понеделник, 31 май 2010 г.

Позакъсняло, благодарствено...

Добър ден...

Това съм аз. Същият този, дето е на фокус, макар и сутрин всичко да му е размазано.

 Седмицата ми е в началото и никой не знае кога и как ще свърши...

... дори и шефът ми, който да си го кажем честно е голям гъ... ("Стоп, благодаря!")

Това обаче не ми пречи да всявам оптимизъм и хаос около себе си...

... както и възхита сред непредубедените.

Което обаче е само привидно.

В действителност съдбата ми е раздала губещи карти...

... и дори, когато сънувам, аз се боря с демони...

... освен в случаите, когато ме бият на шах.

Но загубите не са в състояние да ме отчаят...

... и дори получил ритник от съдбата...

 ... и сплескан от обстоятелствата,

... успявам някак си да запазя разсъдъка си...

... и със стоицизъм да приема изненадите на живота...

... колкото и същия да изглежда така...

... докато си мечтая да изглежда така...

... в очакване да ми се случи ето това.

Така че stay cool...

... не се оставяйте да ви хванат неподготвени...

... дори когато сте малко на градус...

... и носите тегобите на човечеството...

... а опасността е надвиснала над вас.

Винаги има изход...

... просто никой не е казал, че ще го намерите.

P.S. Посвещава се на всички добронамерени и жизнерадостни PowerPoint фото-спамове.

Източници на фотоматериала: 1x.com и socwall.com

петък, 28 май 2010 г.

Кога една приказка се превръща в легенда


Да, точно така, когато е разказана достоверно. Нещо, което явно е прекалено трудно да се схване от скопените от към въображение индивиди в Дисни и Холмарк. Затова пък колко им е да учат децата на това:

понеделник, 24 май 2010 г.

Десетте тайнства на Вселената

Следващият материал е инспириран по вина на Иво - аз съм просто жертва на зловредния ДСТ щам (съкратено от Десет Съкровенни Тайни) плъзнал из родното блогопространство. Ето ги и симптомите, които, ако случайно проявите, не казвайте на никого, защото ще ви изпратят в резерват:

1. Слушам класическа музика. Не че я слушам ей така между другото, ами основно такава слушам. От време на време имам забежки и към други стилове и конкретни изпълнители - най-вече хардрок, трип-хоп, джаз - както и отделни поп-парчета, които чувам оттук-оттам, но това е, защото като всяко човекоподобно и аз имам нужда от разнообразие. Та тайната тук е, че, ако някой ме пита какво слушам, понякога отговарям хардрок, понякога - трип-хоп, и никога - класическа. Нали знаете каква би била реакцията, ако в селска дискотека обявите, че не слушате чалга. Долу горе същата, като да обявите, че слушате Брукнер и Малер. Не че някой ще разбере.

2. Мразя българщината. Балканският манталитет ми е противопоказен. При северните народи се е смятало, че смъртта в битка е чест за смъртния, а тук - "преклонената главица сабя я не сече". Ако има нещо, заради което българинът продължава да се влачи на опашката на цивилизациите, то е точно тази антилогика.

3. Нещо, с което не се гордея. Трябва да съм бил на 9-10 години, когато момичето, с което обикновенно си играех, когато ходех у баба ми, прати по сестра ми бележка, в която беше написало, че е влюбено в мен. Аз с целият си акъл скъсах бележката и я изхвърлих в тоалетната от срам, че някой може да я прочете. Фаталното обачеше беше, че, когато срещнах момичето на другия ден, й казах нещо, което и до ден днешен ми звучи като каране, без да помня конкретната реплика. Оттогава ми е много криво за нея и още ми става кофти, като си спомня.

4. На 16 години си пуснах дълга коса и я подстригах на 26.

5. Бях на 17 или 18 години, когато си продадох всичките около 50 книги на Стивън Кинг, за да мога с парите да си купя видео - киноманството надмогна книгоманството ми. Но пък точно тогава вече се бях преориентирал към класиците, а и Кинг започна да издава на конвейер, така че не ми пукаше особено. Това беше първият и последен случай, в който се разделих с книга.

6. Романът, който помня най-живо, и въпреки това най-рядко се сещам за него, е "Пилето". (Ей сега се сетих и веднага го драснах.)

7. Преди ходех на кино сам. Ако имах и късмета залата да е полупразна, удоволствието беше двойно.

8. Роден съм в годината на змията, но имам фобия от змии. Нямам проблеми да ги гледам по Дискавъри или Анимал, но не бих се доближил до такава.

9. Навремето баба ми получаваше колети от чужбина и често в тях имаше подсладено кондензирано мляко. Изяждал съм цяла кутия на един път. Както и няколко пердаха наведнъж.

10. Нещото, което е обществена тайна - обожавам компоти.

И понеже всяко зло дело има функцията да се множи и разпространява, така и аз предавам щафетата на всички упоменати в предния пост, както и на всички от блогрол-а ми (хинт: ако четете този текст, значи сте вътре). Държа ви лично отговорни за неразпространяване на велзевулското слово. Аз казах.

сряда, 19 май 2010 г.

По заповед на... bungle

Защо американците са по-податливи на Холивудската продукция? Защото са патриоти и подкрепят местната кино-индустрия? Защото не им се налага да сричат субтитри? Защото при тях ходенето на кино е като излизането "на кафе" - става с гадже или приятели и половината от удоволствието е в оплюването на поредната тийнмууви издънка? Или пък защо да оплюват? Кой не се е хилил на лафовете от "Американски пай" и "Пич къде ми е колата"? Нима не ви се е искало просто да простеете два час и да пръскате слюнка по теметата от предния ред? И в крайна сметка изкуство ли е киното или само ентъртеймънт?

По-изкушените от вас знаят отговорите на тези въпроси и отдавна не им пука кой какво гледа и на какъв б(л)ог се моли. Кино-справедливостта е отражение на действителността. За филмите няма нищо задължително. Утре може да излезе заглавие, което да описва дългият път на екскремента до водите на световния океан и пак ще е по-смислено от афиша на средностатистически киносалон за следващите няколко месеца. Атеистите знаят, че няма сила, която да регулира това, поне докато на хората им се иска..., затова и винаги ще има порно и изкуството ще плува в такъв океан от отходни води, в който все по-трудно ще става заблудените души да намират верния път към стойностните продукции.

Действителността е такава, че не ти се предлага спретнат каталог от морални ценности и идеали, които да следваш по пътя на съзряването си като индивид с определени вкусове и виждания за това какво е и какво може да бъде изкуството. Ако разчиташ само на телевизията, ще търчиш в киното след всеки бомбастичен трейлър пръкнал се от продуцентския задник на ограничен холивудски задник, ръководещ гигантска студия от професионални задници, занимаващи се само с изцеждане вимето на кравата наречена "масов кинозрител". На фона на това, как мислите, че ми "идват" такива "концепции" вмъкнати в коментари, като този към статията на Cinemascrotum Ревю: „Cop Out“:

Анонимен:

Не знам къв е тоя скротум и от къде се е пръкнал, ама не съм видял 1 положителен коментар за някой филм. Явно той трябва да измисли „гениален“ филм, защото никой от тези, за които е писал не е достатъчно добър за него. Филмите все пак са за развлечение и не е нужно във всеки филм да има някакъв супер титаничен замисъл. И хората са прави – говори с уважение, за тези които се опитват по някакъв начин да те забавляват с техните филми (актьори, режисьори, сценаристи и т.н.). Те правят нещо или поне се опитват, а ти само говориш. Ясно ми е…. И търси повече положителните черти на филмите и посланията, които носят, а не това кой филм на кой приличал и кой къде сбъркал в актьорската игра.

Колко трябва да ти е промито съзнанието, за да сътвориш подобна генно-модифицирана квалификация за нещо, което явно не разбираш. Истината е, че точно срещу такъв тип мислене трябва да има регулатори/справочници/каталози със специализирано съдържание като:

# Cinemascrotum, за да си спестите парите за билет и обикнете киното, заради това, което НЕ Е.

# trains in the night, за да откроявате стойностната музика в океана от посредствена MTV-култура.

# ticks and crosses on the movie list, за да обикнете киното заради това което Е.

# Valkocompany, за да си спомните, че сте оставили вашата кучка заключена с белезници за краката на леглото, докато тя чака с копнеж да й разтриете ходилата.

# The Spiral's Buzz, за да разберете къде грешите в отношенията си с любимия човек, Господ и дистанционното на телевизора, и защо не трябва да оставяте кучката си да чака вързана с белезници за краката на леглото.

# Cynical Speech, за да се освободите духовно и мастурбирате без граници от вербалните еквилибристики на цинични приказни създания.

# Cinema is an old whore, за да разберете как по време на прожекция да се предпазите от нежелани гости от Венера.

# Lammoth's Blog, за да откриете, че всичко има две страни - една смешна и друга, която ще ви скъса (задника) от смях.

# Необмислени желания, за да осъзнаете, че литературата е по-доброто лице на киното.

И пет пари не давам за мислене, което се ограничава в това да приема боклуците, които всеки ден му снася маркетинговата стратегия на задници, издигнали пред себе си единствената цел да го превърнат в покупателна Анонимка.

събота, 15 май 2010 г.

Почти (не)известен

Вчера бях подложен на изключително по мащабите си езотерично изживяване, което по въздействие и културен шок върху крехката ми душевност мога да сравня единствено с момента, в който пред мен се разкриха дверите на истинската история за пчеличките и цветенцата много, много години назад. Малко след 00:00 часа, преглеждайки настоящия си блог с чисто нарцистичен интерес и, наслаждавайки се на Монро-визията, съзрях следната картинка:


Радост обвзе душата ми. От вълнение разлях част от недопитата си чаша компот върху клавиатурата, а двете костилки от череши, които все още размотавах в устата си, неочаквано бяха забелязани да взимат левия завой към стомаха ми. Бях станал известен. Търсачката на Гугъл ме беше индексирала на първо място срещу ключовата думичка "porno" и, де що имаше девствен китаец, се беше накачулил върху нещастното ми блогче в търсене на пищни алпийски краварки. Естествено еуфорията бързо премина в разочарование след кратък и отрезвяващ рефреш, след който последваха минути за реклама на момчетата от HiStats и по-скоро на техните най-близки роднини от женски пол, на които те се падаха преки наследници. За миг се бях почувствал като Хю Грант насред Сънсет булевард с разкопчани гащи в момента, в който чичко полицай е насочвал фенерче към интимните му части, съвсем случайно скрити от божествената паст на Дивайн Браун. Идваше ми да заплача почти ето така:


Но тук ме успокояваше мисълта, че не съм фен на Фулъм, заради което да си скъсвам задника от рев, че са ни вкарали гол в последните минути на продължението на финала за Лига Европа. Зарадва ме и факта, че за първи път видях искрен плач от страна на голямото, палаво момче Хю Грант. Бях се отчаял, че някога ще видя нещо такова в негов филм.

петък, 14 май 2010 г.

Скъпа, смалих си яйцата

Препоръчвам лаптоп на колега, който нормално, като за всеки един от нас, има определени изисквания към дървото - да е 17-инчово, с Core 2 Duo процесор, стабилно видео, което "да става за игрички", и не на последно място да е до 1 000 лева. На въпрос защо за същите пари не се ориентира към стационарна машина, в чиито параметри да включи и опция да прави кафе, глади якички и прахосмучи, отговорът очаквано се крие в мобилността. Разбира се, удобство е да можеш да си вземеш персоналния... живот и да си го завреш... в тоалетната, докато си вършиш нуждите насъщни. Аз лично често браузвам на телефона си в моменти на съкровенно усамотение в помещението със сакрална акустика, пускам си любими парчета и си тактувам все едно бия барабани. Отстрани най-вероятно изглеждам като идиот, но това са моите 10 минути рок-слава 1) за деня, ако сте с бърз метаболизъм; 2) за следващите два-три дена, ако усвоявате методично и с търпение.


Въпросът не е в това, а в простата истина, че първо - няма такъв лаптоп. Най-малкото няма "да става за игрички". За този бюджет можеш да си вземеш нещо с дисплей почти 70" с TrueColorRealLife вградена технология за възпроизвеждане на картината, година на произвоство - 91-ва, снабдено с газово, малко ръжда по веждите и огъната предна броня. Процесорът му ще е старичък и ще издиша, доколкото изобщо го има, но видеото ще е на върха на възможностите си - като му забръмчи вентилатора и в другия край на селото ще разбират, че отивате на работа. Второ - този лаптоп никога няма да излезе от вас. Може да го разнасяте от стая в стая, от тераса на тераса и т.н., но никога няма да го вземете на почивка, нито на барче, освен първите няколко дена, защото ще сте чували, че на запад така е модерно. Ако командировката ви е две седмици - да, но за тази цел обикновено си имате служебен, а и... колко често имате удоволствието? 14 часа от ежедневието ми преминават пред РС, на въпросният колега - поне 10. Убийствено е да иска лаптоп заради мобилността. Бих си го взел заради удобството да работя в легнало положение (да не се бърка с кама сутра поза), но и аз съм чувал нещо за ортопедични проблеми с гръбначния стълб.

P.S. Колкото до заглавието на поста, да кажа и за него две думи. Няма нищо общо с темата, нали? Може би освен факта, че, за да излезеш с лаптоп на заведение, трябва да са ти големи яйцата. В смисъл да имаш какво да покажеш. Иначе от какъв зор ще се завлачиш с лаптоп там, освен ако не си модел на Шанел с осанката на Одри Хепбърн и не снимаш реклама за новият аромат за сезона "пролет-лято"?...

Доказателствен материал

сряда, 12 май 2010 г.

Облачно с (пър)Джоли

Днес, покрай отменените национални шествия в чест на Веско Топалов, съм изпразнен от съдържание, та затова и ще постна нещо просто "ей така", колкото да избутам предходната новина по-надолу в редицата от изпразнени от съдържание новини, че да не ми се пречка пред очите.

Вчера, издирвайки подходяща снимка на Браян Кокс (актьора) за другия блог, се натъкнах на Браян Кокс (физика), който обяснява в детайли и снимки проблемът, който извади LHC от строя през 2008-ма. Видеото е от конференцията на TED и, въпреки че е кратко и сравнително постно, от друга страна е любопитно и интересно за гледане:


Използвайте вградените субтитри

За съжаление тук не успях да открия конспирация, защото нито единия Кокс мяза на другия, нито другия на единия, но пък забелязвам тенденция, която тясно обвързва изкуството (в лицето на Стивън Кинг и Браян Кокс) с физиката (Стивън Хокинг и другият Браян Кокс), което ме навежда на мисълта, че живеем в една много податлива на транспониране матрица, а това е зле за хората, страдащи от хроничен световъртеж и конспиративна обсесия. Затова изпитах внезапно равновесие в Силата, когато най-после си отговорих на въпроса, който дълго време разстройваше спокойния ми сън, а именно: Has the Large Hadron Collider destroyed the world yet?


Надявам се, че съм успял да ви разреша проблема със среднощното "ставане до тоалетна".

вторник, 11 май 2010 г.

The Final Battle Begins

Остават броени минути до началото на вероятно последната партия в борбата за титлата "Световен шампион по шах". Резултатът е 5,5 : 5,5, но този път Веско е с белите. До сега от пет партии с белите, той си отвоюва две и според теорията за симетрията съвсем в реда на нещата е от шест партии да спечели три, но... неведоми са пътищата на черния шах, затова внимателно ще следим неговите стъпки по черно-белите квадратчета в следващите няколко часа.

Веско: "Хубав пуловер."
Ани: "От Илиенци е. Един ми стовари цял камион от тях и каза до довечера да съм ги продал."

В най-лошият случай стискам палци за реми, което по процедура ще означава изиграване на партии с ускорени контроли до излъчване на победител, а от показаното до тук знаем, че нашето момче мисли по-бързо, а на Ани обикновенно му трябва двойно повече време.

Ето и линк към събитието.

EDIT:
Ананд 6,5 : 5,5 Топалов

вторник, 4 май 2010 г.

Ананд яде топалката

След като водеше в резултата с 4:3, днес Ани развя черното знаме и отново доведе нещата до паритет при оставащи четири партии с по равен брой излизания с белите. На 56-тия ход той изгуби интерес да доиграва при очертаваща се проходна пешка за Веско, който отново изцяло имаше инициативата.


Утре е почивен ден за шаха. Някои ще спят до късно, други ще работят, а аз - както и днес - най-вероятно ще правя и двете. Въпреки това усещам, че наближават лежерни дни за изнуреното ми от спортни събития тяло, затова и духът ми е на ниво и, ако не ме болеше този зъб, сигурно щях да седна и да нахвърлям на хвърчащ лист от тетрадка отдавна човъркащата ме нова теория за еволюцията и приръста в популацията на гренладските китове. Но тъй като си нямам на идея за какво говоря, ще отида да си отворя един компот, за да подобря нивото на кръвната си захар, а вас оставям в плен на великият Джон Лорд.

понеделник, 3 май 2010 г.

Scotland vs Australia

За да дам още едно рамо на снукър вълната преди тя да се разбие в шотландските или австралийските брегове, ето я и последната новина за тази вечер:

Греъм Дот (Шотландия) 11 - 12 Нийл Робъртсън (Австралия)

Финален сблъсък за световната титла. Тази вечер се играе на кръв до излъчване на победителя. Срещата може да продължи до 3:00 или 4:00 сутринта, така че утре ще е един много дълъг и заспал ден за мен...

EDIT: (04.05.2010, 09:00) Краен резултат:
Греъм Дот (Шотландия) 13 - 18 Нийл Робъртсън (Австралия)



Дот:

Робъртсън:

Pot the ball in the hole... или 300 хиляди начина да пропуснеш


Този блог все по-често започна да заприличва на спортен всекидневник и, ако искам да го реабилитирам като нещо по-разностранно, в бъдеще ще трябва да предприема съответните мерки. Но новината този път не е толкова спортна, колкото скандална. Става дума за разразилият се вчера огромен скандал в средите на снукъра за продажба на фреймове, в който беше въвлечен трикратния и настоящ световен шампион по снукър Джон Хигинс, както и неговия мениджър и член на Борда на Световната професионална билярд и снукър асоциация, Пат Мууни. Същите са били заснети в хотел в Киев как уговарят загубата на четири фрейма през годината, заради които незаконна букмейкърска къща е щяла да им изплати 300 хиляди юро.


Оказва се, че Иван Славков не е единственият будала, който се e оставил някакви си журналистчета да го хванат "в крачка", но по-интересни са въпросите, които следва да се зададат оттук нататък. Първо - каква е гаранцията, че, ако на негово място момчетата от "News of the World" бяха насадили другият голям в снукъра Рони О'Съливан, същият нямаше да се опита по подобен начин угоднически да се съгласи с тях и да ги отпрати "по живо, по здраво", просто защото не ги знае дали не са от руската мафия и в следващия момент няма да решат да го "светнат" в десятката при липса на словоохотливост от него страна, и второ - дори и наистина да е имал желанието да загуби с цел печалба, колко други на неговото място биха постъпили по по-различен начин.

Ясно е, че, колкото и да си богат и, като Хигинс, да имаш 5 милиона на сметка, едни 300 хиляди отгоре никак няма да са ти излишни, но не е ли по-изнервящо и рисково да съсипеш дългогодишно градена кариера заради някакви си 300 хиляди, които първо ще трябва да получиш от някакви явно подземни руски структури, занимаващи се в свободното си време с рязане на уши и пръсти и, второ, имайки ги, ще трябва да ги изпереш без да те усетят данъчните на Острова, които обаче едва ли са "вчерашни", като става дума за много пари. Та в този смисъл далеч съм от мисълта да сравнявам Хигинс и Батето - тук става дума за съвсем различни галактики. В България да крадеш и подкупваш е спорт, хиляда пъти по-доходоносен от снукъра, докато на запад жадните за скандални новини журналистчетата възприемат спорта като игра на изнудване и поставяне на капани. От гледната точка на Хигинс наистина не мога да си обясня кое би го подтикнало към такъв глупав ход, но пък поставяйки се на мястото на мениджъра му нещата вече седят по малко по-различен начин.

Станал ли е Хигинс жертва на амбициите на агента си не мога да коментирам, но пък спокойно мога да ви задам въпроса: На вас правили ли са ви предложение, на което да не можете да откажете?...