Обявявам комплексна стачка

Докато не се върне Ламот, няма да публикувам нищо... освен глупости. Т.е. в следващият един месец това ще е най-глупавият блог, който някога сте чели, ако изобщо проявите това самоубийствено желание. Даже и Блогът на Лилия (сори, Лиле, ама блогът ти е олицетворение на менталната суша и дедуктивна недостатъчност) ще бъде с класи над тоя.

Та, ако някой се чуди за какво точно стачкувам, да приеме, че избивам комплексите си, които в отсъствието на Ламот някак си инкрийснаха и от подсъзнанието ми необезпокоявани нахлуха в ежедневието. С други думи отсъствието му не ми влияе добре. Радостното към момента е, че вече си избих комплекса "Младост" (на 10.10.2010 г.) и сега е ред на комплексите за малоценност, превъзходство, изоставеност, отхвърленост и зенитно-ракетния комплекс в град Шабла. Разбира се, не споменавам всички, а и предполагам, че има много, за които дори науката психология не е чувала, но надеждите ми са, че с малко повече самоанализ и много повече помощ от ваша страна, ще успея да достигна до просветление за същността на човека, в частност - на мене си, и в общност - на вас.

Да, тук вече си пролича, че съм провокиран от серията статии на Светла, търсещи човешкото в човека, но аз предварително знам, че нищо такова няма и човек си е просто едно малко по-сложно устроено в мисленето си животно, чиито комплекси обаче си струва да бъдат извадени на показ и проумяни.

И, да, "В анфас" продължава и няма да бъде повлиян от останалите простотии. Единият от анфасите е вече почти готов, само трябва да му измисля текста и да видя какви картинки да сложа. Което вероятно ще стане довечера. Освен ако не ме домързи. Или не ми се доспи. Или и двете.