В анфас

От днес започвам една нова рубрика, в която смятам да запозная случайните посетители на блога си (а те са двама - zaribena от Подгорица и Margoto от Чирпан) с голяма част от блогърите включени в блогрола ми. Защо? Ами по-добре не питайте - все ще измисля причина.

Сега в рубликата "В анфас" ще ви представя един блогър, който отдавна е надскочил чисто блогърското си призвание, преминавайки отвъд границите на саморекламата, и стъпвайки смело в пантеона на самобитността. Това едновременно го унифицира и като своего рода битник, и като култур-трегер в лайфстайл блогоживота на картофа (това последното е само за съзвучие, не задълбавайте особенно). Интересите му далеч не се ограничават с модния фото подиум - те се простират и по зелените килими на Бундеслигата, минават през потайностите на женският православен метох към Преображенския манастир до Велико Търново в посока Русе и разорават целината на отявлената порнография и кич.

Ще усетите присъствието му във вашия блог по неизменния линк към Замунда, случаен еротичен фотоблог или необятен руски торент-тракер. Желанието му да ви облагороди с гледането на треторазряден холивудски (х/ш)ит от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с IMDb коефициент рядко надхвърлящ 3/10 може да се сравни единствено с изразителния поглед на пощръклял питбул впил два реда здрави зъби дълбоко в чатала на вашето удоволствие. Ако нещо го описва по-синтезирано и безпристрастно от това, то е по детски нахлупената му каубойска шапка и замечтания поглед тип "ал бънди", крещящ "Пег, ще дават 'Хондо'!". Този младежки чар винаги ще скрива невзрачното му амплоа на топлинен счетоводител, което той упорито се опитва да налага сред блогопочитателите си с явен неуспех.

Въпреки иначе благия си характер и умерен тон на коментарите, русата перука, която носи от време на време, издава бурното му минало изпълнено с купони и тавански оргии. За съжаление не е много ясно какво точно се е случвало на тях, понеже все още не се е намерил здравомислещ индивид, който да си признае, че ги е посещавал. Често Вал е принуден превантивно да изчита ежедневнозадръстващите пощенската му кутия писма, в които се говори за саморазправа, ако случайно някой ден реши да издаде мемоарите си.

Въпреки, че изглежда еднакво добре и със шапка и (със) без, това което винаги ще го отливача от нас - редовите блогъри, - е неговата ерудиция. Той я носи в левия си джоб и дори не намира за нужно да я показва, защото нейното присъствие се усеща във въздуха, като мириса на напалм рано сутрин.

Valkocompany - the one and only!

P.S. Вал, не се опитвай да ме откриеш. Умея да се крия като щраус в пустиня и имам черен колан с катарама.

P.S.2 Фотография: Ламотх

P.S.3 Очаквайте в рубриката "В анфас": Човекът с многото задници!