10.10.10

Ако ви се е налагало да "набивате" (не кебапчета и кюфтета, а) т.нар. IP адреси, значи е много възможно и най-вероятно да сте се сблъсквали с частните IP адреси от рода на 10.х.х.х, 172.16.х.х и 192.168.х.х, където "х" е число от 0 до 255. С подобен адрес е общо взето всеки един домашен компютър, като например вашият. Същият формат има и вървящата с него мрежова маска. Тя обикновено съдържа в лявата си част един, два или три пъти числото 255 и в най-честия случай в дясната си част завършва съответно с три, две или една нула (255.255.255.0, 255.255.0.0 или 255.0.0.0). Същата в комбинация с IP-адреса указва неговата принадлежност към съответна мрежа от адреси. (Самото обяснение е изключително лаишко, но надявам се е на достатъчно достъпен език.)

Наример комбинацията:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.255.0

указва, че компютър с IP адрес 10.10.10.67 се намира в една физически и логически свързана мрежа от компютри, чиито адреси варират от 10.10.10.1 до 10.10.10.254. Тези компютри се "виждат" пряко един друг. Това означава, че чрез най-простите механизми на всяка една операционна система, осигуряващи възможността за споделяне на папки, всеки от тях може да достъпи споделеното съдържание, на който и да било друг компютър от същата мрежа. С други думи тези компютри са като съседите в квартала, от които без да се притеснявате може да поискате чаша захар, пакет брашно или неангажиращ секс. Разбира се, трябва да внимавате за злобния им питбул, въоръженият им съпруг или съпруга и да търпите разглезените им хлапетии, които често ще замерят прозорците ви с камъни, но, освен ако не сте като Nightwish El, която има самостоятелна резиденция на Марс, все някак ще трябва да се примирите с тези недостатъци.

Ако разгледаме същият пример, но с променена маска:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.0.0

тогава IP адресите във вашата мрежа ще са доста повече и в границите от 10.10.0.1 до 10.10.255.254, което разбито ще изглежда така:

10.10.0.1 - 10.10.0.255,
10.10.1.0 - 10.10.1.255,
10.10.2.0 - 10.10.2.255
...
10.10.255.0 - 10.10.255.254
(първият и последният адрес от тази област не се ползват за клиентски IP адреси)

При първата разгледана мрежова маска разполагаме с мрежа, в която може да включим физически и логически точно 254 компютъра, които свободно да комуникират помежду си, а във втората - 65534 [(256 х 256) - 2] на брой.

За краткост една мрежа, като горната, може да бъде изписана така: 10.10.10.0 и да се предполага, че става дума за мрежа с маска 255.255.255.0, в която има точно 254 свободни IP адреса, зад всеки от които може да стои компютър, а зад компютъра човек.

Така... Сега съм сигурен, че някои от вас ме гледат с недоумение и се чудят защо ги занимавам с неща, които са им пределно ясни, други - защо ги занимавам с теми, които изобщо не ги вълнуват, а трети се почесват по меката част на ухото в стил Вито Корлеоне, примляскват и се опитват да си спомнят какво има в хладилника и дали ще им стигне, за да си направят сандвич. Последните спокойно могат да отидат да проверят, защото аз бих го направил, а останалите най-вероятно вече тършуват из мразовитите потайности на кухните си, така че, докато съвсем не съм ви изгубил вниманието, ще разяснения.

Днес имам рожден ден. Хепи бърдей и така нататък. Ставам на 33 години, затова и реших, че поне днес мога да се опитам да бъда макар и малко, но все пак по-полезен от друг път. Давам си сметка, че на фона на безметежното си, мимолетно блогосъществуване досега, не допринесох кой знае с какво, за да се почувствате по-информирани от преди да седнете да ме четете, но затова пък вие направихте точно това за мен. И, за да не излезе, че ви четкам, котаракът ми, който в момента лежи на бюрото до мен, може да потвърди, че не съм си кръстосал пръстите. А и с кръстосани пръсти много трудно се пише.

За фактът, че се чувствам непълноценен, говори и желанието ми да се реабилитирам със сравнително информативното си встъпление, което беше естествено инспирирано от сакралността на днешната дата в чисто календарен план. За последен път горните 10-ки са били така симетрично подредени през далечната 1910 година и по потвърдени данни в 10 часа, 10 минути, 10 секунди и 10 милисекунди на съответния 10-ти октомври не се е случило нищо кой знае какво. При това става дума за календара на нашата доста по-развита от тази на маите цивилизация, което ми дава основание да смятам, че все пак ще дочакам премиерата на "Хобитът" през далечната 2013-та (ако дотогава и Питър Джаксън не се е отказал от проекта).

Оставяйки тези ми терзания настрани, горната дата притеснително много ми напомни за IP адрес и то по-скоро за мрежа от такива. Мрежа точно като тази, в която сме с вас, в която, колкото и различни IP адреси да имаме, се чувстваме като в една огромна локална/социална мрежа. Затова сега е моментът да ви БЛАГОДАРЯ , ЧЕ СПОДЕЛЯТЕ ВАШЕТО СЪДЪРЖАНИЕ и, че все още посещавате блога ми. Той е толкова личен, колкото за текстовете в книгите подредени в библиотеките ви може да се каже, че са собственост на авторите им, а не на вас, които ги четете.