Кота нула

От няколко дни седя и се пуля, преструвайки се, че мисля творчески върху следващия си пост, но кого заблуждавам - вдъхновението ми е на нула и не се сещам за нищо, което да успее да канализира мозъчната ми активност. Може би не трябва да мисля толкова, а просто да седна и да напиша една гневна статия за новият смисъл на старата абревиатура АБъВъ, въплътила в себе си въжделенията на същия онзи Буратино, който с носът си отстрелваше високопланински архари на триста метра разстояние и то без да разбира. Но това е безмислено начинание понеже всички знаят, че реално става дума за негласният проект АБъВъГъЗъ, неформално гласящ "АБе да Ви Го Закова!", точно както и Буковски, който обаче се произнасяше леко по-галантно при вида на пищни седалищни форми: "Ще ти ковна задника, бейби!". За съжаление този задник е толкова кован, че отдавна на българина му е през оная работа кой ще е следващият ковач.

Вероятно резон има да се пише и за затоплените отношения по оста София-Москва и активирането на проекти, чиито имена преди се спрягаха от сега дърпащите конците само в контекста на категоричното отрицание. Но няма как да не направи впечатление, че пак става дума за проекти и то пак политически, колкото и да са представени като социално-икономически, от които единият - ГъЗифициращ надупената ни зависимост от братушките, а другият - сричащ АБе-то на ядрената мафия в България - АЕЦ "Белене". Но къде е новината тук и има ли смисъл да търсиш ГъЗирана напитка в хладилника, след като знаеш, че последната е била отворена в нощта на миналите парламентарни избори и оттогава отдавна е изветряла?

Нагонът на определени кръгове в българският политически живот да приватизират Енергетиката отдавна не е дори публична тайна, а всеизвестен факт, но това АБъВъГъЗъ вече придобива конкретните измерения на АЕЦ Белене В ГъЗифициращата орбита на пут(и/ке)нските интереси, което е наглост съизмерима единствено с това Кадафи да си татуира американското знаме на гЪзЪ/челото.

Така че кажете ми - как изобщо бих могъл да пиша за такива неща! Че аз дори не ща да си ги помислям!

Затова нека бъда малко по-ведър. Няма да си представям грозни картини, описващи нерадостното ни бъдеще в пограничните райони на ЕС. Вместо това ще се радвам, че съм в центъра на бъдещата "кота нула", което ще ми гарантира, че дори няма да разбера кога детонацията, причинена от вторичното преработване на вече преработен руски уран, ще ми отнесе гЪзЪ в едни по-добри селения.