вторник, 19 октомври 2010 г.

В анфас: Здравейте, аз съм Lammoth

Замислих се (без референции към "Смърфология на изречението"), че "познавам" толкова качествени блогъри (с референции към "Генезис на блогърската партия"), че реално погледнато блогролът ми се оказва (м/ж)алък да ги побере именно откъм страна на техните качества. Но пък кой може да бъде обективен за качествата на друг без да изпадне в субективизъм. Във всеки случай не и поета съчинил следващите редове, които съвсем случайно открих да се търкалят в кошче не много далеч от вратите на БАН (текстът е предаден без корекции, спазена е и оргиналната пунктуация):


Балада за необикновенния ден

Днес е ден необикновен
пълен с празници за мен,
и, въпреки че от зорите ранни
смятам формулите гадни,
знам, че блогърите ще ме уважат
и подаръци ще ми поднесат.

Ето на, пристига Ел,
носеща под мишница козел!
"Ел, бе кво е тва?!",
"Ламоте, стига пък рева!
На лазер точих му рогата,
навеждай се, егати тариката!"

Припев:
Мамка му и ден,
чак пък толкоз необикновен!

Ха, задава се и Вал,
гледам коня подковал,
знам че приятно ще ме изненада
с палава монахиня от Гренада.
Тц, пак калъч -
на връвчица мъкне пръч!

"Вал, травмираш ме, човек!
Уж ми пейстна преди век
за една засукана мома,
задникът й - декар-два,
не за друго ми нали
на шамари трябва да държи!"

"Ламоте", сбърчи вежди Вал,
"пак неправилно си ме разбрал!
Във филмите на Ходоровски
недей да търсиш ти обноски
от характер сексуален
броят им е минимален."

Мамка му и ден,
чак пък толкоз необикновен!

Надеждите ми са в Скай,
тя за нуждите ми знай,
че и министър-председател ще ни става
там преврат без мене не минава.
Ето, чувам й гласа!
(Защо трепери ми носа!?)

"Ламоте, ти сило непосилна,"
хъх, звучи ми нещо несервилна,
"банските си не мога да намеря!
Ти случайно да си имаш на идея,
защо догито ми ги откри
скрити в джоба ти уви!?"

Упс, знаех си че този ден,
ще ми дойде малко пресолен!
Айре чао, ще бягам в БАН,
да не се окажа...
... усмихнат за цял живот!

Мдамм, след този случай, който разбира се е литературна измислица, Ламот се отдаде на научно-развойна дейност в барчето на БАН, където имаше навика да измерва налягането в скачения си съд, добавяйки етилов алкохол. Не забравяйте, когато посещавате блога му, да носите подаръци. Той обича да го изненадват, а и в зоолигечската му градина засега има само козел, пръч и едно доги. Подарете му слон.

сряда, 13 октомври 2010 г.

В анфас

От днес започвам една нова рубрика, в която смятам да запозная случайните посетители на блога си (а те са двама - zaribena от Подгорица и Margoto от Чирпан) с голяма част от блогърите включени в блогрола ми. Защо? Ами по-добре не питайте - все ще измисля причина.

Сега в рубликата "В анфас" ще ви представя един блогър, който отдавна е надскочил чисто блогърското си призвание, преминавайки отвъд границите на саморекламата, и стъпвайки смело в пантеона на самобитността. Това едновременно го унифицира и като своего рода битник, и като култур-трегер в лайфстайл блогоживота на картофа (това последното е само за съзвучие, не задълбавайте особенно). Интересите му далеч не се ограничават с модния фото подиум - те се простират и по зелените килими на Бундеслигата, минават през потайностите на женският православен метох към Преображенския манастир до Велико Търново в посока Русе и разорават целината на отявлената порнография и кич.
Ще усетите присъствието му във вашия блог по неизменния линк към Замунда, случаен еротичен фотоблог или необятен руски торент-тракер. Желанието му да ви облагороди с гледането на треторазряден холивудски (х/ш)ит от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с IMDb коефициент рядко надхвърлящ 3/10 може да се сравни единствено с изразителния поглед на пощръклял питбул впил два реда здрави зъби дълбоко в чатала на вашето удоволствие. Ако нещо го описва по-синтезирано и безпристрастно от това, то е по детски нахлупената му каубойска шапка и замечтания поглед тип "ал бънди", крещящ "Пег, ще дават 'Хондо'!". Този младежки чар винаги ще скрива невзрачното му амплоа на топлинен счетоводител, което той упорито се опитва да налага сред блогопочитателите си с явен неуспех.

Въпреки иначе благия си характер и умерен тон на коментарите, русата перука, която носи от време на време, издава бурното му минало изпълнено с купони и тавански оргии. За съжаление не е много ясно какво точно се е случвало на тях, понеже все още не се е намерил здравомислещ индивид, който да си признае, че ги е посещавал. Често Вал е принуден превантивно да изчита ежедневнозадръстващите пощенската му кутия писма, в които се говори за саморазправа, ако случайно някой ден реши да издаде мемоарите си.

Въпреки, че изглежда еднакво добре и със шапка и (със) без, това което винаги ще го отливача от нас - редовите блогъри, - е неговата ерудиция. Той я носи в левия си джоб и дори не намира за нужно да я показва, защото нейното присъствие се усеща във въздуха, като мириса на напалм рано сутрин.

Valkocompany - the one and only!

P.S. Вал, не се опитвай да ме откриеш. Умея да се крия като щраус в пустиня и имам черен колан с катарама.

P.S.2 Фотография: Ламотх

P.S.3 Очаквайте в рубриката "В анфас": Човекът с многото задници!

неделя, 10 октомври 2010 г.

10.10.10

Ако ви се е налагало да "набивате" (не кебапчета и кюфтета, а) т.нар. IP адреси, значи е много възможно и най-вероятно да сте се сблъсквали с частните IP адреси от рода на 10.х.х.х, 172.16.х.х и 192.168.х.х, където "х" е число от 0 до 255. С подобен адрес е общо взето всеки един домашен компютър, като например вашият. Същият формат има и вървящата с него мрежова маска. Тя обикновено съдържа в лявата си част един, два или три пъти числото 255 и в най-честия случай в дясната си част завършва съответно с три, две или една нула (255.255.255.0, 255.255.0.0 или 255.0.0.0). Същата в комбинация с IP-адреса указва неговата принадлежност към съответна мрежа от адреси. (Самото обяснение е изключително лаишко, но надявам се е на достатъчно достъпен език.)

Наример комбинацията:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.255.0

указва, че компютър с IP адрес 10.10.10.67 се намира в една физически и логически свързана мрежа от компютри, чиито адреси варират от 10.10.10.1 до 10.10.10.254. Тези компютри се "виждат" пряко един друг. Това означава, че чрез най-простите механизми на всяка една операционна система, осигуряващи възможността за споделяне на папки, всеки от тях може да достъпи споделеното съдържание, на който и да било друг компютър от същата мрежа. С други думи тези компютри са като съседите в квартала, от които без да се притеснявате може да поискате чаша захар, пакет брашно или неангажиращ секс. Разбира се, трябва да внимавате за злобния им питбул, въоръженият им съпруг или съпруга и да търпите разглезените им хлапетии, които често ще замерят прозорците ви с камъни, но, освен ако не сте като Nightwish El, която има самостоятелна резиденция на Марс, все някак ще трябва да се примирите с тези недостатъци.

Ако разгледаме същият пример, но с променена маска:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.0.0

тогава IP адресите във вашата мрежа ще са доста повече и в границите от 10.10.0.1 до 10.10.255.254, което разбито ще изглежда така:

10.10.0.1 - 10.10.0.255,
10.10.1.0 - 10.10.1.255,
10.10.2.0 - 10.10.2.255
...
10.10.255.0 - 10.10.255.254
(първият и последният адрес от тази област не се ползват за клиентски IP адреси)

При първата разгледана мрежова маска разполагаме с мрежа, в която може да включим физически и логически точно 254 компютъра, които свободно да комуникират помежду си, а във втората - 65534 [(256 х 256) - 2] на брой.

За краткост една мрежа, като горната, може да бъде изписана така: 10.10.10.0 и да се предполага, че става дума за мрежа с маска 255.255.255.0, в която има точно 254 свободни IP адреса, зад всеки от които може да стои компютър, а зад компютъра човек.

Така... Сега съм сигурен, че някои от вас ме гледат с недоумение и се чудят защо ги занимавам с неща, които са им пределно ясни, други - защо ги занимавам с теми, които изобщо не ги вълнуват, а трети се почесват по меката част на ухото в стил Вито Корлеоне, примляскват и се опитват да си спомнят какво има в хладилника и дали ще им стигне, за да си направят сандвич. Последните спокойно могат да отидат да проверят, защото аз бих го направил, а останалите най-вероятно вече тършуват из мразовитите потайности на кухните си, така че, докато съвсем не съм ви изгубил вниманието, ще разяснения.

Днес имам рожден ден. Хепи бърдей и така нататък. Ставам на 33 години, затова и реших, че поне днес мога да се опитам да бъда макар и малко, но все пак по-полезен от друг път. Давам си сметка, че на фона на безметежното си, мимолетно блогосъществуване досега, не допринесох кой знае с какво, за да се почувствате по-информирани от преди да седнете да ме четете, но затова пък вие направихте точно това за мен. И, за да не излезе, че ви четкам, котаракът ми, който в момента лежи на бюрото до мен, може да потвърди, че не съм си кръстосал пръстите. А и с кръстосани пръсти много трудно се пише.

За фактът, че се чувствам непълноценен, говори и желанието ми да се реабилитирам със сравнително информативното си встъпление, което беше естествено инспирирано от сакралността на днешната дата в чисто календарен план. За последен път горните 10-ки са били така симетрично подредени през далечната 1910 година и по потвърдени данни в 10 часа, 10 минути, 10 секунди и 10 милисекунди на съответния 10-ти октомври не се е случило нищо кой знае какво. При това става дума за календара на нашата доста по-развита от тази на маите цивилизация, което ми дава основание да смятам, че все пак ще дочакам премиерата на "Хобитът" през далечната 2013-та (ако дотогава и Питър Джаксън не се е отказал от проекта).

Оставяйки тези ми терзания настрани, горната дата притеснително много ми напомни за IP адрес и то по-скоро за мрежа от такива. Мрежа точно като тази, в която сме с вас, в която, колкото и различни IP адреси да имаме, се чувстваме като в една огромна локална/социална мрежа. Затова сега е моментът да ви БЛАГОДАРЯ , ЧЕ СПОДЕЛЯТЕ ВАШЕТО СЪДЪРЖАНИЕ и, че все още посещавате блога ми. Той е толкова личен, колкото за текстовете в книгите подредени в библиотеките ви може да се каже, че са собственост на авторите им, а не на вас, които ги четете.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Креации


Един ден Бог създал Адам. Известно време го наблюдавал как се шляе из райските градини, яде от плодовете му и се почесва по топките и това го огорчило, защото някак си не си го представял точно така в първоначалните си планове. За да оправи нещата, Бог решил да дари съществуването на Адам със смисъл и му създал спътник в живота. Така от реброто на Адам - с друми думи от неговата плът и кръв - сътворил нова биологична единица на име Ева. Защо Бог вместо това не създал футбола и бирата, Старият завет мълчи по въпроса, но, за да е по-весело, а и все пак, за да има някакъв спортен дух в мероприятието, Бог изправил двете същества пред едно изкушение, а именно да не опитват от ябълката на греха.

Но шерше льа фем - един ден Ева, както се разхождала из градината, срещнала търговец на плодове и зеленчуци, който й предложил безплатна ябълка. Търговецът следвал предприемаческия дух на капиталистическото общество, където основно правило било, че за да си продадеш стоката, първо трябва да я рекламираш, но на Бог не му пукало за подобни обществени идеологии и, виждайки този греховен ход на Ева, се разгневил до немай и къде, започнал да хвърля мълнии и тигани, изръшкал целият си божещствен хол и в гнева си проклел Ева наедно с Адам да се скитат немили-недраги на изток от Рая. Какво да ги правиш - богове, не могат да си сдържат емоциите и си го изкарват на нас.

Останали сами насред нищото, двете същества открили функционалността на външните си полови белези и набързо извършили и следващия си грях, а именно кръвосмешението, поради което не е странно, че оттук нататък цялото човечество се народило с генетични недъзи. И тъй като нямало какво по-лошо от това да се случи, Бог решил, че повече няма да си прави такива експерименти, затръшнал вратата и никога вече не слязал на Земята.

От тогава много хора изопачават този факт, казвайки че Бог седи някъде там горе, записва си в една дебела книга и чака да ни дойде времето, за да ни разпредели по направление, което, естествено, го представя като един много едностранчив и мързелив Бог, който открай време няма никаква по-креативна представа за съществуването си от това да седи на божествения си гъз и да казва "Ти - тук, ти - там!". А и какво би си помислил богът на Бог, ако го види как си пропилява времето. Да не говорим, че казусът става изключително итерационен намесвайки и богът на бога на Бог, както и неговият бог. Плюс това, следвайки логиката на тази върволица от божественост, не трябвали и ние като създания на Бог да сме богове и също да сме надарени с безсмъртие и съзидателна мощ. Е, някои от вас ще кажат: "Иска ти се!", но, замислете се, на вас не ви ли се иска?