва да продължа да се държа, за да не изневеря на фактологията в думите си, и "... че мисля...", сякаш мисленето е съвсем отделен процес от мен, който ме спохожда само от време на време, почти като ходенето до тоалетна. Кофти, нали...
Останалата част е още по-зле. "... и се замислих за глупостите, за които може да си мисли човек..." - каква е тази работа, уж преди съм мислел за глупости без да знам, че ги мисля, а пък чак сега съм се бил замислил и то пак за глупости, но този път различни от глупостите, за които съм си мислел преди да се замисля. Никой не е толкоз прост, че да не схване липсата на елементарна логика в съждението и то най-вече в следствие на отвратителния строеж на речта.
И после това "... когато се е замислял без дори да подозира...". Как човек може да мисли без да подозира, след като самото мислене е процес на подозрителна преценка на причините и следствията. Ако подхождаш към базисния материал без доза на съмнение, ти реално се разминаваш със самата идея за аналитичност и в този смисъл ти не правиш нищо. Седиш си на цукалото и си мислиш, че си мислиш или, както е според разглеждания случай, не подозираш, че мислиш и следователно наистина не го правиш.
Оттам последното словосъчетание "... че го прави." съвсем губи смисъл. Да прави какво? И как? А вие правите ли го? И по колко пъти на седмица? Това е смешно...
Изводът е, че едно шибано изречение може да ти провали деня, да ти спести обилната вечеря, да те оттегчи и дори да ти напише поста, който иначе не би написал, защото писането те изморява и предпочиташ да четеш чужди постове, да се подписваш с хитър коментар под тях, да оставяш белези за мимолетното си съществуване, за които много скоро никой няма да си спомня, а теб най-много да те доведат до спонтанно умисляне върху морфологията на изречението...
Затова ще ви запитам направо: леят ли ви се думите, като пишете, или често изпадате в дива ярост, чудейки се коя след коя да подредите? (Аз още на "Очебийно шибаното изречение..." бях готов да си захапя задника, защото нито знаех дали изречението е очебийно шибано, нито дали шибаното изречение очебийно може да бъде изписано и по друг шибан начин...)
 |
| Не всичко синьо е смърф - може да е на'ви. |
Пращаш ме в спиралите, ман! :)
ОтговорИзтриванеКакъв ли ще е резултатът от кръстоската на двете синички? :)
ОтговорИзтриванеНа въпроса ти - различно е, понякога слушат думите и си текат, понякога - не, дълго ми се губи една, която е точната. По-често май ми се чете мълчаливо какво са споделили другите и на моменти водя голяма борба със себе си да се въздържа от коментар.
Да си призная, най-трудно ми е да прекъсна изречението.Думите се леят прекалено леко до края. После идва трудното, защото когато стигна краят на едно изречение, съм забравил началото:) Започвам да скъсявам и режа, докато ми писне и натисна публикуване. Да се помъчат и другите малко:)
ОтговорИзтриванеЕлфе, не карай дамата да слага спирала, ми налузвай гумата, като истински мъж, баси... :D
ОтговорИзтриванеТочице, грам идея си нямам какъв ще е резултата, но имам усещането, че след 9 месеца Елфа ще ни просветли (дет елф, там и смърф, нал` тъй?!). :D ... Иначе явно ситуацията се обуславя от настроенията. Аз самият понякога съм мълчалив, като гъз... :|
Хахахах, Владо, това с края и началото ми е много познато, но проблемът е, че, пишейки изречението, от средата нататък вече съм го редактирал 15 пъти, и впоследствие, прочитайки го вече цялото, се оказва, че резултатът е нещо, като това, което Точица се чуди как ли ще изглежда - гигантско, несъразмерно, франкенщайново чудовище. И пак се почва с редакциите и често вместо да стигна до "Публикуване" действам с "Ctrl + A" и Del...
Леят ми се идеите, но докато се опитвам да ги вкарам в думи, изчезват и те. Идеите де. :)
ОтговорИзтриванеНостромо, първата половина на поста ми докара на "Упражнения по стил" на Кьоно, хехе. Много симпатично. :)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеха! статия за мисленето като мисъл на мислителите, които мислели за смисъла на мисълта! Познахли или...аааааааааааааа
ОтговорИзтриванеАма Ностро аз мразя тази дейност, затова преминавам към по-важната и сериозна тема.
Според мен евентуален секс между момиче на'ви и смърф ще е карайно незадоволителен за на'вито/ Обаче ако секса е между смърфка и момче на'ви, е тогава на смърфката ще й се сцепи положението!
:)
и да ме похвалите за научния ми подход към разрешаването на научен биологичен проблем засягащ популацията.
И аз като Ламот..Много мислене за едното мислене,че трябва да се измисли как по ангелите идват шибани мисли в мисълта,че да може да си направиш смисленото изречение, което пък на сичкото отгоре и цял ден да ти развали. Ба си.... Ето, излях се. Демек- при мен всичко се лее:)). Ностро, споко, ти си генйиче. А да! Генийче със стегнат задник.
ОтговорИзтриванеСекс межу мома на'ви и смърф ми звучи като секс между мравка и слон( което не е невъзможно, има виц за тази цел все пак), но щом е за сцепването- мооожееее..
Много усложняваш нещата. Бих ти препоръчала да се гръмнеш, но днес мислих по този въпрос и установих, че това няма да промени нищо, така че можеш да ми се довериш и да ме черпиш една виртуална бира, че съм го премислила вместо теб. Живота, хронологически погледнато, губи все повече смисъл, както е и при изречението, което си измъдрил в Храма(предполагам). Мога да те посъветвам само да му теглиш една ...(по твой избор), и да се наслаждаваш на дребните удоволствия в живота.
ОтговорИзтриванеСтана като баснята за заека и стоножката, дето заека я запитал :Как се оправяш с тия сто крака кой след кой да местиш?
ОтговорИзтриванеСлед малко като минал пак стоножката рекла :Заьо,видя ли какво направи, преди като не се замислях си вървях много добре, а сега не мога да мръдна :)
Фроги, веднага се разтършувах за Кьоно и попаднах на това. Направо сцепва! Бях чел на Боало-Нарсьожак "Присвояване на самоличност" - разкази, в които авторите наподобяват стиловете на Конан Дойл, Агата Кристи и Чейс, и наистина им се получава. Благодарско за Кьоно, ще си потърся цялата му книжка.
ОтговорИзтриванеЛамоте, мисля (да-да), че пропусна няколко комбинации в обстойния анализ на междуполовите (с/взаимоот)ношения между набелязаните видове (а като стана дума за видове, май забрави да насместиш и Наташа Хенстридж). :D Също така си и похвален, наблюденията ти са за цял докторат. :)
Ирония, аз за теб знам, че така ти се лее (то за тебе всеки го знае). И винаги ми е било много чудно как така насварваш да го напишеш, защото нали мисълта уж тече доста по-бързо... Та не знам диктофон ли ползваш, що ли, ама като те чета и все едно те слушам. :DDD
Лу, в катедралата беше, ама все тая. :) Аз за това с гръмването цяла дисертация съм писал, така че забрави за бирата по тази линия. Доколкото си спомням обаче ти дължах мента (ли беше?). С други думи имам да те черпя с дребно удоволствие. :)
Кръстю, мисля, че съм я чувал, но отдавна, и сега пак ме разсмя... :) Проблемът при мен обаче е, че и да не го мисля, пак го мисля... За това басня май не съм чувал. :)
Хмм, Ностро, кой е тва"всеки"?:)Рядко се случва, но току що ми стана кофти.Прозвуча като "Ирония, млъкни бе радио":)И Маман се опитва да ме изключи от сума ти време, ама си карам с манивелката:) Ми , ок:)
ОтговорИзтриванеАма, Ирония, какви са тия интерпретации?! Аз пак (и за пореден път!) ти вкарвам комплименти - все пак на много малко хора писането им върви леко, като речта - а ти пак някакви словесни ножици ми размахваш, бива ли така... И да ти кажа, ако беше радио-точка, изобщо нямаше да те изключвам, мхммм... :/
ОтговорИзтриване:)
Ореолното издевателство е умишлено.
ОтговорИзтриване...
Признаците на (а)нихилизъм са задоволителни,
...
докато оскъдните ферманщини - богу дух прогонват!
Вие от кои сте:
--- слабо развратните;
--- гротескно перверзните;
--- non of the above... but all in the ass!
A? :)
ОтговорИзтриванеПонеже доста често имам проблем с думите, се чудех (не си мислех):) възможно ли е да си мисля без думи?
Елфе, аз преди да съм се наобядвал лексикони не попълвам... :Р
ОтговорИзтриванеДринов, зависи от езика, на който го мислиш... :D
Мисля си нещо, но не знам да спра ли или да се хвана за нещо... :D :D
ОтговорИзтриванеЗависи за какво си мислиш, Преславски... :P
ОтговорИзтриване... плашиш ме... за втори път ми се случва... сега обаче имам неоспорими доказателства, че моето съм го писала преди твоето :))))))))) на хартия е и листите ухаят на море :)
ОтговорИзтриванеСветла, сигурен съм, че в практиката си, си имала и по-фрапиращи случаи от моя, така че, айде сега, не съм толкова страшен. :) А и аз, докато не видя черно на бяло, не вярвам. Измисли един скенер пък за уханието ще предполагаме... :)
ОтговорИзтриванеПървото изречение е адски в твой стил, Ностро :) (последното само, ако любезно се престориш, че не забелязваш парадокса в това да претендирам за наличие на представа за някого, чието име дори не ми е известно). Има я обичайната доза премерена самоирония, с която отказваш да поемеш напълно отговорност за написаното. Според мен, с корекциите започваш да нюансираш, напасваш, огъваш... (какво още?) смисъла на изречението, и в крайна сметка дефрагментацията на морфологичния разбор се превръща в своеобразна смислова деструкция. Но да не симулирам задълбоченост повече...
ОтговорИзтриванеКолкото до писането, при мен винаги е било по-лесно да изразя мислите си в писмена форма. А когато пиша (каза претенциозно тя) записвам всичко, което ми хрумне, и като приключа редактирам. Така избягвам препъването в търсене на някоя дума или препинателен знак за експресия. Това последното ми напомни за един герой на Камю от "Чумата", който искаше да напише съвършената книга и циклеше задълбочено над първото изречение.
Иначе сам повдигна темата за образа на регистратора на случващото се. Та така и със своеобразния инсайт, какъвто е представлявало регистрирането на наличие на новата звездна мъглявина Мисловен процес на север от селенията на тоалетното пате.
П.П. Нямаше ли предвид семантика всъщност?!
Скай, изключително състоятелното ти наблюдение ще ме вкара в гря... ъъъ... в писане. :) Затова се приготви да четеш.
ОтговорИзтриванеРазчленяването на изречението в търсене на правилата, съграждащи не само смисленият, но най-вече естетически издържаният текст, съвсем ясно доведе резултата до безмислица, като по този начин се опитах да наблегна върху неуловимата формула на феномена красноречие, която на мен обикновено ми убягва. Това е като да разглеждаш Герника на части, въпреки че точно тя едва ли е най-подходящия пример за естетическо изживяване. :)
Това, което не ми даваше мира реално, е че красотата на словото е неподвластна на правила. Разбий изречението и го съгради по десетина други начини, и все ще има някой, който да изпъква пред останалите, но и задължително ще останат такива, които не си предвидила и които ще са като поезия пред чалга текст спрямо останалите. Докато смисълът, колкото и да деформираш текста, едва ли ще се изгуби - най-много да стане по-неясен.
Та в този ред на мисли реално имах предвид морфологията - вътрешната структура и външната изява на речта. Докато семантиката и смисълът винаги са били подвластни на дефиниране и в този смисъл (как да преправя това изречение, че да не се повтаря "смисъл" толкова пъти?!?) не са ми толкова интересни, въпреки че реално погледнато точно на тях наблегнах в текста, търсейки някакъв контраст и забелязаната от теб самоирония (въпреки че поемам отговорност за текста си на 100%). :)
Иначе и при мен е така - писмено се изразявам много по-точно и ясно, отколкото в разговор. Както се казва, дай ми време и клавиатура и ще регулирам орбитата на Земята. Но пък не мога да помръдна от изречение, докато не го изваям подходящо, въпреки че даже и след това, разглеждайки го в контекста на околните изречения, обикновено пак ми се налага да го коригирам.
P.S. Та все пак, ако ще съм герой на Камю, дали ще може да съм Чумата? :)
Ей, много мислене бе, обърках се ... :D
ОтговорИзтриванеАз докато пиша правя много паузи, така че не мога да кажа, че думите се леят. Но пък никога не ми е отнемало повече от час на пост. :)
С твоят размермер на постовете е нормално. Питаш ли CinemaScrotum колко безсънни нощи отделя на километричните си ревюта... :)
ОтговорИзтриване:D
ОтговорИзтриване