Ананд яде топалката

След като водеше в резултата с 4:3, днес Ани развя черното знаме и отново доведе нещата до паритет при оставащи четири партии с по равен брой излизания с белите. На 56-тия ход той изгуби интерес да доиграва при очертаваща се проходна пешка за Веско, който отново изцяло имаше инициативата.

Утре е почивен ден за шаха. Някои ще спят до късно, други ще работят, а аз - както и днес - най-вероятно ще правя и двете. Въпреки това усещам, че наближават лежерни дни за изнуреното ми от спортни събития тяло, затова и духът ми е на ниво и, ако не ме болеше този зъб, сигурно щях да седна и да нахвърлям на хвърчащ лист от тетрадка отдавна човъркащата ме нова теория за еволюцията и приръста в популацията на гренладските китове. Но тъй като си нямам на идея за какво говоря, ще отида да си отворя един компот, за да подобря нивото на кръвната си захар, а вас оставям в плен на великият Джон Лорд.

Арсен(ал) vs Венгер

Не съм фен на Арсенал, въпреки че често съм "викал" за тях, но някои факти се набиват на очи:

"Ако съществуваше фондация, грижеща се за щастливия край на историите, то може да сте сигурни, че веднага щяха да наредят Арсенал да стане шампион на Англия. В края на краищата, не е ли това нещото, което неутралните фенове биха искали? Отборът на Венгер е създаден по "естествен път", посветен е на красивата игра, и има устойчив бизнес план одобрен от професор по икономика, за да устои на нуждите на предприятието, дълга и мераците на собствениците. Титла за Артилеристите би бил щастливият край, който публиката желае. А и Професора смята, че го заслужава.

За съжаление обаче футболът не е като киното. Лошият побеждава, героят е мъртъв, а кралят губи здравия си разум и Арсенал става трети."

Пълният текст на статията може да прочете тук, но изрично предупреждавам за спойлери. Ако предвиждате в кинорепертоара си заглавия като "Китайски квартал" и "Законът на Картър", не четете. Аз така се прецаках с втория...