Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация "Пантеонът на гадните кучки", която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи...

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: "Pantheon of the nasty bitches". Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна - злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen - H.R. Giger - Aliens - 1986 - Дринов
The mother - Anthony Perkins - Psycho - 1960 - Nostromo
Madeline Ashton - Meryl Streep - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo
Helen Sharp - Goldie Hawn - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo,

но реших, че "кучкостта им" е подложена на няколко съмнителни момента. Първо - липсва актьорският елемент ("Aliens"), второ - липсва актрисата ("Psycho"), трето и четвърто - комизмът им идва в повече ("Death Becomes Her"). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза...
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи :(
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот - В ролята самата тя - БАН - 2010 - Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни...

Почти (не)известен

Вчера бях подложен на изключително по мащабите си езотерично изживяване, което по въздействие и културен шок върху крехката ми душевност мога да сравня единствено с момента, в който пред мен се разкриха дверите на истинската история за пчеличките и цветенцата много, много години назад. Малко след 00:00 часа, преглеждайки настоящия си блог с чисто нарцистичен интерес и, наслаждавайки се на Монро-визията, съзрях следната картинка:

Радост обвзе душата ми. От вълнение разлях част от недопитата си чаша компот върху клавиатурата, а двете костилки от череши, които все още размотавах в устата си, неочаквано бяха забелязани да взимат левия завой към стомаха ми. Бях станал известен. Търсачката на Гугъл ме беше индексирала на първо място срещу ключовата думичка "porno" и, де що имаше девствен китаец, се беше накачулил върху нещастното ми блогче в търсене на пищни алпийски краварки. Естествено еуфорията бързо премина в разочарование след кратък и отрезвяващ рефреш, след който последваха минути за реклама на момчетата от HiStats и по-скоро на техните най-близки роднини от женски пол, на които те се падаха преки наследници. За миг се бях почувствал като Хю Грант насред Сънсет булевард с разкопчани гащи в момента, в който чичко полицай е насочвал фенерче към интимните му части, съвсем случайно скрити от божествената паст на Дивайн Браун. Идваше ми да заплача почти ето така:

Но тук ме успокояваше мисълта, че не съм фен на Фулъм, заради което да си скъсвам задника от рев, че са ни вкарали гол в последните минути на продължението на финала за Лига Европа. Зарадва ме и факта, че за първи път видях искрен плач от страна на голямото, палаво момче Хю Грант. Бях се отчаял, че някога ще видя нещо такова в негов филм.