четвъртък, 29 април 2010 г.

Сблъсъкът на ц(и)вилизациите...

... или 10 правила, които ще са ви от полза, ако случайно попаднете на прием в посолството на изгряващото слънце. Лично аз не съм изпробвал нито едно от тях, но хората, които са, ми довериха, че методологията е ефективна и безотказна.

Първо правило: Научете имената на присъстващите. Започнете от служителите във фирмата за кетъринг. Не си записвайте, дори не си давайте вид, че се опитвате да ги запомните - ще изглеждате неучтиво в очите на домакините. Затова пък опитайте с асоциации. Например, на какво ви напомня традиционното японско име Якошиба Цицибара...

Второ правило: Не прекалявайте с уважителния поклон, освен ако наистина не ви се ходи до тоалетна. Но даже и да ви се ходи бъдете максимално дискретни - не използвайте първата срещната хартиена стена за параван - много често тя е оризова и прозира.

Трето правило: Използвайте редовно думичката "уакаримасен" (разбрах), дори и да си нямате на идея дали разговорът се води около близкоизточния конфликт или разнообразието от морски деликатеси върху шведската маса. Няма японец, който да се засегне от това, че сте го разбрали. И въпреки, че често обясняват неща, които звучат сложно, рядко става дума за нещо по-различно от техники в икебаната и десет начина да отгледаш бонзай.

Четвърто правило: Не тичайте през глава в момента, в който в залата влезе 20-метров дракон. Запазете спокойствие и се огледайте за сервитьор с поднос. Сакето притъпява почти всички излишни сетива.

Пето правило: Ако някой от присъстващите се опита да ви сипе алкохол, спазете японския обичай - изпийте това, което е останало в чашата ви и му я поднесете празна. И да се напиете като свиня, ще имате извинение, че други са ви подтикнали.

Шесто правило: Когато чашите се вдигнат за традиционния поздрав "кампай", избягвайте употребата на словосъчетанието "чин чин", освен ако наистина не държите да съобщите на всички, че ги смятате за "пениси".

Не, това не са рокаджиите от KISS

Седмо правило: Когато ви попитат какво мислите за Япония и японците, не се подлъгвайте, че имате право на избор какво да отговорите. Дори и на самите японци им е пределно ясно, че са тиранични копелета с мания да унижават и подчиняват жените си. Усмивката и замечтан поглед ще свършат работа.

Осмо правило: Ако имате слаб стомах, избягвайте суши хапките. По правило избягвайте всичко, което ви гледа милозливо, мърда с осем крака и е забучено на клечка.

Девето правило: Ако част от програмата на приема е посещение на плувния комплекс в посолството (не се учудвайте, какво е един плувен комплекс за технологична нация като тяхната), не настоявайте пред домакините си, че искате да обуете джапанки. По-добре ходете гол и бос, отколкото - обезглавен с двама японци на краката.

Не, това не са японските национали по свободна борба в категория до 55 килограма

Десето правило: Ако не сте наясно с горните девет правила, изобщо не припарвайте до японец. Стойте си вкъщи, направете си боб чорба, изтърбушете една люта чушка и си пуснете (или прочетете) "Шогун" - най-безопасния начин да опознаете японската култура и традиции.

В някой от следващите постове ще обсъдя темата за закостенялостта и предразсъдъците при сблъсъка с предизвикателствата на непознатото и непознаваемото. Като например срещата с извънземна цивилизация...

вторник, 27 април 2010 г.

Запасете се с... дискети

Днес се просълзих. Прочитайки новината за кончината на 3,5" дискети, нещо дълбоко ме жегна и в съзнанието ми нахлуха спомени, от които все още не съм се отърсил. Припомних си звукът от забравена във флопи-дисковото устройство дискета, опитваща се да буутне несъществуваща върху нея операционна система. Припомних си кракерските опити за побитово копиране на лицензионна информация. Дори ми светна "прекрасния" спомен, в който възстановявах данни от носител с над 30 лоши сектора, което върху 1,44МВ е като да се опитваш да извадиш от океанското дъно самолет разбил се над Марианската падина. Колко нерви заради мегабайт и нещо, а сега само едната ми флашка е с над 11 000 пъти по-голям капацитет и 24 месечна гаранция.

Не знам дали плановете на Сони през март 2011-та да прекрати производството на 3,5" дискети повече ме натъжават или обратното, но цялото ми същество усеща как си отива цяла една епоха в историята на новия свят, въпреки че от над 5 години личното ми РС не е снабдено с FDD, а и старите кутии, които вече държа по-скоро като музейни експонати, също отдавна олекнаха откъм това монументално приспособление. Истината е, че след време се помнят само датите, а такива малки стъпки в техническия свят, довели до големи крачки за човечеството, остават да се помнят само с ето такива изпълнения:


събота, 24 април 2010 г.

Шах с пешката: Индийчето с индийска защита

Ако сте имали някакви съмнения какъв ще е отговорът на Ананд на откриването на Топалов с дамската пешка на d4, то вече спокойно можете да ги разсеяте - индианчето избра идийска защита.

Партията можете да наблюдавате пряко с английски и български коментар ТУК.


На 24-тия ход индийската защита на Ананд се пропука при брилянтна саможертва на кон от страна на Топалов, жертвайки го за пешката на f6.

Топалов 1 - 0 Ананд

петък, 23 април 2010 г.

Арсен(ал) vs Венгер

Не съм фен на Арсенал, въпреки че често съм "викал" за тях, но някои факти се набиват на очи:
"Ако съществуваше фондация, грижеща се за щастливия край на историите, то може да сте сигурни, че веднага щяха да наредят Арсенал да стане шампион на Англия. В края на краищата, не е ли това нещото, което неутралните фенове биха искали? Отборът на Венгер е създаден по "естествен път", посветен е на красивата игра, и има устойчив бизнес план одобрен от професор по икономика, за да устои на нуждите на предприятието, дълга и мераците на собствениците. Титла за Артилеристите би бил щастливият край, който публиката желае. А и Професора смята, че го заслужава.

За съжаление обаче футболът не е като киното. Лошият побеждава, героят е мъртъв, а кралят губи здравия си разум и Арсенал става трети."
Пълният текст на статията може да прочете тук, но изрично предупреждавам за спойлери. Ако предвиждате в кинорепертоара си заглавия като "Китайски квартал" и "Законът на Картър", не четете. Аз така се прецаках с втория...

вторник, 20 април 2010 г.

99%

Съвсем в духа на по-предния ми пост днес се сблъсках с видео от далечната 1992-ра, което ще оставя без коментар:



Severn Cullis-Suzuki днес.

Шах с пешката: В очакване на Ананд

Остават броени дни до 23-ти, когато е очакваният първи сблъсък между претендента за световната титла Веселин Топалов и нейният настоящ носител - Вишванатан Ананд. Разбира се, в духа на предния пост, и тук се намеси Ейяфятлайокутл, който спря шахматоносния поход на индиеца в опитите му да внесе малко индуизъм и на юг от Карпатите. Облакът от вулканична пепел се оказа не само авиационен, но и спортен кошмар, принуждавайки и отборът на Барса да се тътри 14 часа до Милано за полуфиналния сблъсък с Интернационале тази вечер.


За радост на организаторите на шахматния дуел обаче, сред които изпъква медийната осанка на Бойко Борисов, и, разбира се, за радост на всички шахматни любители, в тази пирокластична мъгла се появи и лъч светлина - оказа се, че Ани (както палаво обичат да се обръщат към индианчето по-големите му батковци шахматисти) все пак пътувал от Франкфурт насам (или на Майн, така и не разбрах) и то с индийска рикша. Вероятно ще се запитате защо точно този примитивен и леко самонадеян начин за придвижване е избрал световният шампион и съвсем естествено същото го запитали и придружаващите го с велосипеди и тротинетки журналисти, на което Ани отговорил в типично свой стил: "Рикшата въплъщава просперитета на идийската шахматна мисъл и отгоре на всичко завършва на `ша`!".

В същото време в подготовката си за двубоя настоящият номер две в класацията на ФИДЕ Веселин Топалов се срещна и размени топли прегръдки и национални флагчета със състава и феновете на украинският футболен клуб Шахтьор Донецк.

Стискаме ти палци, Веско!

понеделник, 19 април 2010 г.

Ейяфятлайокутл, Попокатепетъл и "Нещата, които да правиш в Денвър, когато си мъртъв"

Да, ясно е, че освен граматическите пропорции, няма нищо друго общо между гореспоменатите два вулкана и филмовото заглавие от средата на 90-те с участието на Анди Гарсия, но на мен не ми е толкова ясно. След дълго проучване на романите на Х.Р.Хагард, сред които се открояват заглавия като "Рудниците на цар Соломон", "Алан Куотърмейн" и "Дъщерята на Монтесума", реших, че е време приключенският дух в мен да намери израз в опитомяването на последните природни стихии, намерили сили да се опълчат на Човека - същият този тип, който дори и мъртъв някъде из Денвър все още намира с какво да се занимава, така че да не остави и един непреобърнат камък върху лицето на майката Земя. Нямам намерението да ви занимавам с "ала аватар" екологичен активизъм, нито пък с терзанията на европейските авиоконсорциуми от последните няколко дни. Реално даже нямах намерението да ви занимавам с нищо. Мислех си просто да си разчистя малко харда и да подкарам неангажиращия шутър Just Cause 2, който и без това, ако продължава да събира прах насред фолдърите, много скоро ще дочака появата на Just Cause 3. Но ето че ме зачовъркаха мрачни мисли с дъх на прегоряла земна мантия и каймак от сейзмичен тихоокеански трус.

Замислих се за фактите. Онези - неоспоримите. Като например, че единствено на Човека е присъдена привилегията да се терзае, а терзанието е визия за бъдното, а бъдното е това, което ти пари под задника, когато в миналото си си постлал нестинарско килимче там, където си смятал да си подложиш задните части. Факт е и че тази привилегия ти отрежда заветното място на домоуправител в жилищната кооперация Земя, в която 99% от живущите са всичко друго, но не и алтруисти и нямат проблем с горящия съседен апартамент стига пламъците да не подлизват в неговия. Трети и всъщност целеопределящ факт е, че Човекът е единственото живо същество на този свят, което знае, че умира.


Това само по себе си не определя нищо повече от факта, че хлябът е вкусен, докато е пресен, и че виното трупа позитиви, докато отлежава. С други думи, ако не се възползваш, когато му е времето, шансът да дочакаш втора възможност е въпрос на две уравновесяващи се променливи - късмет и упоритост - и една независима - време. Работата е там, че упоритостта не би те поставила в позата на "чакащ втори шанс", защото, имайки я, би се възползвал още от първата появила се възможност, но, ако тогава възползването е било за сметка на погазване на определени морални аспекти от възгледите ти, то единият процент от живущите в кооперацията, ще са готови да я загърбят, което подсказва философията на останалите 99 процента. А тя е консуматорска. Филофосията на лъва е яж атилопа, когато си гладен. Философията на 99-те процента е яж независимо от това дали си гладен. И тук не става дума за марксиското опорочаване на един определен обществен строй, а за една далеч по-злободневна единица, от който и да било строй. Става дума за мен. За теб. За оня зад оградата. За Андрешко и съдията-изпълнител. За Гаргантюа и Пантагрюел. За Римски и Корсаков. И най-вече за Анди Гарсия.

В крайна сметка истината е, че ресурсите са ограничени и шибаните два метра от тропосферата, населявани от наше величество Човека, са на път да не стигнат. Няма да е утре. Дори и мрачните прогнози за след 40 години едва ли предвещават нещо повече от милионния катаклизъм в историята на Земята, и хилядния в историята на човечеството. Но след това...

Е, не съм Ванга, дори не съм Анди Гарсия, но и... не ми пука. Поне докато не усетя дим в коридора...

петък, 16 април 2010 г.

Ден на (маник)юриста

На този ден през лето господне 1879-то е приет първият значим акт в пределите на българската държавност - Търновската конституция. Ако юристката не беше почерпила, нямаше и да разбера. Не че щеше да е голям пропуск, но и те са хора и все нещо трябва да ознаменува безсънните им нощи прекарани в наизустяване на закони, правилници, конституция, кодекси, ежеседмичния сблъсък с държавен вестник, изготвянето на договори, прибирането на такса "Здравей", такса "Чао" и такса "Такса", поради което съсвсем резонно ми идваше да й напомня вица:
- Какво представляват двеста адвоката на дъното на морето?
- Едно добро начало.
но бях сигурен, че вече й е писнало да го чува.


С нетърпение чакам деня на маникюриста. Не за друго ами все някога трябва да си направя първия професионален маникюр, а в този ден сигурно предлагат промоции. Плащаш за една ръка, а ти правят маникюр на двете. Предполагам, че през останалите дни от годината тарифите им са като на черпещите днес... Което ме навежда на мисълта как ли стои въпросът с промоциите при юристите. Или и те са за сметка на клиента?...

четвъртък, 15 април 2010 г.

Ляво и дясно подравнeни параграфи в Blogger

Ако случайно сте се сблъсквали с ограниченията на любимия си уеб-енджин за блогстване и блогаруване, ето ви един хинт как да преодолеете накривените ръбове на любимите си параграфи, без блока с притурките да се озове на място, на което не сте го очаквали:

В "Оформление -> Редактиране на HTML кода" потърсете блока:
#outer-wrapper {
width: 660px;
margin:0 auto;
padding:10px;
text-align:$startSide;
font: $bodyfont;
}
и променете text-align на justify:
#outer-wrapper {
width: 660px;
margin:0 auto;
padding:10px;
text-align:justify;
font: $bodyfont;
}

... или нищо като нещо

Понеже напоследък изпитвам непреодолимото желание да пиша глупости (т.е. всичко, което ми дойде на акъла, било то и някоя спорадична умнотия като например, че Стивън Хокинг е Стивън Кинг под прикритие), реших че не е редно да замърсявам от самосебе си ориентиралия се към кинообструктивизъм блог La Cosa Nostro с дошлата ми в излишък мисловна активност. Затова и си избрах това малко парче незастроена площ в задния двор на съседа, в което съвсем безнаказано да изхвърлям отпадъците си, които надявам се ще ви доставят поне малко от отрицателната енергия, която ежедневно облъчва сетивата ми.

Тук ще има толкова глупости, колкото няма да откриете нито в Холивуд, нито дори във филмите на Рени Харлин (което е странно, понеже не мислех, че това е възможно, но, когато фактите говорят, дори и незначителните блогъри мълчат). Затова и ще вдигна ръце от клавиатурата за пет минути, след което ще продължа смирен пред реалностите на мирозданието...