вторник, 31 август 2010 г.

Генезис на блогърската партия

След като е ясно, че всеки може да си регистрира партия, естественият въпрос е колко партии може да си регистрира всеки. Сериозно се разтърсих по този въпрос, но никъде не открих отговор. Явно бе, че без емпирична обосновна няма как да постигна съществен напредък, затова и на всеослушание предложих под пост на Фроги да се сформира Блогърска партия, която да защитава правата и интересите на всички блогъри и най-вече моите. Ха, ще кажат някои от вас, че как тъй бе, джанъм, откъде накъде най-вече твоите? Е, наблюдателни хора сте, наистина не може така. За да пробия по високите етажи на властта, явно е, че трябва да съградя устойчива подмолна организация, вербувайки качественни блогъри за каузата. За целта на тайни сбирки и вечеринки, провеждани основно в класифицирани мазета, запасени с мезета и компоти за пет ядрени зими напред, ще сформираме Управителен съвет в състав:

- Ангел - "най-зеления", но и най-изкушения в политически план, вербуван още от пеленаче в структурите на различни неправителствени организации, сред които изпъкват имена като Коза Ностра и Якудза, както и картелите от северен и източен Бруклин. Поради законовите ограничения, засягащи възрастта на кандидат-министъра, неговата функция в бъдещия кабинет ще бъде ограничена до Министър без портфейл. Джобните му ще се изплащат директно от Министъра на финансите.

- Bia - романтичен дух, проявяващ се в социална проза подплътена със солидна доза литературна шлифовка. Идеален кандидат за Министър на труда и социалната политика. Винаги на линия, когато на някой от останалите членове на управителния съвет му дотрябва дефицитна стока, като олио, сол, пипер, овехтяла обувка или мека тоалетна хартия.

- Бънгс - обича бразилските ритми, африканските джунгли и южноамериканските гризачи. При изгрев слънце ще я видите да се люлее на десетметрова лиана и да снима дивата природа. На въпрос какво би направила, ако има безгранични способности, тя би отговорила така: "Бих се чупила нанякъде!". Прекалено откровенна е за политик, така че не става за министър, затова пък може да бъде вице на Министър-председателя и да отговаря за дажбите от сладолед на Lammoth.

- Вал - за него се говори, че разкопчал първия си сутиен, докато акушерката се опитвала да го извади от майка му. Същата вечер сутиените си загубили и две от дежурните сестри в родилното отделение. За човек, занимаващ се с топлинно счетоводство, много добре борави с жартиери. За него е отредено Министерството на финансите без всякакво съмнение, защото по този начин за един мандат активно ще бъдат усвоени над 200 милиона лева в заведения, предлагащи жива програма, разбирайте еротични танци и стриптийз.

- Иво - художник, артист и критик. За своите 20 години направил повече регистрации в социални мрежи, отколкото социални мрежи реално има. Самият той обяснява този факт с по няколкото хиляди рега, които си е правил в едни и същи сайтове с никове като Иво, Ивчо, Хавиер и Андрес. Заради заслугите си за сближаване между половете без спазване на етнически и морални граници - несменяем Министър на българите зад граница.

- Ирония Идиотова - от малка Ирония обичала да изкормва кукличките си с ножица. Това й увлечение се проявило и в по-зрелите й години. Достоен кандидат за Министър на здравеопазването. Пример за това, че човек си носи призванието цял живот.

- Krizt - или както всички го знаят - Шехерезад. Знае повече приказки от Братя Грим и Шарл Перо взети заедно и умножени по десет - нищо, че си няма на идея. Говори се, че на прием в Бъкингамския дворец докарал принцеса Даяна до оргазъм, разказвайки й приказката за своенравната принцеса. Историята мълчи по въпроса какво е правил с езика си през това време. Поради факта, че народът обича да слуша добре разказани приказки независимо от разстоянията - идеален за Министър на транспорта и далекосъобщенията.

- Lammoth - буден анархист с комунистическо потекло, либерални възгледи и садомазохистични наклонности, силно консервативен в напляскването на фашизоидни форми на социално би(т/ч)уване. Министерството на физическото (пре)възпитание и спорта най-пълно би агрегирало безкрайното му желание да превъзпитава и наплясква.

- Le Grand Elf - потомък на скандинавските племена, закърмен с млякото на устата келтска домакиня (за която се говори, че пребивала мъжа си с една ръка, когато същият се прибирал нафиркан по нощята). Неповторим оратор, често цитиран по литературни сбирки и вечеринки най-вече със своите тоалетни откровения. Идеален за Министър на регионалното развитие и благо(раз/ус)тройствата.

- Лита - тя ми е като непозната земя, поради това считам, че най ще й подхожда някое китно министерство в сянка разположено под многовековен дъб. Този тип министри обикновенно нямат много работа, но това не им пречи да са на нивото на безполезност на останалите.

- Лу - много качествен кадър. Измислила над 20 нови стилови жанра в музиката още преди да й позволят да излиза от кошарката си. Тригодишна взела първото си интервю от Дейвид Бауи, на четири вече придружавала популярни рок и поп банди из турнетата им. Изключителна полезност би имала в сферата на забавата и разтухата, затова и Министерството на туризма й пасва идеално.

- Nightwish El - родом от Дания (колкото и да твърди друго), където за пръв път била забелязана от Ханс Кристиян Андерсен да виси по копенхагенските кейове, полюшвайки опашка и скицирайки с молив отплаващите кораби. Прекалено романтична натура за управленски кадър на политическа партия - впечатление, което остава само докато не се запознаете с камшика й. По този повод лично препоръчана от Lammoth. Приносът й като Министър на образованието би бил неоценим. (Особено на фона на съучастническото й списване на блогът за дезинформация и псевдонаучни открития - "Мистерии и загадки".)

- Nostromo - крайно низък елемент с агентурно минало дълбоко законспирирано в отдавна унищожените архиви на Блогърска сигурност. Идеален за Министър-председател на бъдещия кабинет.

- Преславски - възпитаник на Преславската юридическа школа, от която наследява правото да лъже, маже и упражнява рекет върху средната и нисша класа. Абсолютно перфектен за Министър на правосъдието. Не, ваше превъзходителство, няма възражения.

- Светла Зеленогорова - като малка обичала пасти Дънерче, но понеже времето било безпарично, не винаги родителите й успявали да й купят. Толкова била пленена от вкусните пастички, че започнали да й се привиждат навсякъде. Скоро успяла и да се докосне до няколко от тях и така направила интересното откритие, че всички удрят на кухо. Този факт живо я заинтригувал и до ден днешен тя продължава да се занимава с кухи дънерчета, дънери, пънове и цепеници или както тя галено обича да ги нарича - пациенти. Родена за Министър на земеделието и горите.

- CinemaScrotum - нечовек, оцелял след един дълъг уикенд прекаран в хангар на снимачна площадка в Холивуд. Носи със себе си последствията от тези ужасяващи 48 часа и те оттекват през блоговековете и до ден днешен, следвайки примера от надъхващата реч на римския пълководец Максимус. Заради изобличаващия характер на публикациите си, в Министерството на безкултурието отдавна имат окачена негова снимка.

- Sky Mender - провокативна, целеустремена, потомствена наследница на амазонките, чийто атрибутивен стереотип и до днес всява респект и ужас в душата на безброй изтерзани блогъри смирено предвождани от Lammoth. Несменяема на поста Министър на вътрешните работи.

- Точка - изключителна персона със заключителната дума във всеки един спор и начинание. Поради тази причина единствена избрана единодушно за поста пресаташе на бъдещия кабинет. Не смея да споделя нищо нецензурно за нея, защото и аз все пак си имам кирливи ризи.

- Узурпаки-Бла - благ блогър с благословен от бога блог. Министър на религиозната толерантност.

- Фроги - от ранни попови лъжички се научила да пие нефт из родните блата. Дотолкова й втръснало, че на десет години минала на бензин. Вече не ще и да чува за нефт, нефтени продукти и нефтопроводи. Мечтае да си направи туристическа обиколка из Кремъл с базуки, лимонки и тежко бойно снарежение. Несъмненно интересът й към братска Русия би бил полезен в ролята й на Министър на външните работи. На добрая встреча, тавариш Путин.

-------------------

След този подбор на кадри, следват още няколко задължителни стъпки:

Първо, правим устав. Най-много две-три точки като например:

"Точка 1-ва, алинея 1-ва. Управителният съвет е орган с репродуктивни функции."

и

"Точка 1-ва, алинея 2-ра. Редовите членове на партията не изпълняват репродуктивни функции по смисълът на точка 1-ва, алинея 1-ва, но задължително удовлетворяват репродуктивните нужди на Управителния съвет."

-------------------

Второ, на всяка партия й е нужен предизборен лозунг. За момента съм се спрял на четири варианта:

"Утре започва като се събудиш."

"Идва новото - не ми дреме."

"Бремето е ваше."

"Един зад всички, всички зад един."

Мисля и върху пети вариант, а именно "Кой е!?" с идеята след време същият да мутира в естественото продължение "Аз съм!".

-------------------

Трето, събиране на електорална маса. Няма значение каква, важното е да е с четири крака, които да държат отгоре си някакъв сносен плот. Най-простата маса е винаги за предпочитане. Така не се притесняваш нито, че ще я залееш с горещо кафе или каквато и да било помия, нито че на годишния банкет ще й скочиш отгоре с двата крака. Плюс това простите маси са най-яки - могат да понесат огромен товар и дори няма да се замислят - следващият път пак ще изберат да са твои маси.

-------------------

Четвърто... какво, писна ли ви? И на мен ми писна цял съзнателен живот да не знам на кой свят живея. В държава от втория или третия свят, вероятно на границата с четвъртия, управлявана от ангентурчици, раздали си печелившите карти още преди играта да е започнала, а впоследствие отстранили от игралната маса появилите се неудобни противници с подставени лица уж обещаващи нещо ново и различно. Вярвате или не, няма печеливша ръка, нито печеливш играч, защото, когато казиното затваря, банката винаги печели, а бремето си остава единствено ваше.

сряда, 25 август 2010 г.

Смърфология на изречението

Вчера се хванах, че мисля, и останах озадачен от факта за какви глупости може да си мисли човек без дори да се е замислял.

За пример ще ви дам вчерашния случай - седя си аз без конвергенция за съпричастност с Мислителя на Роден и изненадващо откривам, че мисля върху словореда на "Вчера се хванах, че мисля, и останах озадачен от факта за какви глупости може да си мисли човек без дори да се е замислял." Очебийно шибаното изречение може да бъде изписано и така: "Хванах се вчера, че мисля, и се замислих за глупостите, за които може да си мисли човек, когато се е замислял без дори да подозира, че го прави." Ако разбием изречението на прости такива, резултатът ще звучи така: "Хванах се вчера...", от което веднага произлиза въпросът за какво съм се хванал и от това следва ли, че още не съм се пуснал или трябва да продължа да се държа, за да не изневеря на фактологията в думите си, и "... че мисля...", сякаш мисленето е съвсем отделен процес от мен, който ме спохожда само от време на време, почти като ходенето до тоалетна. Кофти, нали...

Останалата част е още по-зле. "... и се замислих за глупостите, за които може да си мисли човек..." - каква е тази работа, уж преди съм мислел за глупости без да знам, че ги мисля, а пък чак сега съм се бил замислил и то пак за глупости, но този път различни от глупостите, за които съм си мислел преди да се замисля. Никой не е толкоз прост, че да не схване липсата на елементарна логика в съждението и то най-вече в следствие на отвратителния строеж на речта.

И после това "... когато се е замислял без дори да подозира...". Как човек може да мисли без да подозира, след като самото мислене е процес на подозрителна преценка на причините и следствията. Ако подхождаш към базисния материал без доза на съмнение, ти реално се разминаваш със самата идея за аналитичност и в този смисъл ти не правиш нищо. Седиш си на цукалото и си мислиш, че си мислиш или, както е според разглеждания случай, не подозираш, че мислиш и следователно наистина не го правиш.

Оттам последното словосъчетание "... че го прави." съвсем губи смисъл. Да прави какво? И как? А вие правите ли го? И по колко пъти на седмица? Това е смешно...

Изводът е, че едно шибано изречение може да ти провали деня, да ти спести обилната вечеря, да те оттегчи и дори да ти напише поста, който иначе не би написал, защото писането те изморява и предпочиташ да четеш чужди постове, да се подписваш с хитър коментар под тях, да оставяш белези за мимолетното си съществуване, за които много скоро никой няма да си спомня, а теб най-много да те доведат до спонтанно умисляне върху морфологията на изречението...

Затова ще ви запитам направо: леят ли ви се думите, като пишете, или често изпадате в дива ярост, чудейки се коя след коя да подредите? (Аз още на "Очебийно шибаното изречение..." бях готов да си захапя задника, защото нито знаех дали изречението е очебийно шибано, нито дали шибаното изречение очебийно може да бъде изписано и по друг шибан начин...)

Не всичко синьо е смърф - може да е на'ви.

понеделник, 23 август 2010 г.

Животът на смисъла или Шибана Прелюдия за Егати и орКестъра, накратко ШПЕК

Галактическият пътешественик бе решил, че 340 години не са никак достатъчни, за което и да е човешко същество, да се почувства удовлетворено от живота, затова реши, че още ненавършил пълнолетие, а именно 118 години, ще се опита да направи всичко възможно да не пропилее останаващото му време. Той отново прегледа картата на познатата Вселена за място, което би го изпълнило с усещане за удовлетвореност, и без повече да му мисли уверено насочи галактическия си бегач, подарък от баща му, по посока на един от най-отдалечените галактически обекти наблюдавани от Земята, а именно A1689-zD1. От него го деляха около 12,8 милиарда светлинни години, шест светлинни месеца, три светлинни седмици, 14 светлинни часа, 5 светлинни минути, 11 светлинни секунди и двадесет и четири сантиметра, което разстояние бе предостатъчно, за да може през това време да изчете двата тома на "Война и мир", библиографиите на Александър Дюма баща и син плюс "Пипи Дългото чорапче", както и половината Ватиканска библиотека. За да си разнообрази менюто по време на дългия път, той се отби до планета разположена близо до галактическия център, заселена предимно от шотланци, и зареди трюма с 222 глави рогат добитък - основно говеда с дълъг косъм - и напълни меховете с отлежал "Джони Уокър", с който по-лесно да "прокарва" говедата по урвите на хранопровода си. Известно време мисли дали да си вземе и жена, но като си спомни, че шотландките пият като разпрани, реши, че уискито няма да стигне за двама.

Квадратчето бележи A1689-zD1, но не се притеснявайте, ако не виждате нищо.

За да не заобикаля много по външните ръкави на спираловидните галактики от галактическия клъстер Abell 1689, галактическият пътешественик хвана няколко кратки червейни дупки, които много удобно се бяха подредили в тунел. Времето в тях бе достатъчно предразполагащо, за да може да изкара шезлонг и чадър върху външната обшивка на бегача си и да чете необезпокояван на светлината, която звезния вятър генерираше при съприкосновение с магнитосферата на тунела. Така хем не си тровеше очите на немощните енергоспестяващи крушки в каютата, хем разпускаше на вакуум и, както често докторът го съветваше, най-пълно усвояваше полезността на податомните частици на вакуума, които успокояващо гъделичкаха чатала му.

Дните се нижеха бавно и протяжно, но галактическият пътешественик не усещаше дискомфорт. Беше се научил да разполага с времето си подобаващо, млатейки "Call of Duty: Modern Warfare 2" на сингълплеър от сутрин до късен предиобед и следобед - списвайки двата си блога, които и без това никой никога не четеше, защото при тези скорости на придвижване отделните му постове пристигаха на Земята с 15, 35, понякога и 80 хиляди века закъснение, като този период постоянно се увеличаваше. Въпреки няколкото случайни гневни коментара, които получи, и повредите, които споходиха возилото му (основно при трусове между две не особено добре закърпени червейни дупки), пътуването му мина гладко и безаварийно.

На 111-тата година от тръгването си той спря бегача в облак от водород и хелий и все още леко сънен, но изпълнен с трепет и любопитство, отвори предния люк. Разтърка очи, защото си помисли, че клепачите му са все още залепнали от дълбокия сън, но бързо бе осведомен от бордовия компютър, че всъщност зададените крайни координати са го довели до облак от елементарни частици в покрайнините на желаната галактика. Той се върна на командния пулт и, докато преизчисляваше координатите, вълнението от срещата с новия свят изпълваше душата му. Годините път, които бе изгубил за сметка на всичко, което някога бе познавал в своя свят и, което отдавна бе заличено от изтеклите през това време милиони земни години, сега му се струваха съизмерима жертва на фона на това, което бе постигнал. Цял един свят чакаше да се разкрие пред очите му. Най-отдалеченият и най-неизследвания, от който телескопите на Земята навремето бяха видели само една незначителна точка в инфрачервения спектър.

Докато пръстите му уверено щракаха по пулта, лек междугалактически вятър раздуха насъбралите се облаци от илюминатора. Галактическият пътешественик вдигна поглед и застина неподвижно пред разкрилата се гледка. Там, където трябваше да "лежи" купът от звезди именован A1689-zD1, нямаше нищо. Отделни облаци от прах, следи от съществувала преди 13 милиарда години галактика, нехайно се кълбяха в пространството в очакване някой заблуден турист да акостира в тях.

Галактическият пътешественик се отпусна тежко в командното си кресло и съсредоточено загледа блещукащите върху пулта светлинки, всичките изглеждащи досущ като далечни галактики - някои спирални, други елиптични, трети пръстеновидни. С едно протягане той можеше да управлява всяка една от тях. Можеше да й каже кога да светне, кога да потъне в мрак, но сам той не можеше да създаде нито една от нищото. Светът беше детерминиран. Всичко щеше да продължи да се случва независимо от него, а той просто щеше да е там, за да регистрира фактите.

"Днес, аз, Галактическият пътешественик, 111 години след като напуснах Земята, открих, че галактика A1689-zD1 липсва. Останали са само облаци газ и прах, които говорят за внезапен катаклизъм, поглъщане от друга галактика или засмукване от свърхмасивна черна дупка, непозната по сила до сега на човечеството. Оглеждайки се виждам нови галактики, още по-далечни, които никога не са били и няма да бъдат видени от земен жител. Не ми остава нищо друго освен да продължа към тях." Той натисна "Публикуване", текстът полетя обратно към тунела от червейни дупки, а Галактическият пътешественик се върна към единственото, което му беше останало - последните няколко глътки уиски...


(Чувствам се длъжен да изтъкна, че стилово бях повлиян от Krizt, тематично по различни поводи и случаи, но почти едновременно от Sky Mender, Nightwish El, Lammoth и Точка, която пък има основни заслуги за многоточието в края).

вторник, 17 август 2010 г.

To win or not to lose...

"I prefer to play and lose rather than win, because I know in advance I'm going to win."
Eric Cantona

Така, истината е, че, когато гледам футбол, пет пари не давам кой ще спечели. Ако избранниците ми играят като отбор от бабички, предпочитам да загубят. Разковничето е в красотата и изобретателността, затова и на персоналната ми почит се радват футболисти като Бербатов и Модрич, владеещи изкуството, както да организират играта, така и да докарват до дезориентация противниковата защита, разчитайки основно на бижутерийни отигравания и комбинации за сметка на собственото си его.

Така или иначе този пост няма нищо общо със сериозните футболни теми, просто искам да ви "натъртя", че сезонът в Premier League започна и много скоро ще трябва да сменям матрака, че този вече не издържа на емоциите (ха, тук имало и двусмислие). А ето и защо няма да пропусна поредния емоционален сезон:

Защото фланелките им са вкусни, дори и с нов спонсор на тях

и, колкото да не схващаш защо, винаги се намира кой да ти обясни,

че като се хванеш на хорото на отборната игра

соловите ти изяви нямат значение.

Затова и, ако не искаш да видиш истината, чак когато ти я заврат в лицето,

или, когато сам не си го завреш в нея,

трябва да си пазиш гърба

по възможност и топките,

защото иначе можеш да получиш поредния шут в зъбите

от който да те стегнат шортите и да ти се прииска

никога да не бе избирал точно този футбол за арена на кариерата си.

петък, 13 август 2010 г.

Д.н б.з "."-та

Дн.с . официалният за цялото чов.ч.ство д.н б.з "."-та. Хора по цял свят са наизл.зли по улицит., цАлуват с. с .зик, мляскат с. по бузит. (понякога и по ч.тирит.) и стоич.ски издържат на н.в.роятната ж.га само и само, за да засвид.т.лстват н.уваж.ни.то си към д.ня, в който т.зи така вр.дни "."-та с. настаниха на нашит. трап.зи. За да бъд. т.хният прот.сто-празник пъл.н, цял д.н никой няма да яд. "."-та. За ц.лта д.нят . обяв.н за гладна стачка. На стачкоизм.нницит. щ. бъдат налагани наказания - яд.н. на луканка с .дногодиш.н срок на годност, консумиран. на кис.ло мляко от първото приш.стви. със запаз.ни вкусови кач.ства и за д.с.рт цяла каца мляко прясно издо.но в д.ня, в който с. . формирал Мл.чният път.

Обявявам д.ня за открит!

Папата поздравява наизлязлото множ.ство

вторник, 10 август 2010 г.

Новокитенска комедия

Понеже постъпих като задник и за разлика от Ламотхулес не споделих нищо за приключенията си в китний Китен, реших да сваля този товар от раменете си и веднага да опиша безбройните си одисеи, така че да останат в аналите (както подобава на истински задник) на съвременния китенски летопис. Ето я и историята, която археолози откриха изографисана върху масивен критски мрамор при разкопки в една от многото външни тоалетни, смятани за свърталища на новокитенският митологичен герой Одисеомо (семантиката на името идва от нострономското наречие Задникореч, където "оди" се свързва с "ходи" [много често "по нужда"], "се" е едно към едно взето от българската реч, а "омо" е съкратено от omophagous, т.е. човек нагъващ сурово месо [?!?], с други думи "човек, който ходи и яде сурово месо" или според някои по-нови изследвания върху словореда на дреБните китяни: "човек, който яде все още ходещо месо" [????@#$$#$@!!@^&%^*&^?????]).

Историята разказва, че малкият Одисеомо се пръкнал на бял свят някъде в околностите на древен шумерски град. Той израснал леко недохранен и затова в зрелите си години упорито наваксвал с месни продукти (с ограничен бой "Е"-та в тях), тройни дози шумерска бира и много спагети. Това му докарало известно шкембе, което се прочуло на длъж и на шир, заради което той всеки ден посрещал и изпращал по един автобус туристи, докато накрая му писнало, потренирал 2-3 месеца, изваял стегнати плочки и заминал в странство по южното черноморие. Кракомобилът го отвел в китното курортно градче Китен, населявано от местни жители, наричани още хазяи, и двайсет и пет пъти повече временно пребиваващи, на които хазяите гледали с нескрит "апетит", но помежду си презрително наричали "летовници". За радост на Одисеомо той нямал проблеми със своя хазяй и, като му платил по 15 унции шумерско злато на вечер, си осигурил всички удобства, за да може спокойно да започне с гастрономическите си обиколки из местните гостилници.

Първо любопитството го отвело в пицария, която затворила врати, за да може да насмогне на поръчките му, включващи основно лавини от лазаня и бургЪзка бира. След като вече не можел да поема, той потърсил къде да се подслади и попаднал на витрина с пресни, китни тортички останали от предния сезон. Той обожавал да хрупкат, затова и опаткал две на крак и три на ръка - дясна. Малко преди да се пръсне от преяждане, Одисеомо се озовал пред стилно коктейл-барче, пред което също имало витрина с торти, тортички и тортелини, както и кремкарамелчета, ореховки, баклавички, меденки и тулумбички. Няма нужда да ви казвам какво се случило, факт е обаче, че героят на нашия разказ се прибрал на четири крака, обхождайки половината външни тоалетни в пределите на Китен. Едва добрал се до леглото си, той безволево припаднал и така дните на Одисеомо в китното градче били преброени - точно осем дена и прилежащия брой нощувки. Всеки един от тях си приличал с другия като две капки бургЪзка бира, затова и много местни стенописи говорят за епичното постоянство и мазохистична отдаденост на героя. Разбира се, не липсват и злословия по негов адрес, които го описват като невъздържано прасе с маниери на пещерен човек, но те са малко, защото местния бизнес бил изключително доволен от разточителния характер на посещението му и попиващата способност на титаничния му организъм, затова само можем да предполагаме колко точно нелепо е изглеждал, странствайки по китните улици.

Във всеки случай запазеният фотоматериал хвърля известна светлина по въпроса:


Не трябва и да забравяме да споменем, че Одисеомо обожавал плажните спортове, сред които били опустошаването на потни халби бира с поглед, аристократичното съзерцаване на палави задници в опит да регистрира незавидно количество полиестер върху тях и, разбира се, плажен волейбол, което си личи по (твърде далеч от) атлетичното му тяло.

събота, 7 август 2010 г.

Псевдонаука

От няколко дни в блогопространството броди духът на нов блог, прокламиращ преклонение пред наскоро плъзналата ерес Псевдонаука. Аз, разбира се, избягвам да се включвам в подобни сектантски мероприятия, освен ако предварително не съм взел дейно участие в тях, а случаят е точно такъв. Съзнавам, че заради това ми еретично действие най-вероятно ще горя на клада под вещия поглед на средновековния перверзник Торквемада, но поне няма да съм сам, защото идеята и основните заслуги за пръкването на блога се падат на Nightwish El (хаха!). Надявам се новото чучело сред блоговете да набира нови и нови автори, които да споделят своите (псевдо)научни факти и (може би лични) открития, защото основната му цел и слоган е: "Чрез забава и лиготене - достигане на нови просветни висоти!". Така че, ако се чувствате на 4 и все още нямате отличен контрол върху лигоотделянето си, то този блог е точно за вас (въпреки че на места съдържанието му е като за 18+, но работим върху червените точки).

Псевдонауката да е с вас!

Подпис: ...../не се чете/.....
Торквемада Фака

петък, 6 август 2010 г.

Това, което не ви убива, ви отлага за после

Никой не очаква от вас да живеете вечно. Дори, ако случайно се позабързате към гробищния парк, много рационалномислещи хора изобщо няма да ви се разсърдят, понеже им е известно, че природните ресурси на тази планета са на изчерпване, а вие сте просто още един консуматор. Разбира се, науката винаги е измисляла нещо - особено тази, раждала се в лабораториите на компаниите-гиганти, имащи капацитета да я развиват. Например утре ще ядете по-големи домати, ще дъвчете месо от по-едър добитък, а китайската комунистическа партия ще продължава да държи в неведение редовите си членове, че ядат само гарнитурата. Решението може да дойде и от Космоса, но простите сметки показват, че до други планети извън Слънчевата система, които да "опоскаме" откъм ресурси, няма как да стигнем поне в близките 5 хиляди години, дори ако се движим с двойно по-висока скорост от пределно достигнатите до момента 55 000 км/ч (което в действителност просто ще ни изведе до самият край на Слънчевата система и ще ни остави там с пръст в едно познато изходно отверстие).

Е, сигурно сте си лягали вечер с мисълта, че сте обречени?... А може би сте от онези блаженно несведущи, които вечер четат, докато навитите на нощните им лампи енергоспестяващи крушки мутират ДНК-то им? Така е, някои неща ВИ убиват, но понеже ефектът им е с отложено действие, лобитата на компаниите-конгломерати не държат вие да го научавате или поне не толкова скоро. Колкото и коспиративно да ви звучи, от известно време насам се съобразявам с един списък, който държа да сведа до знанието на тези от вас, които все още не са "на тази вълна". Списъкът е от две точки, но предполагам всеки ще може да го допълни с тревожни новости къде от личен опит, къде от други препатили.

А. Вредни добавки към храните.

Канцерогенни. Могат да доведат до образуване на злокачествени тумори:
Е103, Е105, Е121, Е123, Е125, Е126, Е130, Е131, Е142, Е152, Е153; Е210, Е211, Е213-217, Е240, Е330; Е447; Е924a, Е924b;

Могат да доведат до заболявания на черния дроб и бъбреците:
Е171-173; Е320, Е322; Е407, Е447, Е450;

Нарушават храносмилането. Могат да доведат до заболявания на стомашно-чревния тракт:
Е221-226; Е311-313, Е320-322, Е338-341; Е407, Е450, Е453, Е456, Е461-466;

Могат да предизвикат алергични реакции:
Е230-232, Е239; E311-313;

Разрушава витамин В1:
Е220;

Нарушават функциите на кожата:
Е230, Е231, Е232, Е233;

Противопоказани при хипертония:
Е250, Е251, Е252;

Подробна информация: тук и къде ли още не по форуми и онлайн-седенки.

Б. Енергоспестяващите крушки.

Според Британската агенция за защита на здравето девет от 53 тествани от нея енергоспестяващи лампи излъчват UVC светлина. Изпращана от слънцето, по принцип тя не достига земята, защото се поглъща от озоновия слой, но е много по-разрушителна за ДНК от популярните UVA и UVB лъчи.

Подробна информация: тук.