Сър Алекс: Бербатов ще е титуляр

"На пресконференция в тренировъчната база "Карингтън", сър Алекс Фергюсън хвърли бомбата на деня, оставяйки в смут не малко футболни специалисти, с изключение на Сашо Диков. На въпрос на бившия спортен коментатор и водещ на риалити формати Витомир Сармъиванов дали има вариант българският нападател Димитър Бербатов да влезе в игра на финала на Шампионската лига в събота вечер, сър Алекс изуми насъбралите се журналисти с отговора: "Дори смятам да го пусна титуляр." Запитан дали титулярното му място ще е за сметка на оставянето на Хавиер Ернандес на резервната скамейка, Съра в типично свой стил отговори: "Не виждам какво общо има това. Всички играчи на Манчестър Юнайтед ще са титуляри. Обадете ми се, ако някой не е титуляр на екипа си.", след което, видимо зарадван от остроумния си отговор, напусна залата."

С други думи Бербатов ще влезе в 80-тата минута, стига по това време Юнайтед да пада с поне два гола разлика.

Прогноза:
Манчестър Юнайтед - Барселона
0 : 4

Берба: - Съре, а кога ще играя? Съра: - Като се контузи и Гонзо, Мите.

To win or not to lose...

"I prefer to play and lose rather than win, because I know in advance I'm going to win."

Eric Cantona

Така, истината е, че, когато гледам футбол, пет пари не давам кой ще спечели. Ако избранниците ми играят като отбор от бабички, предпочитам да загубят. Разковничето е в красотата и изобретателността, затова и на персоналната ми почит се радват футболисти като Бербатов и Модрич, владеещи изкуството, както да организират играта, така и да докарват до дезориентация противниковата защита, разчитайки основно на бижутерийни отигравания и комбинации за сметка на собственото си его.

Така или иначе този пост няма нищо общо със сериозните футболни теми, просто искам да ви "натъртя", че сезонът в Premier League започна и много скоро ще трябва да сменям матрака, че този вече не издържа на емоциите (ха, тук имало и двусмислие). А ето и защо няма да пропусна поредния емоционален сезон:

Защото фланелките им са вкусни, дори и с нов спонсор на тях

и, колкото да не схващаш защо, винаги се намира кой да ти обясни,

че като се хванеш на хорото на отборната игра

соловите ти изяви нямат значение.

Затова и, ако не искаш да видиш истината, чак когато ти я заврат в лицето,

или, когато сам не си го завреш в нея,

трябва да си пазиш гърба

по възможност и топките,

защото иначе можеш да получиш поредния шут в зъбите

от който да те стегнат шортите и да ти се прииска

никога да не бе избирал точно този футбол за арена на кариерата си.

Bloody hell!

"I can't believe it. I can't believe it. Football. Bloody hell."

Сър Алекс Фергюсън,

коментар след спечелването на

Шампионската лига през 99-та

Затегнете връзките на бутонките, разгрейте, завъртете врат, докато ви изпукат прешлените, направете няколко крачета с новата по-бърза топка или с кълбо прежда, ако ви се намира наблизо, защото момента наближава и вие няма как да го спрете. Защото колкото и да не ви пука следващият един месец СВЕТЪТ ще Е ФУТБОЛ!

Е, от друга страна може и да не ви направи впечатление:

- ако живеете в пещера и от книги не можете да си намерите телевизора;

- ако сте вперили поглед в слънцето с опасност да си опалите и(ка)рисите;

- ако сте заети да се чудите дали и как(во) ви се чете, прелиствайки музикалния бюлетин;

- или ако не знаете дали да четете за изпити или да си дадете отсрочка.

Тези условности обаче не важат за съсловието Gentlemens, на вниманието на което е следният... "материал":

P.S. Използвам случая да поздравя всички блоГГъри с новата (екстра) визуализация, която, след години на очакване, най-после е факт. (Браво, блоГГърски уебмастъри!?!)

Арсен(ал) vs Венгер

Не съм фен на Арсенал, въпреки че често съм "викал" за тях, но някои факти се набиват на очи:

"Ако съществуваше фондация, грижеща се за щастливия край на историите, то може да сте сигурни, че веднага щяха да наредят Арсенал да стане шампион на Англия. В края на краищата, не е ли това нещото, което неутралните фенове биха искали? Отборът на Венгер е създаден по "естествен път", посветен е на красивата игра, и има устойчив бизнес план одобрен от професор по икономика, за да устои на нуждите на предприятието, дълга и мераците на собствениците. Титла за Артилеристите би бил щастливият край, който публиката желае. А и Професора смята, че го заслужава.

За съжаление обаче футболът не е като киното. Лошият побеждава, героят е мъртъв, а кралят губи здравия си разум и Арсенал става трети."

Пълният текст на статията може да прочете тук, но изрично предупреждавам за спойлери. Ако предвиждате в кинорепертоара си заглавия като "Китайски квартал" и "Законът на Картър", не четете. Аз така се прецаках с втория...