... невключващи вече споменатите тук. Класацията е субективна до премаляване и обхваща единствено оркестровата музика, с която самоназидателно се изтезавам от около 15-годишен. Аналогът на същата класация, но обхващаща вкусовите предпочитания на Влади с акцент върху камерната музика, можете да прочетете и прослушате тук.
15) Beethoven: Symphony No 10 - започвам с гвоздея в програмата, понеже знам, че на следващия параграф в най-добрия случай ще сте само заспали, а не мъртви от скука, например.
За първи път се чува нещо за недовършена симфония през 1844-та, когато секретарката на Бетовен споменава за такава. Малко по-късно скиците на въпросната са прегледани от един от най-известните "бетовенисти" по онова време, който заключил, че не представляват нищо повече от поредното интро сред многото такива нахвърляни от Бетовен през различни части от живота му. Една от причините обаче за това мнение бил и фактът, че скиците били почти нечетаеми, тъй като Бетовен не се славел с краснопис, а и правел корекция след корекция, добавяйки в полетата цели пасажи от прелетни ноти. Едва през 60-те години на 20-ти век започнали сериозните опити този хаос да бъде въведен в някакъв ред и макар първоначално усилията да били без особен успех накрая един съвременен бетовенист на име Бари Купър довел нещата до нещо като артистична интерпретация на първото действие от недовършената Десета симфония. Въпреки че само по себе си това не е нота по нота произведение на Бетовен, то звучи буквално като негово и на база на скиците, може да се предположи, че е най-близо до това, което някога е било в главата на великия композитор.
Въздействието на тази първа и единствена част си проличава с пълна сила след шестата минута и, ако оттам нататък в следващите 3 минути не усетите и най-малък трепет на въодушевление от звучащото, то спокойно можете да се разкарате от блога ми.
14) Rachmaninoff: Symphony No 2 - не бих казал, че ми е сред големите любимци от композиторите на симфонична музика, но специално втората му симфония e своеобразен апотеоз на творчеството му.
13) Ravel: Alborada del gracioso - ами купих си диск с Болерото (онова оригиналното, дето е около 15 минути и след края му главата ми още 15 минути продължава да бучи в такт) и от там нататък знаете - второ-трето и като се нахендрих на това "парче", внезапно се отнесох в едни неземни, направо подземни селения. Много нетрадиционно, но пък и съвсем типично за Равел:
12) Glinka: Ruslan and Lydmila - Overture - не вярвам да има някой, който да не я е чувал.
11) Berlioz: Symphonie Fantastique - това е едно от произведенията, за което все още съвсем отчетливо помня кога и при какви обстоятелства съм слушал. Единият път особено силно ми се запечата, понеже беше в слушалнята на библиотеката. Ами, да, навремето, когато дори дайлъпът все още беше панацея, имаше и такива места. Слушах го на грамофон с изкорубени слушалки. Пращеше като за световно. Както се казва - жива класика. А "Маршът към ешафода" е смразяващ кръвта.
10) Mendelssohn: Hebrides Overture (Fingal's Cave) - въпреки че напоследък забелязах как леко ми писва от него, все пак това е една много продължителна любов, която нямаше как да не се изтърка по някое време.
9) Schumann: Symphony No 4 - Scherzo - нали знаете как като слушате дълго време едно нещо, после направите пауза и след време пак го чуете, изведнъж то започва да ви се струва като най-известното произведение звучало някога и съответно общо взето всеки трябва да го е чувал. Така е с това скерцо на брат Шуман и е толкова надъхващо, че всеки път, след като го чуя, имам усещането, че мога да повдигна задника си с едно ставане от стола. Без майтап!
8) Mahler: Symphony No 1 "Titan" - Малер е приемникът на Брукнер - естественото следващо стъпало в развитието на неповторимото съчетание между грандиозност и трагизъм. Нямате си на идея за какво говоря? Просто слушайте:
7) Mussorgsky: Night On Bald Mountain - ако това беше изтривалка пред входна врата, от нея вече щяха да са останали само нишки. Въпреки че се опитах да избегна споменаването на прекалено известни неща, това просто нямаше как да го пренебрегна. Затова пък ще си спестя "Картини от една изложба", въпреки че и те са в същата категория на изтърканост.
6) Schubert: Symphony No 8 'Unfinished' - от 13:35 нататък се случва нещо, което пренаписва историята на трагизма в музиката. Помня как рипийтвах по 20 пъти този момент и все не ми стигаше.
5) Prokofiev: Symphonies No 1 - една от най-ведрите симфонии в класическата музика изобщо. Разглобявала ми се е устата в опити да си я тананикам. Опитайте, просто е невъзможно. Но пък всяка фибра в тялото ви ще напира да се включи в ритъма.
И понеже не ми се иска да изневерявам на традицията, а в поста за скерците бях отделил призовите места за Брукнер, сега май е ред за другия гений, този път на славянския фронт. Будьте гатовъй! (or something...)
4) Rimsky-Korsakov: Symphony No 1 - още в първите двадесет секунди си проличава геният зад тези ноти. Единственото, с което мога да ги сравня е краят на недовършената на Шуберт, но докато там става дума за край - следствие от останалото, тук сякаш цялата масивност на произведението внезапно се стоварва върху вас и ви оставя бездиханни.
3) Rimsky-Korsakov: Scheherazade - ах, тази Шехерезада! Както сигурно вече стана ясно, повечето от произведенията тук имат своя корен в диск, който съм си купил преди на майната си и години, та този диск беше сред най-ама-най-въртените от всички - чак се чудя, че все още е здрав. Браво Римски, браво Корсаков!
2) Rimsky-Korsakov: Symphony No 2 "Antar" - вече ми се изчерпаха суперлативите, но и без това за симфония Антар каквото и да се каже, ще е малко. Едно от най-пълнокръвните класически произведения писани някога. В момента я слушам и буквално настръхвам до върха на пръстите на краката си. И до ден днешен я имам качена на всичките си флашки и плеъри, макар и да не я въртя особено често. Цяло щастие е, че има такива композитори, като Чайковски и Корсаков, само е жалко, че и двамата не са се постарали да оставят по-богато симфонично наследство.
1) Giya Kancheli: Styx - а това е едно "мое" откритие, и пак спазвайки традицията от предния класически пост, ще метна най-неизвестното най-отгоре. От осмата минута нататък започва да набира скорост едно титанично изригване, което в 9:20 се разстила като пирокластична вълна над градче в подножието на вулкан. Произведението е около 30 минути, затова и в тубата го намерих разделено, така че следващите части ще трябва да си ги навържете сами. Тежко е, едва ли ще се хареса на повечето от вас, но онзи момент от 9:20 кърти стенописи, а нежните моменти, като този от 2:10, могат да разплачат дори надгробни камъни.
...
Показват се публикациите с етикет класация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет класация. Показване на всички публикации
сряда, 29 август 2012 г.
неделя, 24 юни 2012 г.
My All-Time Favorite Overtures
Аналогичната класация при Влади. Без предисловия, ето какво сбрах от дългите си прашни нощи с класициците. Е, и цици имаше, но по-малко. Две от тях диригентстват Сибелиус:
10. Sibelius - Karelian Overture, Op. 10
Има композитори, които иритират с пропуснатите възможности в творбите си. Появяват се мотиви, които те грабват с изчистеността и енергията, която акумулират, и оттам нататък цялото ти същество се съсредоточава върху тях и нюансирането им. Добре ама композиторът е странна птица и е решил, че има своя концепция за интригуващото, която не включва твоите очаквания, и се отнася в някакви скучни цигу-мигута. Това се случва и при Сибелиус, когато прокарва мелодията от 2:44 минута, която 45 секунди по-късно изчезва в небитието и никога повече не чуваш за нея - дори и в криминалните хроники. Интересното за тази творба обаче е, че увертюрата всъщност е реконструирана сюита, към която има още 10 части, които обаче явно не са толкова любими на звукозаписните студия и оркестри, защото я няма никъде. Затова пък самата сюита я има навсякъде и там, слава богу, "орнаментът" от по-горе, се среща малко по-често.
9. Verdi - Rigoletto - Overture
Риголето, наред с Травиата, ми е сред любимите опери на Верди, понеже, тъй да се каже, аз съм оперен мейнстриймър. Увертюрата е покъртителна и не просто загатва ами направо помита с трагизма си. А тук съчетанието й с видео е много близко до арт:
8. Tchaikovsky - 1812 Overture
Сред първите ми "оригинални" дискове. Дълги нощи съм го въртял и, въпреки леката си тромавост, е пример за неподражаема грандиозност. При Влади можете да прочетете повече подробности около написването на творбата, а тук - за обрисуваното историческо събитие.
7. Beethoven - Overture "Egmont"
Въпреки, че в повечето от симфониите си звучи адски еднообразно и скучно, увертюрите му все пак разкриват на какво е способен. А следващата му в класацията, разкрива даже много повече.
6. Mendelssohn - Fingal's Cave (The Hebrides Overture) op 26
Този човек ми е много близък по емоционалност, особено в скецрите на симфониите си.
5. Mozart - Don Giovanni - Ouverture
При Влади.
4. Beethoven - Overture "Coriolan"
А така, нека Карлос ви се накара в тоя абсолютен шедьовър.
3. Rossini - William Tell - Overture - II. Storm
Ох, втората част - "Буря" - е истинско торнадо.
2. Tchaikovsky - Fantasie-Ouverture - Romeo una Julia
От 6-тата минута нататък се излива някакъв абсолютен порой. Е, след това има баналности, но "пороят" ги компенсира, а и за разлика от иритиращите композитори, Чайковски не забравя кое прави творбите му шедьоври.
1. На първо място не мога да поставя нищо. Щях да вмъкна на десето място една увертюра на Черубини, ама Ютуб не е чувал за нея. Както и да е, ето нещо друго, което ще ви изпие кръвчицата, защото, бога ми, заслужава си първото място:
10. Sibelius - Karelian Overture, Op. 10
Има композитори, които иритират с пропуснатите възможности в творбите си. Появяват се мотиви, които те грабват с изчистеността и енергията, която акумулират, и оттам нататък цялото ти същество се съсредоточава върху тях и нюансирането им. Добре ама композиторът е странна птица и е решил, че има своя концепция за интригуващото, която не включва твоите очаквания, и се отнася в някакви скучни цигу-мигута. Това се случва и при Сибелиус, когато прокарва мелодията от 2:44 минута, която 45 секунди по-късно изчезва в небитието и никога повече не чуваш за нея - дори и в криминалните хроники. Интересното за тази творба обаче е, че увертюрата всъщност е реконструирана сюита, към която има още 10 части, които обаче явно не са толкова любими на звукозаписните студия и оркестри, защото я няма никъде. Затова пък самата сюита я има навсякъде и там, слава богу, "орнаментът" от по-горе, се среща малко по-често.
9. Verdi - Rigoletto - Overture
Риголето, наред с Травиата, ми е сред любимите опери на Верди, понеже, тъй да се каже, аз съм оперен мейнстриймър. Увертюрата е покъртителна и не просто загатва ами направо помита с трагизма си. А тук съчетанието й с видео е много близко до арт:
8. Tchaikovsky - 1812 Overture
Сред първите ми "оригинални" дискове. Дълги нощи съм го въртял и, въпреки леката си тромавост, е пример за неподражаема грандиозност. При Влади можете да прочетете повече подробности около написването на творбата, а тук - за обрисуваното историческо събитие.
7. Beethoven - Overture "Egmont"
Въпреки, че в повечето от симфониите си звучи адски еднообразно и скучно, увертюрите му все пак разкриват на какво е способен. А следващата му в класацията, разкрива даже много повече.
6. Mendelssohn - Fingal's Cave (The Hebrides Overture) op 26
Този човек ми е много близък по емоционалност, особено в скецрите на симфониите си.
5. Mozart - Don Giovanni - Ouverture
При Влади.
4. Beethoven - Overture "Coriolan"
А така, нека Карлос ви се накара в тоя абсолютен шедьовър.
3. Rossini - William Tell - Overture - II. Storm
Ох, втората част - "Буря" - е истинско торнадо.
2. Tchaikovsky - Fantasie-Ouverture - Romeo una Julia
От 6-тата минута нататък се излива някакъв абсолютен порой. Е, след това има баналности, но "пороят" ги компенсира, а и за разлика от иритиращите композитори, Чайковски не забравя кое прави творбите му шедьоври.
1. На първо място не мога да поставя нищо. Щях да вмъкна на десето място една увертюра на Черубини, ама Ютуб не е чувал за нея. Както и да е, ето нещо друго, което ще ви изпие кръвчицата, защото, бога ми, заслужава си първото място:
Heinrich Marschner - Der Vampyr - Overture:
неделя, 11 март 2012 г.
My All-Time Favorite Scherzos
Скерцо (на италиански: scherzando - весело) е музикален жанр, възникнал от придворния танц менует, който е в 3/4 такта. Изпълнява се най-често в живо и бързо темпо - Allegro, Vivace или Presto. Виенската класика (Хайдн, Моцарт) използва скерцото като част от сонатата или симфонията.Преди няколко дни с Влади Неколов решихме, че трябва да спретнем по един пост, за да увековечим влечението си към скерцото, като част от симфоничното произведение. Аз, като пълен музикален профан, освен да слушам и да се възхищавам, друго не мога, затова и няма да се впускам в критически ревюта на долуупоменатите произведения. Всъщност, ако някой ме пита дали нещо е в такт 3/4-ти или 15/16-ти, аз ще вдигна рамене и ще се оттегля засрамено в ъгъла. Плюс това не правя голяма разлика между алегро, скерцо и престо. Предполагам, че това е момента, в който трябва да започнете да ме замервате с домати.
И все пак тази ми музикална некомпетентност не ми пречи да откроявам красивата музика и с настоящата класация смятам да докажа това. Също така, ако някой е пропуснал да си го отбележи, аз съм музикален сноб, щото слушам класическа музика и ме кефи. Това го казвам, за да избегна всякакви недоразумения по въпроса.
(за да не товаря зареждането на блога, а и защото ме мързи, няма да ембедвам видеото - линковете са направо към произведенията в тубата)
10. Beethoven - Symphony No 9 in D minor Op. 125 'Ode an die Freude' - 2. Scherzo, molto vivace
Въпреки че Бетовен отдавна не ми е сред любимците, все пак с него "открих сезона" на класическата музика в живота си, затова и 9-ата плюс 5-ата и покъртителното Allegretto от 7-ма, винаги ще си останат крайъгълния камък в класическия ми вкус.
9. Franz Berwald - Sinfonie No 4 in E flat major - III. Scherzo. Allegro molto (скерцото е на 15:28)
Малко известен композитор, но и четирите му симфонии са жизнени, непретенциозни и не натоварващи (за разлика от тези на Бетовен, например).
8. Tchaikovsky - Symphony No 2: 3. Scherzo and trio: allegro molto vivace
Някой може ли да ми обясни защо Чайковски е написал само шест симфонии, а протяжния и еднообразен Хайдн има 106? (в интерес на истината има 104, ама все там).
7. Dvorak - Symphony No 9 “From the New World” (III Movement)
Всъщност Дворжак ми е любимец още от времето, когато захаресвах Бетовен. 9-ата я имам на CD, в което освен нея са включени два славянски танца плюс Scherzo capriccioso, което също бях "изтъркал" от слушане.
6. Mendelssohn - Symphony No 4 - Saltarello, presto
Винаги съм смятал, че скерците на Менделсон са едни от най-забележителните евър, докато не открих, че нямал такива?! Голям пропуск, Менделсоне, ама това престо за мен си е живо скерцо и винаги ме побърква от кеф, затова който иска да ми опонира, да се нареди на опашката.
5. Bruckner - Symphony No 0 - Schrezo. Presto
За мен класическата симфонична музика може да се обобщи така: "Брукнер и разни други композитори". Та оттук нататък няма да сте много изненадани. Въпреки че първите две симфонии на Брукнер са едни от най-незаслужено пренебрегваните творби и липсват поголовно в повечето боксет-и със симфониите му, те са и най-лишените от пеструвки и мен лично много ме радват.
4. Bruckner - Symphony No 4 “Romantic” (III Movement)
Много ми харесва.
3. Bruckner - Symphony No 8 - II. Scherzo. Allegro moderato
Ужасно много ми харесва.
2. Bruckner - Symphony No 1 - Scherzo
Адски много ми харесва.
1. Bruckner - Symphony No 7 - III. Scherzo. Sehr schnell
Свърших! Тъй де, с класацията. Когато "открих" скерцото на 7-ма, го слушах няколко месеца без прекъсване. Лягах си с него, ставах с него, правих джогинг с него, а пък в тоалетната няма да ви казвам как само разтърсваше блока. Все още, като го чуя, настръхвам. Не мога да си представя нещо по-велико от него. Ако някой ден изкача Еверест, задължително ще си го пусна на върха.
А професионално обоснованата класация на Влади можете да чуете и прочетете тук.
събота, 11 декември 2010 г.
Филмите, от които ми се драйфа (част 1)
"The Walking Dead" - един от най-реалистичните хоръри появявали се на телевизионен екран след "Дунав мост". Разбира се тук актьорските изпълнения са, ако не толкова реалистични, то поне два пъти по-живи от съответните превъплъщенията на Йоана и Чочо Попйорданови. Усещането, че, ако бръкнеш в главата на зомби можеш да извадиш пихтиест мозък, е десет пъти по-наситено, отколкото, ако си представиш, че такъв можеш да извадиш от главите на Чочо и Йоана. Оценка 1/10 (Единицата в повече е заради безподобния реализъм в шести епизод, където всички се натряскаха, като тюфлеци, в следствие на което най-после започнаха да постъпват логично спрямо ситуацията).
"Transformers" - кой не е драйфал при вида на Шая Лебьоф, кой не е прегръщал тоалетната чиния! От блога на Скротума научих, че на самата Мегън Фокс и се вомитирало, когато излизала на снимачната площадка придружена от Лебьоф (последното не бе допълнено в новината, но аз веднага се сетих). Затова, когато гледате бъдещите му превъплъщения, избягвайте предварително да ядете Бьоф Строганов или изобщо да ядете. За предплочитане е направо да не гледате филма. Между другото Мегатрон и другите метални отпадъци можете да ги гледате в епизодите на "Капитан Планета". Оценка... колебая се между 00/10 и -10/-10.
"The Hurt Locker" - филмът изиграл жизнено важна роля в оформянето ми като млад хейтър. Някои филми са ми повдигали самочувствието, други са ми повдигали малкия Ностромо (е, те са много), но от този най-вече ми се повдигна. Няма толкова надценена боза в историята на съвременната кинематография, а аз лично съм пил много бози и знам, че само пластмасовата им бутилка струва повече от този боклук. Драйфа ми се дори само като си помисля за Бигалоу и несретното й творение. Оценка: да си гледа работа, не заслужава да му давам оценка.
 |
| Ако ви се драйфа, вината е във вашия телевизор |
 |
| "Мога да си прекарам мозъка през ей такава дупка." |
 |
| Нали се сещате защо се държи за стомаха... |
четвъртък, 9 септември 2010 г.
Надценените и подценените филми на десетилетието
**************************************************************
НАДЦЕНЕНИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
**************************************************************
**************************************************************
2000
"Уно Мементо" - винаги съм се питал какво ли ще да е да изгледам първо края на поредната серия от любимата си кримка и после без притеснения от сорта на "Ай стига бе, тоя дали ще го убият?!" да изгледам началото и средата. С "Уно мементо" дори не ми се наложи да си играя със слайдера, достатъчно беше да си повия краката с топло одеяло и да посърбам два часа гореща боза.
"Радиатор" - много може да се говори за този оскаров лауерат, но едва ли някога ще се каже нещо... съществено. Важното е, че дъ биг кохонес на Ръсел Кроу и напомпаното его на чичко Ридли Скот лъснаха под римското слънце като легионерски гъзове насред поле от посечени варвари.
"Арменско куку" - няма как да не се вълнувате от вътрешния свят на американските юпита, преситили се от благинките на живота... Не се вълнувате? Спокойно, в този филм и без това никой няма да ви пита.
2001
"Изкуствен пелтек" - два часа ще изучавате какво се случва на един пелтек, докато не осъзнаете, че всъщност не му се случва нищо особено.
"Свалките на черния ястреб" - ако не ви е ясно какво точно прави Америка с някои страни от африканския континент, както и в Близкия изток, то този филм ще ви го разясни от А до Я - сваля ги, вкарва им малко романтика направо в задния двор, от което на американците им се натопорчва самочувствието и така те тръгват да се изживяват като супергерои, поради което започват да си бухат едни статуетки направо в задните дворове, само че по по-любезния начин. Разбира се чичко Ридли цели най-голямата статуетка, но тази година халтурата му е прекалено стегната, за да я поеме.
"Сдухан ум" - определено сред най-добрите филми на 2001-ва, което не говори съвсем добре за киноиндустрията през тази година. Отново тук се изявява любимеца на Ридли Скот, но този път си е прибрал топките или поне така си мисли, докато ги влачи на половин метър зад гърба си.
2002
"Стисни го, ако ти стиска" (европейско нецензурирано заглавие "Стисни го, ако те протрива") - човекът, за когото е измислено режисьорското столче, титанът на режисьорския занаят и Моисей сред юдеите, Стивън Спилбърг в най-пълна степен заслужава наградата златното цукало за 2002-ра с тази си велика епопея, възвеличила борбеният дух на дребния шмекер Леонардо ДиКаприо. Ако търсите поуката, то тя е, че таланта винаги изплува. Поразсъждавайте върху това, обмисляйки как ли биха се отразили ораторските качества на Хитлер, ако същите днес бяха впрегнати в рекламната политика на Хоум шопинг. Дали нямаше всички да сме щастливи притежатели на наколенките на доктор Ливайн.
"Специален домат" - някак не ви се вярва, но тази година вторият приз отново е не където трябва. Потреперват ли ви шортите всеки път, когато чуете думата "фантастика" да се преплита с името на чичко Спилбърг - е, това е, защото сте фенбойче по скротумски и все се надявате, че дребното еврейче няма да издрайфа поредната си дрисня от рода на "Индиана Джоунс и кралството на кристалните черепи". Е, да, ама сте в грешка, защото тази фантастика с криминални елементи сама по себе си не е нищо повече от "Лека нощ деца" в симбиоза с "Монолози за вагината".
"Заразно кво?" - да бе, и аз си умирам да гледам Мила Йовович в "тай чи" и други пози.
2003
"Реката на майните" - не ме разбирайте погрешно, обожавам Истууд от времето на "Непростимо" и "Мостовете на Медисън", но след това "го хванаха безличните".
Иначе постна година...
2004
"Вибраторът" - отново Лео, отново самолети, отново неясно какво. Вече дори не си спомням кой беше последният добър филм на Скорсезе след "Добри момчета". Всъщност сетих се, но за него след малко...
"Убийствен мързел" - гледайки го ме налегна такова безсилие пред "даровитостта" и "оригиналността" на въпросния сценарист, че чак ме домързя да спра филма - просто се облегнах и заспах.
"Бебе за милион памперса" - клин Клинт избива. Така го избива, че същият вече не знае какво точно прави. На тези години човек трябва по-често да си сяда на задника и да си почива.
"(Дошъл ли ви е) терминът" - мисля, че знам какво е сатира, но, когато става дума за съчетаването й с метафора, Спилбърг издиша почти толкова ефектно, колкото Хинденбург някога е издишал над Ню Йорк. Затова пък буквализмът на историите му за Втората световна все още е ненадминат еталон за перфектно свършена работа. Какво да го правя тоз - да го критикувам ли, да го разцелувам ли...
2005
"Град на гЪзЪ" - ЛЮБИМИЯТ МИ! Тук направо ще копирам коментара ми при Ангел: "Визуално ноар пиршество, което можеше да избие рибата, ако сценарият не бе плоска поредица от опити да пунтира нещо, което явно не разбира плюс диалог (и глас зад кадър) писан(и) от четвъртокласник. С цялата тази визия можеше да се получи заглавие, което да оттеква през вековете. Вместо това Франки Милър си изми ръчичките с петолевките на зарибените дечица, което веднага ме подсеща защо Робокоп 2 & 3 съксват отвсякъде."
"Бèсно кралство" - страхотно, отново Ридли! Ако се чудите защо героинята на Сигърни Уивър от "Пришълец" носи звучното име Рипли, бъдете сигурни, че Ридли е "навявал" за себе си. "Небесно кралство" не е по-далеч от манията за величие на тоя исполин в налагането на жанрова мода в киното още от времето на "Пришълец". За съжаление и тук всичко е омацано с един неподражаем в наивитета си и изнасилен в желанието си да поддържа пламъкът на драмата сюжет.
"Гадост и изгъзици" - не знам кой е излъгал Кийра Найтли, че става за актриса, но на същия трябва да му се изтръгнат топките с керпеден и да бъдат провесени пред студията, тъпоумно тръгнала да измества ненадминатата адаптация на BBC от 95-та.
2006
"(3)00" - или "Двете нули", както е познат в Европа, е филм за това как оправданието "Е, той все пак е правен по комикс!" може да те докара до състояние, в което да не знаеш дали пък случайно наистина не живееш в двуизмерна книжка с картинки и всички около теб намират това за прекрасно.
"Кървав диамант" - Лео, Джимон и разни приключения, завършващи с поучителната смърт на потъналия с Титаник. Да, добре, както и да е.
"В като Венета (Райкова)" - след като Уашовски се взеха насериозно след грандиозния успех на "Матрицата", нещата тръгнаха към безкомпромисна философия, нищеща смисъла на живота и политиката, което нямаше как да не ни напомни за сигнално жълтата Вендетка. При нея поне има какво да се види.
"Яйцата на хората" - изтъркан сюжет, притеснително слаба визия за антиутопичното бъдеще и два часа обикаляне по мъките. Не, мерси.
"Хълмовете имат яйца на очи" - глааааааден съм! Ламоте, заради тебе вече три часа пиша и издирвам филми като сбъркан. Надявам се имаш достатъчно добро обяснение на какво дължа това непосилно мъчение.
"Клиторът на Леонардо" - поклон, Вал, за оригиналното заглавие, което между другото казва всичко.
"(Знамената на) ваш`те майки!" - ами на Клинт Истууд явно чавка му е изпила мозъка.
2007
"Зодиак" - има хиляди по-полезни неща, които да правите, от това да гледате този филм, и едно от тях е да си прочетете хороскопа за месеца.
"Аз съм леген, да!" - единственото по-неприятно изживяване от това да гледате Уил Смит да се изживява като легенда, е да гледате как същото прави сина му в изгъзицата "Карате Кид".
2008
"Черният рицар" - след това разпростиране по темата, вече нямам сили да го анотирам.
"Трансформациите на Брад Пит през годините" - "Бенджамин Бътън" е ярък пример за това, че човек трябва повече да чете, отколкото да се застоява пред монитора.
"Изгори преди да го гледаш" - да, искаше ми се да го бях направил.
"Замяната" - ех, Клинте, Клинте. Добре че поне Джоли ти изнесе филма на мъжествените си плещи.
2009
"Вонята е опиат" - този филм спечели Оскар... С това се изпари и последната капчица детска наивност, до този момент капсулирана нейде дълбоко в душата ми. Оттук нататък Академията спокойно може ДА ГО ДУХА!
"Танцуващият в сектор 9" - правилно разчитате - "Аватар" беше "Танцуващият с вълци" в космоса, "Сектор 9" - един доста по-егоистичен "Танцуващ с вълци" в Южна Африка. Извънземни, развили технологии изпреварили ни с векове, съвсем естествено притежаващи интелекта на паразити, живеят сбутани в гето, а земляните пет пари не дават. BRILLIANCE!
"(Не)сериозен човек" - и тук съм се разпростирал. За съжаление рошавите братя се изчерпват от време на време и вместо да "презаредят" с разпускаща творческа "суша", те продължават упорито да се натискат за шибаните статуетки. Да им приседнат дано.
"Кондомите" - няма как да сте очаквали нещо по-различно от режисьора на "300", освен да продължи с градацията в следния ред - героизъм, героизиране, геронтомания, Зак Снайдер.
"Обществен мрак" - и за него съм драскал. Стерилно безличен го описва достатъчно кратко и ясно.
"Пред ложе(ние)то" - този филм възкреси Сандра Бълок. Не само, че не стана ясно защо, но не стана ясно и как. 2009-та като цяло е една огромна мистерия за филмовия ми нюх.
"Пара под ненормална активност" (европейско заглавие: "Въздух под налягане") - тъпи, шибани американци.
********************************************************
ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
********************************************************
********************************************************
2000
1. Malena
2. The Patriot
3. Crouching Tiger, Hidden Dragon
Подгласници:
Chicken Run
Unbreakable
Erin Brockovich
The Emperor's New Groove
O Brother, Where Art Thou?
The Road to El Dorado
2001
1. Vanilla Sky
2. Moulin Rouge!
3. Mulholland Drive
Подгласници:
Shrek
Monsters, Inc.
The Majestic
Training Day
Rat Race
The Score
2002
1. 25th hours
2. The Pianist
3. Chicago
Подгласници:
Gangs of New York
The Hours
Hero
Ice Age
Lilo and Stitch
The Mothman Prophecies
2003
1. Cold Mountain
2. Girl with a Pearl Earring
3. Finding Nemo
Подгласници:
Hulk
Love Actually
Matchstick Men
Touching the Void
2004
1. The Incredibles
2. The Passion of the Christ
3. Troy
Подгласници:
Collateral
The Notebook
Man on Fire
The Village
Closer
Around the World in 80 Days
2005
1. Corpse Bride
2. The Producers
3. Madagascar
Подгласници:
Walk the Line
The 40 Year Old Virgin
2006
1. Apocalypto
2. Casino Royale
3. The Fountain
Подгласници:
The Devil Wears Prada
United 93
Little Miss Sunshine
Tenacious D in The Pick of Destiny
Hoodwinked!
2007
1. No Country for Old Men
2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
3. Sunshine
Подгласници:
Michael Clayton
The Mist
The Simpsons Movie
Elizabeth: The Golden Age
American Gangster
Stardust
The Jane Austen Book Club
Becoming Jane
2008
1. The Reader
2. Let The Right One In
3. Seven Pounds
Подгласници:
Kung Fu Panda
Rambo
Vicky Cristina Barcelona
Iron Man
Get Smart
2009
1. The Road
2. Moon
3. Toy Story 3
Подгласници:
12
Inglorious Basterds
Taken
Pandorum
Абонамент за:
Публикации (Atom)
