четвъртък, 22 декември 2011 г.

Реймънд Чандлър (1888-1959) - Библиография

Преходът ми от фантастична към криминална литература бе под знака на Чандлър и това буквално са книгите, които ми минаха през ръцете преди около двайсетина години:
Подредени са хронологично по реда на написването им. Общо са седем романа и един недовършен - "Пудъл спрингс" - който е и малко трудно да се нарече роман, защото обхваща само четири глави (първите 15 страници от горното издание).
Разказите на Чандлър са в типичния му стил, но навремето бях леко притеснен от тези, които изневеряваха на аз-формата. Предполагам, че навикът изигра своята роля.
В многотомникът с пълната колекция разкази има поне 15 нови, които не са включени в сборника на Народна култура от 89-та. Сред повтарящите се бях неприятно изненадан от "новият" превод на някои заглавия. Най-абсурдния е този на "Бедите са моят занаят" преведен като "Неприятностите са моят бизнес". Това би звучало подходящо, ако беше в колонка на "Файнейшъл таймс", сега си е жива гавра с първоначалния превод на Желяз Янков. "Пустинен вятър" също нямаше нужда да се прекръщава на "Червен вятър".
Ето така изглежда пълното творчество на Чандлър в секцията ми с криминалета:
Найс, а?
А това е една книга, за която и Чандлър не е чувал, но затова пък от Издателска къща "Уес-Ко" са.
Честно казано фалшификатът не е лош. Има доста откровени еротични сцени, групов секс и секс с камили. (Ъ, добре де, последно знаете за кого го написах.) Та текстът направо си бие на маркиз Дьо Сад в най-изпращелите му години, затова и авторът, който и да е той, заслужава голямо поощрение.
Та това е мили приятели. Изфуках ви се и сега отивам да си чета за Джони Далмас, Тед Кармади и Филип Марлоу - едни яки пичове, дет раздават пестници и много често сами ядат бой.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

"Елегантната вселена" - І част: Теория на относителността

Преди повече от 100 години физикът и нобелов лауреат Макс Планк получил в издателството, в което работел като редактор, ръкопис подписан от никому неизвестен дотогава служител в патентно бюро. Прочитайки го, той се изправил пред нещо много странно – сриването на света на физиката във видът му познат дотогава и възкръсването му от пепелта по-елегантен и по-странен от всякога. В ръкописът Айнщайн описвал необятния свят на звездите, планетите и галактиките в стегната и последователна теория позната днес, като Специална теория на относителността. Само няколко години по-късно по подобен начин светът на атомите и изграждащите ги частици намира описание в Теорията на квантовата механика. С тези две теории всичко изглеждало така сякаш вселенските тайни бавно започнали да се разплитат пред човечеството, но всъщност самото съществуване на две различни теории, описващи два различни аспекта на един и същи свят, още повече задълбочило мистерията. Въпросът, който и до днес стои пред физиката, е има ли теория, която да съчетава в себе си теориите за голямото и малкото по също толкова елегантен начин, по какъвто самите те се справят в своите си области?




СПЕЦИАЛНА И ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА


Преди да се стигне до проблемът с фундаменталната несъвместимост между Теорията на относителността (ТО) и Квантовата механика (КМ), в научните среди вече били наболели други конфликти, което е и някак естествено, понеже липсата на конфликтност би предизвикала вакум в свят, като нашия. Конфликтите били цели два, като разрешаването на единия довело до появата на другия, който пък от своя страна предизвикал сблъсъка между въпросните две теории. Пораждащият конфликт гласял:

I-ви конфликт: Според Нютон, ако тичате достатъчно бързо, можете да настигнете светлината, докато - според законите за електромагнетизма на Джеймс Максуел Кларк - това е невъзможно.

Какво казват законите за електромагнетизма и какво общо има светлината с тях? Според Теорията на електромагнетизма електромагнитните вълни се движат с постоянна, никога не променяща се скорост, равна на тази на светлината. От това Кларк заключва, че светлината е вид електромагнитна вълна и законите на електромагнетизма важат в пълна сила и за нея. Но, според тези закони, няма такова нещо като неподвижна светлина, т.е. няма начин светлината да бъде настигната и тя да изглежда неподвижна. На това място се намесва Специалната ТО, която обяснява защо това е така.

СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА (СТО)

СТО се основава на следните две неразривно свързани помежду си концепции:

1-ва концепция: Принцип на относителността

При равномерно (с постоянна скорост) и праволинейно движение, движението има смисъл само при съпоставяне с други обекти. Ако в празното междугалактическо пространство се разминат двама равномерно и праволинейно движещи се астронавта, всеки от тях с пълно право ще може да каже, че е неподвижен, а другият минава покрай него. Това наблюдение е било направено още от Галилей (естествено не за астронавти, а най-вероятно е ставало дума за аргонавти), докато Айнщайн добавил към него частта, че законите на физиката ще важат по един и същи начин и за двамата.

Едно от следствията от Теорията на Максуел, е че скоростта на светлината е универсална вселенска константа и Айнщайн, налагайки Принципа на относителността към този факт, стигнал до втората концепция.

2-ра концепция: Скоростта на светлината

Светлината се движи с ~300 000 км/с независимо от отправния обект за сравнение. Т.е. ако аз тръгна да гоня светлината със 100 000 км/с, обичайната логика предполага, че светлината спрямо мен вече ще се движи с 200 000 км/с. При светлината обаче това не важи. Тя ще продължи да профучава покрай мен с 300 000 км/с, което е установено чрез достатъчно на брой прецизни експерименти. Този факт има два ефекта върху времето:

    - I-ви ефект върху времето - събития, които се случват едновременно за едни наблюдатели, няма да се случват едновременно от гледната точка на други наблюдатели - примерът, който дава Грийн, е почти толкова абстрактен, колкото и самото твърдение, но грубо идеята се изразява в това, че ако два фотона се излъчат едновременно от един източник на светлина, така че фотон А да се насочи към обект, отдалечаващ се равномерно от него със скорост х, а фотон Б - към обект, приближаващ равномерно към него пак със скорост х и при условие, че и двата обекта първоначално са били на еднакво разстояние от източника на фотоните, то тогава за наблюдател, който се движи успоредно с двата обекта, двата фотона ще достигнат едновременно целите си (фигура 1). Това е така, защото за наблюдателят, движещ се успоредно с двата обекта, обектите, както и самият той, няма да извършват движение (което пряко следва от първата концепция). Естествено за страничните наблюдатели на този експеримент, фотон Б първи ще стигне движещия се към него обект, понеже с движението си обектът ще "скъсява" разстоянието между себе си и (в случая) тортата, а фотон А по-бавно ще настига отдалечаващия се от него обект именно поради това, че (в случая) сладоледът ще се отдалечава;
Фигура 1

    - II-ри ефект върху времето - времето тече по-бавно за движещите се с по-висока скорост обекти - и тук, както при първия ефект върху времето, нагледният пример би дал най-ясна представа за мащабите на това наблюдение. Нека разполагаме с две успоредни огледала разположени едно над друго, които отразяват единичен фотон, който за една секунда прави един милиард цикъла в движението си между двете огледала. За 5 секунди, той ще направи 5 милиарда цикъла, т.е. отчитайки циклите, можем да кажем колко време е минало от определен начален момент нататък. Въпросният импровизиран светлинен часовник е поставен върху маса, а покрай него пускаме да се движи втори светлинен часовник, досущ като първия. (фигура 2) Наблюдавайки траекторията на движение на фотонът в подвижния часовник, ще видим, че тя не е просто "нагоре-надолу", както при неподвижния часовник, а "нагоре и настрани - надолу и настрани", т.е. този фотон изминава по диагонал по-голямо разстояние в пространството от фотонът в неподвижния часовник. И тъй като и двата фотона се движат със скоростта на светлината, излиза, че при движещия се светлинен часовник, фотонът ще извърши по-бавно един милиард цикъла отколкото фотонът в неподвижния часовник. Т.е. движещия се часовник ще отмери една секунда по-бавно от неподвижния.
Фигура 2

СЛЕДСТВИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ СТО:

Разбира се като следствие от вторият ефект върху времето възниква парадоксът с това за кого точно времето ще тече по-бавно, след като според Принципа на относителността всеки праволинейно и равномерно движещ се обект може да счита себе си за неподвижен. Той се разрешава с това, че, за да се съберат два обекта, с идеята да отчетат кой от тях в крайна сметка е бил движещия се и кой неподвижния при разминаването им, трябва върху единия от двата да се приложи ускорително движение, за да да догони другия, при което цялата постановка ще се разпадне, тъй като този обект веднага ще трябва да се откаже от "претенциите си" да смята себе си за неподвижен (което, да припомним, е възможно само при равномерно движещите се обекти) и така наистина при него ще се окаже, че времето се е движило по-бавно.

Друго следствие е, че движещият се с висока скорост в пространството обект се скъсява на дължина, тъй като дължината е равна на скоростта по изминалото време (а изминалото време за движещия се обект намалява, т.е. и дължината на обекта също ще намалее).

Следвайки двете концепции, Айнщайн прави едно спиращо дъха наблюдение за времето:

Всички обекти във Вселената винаги се движат в пространство-времето с една точно определена постоянна скорост и това е скоростта на светлината.

В момента, докато седите в покой, вие всъщност се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Когато се отклонявате от състоянието на покой чрез движение в пространството, вашата скорост не се донаслагва, така че да надминете скоростта на светлината, а се компенсира със забавяне на скоростта ви през времето. Колкото повече увеличавате скоростта на движението си през пространството, толкова по-бавно ще се движите през времето. А когато движението ви през пространството достигне скоростта на светлината, тогава за вас времето просто ще спре да тече.

Едно интересно следствие от този факт е, че светлината не остарява, т.е. фотон, "роден" по времето на Големият взрив, днес е на същата възраст, на която е бил и тогава.

Освен, че със СТО Айнщайн свързва неразривно понятия като пространство и време, дотогава считани за самостоятелни и абсолютни величини, в станалото нарицателно уравнение E=m.c^2 той успява да преплете и други две физически характеристики - масата и енергията. По този начин той обяснява и защо скоростта на светлината не може да бъде надхвърлена - колкото по-бързо се движи обект, толкова повече енергия притежава, а това автоматично увеличава масата му, като, доближавайки скоростта на светлината, тя става безгранична, което води и до необходимост от безгранична енергия, която да го задвижва.

В следствие на този си извод от СТО, Айнщайн се сблъсква със следващия значим конфликт във физиката.

ІІ-ри конфликт: Твърдението на СТО, че няма нищо по-бързо от светлината, е несъвместимо с Теорията за всеобщото привличане на Нютон, която твърди, че гравитацията се разпространява мигновено.


Според Нютон гравитационното привличане между два обекта е правопропорционално на произведението на техните маси и е обратнопропорционално на квадрата на разстоянието между тях, като това не взима предвид колко дълго всеки обект се е намирал в присъствието на другия. Т.е. ако внезапно се промени разстоянието между обектите или тяхната маса, тези обекти незабавно ще усетят промяната в гравитационното привличане помежду си, т.е. така гравитацията ще се окаже по-бърза от светлината.

Виждайки тази несъстоятелност Айнщайн стига до извода, че тривековната теория за гравитацията на Нютон няма как да е вярна и десет години след СТО прокламира своя теория на гравитацията.

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА (ОТО)

Първата стъпка по разплитането на механизма на действие на гравитацията е в свеждането й до нещо познато. Най-елегантното в случая е, че тя била сведена до нещото, което липсвало в СТО, а именно ускорителното движение. Ако с космическият си кораб се намирате в междугалактическото пространство и върху вас не действа гравитацията на близка планета, когато настъпите педала на газта, т.е. увеличите скоростта си, веднага ще усетите как гърбът ви залепва за облегалката. И понеже до този момент сте били в състояние на безтегловност, ако в този момент стъпите с подметките на космическите си обувки върху облегалката на стола, вие ще се почувствате точно така сякаш сте стъпили на твърда земя и тя ви притегля към себе си.

Другият начин да усетите ефекта от ускорението, е не като увеличавате скоростта си, а като не се движите праволинейно, а например в кръг. Ако космическият ви кораб е цилиндричен (фигура 3) и му придадете въртеливо движение, тогава центробежната сила ще ви притисне към стените му и подобно на предния пример ще можете да се изправите и да ходите по тях без да усещате разликата от това да се разхождате по Шанз-Елизе в топъл юнски ден.
Фигура 3

Нека да развием този пример, както направил и Айнщайн. Ако, докато корабът се върти и ние отвън с помощта на линийка измерим обиколката на окръжността му и съответния й радиус (R), отношението между тях ще даде два пъти числото Пи, както знаем от часовете по геометрия (ако през това време не сме се замервали с хартиени топчета). Какво би станало обаче, ако сме вътре в кораба и пак тръгнем да измерваме радиуса и обиколката на окръжността. Този път линийката, с която измерваме, въпреки че е същата, ще изглежда по-къса, както се случва с всичко в движение, т.е. този път ще трябва да наложим линийката повече пъти и така ще измерим различна обиколка от тази, която сме измерили отвън, когато линийката ни не е била "скъсена", понеже не се е движела. Това обаче няма да важи за радиуса, защото, докато го измерваме, няма да налагаме линийката по посока на движението. Така излиза, че за една и съща окръжност ще имаме две различни стойности за обиколката й и то при еднакъв радиус, което обаче може да се случи само, ако пространството, в което лежи тази окръжност, има геометрия различна от плоската, т.е. пространството там е огънато.

Същото наблюдение важи и за времето. Часовник, намиращ се в центъра на окръжността при въртящ се кораб, ще отмерва времето по-бързо от часовник, поставен върху стената на кораба. Ако бавно започнем да приближаваме часовникът от центъра към стената, той постепенно ще започне да забавя своя ход, т.е. времето постепенно ще се изкривява и за него.

С други думи стигаме до извода, че гравитацията (която видяхме, че е еквивалентна на ускорителното движение) изкривява и времето, и пространството. И не просто ги изкривява - тя представлява изкривяването на времето и пространството.

От тези разсъждения стигаме и до така познатата ни аналогия с две различни по големина топки, поставени върху гумена мембрана, показваща как по-масивната от топките създава по-значително изкривяване на мембраната (респективно на пространството) и как това повлиява върху движението на другата топка. Този пример най-ясно демонстрира и разрешаването на втория конфликт. Когато масивен обект се появи в пространството, гравитационната вълна се разпространява от него навън със скорост равна, но не надвишаваща скоростта на светлината, и така прихваща в гравитационна примка обектите по пътя си.

СЛЕДСТВИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ОТО:

Две забележителни открития, които са следствие от ОТО, са теоретичното доказване на съществуването на черни дупки (обекти, чиято маса разделена на радиуса им надхвърля определена критична стойност) и прилагането на теорията върху цялата Вселена, което води до извода, че размерът на Вселената се променя с времето - нещо, което самият Айнщайн не могъл да повярва, и заради което изкуствено въвел в уравненията си, т.нар. космологична константа, която по-късно определил като "своята най-голяма грешка" (по последни изчисления обаче май ще се окаже, че има нужда от такава, макар и нейната стойност да е пренебрежимо малка спрямо тази, която Айнщайн използвал, за да "спре" разширяването на Вселената).

Също така е интересно да се отбележи, че за разлика от случая с двамата, разминаващи се астронавта, движещи се равномерно и праволинейно, тук не съществува симетрия между астронавтът, изложен на гравитация, и този, който се намира на "безопасно" разстояние от гравитационното въздействие. В първият случай и двамата праволинейно и равномерно движещи се астронавти смятат себе си за неподвижни и че времето на другия се движи по-бавно от неговото собствено (при което и двамата са прави), а при вторият - астронавтът, усещаш върху себе си гравитационно привличане, ясно вижда, че неговото време тече по-бавно, отколкото времето при астронавта, който не усеща гравитационно привличане. Разликата във времето обаче би била толкова нищожна, ако се вземе за пример астронавт, хипотетично намиращ се на повърхността на слънцето, и такъв, който се намира на ръба на Слънчевата система, че при средствата, с които разполагали през двадесетте години на миналия век, нямало да бъде никак лесно да я установят експериментално, нито пък да измерят изкривяването на пространството.

Това се променило през 1919-та, когато след анализ на изкривяването на светлината от далечни звезди, минаваща покрай Слънцето по време на слънчево затъмнение, се оказало, че изчисленията на Айнщайн съвпадат идеално с реално отчетените. Малко след това заглавие в лондонския "Таймс" възвестило: "РЕВОЛЮЦИЯ В НАУКАТА. НОВА ТЕОРИЯ ЗА ВСЕЛЕНАТА. ИДЕИТЕ НА НЮТОН ОТХВЪРЛЕНИ". Това бил повратният момент за Айнщайн, след който изплезената му физиономия щяла да се превърне в най-желаната щампа за тениска. Е, това променило и целия свят.

*     *     *

Та това беше материалът за Теорията на относителността, обхващащ първите 120 страници от "Елегантната вселена". Естествено сбит до двадесет параграфа с произтичащите от това недъзи, като суховатост и нахвърляност. Докато четете самата книга, ще се сблъскате с резонни примери и интересни факти, поднесени с елегантност и лекота от въображението на автор, работил дълги години по основни проблеми на съвременната физика. Т.е. четейки книгата, няма да е като да смилате неумелите ми интерпретации.

Иначе до края на годината ще се пробвам да смачкам и оставащите 400 страници до други два-три поста, което е изключително относително дали ще стане, но все пак не губете надежда. Онова, което можете да загубите, са 25 лева за книгата, но лично за мен това бяха едни от най-рационално похарчените "стинки".

Между другото спокойно бих прежалил още 125 лева за "Елегантната вселена", стига да не трябва да давам 50 лева за "Вселената в орехова черупка". Това го тълкувайте както ви е удобно.

петък, 30 септември 2011 г.

Книгите от... днес

Леко се олях. Но пък никой не е застрахован да се сблъска с намалени книги, вследствие на което неочаквано да стане VIP-изкупчик на творбите на издателство Фама:


Резултатът в библиотеката изглежда внушително за еднократна поръчка:


Купих си и научна-фантастика. Научната е отгоре, фантастичната - отдолу:


Невъзможно беше да устоя на Историята на цифрите, понеже двата тома се оказаха намалени от 50 на 15 лв. Тия хора от какво живеят?

И сега пиронът на покупката:


Този бестселър с участието на свиня-монахиня и така известния средновековен прелъстител Ламонт (има такъв, случайно го срещнах из една от другите книжки) някой ден ще го подаря на Ламот, за да не изостава с материала. Сигурен съм, че и рожденничката от днес - Миленка - ще надпише с посвещение първата страница, като "автор в сянка".

И накрая книгата, заради която си купих всички останали (тъй като не исках да изглеждам глупаво, поръчвайки си само нея):


Е, това е. Сега остава и някой да ги прочете.

EDIT:

сряда, 31 август 2011 г.

Библио-кенеф (Release candidate)

Знам, че често сте се чудили какво все й липсва на библиотеката ви. Аз самият вече 20 години се чудя за моята без голям успех. Но днес мисля, че най-после стигнах до разковничето, измъчвало векове наред някои от най-видните умове в световен мащаб. Затаете дъх:


Съмнявам се, че някой може да отрече далновидността на това интериорно решение за дома. Дори виждам как някои от вас вече трескаво отварят гугъл и пишат "тоалетна чиния" или "моноблок", за да открият своя спътник в живота, докато в същото време изпитват непреодолимото желание да ми благодарят. Но не благодарете на мен. Сериозно, не аз открих този смайващ дизайн. Идеята да снимам тази гениална композиция, която вярвам от този момент нататък ще се окаже цивилизационен избор за много от вас, ми бе дадена от Точето. Съгласете се, че тя чете почти толкова бързо, колкото Ламот, и почти толкова много, колкото Ел, за да е компетентен източник на мултифункционални библиотечни решения. Затова смело търсете вашият фаянсов трон. Всичко, от което имате нужда, е един моноблок със задно оттичане (освен ако нямате дупка в пода, водеща до съседите под вас), една библиотека и фотоапарат, с който да снимате. Покажете ни как виждате света. И как светът ще гледа на вас.

неделя, 14 август 2011 г.

Плодова салата ала Ностромо

Въпрос на време беше да открия къде се намира кухнята и как се ползва нож извън добре познатата практиката за нарязване на двойнопрепечена пържола. Днес ще ви покажа как се прави нещо, което в първоначалният му вариант трябваше да представлява плодова салата. Към момента единственото подходящо име, което ми идва на ума, отдава почит на филмовата класика на Джон Карпентър от 82-ра - "Нещото". Ако трябва да съм по-експресивен в представянето му, бих го нарекъл и "бъркоча, който ставаше за ядене". Много тъпо, нали.

Та всичко, което ви трябва, за да приготвите една средно голяма купа от бъркоча, е:

- 1/2 пъпеш;
- 4 1/2 праскови/нектарини;
- 3 банана.

Това трябва да се нареже. Ако имате кухненски робот, припомнете му кой е вторият закон на роботиката, ако - не, ще трябва сами да си изцапате ръцете с невинна плодова консистенция. Режете на сравнително тънки парчета, така че като стигнете до разбъркването, да се е получило нещо, което лесно ще омешате. Лично на мен горните продукти ми се сториха прекалено малко и допълнително нарязах две кивита. Говоря за плодът киви, не за новозеландските пилци, въпреки че може и пилешко да добавите, ако не ви се намират прясносварени кивита.

След разбъркването, ако повечето плодове са достатъчно сладки, сте само на една ръка разстояние от консумирането на вкусна салата. Ако не ви е достатъчно сладко, можете да добавите каквото намерите из шкафчетата. Аз по едно щастливо стечение на обстоятелствата, разполагах с меласа (нерафинирана захар), която на мирис почти докарва аромата, който се носи от долапите на баба, в които държи кафето и захарта. Отвратително вони, но, докато кулинарствах, бях налегнат от носталгични спомени, затова изсипах бая нещо от тая странна маса, а накрая доподправих и с мед.

След известно време бъркане и опитване, реших, че ястието е достигнало апогея на своята "вкусност" и оттук нататък пътят е само надолу. За финал изрових от хладилника флакон със сметана, който иначе ползвам, за да си правя розички върху кафето, и го изцръцках докрай върху получената кашора.

Ето го и резултата:


Изглежда вкусно, нали? И аз така мисля. Да ви е сладко и до нови срещи, мили чревоугодници!

събота, 30 юли 2011 г.

Новата библиотека (Preview)

Секция със шкаф и секция без шкаф

Вече успях да им позапълня рафтовете, но все още не съм подредил съдържанието според стандартите на оторизиращия орган, т.е. аз. Докато каталогизирам (т.е. около седмица-две), ето "откъс" от резултата при освободените от излишния товар секции:

Перспективата, от която е снимана, добавя два-три километра по дължина.

сряда, 27 юли 2011 г.

Блогърски упражнения по стил

През дългите месеци, в които скитосвах далеч извън пределите на блогосферата, успях да се запозная с една изключителна личност, която оказа съвсем не мимолетно въздействие върху представите ми за Вселената и света на изкуството - две области без видими допирни точки, но пък в съвместителство засягащи несравнимо по значението си явление, което открай време всички успешно се опитваме да не забелязваме. Става дума за обществените тоалетни.

Случвало ли ви се е наскоро да посетите подобен мавзолей на ъндърграунд изкуството? Естествено, че не. Защо някой би се лишил от удоволствието да препикае храстите в съседство, при това снабдени с условия, често надминаващи тези в хотелите с пет звезди, че и изложени на чист въздух и ухаещи на борови клонки и смола. За повечето хора е нормално да се възползват от този лукс и прилежащото удобство на гъделичкащият ги по чатала топъл вятър, но някои (като авторът на този пост) обичат да подлагат сетивата си на по-арт влияния, особено ако същите са придружени от съждения върху мембранната структура на Вселената.

Предвид тази си предразположеност и подтикнат от нуждите си (а в голяма степен и повлиян от личната си култура), в един знаков момент бях принуден да насоча вниманието си към зданието на плажния нужник, или както е на развален български - вецето. То беше елегантно изпльоцано не прекалено близо до населената с временно щастливи хора плажна ивица, но и не прекалено далеч от нея, за да не стане повод подплатените с половин каса бира летовници да тичат по нагорещения пясък с викове "Да ти пикам у клозету", докато се държат за чатала по примера на краля на попа. Въпросното клозетоподобие, представляващо няколко сгънати на цилиндър листове ламарина, се обслужваше от жена на неопределена възраст, разположила се пред кръгла пластмасова масичка с наредени отгоре чинийка със стотинки и руло тоалетна хартия. По естественият й загар и факта, че бавно вдигна уморен взор от разгърнатия в ръцете си "Блясък", предположих, че е начетена до степен на отчаяние. В очите й прозираше мъдрост и част от колонката с горещи новини озаглавена "Николета Лозанова кърпи чорапи - футболистите на ФК "Пирдоп" спорят на кого са".

Бях си приготвил 50-те стотинки, така че мълчаливо ги дръннах в чинийката и отказах предложеното ми парче тоалетна хартия, което в този момент по някакъв странен начин въплъти в себе си n-мерна брана, носеща се свободно в хиперпространството. С известно колебание, отчасти породено и от неуместната ми асоциация, пристъпих в едно от полово-необособените заграждения, загатващи за унисекс тоалетна и искрено се възрадвах на царящата вътре умерена хигиена. Грижата за летуващите беше на ниво и аз, като средностатистически представител на въпросните, след няколко секунди се почувствах приятно облекчен, при това без да трябваше да се озъртам, за да видя дали някой не плува до мен. Излизайки от катедралното помещение махнах с благодарност на самонаетата труженичка и подех към заведението в съседство, където си бях чукнал среща със Стела. Тя ме чакаше зад бара. Барманът посегна и я хвана за гърлото, измъкна я от хладилника и ми я поднесе леко запотена.

В този момент се сетих за временното щастие и осъзнах нещо, което за миг прониза цялото ми същество, като стърчаща арматура - задните части на непредпазлив строител. От изненада чак подскочих в стола си и разлях няколко капки бира по бар-плота. Толкова неочаквана беше тази мозъчна флуктуация, а изведнъж даде отговор на всичките ми въпроси трупали се години наред. Всяко действие в живота ми - от ходенето до тоалетната до обръщането на бирички в бара - придоби неподозиран смисъл. Истински смисъл, който да ме движи рано сутрин, когато тръгвам за работа, и да ме кара да се потя, тичайки по склона с идеята да смъкна няколко кила.

От възторг се взрях невярващ в лицата на хората около мен, поръчващи си порцийки пържени картофи и принцеси с кашкавал, сякаш исках да прочета в тях съпричастност с това, на което съм станал свидетел, но, разбира се, те не се интересуваха от моите прозрения, а аз от изненадата или от не знам какво, изведнъж забравих мисълта, която ме беше осенила. Всичко ми се изпари.

Обърнах две Стели, докато се опитвах да си спомня, но прозрението се беше самоанихилирало. Помислих си да се върна до тоалетната, да прочета отново мъдростта в очите на жената с "Блясък"-а, да повторя всяка стъпка от пътя довел ме до проникновението, но реших, че само ще си изгубя времето. Такива моментни проблясъци в квантов смисъл се случват само веднъж на милиард години, така че едва ли щях да имам друг подобен шанс. Върнах се да се пека върху хавлията и да обърна още няколко странички от книжката на Каку. А сега като се замисля, разказвайки ви тази история, за миг се пренесох в онзи момент на временно щастие и почти си докарах замечтана физиономия. Ми това е.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

В анфас: Точка

Наскоро ми се случи да си правя гаргара с един колега, който имаше неблагоразумието да тръгне да ме убеждава, че човек има душа, която продължава да съществува и след физическата му смърт. Естествено стана дума за това, че душата тежи 21 грама и, ако се пазариш успешно, може да я изтъргуваш за не по-малко от трийсет сребърника. Стана ми интересно от какви химични елементи е съставена, откъде е произлязла и къде отива, от което зад събрания поглед на колегата взеха да прещракват едни зъбчатки, едни гигантски колела, които по всичко личеше, че скоро не бяха влизали в работен процес. В крайна сметка съответните родиха едни фантастични приказки, недостойни дори за епизод от Стар Трек в колаборация с Библия за деца. Дискусията стана безмислена, така че отидох да си направя силно кафе и да разкарам главоболието.

Откакто обаче Точка се появи в блогосферата размислих. Неочаквано за себе си станах най-заклетия римокатолик, будист, ислямист, хиндуист, зороастрист (тук се обърках, защото тогава си помислих, че зороастристите са фенове на Зоро), каратист и сциентоламотист (случайно открих, че да почиташ Ламот е равносилно на бой с шамари, което си има и хубавата страна, ако те пляска едрогърда мед-сестра). С други думи убедих се, че душа има и, колкото и Точка да не си признава, тя е живото доказателство за това, защото където и да отиде неизменно се превръща в душата и будната съвест на компанията. Без нея блогосферата щеше да е като семейство без готина мама, като сладолед без чадърче, като шоколад без пълнеж и (о, боже, най-ужасното!) като компот без череши.

Другото, което установих, е че тя е всестранно развита личност. Имам предвид ментално. Абе може и физически. Почти съм убеден, че умее едновременно да жонглира с яйца, да приготвя гювечета и да поства в блога си, докато в същото време превежда последния роман на Филип Рот от английски на немски (това, за да поддържа форма), както и да си припява Ду Хаст на различни провинциални наречия. Няма да споменавам, че симултанно с това гледа и филм на Тарковски, докато обяснява на сина си, че и жената е човек и няма нужда постоянно да й търси кусури, на което той нетърпеливо да потропва с крак и да се дразни, че тя майчински му рови из снимките във фейс-а.

Убедих се и че не е възможно да има Точка, а да няма смислено изречение преди това. Лично аз рядко успявам да напиша две свързани лексикални структури, в които да си личи каквато и да било мисъл. Често не знам за какво пиша, докато не го напиша, а след това не знам и защо съм го написал. Докато при Точка има идея, но открояващото се при нея е, че тя е излята върху бекграунда на блога с лекотата на орфееви трели. Просто зачетете произволен параграф от творчеството й и ще се убедите, че е родена за преводачка на художествена литература, а защо не и за писател. За съжаление последното така и не се е опитвала да ни го демонстрира, заради което би трябвало да се засрами.

Какво да кажа повече освен ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, ТОЧЕ!

вторник, 14 юни 2011 г.

Доктор Смърт

Д-р Джак Кеворкян е американец от арменски произход, дълги години практикуващ лекар, а в сбодното си време композитор, джаз музикант и художник. Също така той е и един от най-известните масови убийци на 20-ти век, съвсем заслужено спечелил си названието "Д-р Смърт".


В началото 90-те години започва да практикува асистираното самоубийство или така наречената евтаназия, самоубивайки над 130 души в рамките на 10 години. Сблъсква се със смъртта много от рано, когато под формата на секрети, минерали и генетичен материал в тялото на баща си, става свидетел на арменския геноцид. По-късно повлиян от въпросните истории за кървища и убийства, изгражда в себе си фетиш към смъртта и, за да си достави извратено некрофилско удоволствие, подема каузата да извоюва на американците узаконяването на евтаназията в смисъла на позволено убийство над хора, които в следствие на нелечима болест съпроводена с непосилни болки и пълна липса на нормален живот, по свое желание избират да умрат.

Опиянявайки се от миговете, в които смъртта покосява жертвите си, той им предоставя възможност чрез собственоръчно изработен механизъм за подкожно инжектиране на отрова, сами да сложат край на живота си. Междувременно успява да не бъде подведен под отговорност за тези си деяния, въпреки опитите на местните власти да открият закон, под ударите на който той да попадне. Липсата на такъв обаче не постановява евтаназията за законен начин за прекъсване на житейските мъки на жертвите, защото да помагаш на самоубиец не е престъпление, но лично ти да му биеш инджекцията, въпреки че имаш неговото съгласие, е равносилно на убийство.

За да предизвика системата, а най-вероятно просто за да изпита перверзно удоволствие от това, Джак Кеворкян извършва убийство, собственоръчно инжектирайки отрова в тялото на една от благодарните си жертви, записвайки цялата процедура на касета и изпращайки я за излъчване в телевизионно предаване, както би направил само един нагъл изверг, а не да кажем убеден в правотата на каузата си човек, борещ се за исконното право на всеки да избира дали да умре или да живее в непоносими мъки, като по този начин да е в тежест както на себе си така и на най-близките си. Заради тази му постъпка най-голямата демокрация в света го осъжда на 10 до 25 години затвор според правилата на закон изграден върху основите на християнските ценности и добродетели. Така той излежава осем години в щатски затвор и е освободен през 2007-ма заради влошено здраве и с условието да спре да помага на хората да умрат.

Следващите години той е канен да изнася лекции на различни значими форуми и събития. Дава интервюта за телевизионни канали като Fox News и CNN. По животът му е направен филм. Канен е да обсъжда въпроси, засягащи не само неговата лична дейност, но и въпроси свързани с политиката, религията, културата и здравната реформа. С други думи държи се като пълен задник, избил сума народ под прикритието на уж благородна кауза. Университети и публицистични предавания търсят мнението на това долно безгръбначно, докато религиозни организации го заклеймяват като изчание адово, а политиците вдигат ръце от него, като от секс-скандал с намесени елитни проститутки. Ако го чуе човек как дебатира, как точно и ясно изказва становището си и го защитава, така че противниците му да остават обезоръжени откъм доводи, няма как да не заключи, че Джак Кеворкян е едно бечувствено чудовище, открило начин да се подиграе на живота. Както и на смъртта.


Този нещастник живя и си отиде наскоро, на 3-ти юни, 2011. Той отдаде последните си 20 години живот, за да помага на хората, желаещи да си отидат от този свят, за да не живеят в мъки, и то такива мъки, които можете да си представите само, ако си спомните как ви е болял зъб последния път и същата тази болка я умножите по десет и клонирате във всяка една клетка от тялото си. Естествено той го направи и заради себе си. За да се появи на корицата на TIME, за да говорят за него по телевизията, за да обсъждат публично евтаназията, за да остане името му в историята, която помни своите герои напук на религиозния догматизъм и политическата двуличност. Направи го и защото знаеше, че каузата е по-голяма от човек, а човекът без кауза изчезва без да остави следа.

***

В нашата страна, България, в която доказано не можеш да живееш, като "бял" човек, от сравнително скоро има изричен закон, който забранява и да умреш нормално. Т.е. ако съм парализиран, ям през тръбичка, изхождам се през тръбичка, гледам света през мръсните прозорци на болнично заведение, търпя раните от залежаване, от които се носи специфична зловонна миризма, и знам, че ежедневието ми ще бъде такова до краят на дните ми, които може да приключат след неизвестно дълъг период от време, то в този случай никой не може да ми помогне. Просто ще трябва да живея в този ад съвсем не изпълнен с достойнство и усещане за пълноценност. Ще бъда измъчван против волята си да търпя унизителния начин на съществуване само защото... Хм. Защото бог забранява? Или може би защото хипократовата клетва забранява? Или пък политикът, тръгнал да угажда на църквата и масите, забранява?... А и забранява какво? Милосърдието към желаещия да си отиде спокойно и с достойнство? Милосърдие, което безусловно даваме дори на безнадеждно болните животни, за да не страдат?

Живеем и умираме в свят много далеч от справедлив, в който хора като д-р Джак Кеворкян са смятани за изверги от други хора, които се осланят на принципи не претърпели развитие от хиляди години насам - от времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху гърбовете на слонове стъпили върху черупката на костенурка. Днес дори има хора, които са измислили такива светове и въпреки това не вярват във всемогъщи белобради дядки, а за сметка на това подкрепят евтаназията и хуманното отношение към другите независимо от това какво пише в някаква си дебела книга с правила. Това не доказва ли, че сме бавноразвиващи се?

Запитан какъв въпрос би задал на господ, ако случайно след смъртта си се озове лице в лице с него, д-р Кеворкян отговаря така: "Господи, защо не ме направи по-умен?". Ще си позволя да го перифразирам: "Господи, защо не ме направи по-тъп, за да мога без доказателства да вярвам в теб и да славя името ти до края на дните, амин!?".

петък, 27 май 2011 г.

Сър Алекс: Бербатов ще е титуляр

"На пресконференция в тренировъчната база "Карингтън", сър Алекс Фергюсън хвърли бомбата на деня, оставяйки в смут не малко футболни специалисти, с изключение на Сашо Диков. На въпрос на бившия спортен коментатор и водещ на риалити формати Витомир Сармъиванов дали има вариант българският нападател Димитър Бербатов да влезе в игра на финала на Шампионската лига в събота вечер, сър Алекс изуми насъбралите се журналисти с отговора: "Дори смятам да го пусна титуляр." Запитан дали титулярното му място ще е за сметка на оставянето на Хавиер Ернандес на резервната скамейка, Съра в типично свой стил отговори: "Не виждам какво общо има това. Всички играчи на Манчестър Юнайтед ще са титуляри. Обадете ми се, ако някой не е титуляр на екипа си.", след което, видимо зарадван от остроумния си отговор, напусна залата."

С други думи Бербатов ще влезе в 80-тата минута, стига по това време Юнайтед да пада с поне два гола разлика.

Прогноза:
Манчестър Юнайтед - Барселона
0 : 4

Берба: - Съре, а кога ще играя? Съра: - Като се контузи и Гонзо, Мите.

вторник, 24 май 2011 г.

30 day book challenge

01: Любима книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
02: Най-омразна книга: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
03: Книга, която ви кара да се смеете високо: "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле.
04: Книга, която ви кара да плачете: "Вертер", Гьоте.
05: Книга, в която бихте искали да живеете: "70 коктейла", неизвестен барман.
06: Любима книга от детството: "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
07: Книга, която може да цитирате: "Криминале", Чарлз Буковски.
08: Книга, която ви плаши: "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.
09: Книга, която ви отвращава: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
10: Книга, която промени живота ви: "Кандид", Волтер.
11: Книга от любим автор: "Соларис", Станислав Лем.
12: Книга, която описва живота ви: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Спящата Крас(т)авица, докато я слушах на грамофонна плоча.
15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Български народни приказки”.
16: Най-дебелата книга, която сте прочели: "Маминото детенце", Любен Каравелов (стори ми се, че е поне 2 000 страници).
17: Най-кратката книга, която сте прочели: "На западният фронт нищо ново", Ремарк (това е за да не повтарям "Криминале).
18: Книга, която ви е срам че харесвате: за разлика от филмите, при книгите не се сещам за такава.
19: Книга, която ви възбуди: "Гравитационната гибел на вселената", Айзък Азимов (възбуди интереса ми към астрономията).
20: Книга, която сте прочели най-много пъти: "Криминале", Чарлз Буковски.
21: Любима картинка на книга от детството: картинките от "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
22: Книга, която планирате да прочетете: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", Ено Рауд.
23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Quo Vadis", Хенрик Сенкевич (краят).
25: Любима книга, прочетена в училище: "Железният светилник", Димитър Талев.
26: Любима нехудожествена книга: "Кратка история на почти всичко", Бил Брайсън.
27: Любима художествена книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
28: Последната книга, която прочетохте: "Звездни дневници" (пълното издание), Станислав Лем.
29: Книга, която в момента четете: "Паралелни светове", Мичио Каку.
30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: "70 коктейла", неизвестен барман.

(по мотиви от "30 day book challenge")

четвъртък, 19 май 2011 г.

Първо пришествие на Сциентоламотията

Четейки блогът на Ламот, ме налегна мисълта, че животът без религия е пълна загуба на време, че и на пари. За да наваксам с последното, реших да си създам нова религия, с която да подсигуря дните си в пенсия. Нарекох я Сциентоламотия, за да е в съзвучие с последните тенденции сред религиозните учения. Като всяка приказка, и в нея ще има едно добро божество, на което всички ще се кланят, и едно не толкова добро, което ще всява страх сред миряните, за да имат стимул да се кланят на доброто. Доброто ще се казва Архитрон, защото ще е прастаро и ще олицетворява исконната власт на добродетелите, а злото ще се казва... да кажем Пеци.

Архитрон и Пеци ще са братя. Между тях обаче в ранни тинейджърски години ще е настъпил раздор заради божествената Мария-Макарена позната още като "ДеБелучито". ДеБелучито била известна шаврантия в прогимназията, затова и, който не успявал да я мине по бързата процедура, бил смятан от съучениците си за пълен профан. Тя обаче си падала по Пецито, защото имал три големи рóга, смятайки и двата на главата, което естествено всяло завист и гняв в душата на Архитрон. Затова, когато му дошло времето да се възнесе и провъзгласи за добро свръх мега божество, той пратил Пеци по дяволите да чепка вълна от златното руно и взел ДеБелучито за наложница, като я карал всеки ден да му прави палачинки и да чисти пода в банята (това се сетил на първо време, после измислил и други работи).

Разбира се в светата книга на Сциентоламотията ще има много повече подробности за делата на боговете, но, за да е по-интересно на веропоклонниците, историите по нищо няма да се различават от латиноамерикански сериал. Даже повечето от имената на останалите свръх създания ще бъдат в пълно съзвучие с героите от познатите сапунки, като например АНДЖИела, ЗОРИела, ДРИНОВиел, КРИЗтобал, БЛАГАбриела, ТОЧКАния, УОТСЪНара, НЕКОЛОВиел, ТрОТИлия, ДЗВЕРонио, СКРОТУМарио, АлИКАРИЯ, ЛУсиандра, ЛИЛИяна, НАДИНКАбелла, ЛИТАграндос, ЛАМОТонсио, сестрите СВЕТЛАбланко, СИЛЕНТИУМиел, ТРУБАДУРиел, ДИАНДРАлия, ЕЛеонор, ОМНИЯна, ЕЛФонсо, ДЖИФОКСандро, ДИВАреса, ОНДИНера, ИРОНИела, ФРОГИбарди, МИЛЕНКАрия, ОсВАЛдо, АНхЕЛ, ДРИЙМФОЛосо, ЛИНАра, СетуБЛАнко, БЪНГЪЛсия, СВЕТЛИнаро, КАТРИНара, НОСТРОмансио, СКАЙлиция, ПРЕСЛАВиел, ИВОндро, КРЪСТЮбал, ЗМЕЙсандра и МЕДУИЗАРДо.

Все още не съм измислил функцията на въпросните, но със сигурност ще има божество на секса, божество на прелюбодейството и божество на първородния грях. Събирам идеи кой къде да го сложа.

Естествено първите членове на новата секСта ще са облагодетелствани, защото ще са с най-висок ранг. Новите членове, за да се издигнат в йерархията, ще трябва да си плащат като царе, което ще доведе религиозната организация до печалба още през първото тримесичие.

На учредителното събрание ще се предложа за Пръв сред всички, т.е. върховен архитроний, след което естествено ще бъда избран. Така ще ми се отвори път да провъзглася символът на Сциентоламотията: Ламот разпънат на хикс. Мисля и върху вариант да е разпънат на "Щ", но срещам трудности с реализацията.

За първите записали се ще има бонус - видеокасета с палавите изпълнения на Мария-Макарена и лошото божество Пеци.

Нека Архитрон да е с вас!

понеделник, 16 май 2011 г.

Пет причини да се усмихваме на умряло

Тъй като пиша от дъжд на вятър, пък вчера валя, реших да сътворя нещо от рода на "Пет причини да не си бъркаме в носа на обществени места". Резултатът е една позитивна щафета, любезно спусната ми от Миднайт. Тя е в леко съкратен вариант, защото дългият бе орязан от цензурата на Министерството на радостните изгъзици (накратко МРИ). Добрата новина е, че първоначалният смисъл не се е изгубил особено, което на фона на факта, че не съм влагал такъв, буди известни недоумения.

Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:

1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.

2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.

3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.

4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.

5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.

В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.

неделя, 1 май 2011 г.

В анфас: Sky Mender

Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.

Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).

Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.

В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.

Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.

Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.

Честит рожден ден, Скай!

петък, 15 април 2011 г.

Блогоуказател на блогорожденните блогодни

05.01.2009 - За много години! (като за начало) (Ирония Идиотова )
12.01.2010 - Първородно (DSdiva)
25.01.2010 - Здравей, свят! (Sky mender)
25.01.2010 - Встъпително (Lu)
27.01.2010 - Необмислени желания (Nightwish El)
30.01.2011 - Слънце и ... лед (d_r_watson)
05.02.2010 - Как урината станала по-скъпа от златото - Бил Брайсън (Lammoth)
15.02.2007 - Evergrey (angie)
22.02.2010 - Antichrist (2009) (Иво)
25.02.2010 - Това наше нещо... (Nostromo)
28.02.2010 - Пролетно... (Milenka)
04.03.2007 - “КЪЩАТА НА МУЗИКАТА” - брой 17 (Svetly)
08.03.2009 - Еми това е... (Lu)
16.03.2010 - Добре дошли и на моя...Прощъпулник! (Preslavski)
27.03.2008 - Под сянката на дима (Светла)
28.03.2009 - KISS (frog'n'roll )
30.03.2009 - totenlicht in da net.. (totenlicht)
31.03.2009 - За онези лекари - истинските! (Omnia)
01.04.2008 - Удоволствието да си пенсионер (diandra)
01.04.2009 - Черни проблясъци (Блага)
05.04.2010 - „Истинско” 3D за трейлъра на “Resident Evil: Afterlife” (Дринов)
13.04.2008 - Вертикално (Le Grand Elf)
29.04.2010 - DIO - Holy Diver (Nightwish El)
21.05.2009 - Ревю: Star Trek (Cinemascrotum)
22.05.2009 - НАЧАЛОТО (Зори)
16.06.2010 - (Don`t) Say Goodbye (Точка)
28.06.2007 - Жена (Nadinka)
30.06.2007 - Първият път... (Bla)
24.07.2010 - Грабни мига (Svetla)
27.07.2009 - Щастие (Lita)
29.07.2006 - Friendship (Lili)
02.08.2009 - За жените и още нещо /размисли/ (Руми66)
03.08.2010 - Открит е нов спътник на спътник на Слънцето (Псевдоучени)
23.08.2010 - Чисти бели листа със стари черни знаци (Ikaria)
31.08.2009 - Робърт Рандал (Val)
03.09.2008 - Metallica - Death Magnetic (Ангел)
14.09.2007 - Back we are (Silentium)
25.09.2009 - За всяко нещо си има първи път! (Ondine)
29.09.2010 - Hellow World! (Иван)
05.10.2010 - The Expendables (GFOXXX)
19.11.2010 - Здравей, свят!!! (Влади Неколов)
23.11.2009 - Think about it… (Nadinka)
26.11.2009 - Варна - Гьокчеада - Истанбул - Варна (kathryn)
31.12.2008 - Какво празнувахме в новогодишната нощ? (Krizt)


Бях обещал да подготвя (ответна) изненада, та резултатът е горния и той маркира датите, на които определени блогъри ще тръпнат в очакване да си отговорят на въпроса какво ги очаква.

Та това е основата. В нея не са включени:

http://bungleisinthejungle.blogspot.com/ - bungle (офлайн, незнайно защо?!)
http://lrll.wordpress.com/ - Dreamfall
http://livtn.wordpress.com/ - Лили
http://alfredpacino.blogspot.com/ - Val
http://dzver.com/blog - Dzver

защото нямат навигация за старите си постове, така че да си кажат, или пък някой да ги издаде доброволно. Сигурен съм, че съм пропуснал други блогъри, но нека не ми се сърдят - веднага ще ги сместя и черпя по бира или по компот, а няма да ги връщам, ако пият и минерална вода.

EDIT: Целият списък в xls-ка табличка.

понеделник, 28 март 2011 г.

Реверсивен солипсизъм

Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе" - аз сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.
Източник: Уикипедия

Какъв е шансът солипсизмът да е обективно отражение на действителността? И то не на коя да е действителност, а на МОЯТА собствена, в която вие не съществувате, освен като проекции на мозъка ми в опита му да разкара скуката от съществуването във Вселена с един Бог и крайна бройка идолопоклонници, в най-общия случай ненадвишаваща нула.

За да си отговорим на този въпрос, ще си представим, че солипсизмът е истина. Т.е. няма да си "отговаряме", а ще си "отговоря", защото вас реално ви няма. Нека погледна назад и да видя откога имам съзнанието, че съм нещо изплувало от първичния бульон и започнало да гледа на себе си със силно надценен респект.

Първите ми спомени са от детската градина, когато имах неблагоразумието да тръгна да местя един стол хванал го откъм краката. Като всяко начинание започнало с нищожно планиране и никаква визия за желания резултат, спъването и нахакването ми с вежда в единия му крак е била доста лесно предвидима последица за мозък с известна доза опит в машинно-транспортната дейност, каквато към момента съм нямал. Логично е да се заключи, че след седем шева и прилично количество пролята кръв, обстоятелствата са ме научили завбъдеще да внимавам, когато се захващам с извършването на неквалифициран труд. Разбира се, предвид избраната постановка, всъщност съм се самонаучил, защото знанието за "подводните рифове" на генерирания от мен свят, е косвено следствие от мен самия. И тук веднага възниква въпросът защо не съм бил подготвен за предизвикателствата на собствения си свят, а е трябвало челно да се сблъскам с острите им ръбове?

Единственият възможен отговор е, че съм създал свят, гарантиращ ми живот в неведение за солипсисткото ми съществуване, какъвто свят не би и могъл да съществува без да съм поставил основите му в пълно неведение за последствията. С други думи аз трябва да съм творецът на Големият взрив, след който реално никой не би могъл да каже накъде точно ще се развият нещата с изключение на мен самия, защото, бидейки толкова умен и изобретателен, по някакъв начин трябва да съм си оставил вратичка, така че след около 13,7 милиарда години някак си да се пръкна в новосъздадената Вселена. И то къде-къде, например на Земята, защото топлият й климат е идеален за растежа на какаовото дърво, осигуряващо целогодишния добив на огромни количества какао, жизненоважни за производството на шоколад. За съжаление не съм нацелил страната, но пък, ако се бях родил в Албания, щеше да е някак съмнително за силноразвития ми дедуктивен начин на мислене. Та след толкова дълъг път, плод на невероятни стечения на обстоятелствата, най-накрая съм се озовал в настоящето и от куртоазия и без съзнание за собственото си превъзходство съм решил да се оставя в ръцете на приветствените слова на един голям съвременен автор, чието сътворение и до днес не спира да изпълва с гордост иначе скромната ми душа:

"Добре дошъл, Ностро. И моите поздравления. Радостен съм, че успя. Не беше лесно да дойдеш тук, знам. Всъщност, мисля, че беше малко по-трудно, отколкото го осъзнаваш. Като начало ще ти кажа, че за да бъдеш тук сега, трилиони движещи се атоми е трябвало някак си да се съберат и подредят заедно по сложен и учудващо съгласуван начин, за да те създадат. Тази подредба е толкова специализирана и специфична, че никога не е била опитвана преди това и ще съществува само веднъж. През следващите много години тези малки частици търпеливо ще участват в милиардите на брой умели съвместни усилия, нужни, за да бъдеш в добра форма и да можеш да изпитваш страхотно приятното, но обикновено недооценявано състояние, познато като съществуване.
За да бъдеш тук сега, жив в двайсет и първи век, е трябвало да си наследил една изключителна поредица от биологически късмет. Оцеляването на Земята е учудващо трудна работа. От милиардите и милиарди видове живи същества, които са съществували откакто се е появил животът, 99,99%, са изчезнали. Животът на Земята, както се вижда, е не само кратък, но и обезсърчаващо слаб. Странна черта на съществуването ти е, че си на планета, която е много добра да насърчава развитието на живите форми, но която е дори по-добра в тяхното унищожаване.
Живите същества на Земята съществуват около четири милиона години, така че ако искаш да просъществуваш милиарди години, е нужно да си толкова гъвкав, колкото и атомите, които са те сътворили. Трябва да си готов да променяш всичко у себе си - форма, размер, цвят, видова принадлежност, всичко - и да го правиш отново и отново. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, тъй като процесът на промяна е случаен. За да се превърнеш от „протоплазмена първична атомна капчица“ в разумен и изправен съвременен човек, е било нужна мутацията на нови и нови белези в точно определен момент и по точно определен начин през един изключително дълъг период. Така че през различни периоди на последните 3,8 милиарда години си ненавиждал кислорода, а след това си му бил всецяло отдаден, пораснали са ти перки и крайници, плувал си пъргаво, снасял си яйца, бил си гладък, бил си с козина, живял си под земята, на дърветата, бил си голям колкото елен и малък като мишка, както и милион други неща. При най-малкото отклонение от тези еволюционни промени сега щеше да лижеш водорасли от стените на пещерите, да клечиш като морж на някое каменисто крайбрежие или да изхвърляш въздух през дупка на върха на главата си, преди да се гмурнеш 20 метра дълбоко в морето за хапка вкусни пясъчни червеи.
Не само че си имал достатъчно късмет да си свързан от незапомнени времена към привилегирована еволюционна линия, но си и изключителен късметлия по отношение на собствените си предци. Помисли върху факта, че през 3,8 милиарда години всеки един от твоите предци и по двете линии е бил достатъчно привлекателен да си намери половинка, достатъчно здрав, за да се възпроизведе, и достатъчно благословен от съдбата и обстоятелствата, за да живее достатъчно дълго, за да го направи. Нито един от упоритите ти предци не е бил смачкан, изяден, удавен, уморен от глад, изпаднал в беда, ранен или по друг начин отклонен от целта на живота, да се достави малко генетичен материал на подходящия партньор в подходящото време, за да увековечи единствената възможна поредица от наследствени комбинации, която може да доведе най-накрая - изумително и за съвсем кратко време - до теб."


Казаното съвсем естествено доказва абсурдизма на моето случване. Шансът да ме бъде като проект на самия себе си след единица планково време от началото на гигантско разширяване от нищото, евентуално следствие от сблъсък на n-мерни брани, е  по-малък от едно на един гугол пъти. Кой изобщо би се замислил сериозно над вероятността на такова случване.

С други думи няма начин да ме бъде, следователно и да съществувам солипсистки в света, в който пиша този пост. Фактът, че си мисля, че мисля не означава нищо повече от това, че някой друг си мисли, че аз мисля и следователно съществувам. На база на това разсъждение спокойно мога да заключа, че мен всъщност ме няма, но пък съществувам заради вас, така както вие съществувате заради мен.

В един свят, където всичко е относително, не мога да си представя нищо по-естествено от относителното съществуване.

---
Цялото това писане бе инспирирано първоначално от един диалог с Лу, с течение на седмиците (вероятно си и личи) бе вдъхновявано от блогорожденичката Светла, а гвоздеят бе закован от "Размисли за Нищото" на Ел. Знам, че не трябваше да ги изтипосвам тук, за да не ги срамя, като вдъхновителки на горната простотия, но сами са си виновни в крайна сметка.

неделя, 13 март 2011 г.

В анфас: Nightwish El

Дълго време мислих как да изровя най-съкровените тайни на Nightwish El, така че да я представя пред широката общественост в истинската й светлина, но все удрях на камък. Такава е тя, потайна и малкото, което знаем за нея се ограничава до хранителните й навици и таланта й да рисува. И така един ден, докато правех бекъп на колекцията си от ретро порно филми (в стаята тапетите взеха да падат, понеже съм забравил климатика на 30°), се замислих над въпроса нима всеки един от нас няма бекъп на важната си информация. Тъй де, кой би искал да загуби съкровеното си Аз, след неочаквана амнезия, или пък порно филмите с Чичолина, след токов удар. Естествено - никой, а, за да се подсигуриш, най-удачно е да си качиш информацията в Нет-а.

Затова започнах усилено да издирвам резервното копие на истинската Ел, използвайки Гугъл и ключови думи като "пържоли", "шоколад" и "йеронимус бош" (тя много го харесва, заради мъченията от религиозен характер, които обрисува), но някак си ключът от палатката продължаваше да ми се изплъзва. Дори двата термоса с кафе, които унищожих за една предълга нощ в амортизиране на клавишите на клавиатурата, не ме доведоха до разрешаване на енигмата.

Затова мислено се върнах назад във времето, когато властваха вечеринките, пребродих хиляди коментари в блога на Ел - "Необмислени желания", наобиколих Блог сити и средновековният мъчител Торквемада, дори разрових преписките от заседанията на Блогърската партия, и там някъде, покрит от глава до пети с прахоляк, стигнах до съкровената комбинация от думи - "камшик, пляскане и наказания". Еврика! Сякаш шамар ме цапна зад врата, когато пред очите ми се зареди тайният блог на Ел:


ВНИМАНИЕ! Блогът съдържа тайни, за които дори Ел не знае, но със сигурност не иска и вие да научите. Всеки, който посети блога й, да се чувства предупреден за надвисналата опасност от анихилация. Приятно четене.

събота, 5 февруари 2011 г.

Как Ламот вбеси Хитлер

Или истинската история около това какво се случи в бункера на Хитлер броени дни преди края на Втората световна.



Честит рожден ден на блога ти, Велики Блогъре!

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Седемте чудеса на Ел


1-во чудо: "ЕЛипетските пирамиди на Марс"
Когато преди повече от 3 хиляди години дядото на Ел построил елипетските пирамиди, той изобщо и не предполагал, че един ден блогът на неговата внучка ще засенчи тяхното могъщество. Ел има дарбата дори и в пустиня, използвайки само подръчни средства, като пръсти, да издига много по-стойностни неща, отколкото са няколко хиляди каменни блока наредени един върху друг.

2-ро чудо: "Висящите картини на Ел"
Всеки, който е посещавал блога й, ги е виждал. Ежедневно туристи от най-далечни кътчета на света идват на крак, за да се порадват на спиращите дъха й картини. Специалистите предполагат, че тя крие още много от тях в пещерата си, която е и следващото чудо на Ел.

3-то чудо: "Храмът на Ел в Елес"
Или "земният дом на боговете", както е описан от древния историк и философ Филостромо. Той отдавна се слави и като дом на книгите и знанието, които навремето боговете свидно пазели само за себе си. Разбира се, епохата на боговете приключила доста бързо, когато Ел разбрала какви ги вършат и в гнева си за нула време им разгонила фамилиите по седемте посоки на света - изток, запад, север, юг, северо-юг, изтоко-запад и особено на изток от Рая.

4-то чудо: "Статуята на Ел пред кметството в Ламотхландия"
Кой не е ходил в страната на ламотите и кой не е виждал изящно изваяната статуя на Ел! Тя е дело на неизвестен ламотхски скулптор и символизира характерните за Ел черти - откритост и общителност, с които тя неусетно поробва сърцата на блогъри и читатели от цял свят.

5-то чудо: "Мавзолеят на Ел"
Още определян като "кухнята на Ел", където тя прави своите тайни специалитети, като сушен плъх на простир и компоти от комбълки на плъх. Рецептата й за пържоли със сос от гъби се пази в най-строга най-тайна. Самата Ел има запрещение да я казва и дори е подписала клетвена декларация да не си отваря устата, освен ако не смята да яде.

6-то чудо: "Родоската Ел"
Статуята на родоската Ел била 70 лакътя висока и навремето се смятало, че изобразява бог Х'Елиос, но когато измамното "Х" отпаднало от името в следствие на нежелание на древните народи да продължават да си кривят устата, всички осъзнали, че това е Ел, която като слънце и до днес продължава да огрява родното блогопространство.

7-мо чудо: "Фарът на Ел"
Фарът на Ел, построен от древния архитект Нострат (да, наистина така се е казвал), за което получил в брой 800 таланта (в днешни пари има-няма една пържола, която между другото той така и не опитал, защото същата много бързо се шмугнала в една дупка в стената) и до днес продължава да хвърля светлина от знания сред псевдонеуките блогъри. Ориентирайте се по него от тук.

Честита годишнина на блога ти, Ел!

вторник, 25 януари 2011 г.

Ода за Скай - звездната потегачка

Наскоро споделих, че съм си купил няколко енциклопедии (знаете ги, от онея с гланцираните листи и изобилието от снимков материал в тях с цел спестяване на текст), на което Скай написа в коментар: "Ностро, не си ли голям вече за такива изцъклопедии?!". Резонен въпрос, който, като се замислих, открих, че въплъщава в себе си това, което е Скай за недорасляци, като мен и Ламот... особено като Ламот. Тя олицетворява нашата будна съвест.

Какво ме наведе на тази мисъл ли? Ами малко ли са примерите, като неоспоримият факт, че Скай беше тази, която събуди Кракена с шут в задника, когато същия се натряска от любовна мъка по Лилия, която пък му изневеряваше с богът на б(л)оговете (Елфа). Малко ли е, че тя ни мереше кръвното, за да ни изписва допълнителни дози адреналин, и ни удряше с чукче по капачките, но не, за да ни отчита рефлексите, а, за да ни причинява умишлен дискомфорт с цел да си вдигнем ленивите задници и да свършим малко блогоугодна дейност. Малко ли е, че заграби златото на Кортес, за да го подели с нас, но го подели само с Ел и така коварно ни измамиха. Малко ли е, че преди Вал да стане достопочтен блогър, олицетворение на плътската страст, скрита под воал от насилие, той беше скромен и отстъпчив момък, който веднъж срещнал Скай в кръжок по эротична фотография и тя коренно променила светогледа му за света на порнографията. Малко ли е, че в дома си отглежда чернобял цербер и с помоща на вещите съвети на Иван Марк го учи как да ни хапе по задниците - говоря за задника на Ламот.

Ще ви кажа - не е малко. Не че за всичко казано до тук си няма причина. Има си. (Не че я знам.) Но това не значи, че същата не е основателна и ние не трябва да си плащаме за летаргията, в която понякога, искаме или не, изпадаме - основно Ламот, аз - не толкова.

С други думи без Скай блогопространството щеше да е като една мудно течаща река с тенденция към затлачване, в която ние щяхме да сме гребците, на които няма кой да подвиква с мегафон що мързеливи sons of bitches са... и то не само Ламот, много вероятно е да става дума и за мен, а защо не и за вас.

Честита годишнина на блога, Скай!

Подписи: (повечето не се четат от грознопис)
Ел
Самодива

Ламот
Иван Марк

Елф
Ностромо

събота, 22 януари 2011 г.

ПХАХА-ХАХ-ХАХАХАХ





ПП. Не си спомням откога не съм се радвал така на толкова окъсана книжка. Беше забутана в един нещастен кашон под сергиите и най-вероятно никога нямаше да я забележа, ако от най-ранна детска възраст не обожавах да се ровя из прашни кашони. Какво щастие, че ми струваше само лев и петдесет. Е, покрай нея взех и книги за още петдесет лева, ама това е един друг въпрос, който нямам желанието да обсъждам, защото в момента пресмятам как ще изкарам месеца с останалата половина от заплатата си в размер на има-няма петдесет лева.

ПП2. Специални благодарности на Скротума и Ел, задето ми обърнаха внимание и ме запалиха по този абсолютен шедьовър!

ПП3. Само да кажа, че не се казвам Николайчо и не познавам никоя си Буба. Той и рожденият ми ден не е на тази дата, така че наистина няма как да съм този от надписа на втората страница.
Абе как може някой да драска така по книгите!?...

петък, 7 януари 2011 г.

Кратка история на почти всичко, което прочетох, или защо прочетох само една книга през 2010-та

Ами този пост трябваше да се казва "Сто години с(р)амота" по аналогия с произведението на Маркес, но по-(не)ведоми причини се оказа, че въпросната книга я четох от януари 2010-та до към средата на февруари, а в края на февруари станах блогър, което пък ме наведе на едни мисли. Оказва се, че откакто съм блогър не съм прочел нито една книга, освен ако не смятаме препрочитането на "Звездни дневници" на Лем и "Криминале" на Буковски (която пък си я препрочитам профилактично всяка година поне по веднъж и то обикновено заобграден от четирите стени на катедралното помещение с фаянсов престол, много удобен за четене на клозетна литература). Набиващият се извод е че аз-блогър и аз-книгочетец са антагонистични понятия.

Но преди да започнете да ме заклеймявате като книгомразец и фашист-книгоизпепелител, имайте предвид, че през това време аз четях блогове. Вашите блогове. Не стига това, ами и ги коментирах. Е, пишех само глупости, но след като цяла година съм прочел само една книга, какви умнотии очаквате. Така е, тия блогове ме затриха. Ако не бях правил четири месеца ремонт вкъщи, можеше поне любимата книжка на Скротума да прочета - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", но вместо това предпочитах да ям и да спя по шест часа в денонощието.

Изобщо работата е плачевна. Ако може да мине за някакво оправдание, поне си обогатих библиотеката. Не мога да говоря с точни цифри, но си купих около 120 книги (само последния път се прибрах с 18) - повечето на цена от 1 до 5 лева купени от сергийни букинисти, но все много класни заглавия, част от които вече имах, но бяха разпадащи се издания, така че се наложи да ги подменя. Други пък бяха допълнени стари издания, трети - документални, сред които са двете книги на Мичио Каку, на които много се каня, четвърти са пък книгите с картинки и интересни факти, визирайки енциклопедиите, които презентирах преди един-два поста и още няколко такива на различна тематика. Изобщо заредих се с книги, които ако продължавам да чета със същото темпо, ще останат за моите пра-пра-внуци. Дано не ми се сърдят много, че ги обременявам да четат толкова излишна литература, вместо да си играят с лазерни мечове и антигравитационни скейтбордове.

А книгата, която все пак прочетох, е "Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. В нея е описано почти всичко, което трябва да се знае за Вселената и света, в който живеем, в хронологичен ред. Както разбрах и Ламот е писал по въпроса ето тук, разглеждайки случая как урината е станала по-скъпа от златото. Мен лично най ме развълнуваха старите названия на някои видове растения преди Линей да ги класифицира по по-културен начин. Ако не беше той, сега щяхме да им викаме кобилска пръдня, голи дами, увиснали мъде, кучешка пикня, разтворен задник и бърши-дупе. Предполагам, че бърше-дупе са викали на копривата, защото хората от миналите векове са имали мазолести задници, за да държат на боя с тояги, който са яли от Инквизитията.

Иначе не остана на кой да предавам щафетата, защото Ламот номирина всички в блогосферата, но мога с моя глас да дам още малко тежест на неговата покана, така че и други, вероятно мотивирани от подвига ми да прочета една-единствена книга, да си кажат какво са чели или не през изминалата 2010-та.

Можете да се запознаете с произведението на Брайсън в читанка.инфо.