М-р Его

Днеска ми е едно петъчно такова (може би щот е петък), затова реших, че е време да направя нещо, за да си изпълня обещанието за тъпите постове. Както обаче често се случва, най-тъпите ми постове са инспирирани от интелигентните постове на други блогъри и случаят не е по-различен. Става дума за поста на Светла - "Какво ли нещо е да си блогър?". И тъй като аз знам, че да съм блогър е проклятие за блогърите, които от време на време правят грешката да ме четат, написах следното описателно стихо базирано на лични впечатления и опит.


М-р Его

Аз съм блогърче. Обичам
сутрин рано като стана
коментари в блога да засичам,
от блогърска тайфа отбрана.

Всички дружно да ме хвалят,
че написал съм шедьовър,
даже и запалки да запалят
някога на смъртния ми одър.

Кой не тачи да го тачат,
кой не люби вси да го милеят,
други с гърло да заплачат,
трети сълзи да пролеят.

Хей, Ламот стихче да напише,
Ел от Марс картичка да прати,
Скай най-после да пропише,
Вал във Лидъла да ни запрати.

И ето на, надрусан аз творя,
на постове во веки се обричам,
с радост обещани глупости редя,
за да мога блогърче да се наричам.


Следващият път обещавам да сложа и някоя картинка за цвят, за да не си помисли някой, че единстеното, което мога да демонстрирам, са комплекси.

В анфас: Здравейте, аз съм Lammoth

Замислих се (без референции към "Смърфология на изречението"), че "познавам" толкова качествени блогъри (с референции към "Генезис на блогърската партия"), че реално погледнато блогролът ми се оказва (м/ж)алък да ги побере именно откъм страна на техните качества. Но пък кой може да бъде обективен за качествата на друг без да изпадне в субективизъм. Във всеки случай не и поета съчинил следващите редове, които съвсем случайно открих да се търкалят в кошче не много далеч от вратите на БАН (текстът е предаден без корекции, спазена е и оргиналната пунктуация):

Балада за необикновенния ден

Днес е ден необикновен

пълен с празници за мен,

и, въпреки че от зорите ранни

смятам формулите гадни,

знам, че блогърите ще ме уважат

и подаръци ще ми поднесат.

Ето на, пристига Ел,

носеща под мишница козел!

"Ел, бе кво е тва?!",

"Ламоте, стига пък рева!

На лазер точих му рогата,

навеждай се, егати тариката!"

Припев:

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Ха, задава се и Вал,

гледам коня подковал,

знам че приятно ще ме изненада

с палава монахиня от Гренада.

Тц, пак калъч -

на връвчица мъкне пръч!

"Вал, травмираш ме, човек!

Уж ми пейстна преди век

за една засукана мома,

задникът й - декар-два,

не за друго ми нали

на шамари трябва да държи!"

"Ламоте", сбърчи вежди Вал,

"пак неправилно си ме разбрал!

Във филмите на Ходоровски

недей да търсиш ти обноски

от характер сексуален

броят им е минимален."

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Надеждите ми са в Скай,

тя за нуждите ми знай,

че и министър-председател ще ни става

там преврат без мене не минава.

Ето, чувам й гласа!

(Защо трепери ми носа!?)

"Ламоте, ти сило непосилна,"

хъх, звучи ми нещо несервилна,

"банските си не мога да намеря!

Ти случайно да си имаш на идея,

защо догито ми ги откри

скрити в джоба ти уви!?"

Упс, знаех си че този ден,

ще ми дойде малко пресолен!

Айре чао, ще бягам в БАН,

да не се окажа...

... усмихнат за цял живот!

Мдамм, след този случай, който разбира се е литературна измислица, Ламот се отдаде на научно-развойна дейност в барчето на БАН, където имаше навика да измерва налягането в скачения си съд, добавяйки етилов алкохол. Не забравяйте, когато посещавате блога му, да носите подаръци. Той обича да го изненадват, а и в зоолигечската му градина засега има само козел, пръч и едно доги. Подарете му слон.