Бялата водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменно растение от семейство Водни рози, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от един до шест поста на седмица. Разпространена е в Европа, части от Северна Америка и Близкия блог. Листата й достигат до 30 cm в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от един до няколко коментара.
За да я отгледате, засаждайте малко на брой екземпляри от нея, така че да не покриват цялата водна повърхност, която ще облОгородявате. През зимата я прибирайте в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта потопете главата й в близкото блато на дълбочина от 30 до 60 cm и изчакайте, докато се убедите в неспособността й да коментира. Отпразнувайте с каса бира и пост в блога си.
Източници:
Уикипедия и "Наръчник за борба с плевелите"
От известно време насам четенето на блогове вече не е същото изживяване, каквото беше преди. Липсва спокойното асимилиране на поднесения материал и неангажиращото теоретизиране върху него за сметка на трескавото очакване на първия коментар на lilia, известна още като Лилия или, както на галено обичат да й казват безбройните й ощастливени с коментар почитатели, Трола.
Съмнявам се някой от вас да не е фен на творчеството й и тайно да не се надява първия коментар към поста му да е нещо средно между санскритски апокрифен текст писан с ляв крак от прокажен хиндуист прекалил с употребата на марихуана и sms на неразположена ученичка адресиран до идола й Тони Стораро в два и половина посреднощ след обърнати две големи водки на крак в кварталната дискотека. Никой не може да пренебрегне и допълнителните дивиденти, които могат да се извлекат от четенето на всички последващи нейния коментари, които в 90% от случаите няма да имат нищо общо с изложеното от вас в поста, но за сметка на това ще изразяват общото мнение, че Лилия е еманацията на изчистения словоред, подводната част на айсберга и одухотворения образ на криворазбраната цивилизация. Виждал съм дори и как често заслепени от чарът й блогъри, попаднали в плен на емоцията, демонстрират възхищението си чрез слова като "Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш." (
Bla) и "Лиле, трол сенилен!" (
Sky Mender), и такива, които изпадат в неподвластна на здравия разум истерия: "СПРИ СЕ!!! СТИГА ПИСА БЕЗМИСЛЕНИ НЕЩА В БЛОГОВЕТЕ НИ!!! ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯ БЛОГ И НИ ОСТАВИ НА МИРА!!!" (
zi4e) - признания, които едва загатват що за "pain in the ass" е Лилето.
За да не останат някои от вас с впечатлението, че ги баламосвам с общи приказки за характера на апокалиптичния дисбаланс между тема на пост и смисъл на лилиния коментар, ще приведа една кратка компилация от нейни бисери придружени с опити за бегъл анализ от моя страна. Правописът и пунктуацията са запазени.
"Ясно е, че не може всичко обещано да бъде достигнато. Ясно е и това че трябва да се направи някаква промяна, а при нея може да се наложи по-различно структуриране. Така че аз съм длъжна да бъда готова за всякакви промени. А като съм в семейство съм длъжна и да предупредя за евентуални такива. Няма нищо лошо - не е липса на доверие, само се застраховам - защото виждаш че заплашва с пълно лишаване. А в пияно състояние всичко се изпълнява и от заплахи прави факти. Въпрос на градус."
Постът на Елфа засяга въпросът за обещанията в политиката. В този смисъл коментарът на Лилия започва леко да се приплъзва по допирателната към смисъла на темата до един момент, в който внезапно придобива личен характер и ни запраща към семейните терзания на лирическата героиня, според които тя се чувства заплашена от лишения. Явно не лишения от алкохол, понеже е видно, че тя знае какво е когато член на семейството й е в пияно състояние и шамарите му стават факти, които безпардонно вдигат градуса на... взаимоотношенията им.
Извод 1: Лилия е обект на домашен тормоз, клонящ към насилие и то обикновено рецидивиращ в състояния на алкохолен афект от страна на упражняващия насилието.
"Така ли е действително? Не правя насила нищо.Ако отсреща е насила е друга тема.Аз опитвам да пазя правила за да не сбъркам.Иначе сама зная цената на това ,което живея.Никой не може да ме убеди в противното.Не съм насилник, нито лицемер.Просто не съм в добро състояне -малко съм извън строя.Старая се да не личи, но явно съдава друго впечатление.Моля за извинение."
Странно или не тук Лилия сякаш се опитва да ни убеди, че всъщност първия извод е погрешен. В действителност постът на ini4ka третира насилието, като бич в ръцете на хората неспособни да се справят с предизвикателствата на живота и е изцяло на английски. Т.е. Лилия вероятно има познания по езика (или как се работи с Google Translate) и използва момента да ни ги демонстрира и да се произнесе по лично наболелият я въпрос за насилието, за пореден път взимайки присърце пост на непознат човек и съотнасяйки го към душевното си състояние, което, както сама пояснява, не е никак добро - вест, която лично мен ме хвърли в потрес и затова бързо потърсих лист и химикалка, за да й изпратя съболезнователна картичка с пожелания за бързо оздравяване.
Извод 2: Лилия не прави нищо насила, освен ако този, който я принуждава физически, не я убеди в предимствата на противното.
"Така може да е целия натам. Само съмнява тези всяко ден страх.Колко да казва и вижда а вече чувства това …Държи до края.Както аз не лъгал.Вярва и докато събере.Д-р Спок ще държи…Той гушка и дава инжекция целувки ако съмнява има бонус-водопад…"
Велико! Пред този водопад от думи всеки опит за интерпретация би бледнял от посредственост. Връзката между поста и коментара е безвъзвратно загубена, а връзката между коментиращия и главния му мозък сякаш никога не е съществувала. Вероятно по-осезаема е само връзката между д-р Спок и героят от Стар Трек със същото име.
Извод 3: Пийте си хапчетата преди да коментирате.
"Редно е да се появяват качествени продукти."
Редно е, Лиле, защото хапчетата ти изглежда не са от най-качествените продукти. И въпреки това този е един от най-смислените й коментари, вероятно защото е и един от най-кратките й.
Извод 4: Хапчетата не са панацея. Не злоупотребявайте.
"Маалей… тука яко мирише на загоряло… чак през екрана засмърдя… Но добре, че е пусната пералнята отначало, та има надежда"
Най-после на някой му замириса.
Извод 5: Никога не губете надежда, въпреки че понякога е добре да подложиш напъните си на съмнение.
"Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко"
Напъните не подлежат на съмнение. Скучен и неуспешен опит се оказа усилието ми да откажа Лилето от коментиране. Жалко.
Извод 6: Изводите са излишни. Животът е просто едно отчайващо пътуване сред лилиините стоманобетонни колони от решимост.
"ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера."
Късно е, Лиле, отиде като вчера.
Извод 7: Никога не е излишно да се презапасиш с набухватели.
Генералният извод в крайна сметка е, че в коментарите на Лилия основополагащ е личният момент. Няма нейно изказване, в което тя да не проектира личната си драма върху темата от поста и по този начин да ни подтикне да прогледнем в нейния дълбок вътрешен свят. С други думи Лилия се разкрива и търси разбиране в очите на нас недоумяващите блогъри. Това е и основната причина да напиша този дълъг пост - да й засвидетелствам разбирането си и да й дам шанс най-после да се изкаже по темата, защото този път темата наистина е самата тя.
ПП. Ако все още имате сили, можете да продължите четенето със специално подбрани текстовете на
Лилия. Ако сте попадали и на други нейни мисли и фрагменти, ще се радвам да ги добавите в коментар.
* * *
"Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече."
"Разбрах.Продължава, като всичко е въпрос на усещания.Не съм на голо .Имам подплата от много време в личен план, така че преобръщане вече има.Ще догоня без проблеми."
"Стига се майтапи.Не стига че моя ми изпусна гумите, ти предлагаш автомтично -по туитър-ако не се шегуваш???-аз съм ДА ! ДА ! но ,сега и тези обяви, малко трудно издържам..."
"Life is prekrasen.Tryabva only to touch its beauty and feel it in its full sila.Ti far its been cold for this krasota.Otpusni se.Ostavi her to enter into teb.Ne suspend it on the doorstep and-shut lids . Give way to your heart and see how many more do not vidyal.Tolkova beautiful and heat when you open it priemesh.Obicham they ..."
"Ехо пак ли започнНали трябва по-внимателно да се направи, за да няма драстични съмнения.Стига си се притеснявал.Господи, ще се разболееш така.Поне мъничко ми вярвай.Моля те"
"Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре."
"Споко- в ръцете ми е.Не съм поискала ,не съм го изяла със все финтифлюшките.Просто му гледам сеира.Аз мога да търпя и това поведение или говорене не ме засяга.Мога да бъда напрегната само ако имам противоречие в мнението с човека когото уважавам.Всичко друго решавам хладнокръвно."
"Около 5и 30 видях дървена ваканция но машината ме издаде и нямаше как да реагирам.Сега здрасти"
"Трябва да усвоя хватката с трите ниви на екс.Може и да ми влезе в работа.Правя каквото правя и все искри хвърчат около трътката ми, та затова де .Не че искам да крада патент."
"Пак намеци.ОК- само ще споделя разсъжденията си и ще се увериш , че не си прав.Когато излязох сложих тел до тялото си- не ползвам джобове..Така не го търся из чантата. При тичането се запотих.Отидох на работа вир вода, в последната минута и тел беше отново до тялото ми.Изиграх си каквото имаше ,но не съм видяла че се мокри. На връщане отново тичах и пак мокра. Чак у дома разбах и то като се събличах, не по-рано, че е горещ и не работи, Предполгам че това е причината.Разтворих го да съхне и като изсъхна проработи.Сега го зареждам.Ако с това помагам да се изясни ситуацията ще се радвам.Но нищо друго-моля без съмнение към мен- обидно е.Дано за това да съм наречена дявол, да няма и друго, защото нямам идея какво може да провокира подобно отношение към мен.И това -ку-…..а, гадно е .Аз не наричам никого с такива думи."
"Аз ще лягам , че утре съм на разнос на плакати от 10ч с Тодор Любомиров
лека нощ и целувам мечето силно, мачкам си го по коремчето и си го гушкам"