четвъртък, 27 януари 2011 г.

Седемте чудеса на Ел


1-во чудо: "ЕЛипетските пирамиди на Марс"
Когато преди повече от 3 хиляди години дядото на Ел построил елипетските пирамиди, той изобщо и не предполагал, че един ден блогът на неговата внучка ще засенчи тяхното могъщество. Ел има дарбата дори и в пустиня, използвайки само подръчни средства, като пръсти, да издига много по-стойностни неща, отколкото са няколко хиляди каменни блока наредени един върху друг.

2-ро чудо: "Висящите картини на Ел"
Всеки, който е посещавал блога й, ги е виждал. Ежедневно туристи от най-далечни кътчета на света идват на крак, за да се порадват на спиращите дъха й картини. Специалистите предполагат, че тя крие още много от тях в пещерата си, която е и следващото чудо на Ел.

3-то чудо: "Храмът на Ел в Елес"
Или "земният дом на боговете", както е описан от древния историк и философ Филостромо. Той отдавна се слави и като дом на книгите и знанието, които навремето боговете свидно пазели само за себе си. Разбира се, епохата на боговете приключила доста бързо, когато Ел разбрала какви ги вършат и в гнева си за нула време им разгонила фамилиите по седемте посоки на света - изток, запад, север, юг, северо-юг, изтоко-запад и особено на изток от Рая.

4-то чудо: "Статуята на Ел пред кметството в Ламотхландия"
Кой не е ходил в страната на ламотите и кой не е виждал изящно изваяната статуя на Ел! Тя е дело на неизвестен ламотхски скулптор и символизира характерните за Ел черти - откритост и общителност, с които тя неусетно поробва сърцата на блогъри и читатели от цял свят.

5-то чудо: "Мавзолеят на Ел"
Още определян като "кухнята на Ел", където тя прави своите тайни специалитети, като сушен плъх на простир и компоти от комбълки на плъх. Рецептата й за пържоли със сос от гъби се пази в най-строга най-тайна. Самата Ел има запрещение да я казва и дори е подписала клетвена декларация да не си отваря устата, освен ако не смята да яде.

6-то чудо: "Родоската Ел"
Статуята на родоската Ел била 70 лакътя висока и навремето се смятало, че изобразява бог Х'Елиос, но когато измамното "Х" отпаднало от името в следствие на нежелание на древните народи да продължават да си кривят устата, всички осъзнали, че това е Ел, която като слънце и до днес продължава да огрява родното блогопространство.

7-мо чудо: "Фарът на Ел"
Фарът на Ел, построен от древния архитект Нострат (да, наистина така се е казвал), за което получил в брой 800 таланта (в днешни пари има-няма една пържола, която между другото той така и не опитал, защото същата много бързо се шмугнала в една дупка в стената) и до днес продължава да хвърля светлина от знания сред псевдонеуките блогъри. Ориентирайте се по него от тук.

Честита годишнина на блога ти, Ел!

вторник, 25 януари 2011 г.

Ода за Скай - звездната потегачка

Наскоро споделих, че съм си купил няколко енциклопедии (знаете ги, от онея с гланцираните листи и изобилието от снимков материал в тях с цел спестяване на текст), на което Скай написа в коментар: "Ностро, не си ли голям вече за такива изцъклопедии?!". Резонен въпрос, който, като се замислих, открих, че въплъщава в себе си това, което е Скай за недорасляци, като мен и Ламот... особено като Ламот. Тя олицетворява нашата будна съвест.

Какво ме наведе на тази мисъл ли? Ами малко ли са примерите, като неоспоримият факт, че Скай беше тази, която събуди Кракена с шут в задника, когато същия се натряска от любовна мъка по Лилия, която пък му изневеряваше с богът на б(л)оговете (Елфа). Малко ли е, че тя ни мереше кръвното, за да ни изписва допълнителни дози адреналин, и ни удряше с чукче по капачките, но не, за да ни отчита рефлексите, а, за да ни причинява умишлен дискомфорт с цел да си вдигнем ленивите задници и да свършим малко блогоугодна дейност. Малко ли е, че заграби златото на Кортес, за да го подели с нас, но го подели само с Ел и така коварно ни измамиха. Малко ли е, че преди Вал да стане достопочтен блогър, олицетворение на плътската страст, скрита под воал от насилие, той беше скромен и отстъпчив момък, който веднъж срещнал Скай в кръжок по эротична фотография и тя коренно променила светогледа му за света на порнографията. Малко ли е, че в дома си отглежда чернобял цербер и с помоща на вещите съвети на Иван Марк го учи как да ни хапе по задниците - говоря за задника на Ламот.

Ще ви кажа - не е малко. Не че за всичко казано до тук си няма причина. Има си. (Не че я знам.) Но това не значи, че същата не е основателна и ние не трябва да си плащаме за летаргията, в която понякога, искаме или не, изпадаме - основно Ламот, аз - не толкова.

С други думи без Скай блогопространството щеше да е като една мудно течаща река с тенденция към затлачване, в която ние щяхме да сме гребците, на които няма кой да подвиква с мегафон що мързеливи sons of bitches са... и то не само Ламот, много вероятно е да става дума и за мен, а защо не и за вас.

Честита годишнина на блога, Скай!

Подписи: (повечето не се четат от грознопис)
Ел
Самодива

Ламот
Иван Марк

Елф
Ностромо

събота, 22 януари 2011 г.

ПХАХА-ХАХ-ХАХАХАХ





ПП. Не си спомням откога не съм се радвал така на толкова окъсана книжка. Беше забутана в един нещастен кашон под сергиите и най-вероятно никога нямаше да я забележа, ако от най-ранна детска възраст не обожавах да се ровя из прашни кашони. Какво щастие, че ми струваше само лев и петдесет. Е, покрай нея взех и книги за още петдесет лева, ама това е един друг въпрос, който нямам желанието да обсъждам, защото в момента пресмятам как ще изкарам месеца с останалата половина от заплатата си в размер на има-няма петдесет лева.

ПП2. Специални благодарности на Скротума и Ел, задето ми обърнаха внимание и ме запалиха по този абсолютен шедьовър!

ПП3. Само да кажа, че не се казвам Николайчо и не познавам никоя си Буба. Той и рожденият ми ден не е на тази дата, така че наистина няма как да съм този от надписа на втората страница.
Абе как може някой да драска така по книгите!?...

петък, 7 януари 2011 г.

Кратка история на почти всичко, което прочетох, или защо прочетох само една книга през 2010-та

Ами този пост трябваше да се казва "Сто години с(р)амота" по аналогия с произведението на Маркес, но по-(не)ведоми причини се оказа, че въпросната книга я четох от януари 2010-та до към средата на февруари, а в края на февруари станах блогър, което пък ме наведе на едни мисли. Оказва се, че откакто съм блогър не съм прочел нито една книга, освен ако не смятаме препрочитането на "Звездни дневници" на Лем и "Криминале" на Буковски (която пък си я препрочитам профилактично всяка година поне по веднъж и то обикновено заобграден от четирите стени на катедралното помещение с фаянсов престол, много удобен за четене на клозетна литература). Набиващият се извод е че аз-блогър и аз-книгочетец са антагонистични понятия.

Но преди да започнете да ме заклеймявате като книгомразец и фашист-книгоизпепелител, имайте предвид, че през това време аз четях блогове. Вашите блогове. Не стига това, ами и ги коментирах. Е, пишех само глупости, но след като цяла година съм прочел само една книга, какви умнотии очаквате. Така е, тия блогове ме затриха. Ако не бях правил четири месеца ремонт вкъщи, можеше поне любимата книжка на Скротума да прочета - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", но вместо това предпочитах да ям и да спя по шест часа в денонощието.

Изобщо работата е плачевна. Ако може да мине за някакво оправдание, поне си обогатих библиотеката. Не мога да говоря с точни цифри, но си купих около 120 книги (само последния път се прибрах с 18) - повечето на цена от 1 до 5 лева купени от сергийни букинисти, но все много класни заглавия, част от които вече имах, но бяха разпадащи се издания, така че се наложи да ги подменя. Други пък бяха допълнени стари издания, трети - документални, сред които са двете книги на Мичио Каку, на които много се каня, четвърти са пък книгите с картинки и интересни факти, визирайки енциклопедиите, които презентирах преди един-два поста и още няколко такива на различна тематика. Изобщо заредих се с книги, които ако продължавам да чета със същото темпо, ще останат за моите пра-пра-внуци. Дано не ми се сърдят много, че ги обременявам да четат толкова излишна литература, вместо да си играят с лазерни мечове и антигравитационни скейтбордове.

А книгата, която все пак прочетох, е "Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. В нея е описано почти всичко, което трябва да се знае за Вселената и света, в който живеем, в хронологичен ред. Както разбрах и Ламот е писал по въпроса ето тук, разглеждайки случая как урината е станала по-скъпа от златото. Мен лично най ме развълнуваха старите названия на някои видове растения преди Линей да ги класифицира по по-културен начин. Ако не беше той, сега щяхме да им викаме кобилска пръдня, голи дами, увиснали мъде, кучешка пикня, разтворен задник и бърши-дупе. Предполагам, че бърше-дупе са викали на копривата, защото хората от миналите векове са имали мазолести задници, за да държат на боя с тояги, който са яли от Инквизитията.

Иначе не остана на кой да предавам щафетата, защото Ламот номирина всички в блогосферата, но мога с моя глас да дам още малко тежест на неговата покана, така че и други, вероятно мотивирани от подвига ми да прочета една-единствена книга, да си кажат какво са чели или не през изминалата 2010-та.

Можете да се запознаете с произведението на Брайсън в читанка.инфо.