неделя, 24 юни 2012 г.

My All-Time Favorite Overtures

Аналогичната класация при Влади. Без предисловия, ето какво сбрах от дългите си прашни нощи с класициците. Е, и цици имаше, но по-малко. Две от тях диригентстват Сибелиус:

10. Sibelius - Karelian Overture, Op. 10
Има композитори, които иритират с пропуснатите възможности в творбите си. Появяват се мотиви, които те грабват с изчистеността и енергията, която акумулират, и оттам нататък цялото ти същество се съсредоточава върху тях и нюансирането им. Добре ама композиторът е странна птица и е решил, че има своя концепция за интригуващото, която не включва твоите очаквания, и се отнася в някакви скучни цигу-мигута. Това се случва и при Сибелиус, когато прокарва мелодията от 2:44 минута, която 45 секунди по-късно изчезва в небитието и никога повече не чуваш за нея - дори и в криминалните хроники. Интересното за тази творба обаче е, че увертюрата всъщност е реконструирана сюита, към която има още 10 части, които обаче явно не са толкова любими на звукозаписните студия и оркестри, защото я няма никъде. Затова пък самата сюита я има навсякъде и там, слава богу, "орнаментът" от по-горе, се среща малко по-често.

9. Verdi - Rigoletto - Overture
Риголето, наред с Травиата, ми е сред любимите опери на Верди, понеже, тъй да се каже, аз съм оперен мейнстриймър. Увертюрата е покъртителна и не просто загатва ами направо помита с трагизма си. А тук съчетанието й с видео е много близко до арт:


8. Tchaikovsky - 1812 Overture
Сред първите ми "оригинални" дискове. Дълги нощи съм го въртял и, въпреки леката си тромавост, е пример за неподражаема грандиозност. При Влади можете да прочетете повече подробности около написването на творбата, а тук - за обрисуваното историческо събитие.


7. Beethoven - Overture "Egmont"
Въпреки, че в повечето от симфониите си звучи адски еднообразно и скучно, увертюрите му все пак разкриват на какво е способен. А следващата му в класацията, разкрива даже много повече.


6. Mendelssohn - Fingal's Cave (The Hebrides Overture) op 26
Този човек ми е много близък по емоционалност, особено в скецрите на симфониите си.



5. Mozart - Don Giovanni - Ouverture
При Влади.


4. Beethoven - Overture "Coriolan"
А така, нека Карлос ви се накара в тоя абсолютен шедьовър.


3. Rossini - William Tell - Overture - II. Storm
Ох, втората част - "Буря" - е истинско торнадо.


2. Tchaikovsky - Fantasie-Ouverture - Romeo una Julia
От 6-тата минута нататък се излива някакъв абсолютен порой. Е, след това има баналности, но "пороят" ги компенсира, а и за разлика от иритиращите композитори, Чайковски не забравя кое прави творбите му шедьоври.


1. На първо място не мога да поставя нищо. Щях да вмъкна на десето място една увертюра на Черубини, ама Ютуб не е чувал за нея. Както и да е, ето нещо друго, което ще ви изпие кръвчицата, защото, бога ми, заслужава си първото място:
Heinrich Marschner - Der Vampyr - Overture: