"Паралелни светове" на Мичио Каку е стремглаво въведение в последните научни постижения в областта на теоретичната физика, представени по забавен и интригуващ начин, затова и така нямам търпение да започна почти да изчета и другите две книги на Каку.
"Синдромът Портной" на Филип Рот е изживяване, което удря на сблъсък, с което и да било друго произведение на класиците от бийт поколението, с тази разлика, че "Синдромът..." е по-скоро тяхна производна - по-ангажирана, по-осъзната и по-наритваща заспали задници.
В категорията "Почти започнати" се класират три заглавия:
"Непознатата вселена" на Боб Бърман е забавно пътешествие в света на фактите от ежедневието, за които обаче рядко сте се запитвали кое ги причинява. Авторът набляга на астрономията, понеже тя му е и основното поприще, и ще ви накара, вървейки вечер по тъмните улички, често да вдигате зор към звездите.
"Кваркът и ягуарът" на Мъри Гел-Ман е поразяваща книга. Знаех го преди да я взема, а 46 страници бяха напълно достатъчни да ме убедят в това. Освен, че авторът е откривателят на кварките и нобелов лауреат за което, с чувство за хумор и забавни истории от детството си, той може да ви накара да погледнете на света по съвсем различен начин. За съжаление книгата вече много трудно се открива на книжния пазар, а пък моето издание се пази от брадати вещици-нимфоманки.
"Най-великото шоу на света" на Ричард Докинс - к`во повече да кажа от вече изписаното из блогосферата! Докинс е синът божи, светият дух и светата троица в едно!
Остават и шестте книжки в графата "Почти изчетени", които съм пробутал обобщено сред изброените дотук:
Това са книги, които съм преполовил или почти съм им стигнал края, но, предусещайки триумфа си, не съм ги доизчел, за да удължа изкуствено момента на удоволствие. Тази техника често я прилагам и при други житейски обстоятелства. Засега с мижав успех.
"Физиците продължават да се шегуват" от Колектив е умопобъркващ кеф, защото разказва за действителни случки и събития от живота на известни, почти известни и не дотам известни физици. Физиката е не само формули, а и голям фън!
"Космология" на Питър Коулс е джобно издание, което изчетох, защото идеално ми пасваше на джоба. Дългите часове пред зъболекарския кабинет минаха неусетно за разлика от петте минути вътре в кабинета, които се разтегнаха в безкрая на време-пространството.
"Елегантната вселена" на Брайън Грийн (на горната снимка по погрешка снимах "Скритата реалност" и после ме домързя да коригирам) е ултимативния пътеводител в света на физиката.
"Тайният живот на великите автори" на Робърт Шанкенбърг е за документалната литература това, което са "жълтите" издания за ежедневната преса, но, за разлика от тях, използва факти и се опитва да е обективна. За съжаление не е толкова забавна в начина на представяне, колкото очаквах, но пък е достатъчно информативна, че да ви е интересно да се запознаете със странностите на едни от най-големите имена в литературата.
"Ностромо" на Джоузеф Конрад. Странно е, че чак сега се втурнах да се запознавам с това епохално произведение, но книгата седя в библиотеката ми 20 години и мога да кажа, че бавно "узря". Впечатленията ми до тук са, че Конрад е поразително описателен и създава невероятно истинска и жива картина на описваните събития, но в това си качество е и невероятно муден. Първо описва един персонаж, после се споменава втори, изведнъж действието се пренася към трети, докато междувременно научаваме всякакви подробности и детайли за живота на четвърти и така нататък. Да, животът е сложен, навързан, обримчен от историите на различни хора, но трябва ли литературата да го пресъздава толкова дословно и тромаво. Вероятно да. Така или иначе Конрад се справя блестящо и с помощта на Яхве мисля, че ще успея да я прочета до края на 2012-та.
"Хроника на римските императори" на Крис Скар. Много е ерудирано да можеш да цитираш древни историци, императори и пълководци. Стига да знаеш за какво говорят и да има нещо общо с темата, която искаш да подкрепиш. Когато бях лапе, баща ми разказваше на двама ни със сестра ми различни истории от гръцката митология, египетската и римската история. Книжката обхваща всички императори с по 5 до 10 страници информация, със цветни снимки върху гланцирана хартия. Има я промоционална в Хеликон, намалена от 60 на 24 лева. Отдавна си търсех нещо толкова подредено, сбито и информативно по темата. Книгата е просто перфектна. В момента чета основно нея и смятам да я приключа в близките седмица-две.
В общи линии това е. Или по-скоро беше. Оттук нататък и аз имам своите планове за настоящата година и те са свързани с усиленото ми интИлИктуално израстване. А щом ще се расте, ще ми трябват тухли. Нещо като тези:
Забележете, че са подредени в посока от изток на запад. Както е редно за всички особено дебели тухли. А понякога и за излишно дебелите такива.
И ако все още си мислите, че съм приключил с научно-популярната литература, скийте т`ва:
Тъй, този пост беше иницииран по желание на негово зомбеещо величество Узурпаки-Бла, та и аз на свой ред ще си позволя да призова духовете на следните блогъри (т.е. на тези от тях, които все още не са писали по темата) да сътворят своите списъци с книги, които (почти) са изчели през изминалата година. Призовавам Ел, Точка, Зори, Скай, Лу, Миленка, Самодива, Идка, Светла, Вал, Тру, gost... Абе, непосилно е да си изредя целия блогрол тук, затова дано всички проявите интерес и споделите своите библиотеки. С мен. Подредете ги в кашони и ми ги изпратете.
