М-р Его

Днеска ми е едно петъчно такова (може би щот е петък), затова реших, че е време да направя нещо, за да си изпълня обещанието за тъпите постове. Както обаче често се случва, най-тъпите ми постове са инспирирани от интелигентните постове на други блогъри и случаят не е по-различен. Става дума за поста на Светла - "Какво ли нещо е да си блогър?". И тъй като аз знам, че да съм блогър е проклятие за блогърите, които от време на време правят грешката да ме четат, написах следното описателно стихо базирано на лични впечатления и опит.


М-р Его

Аз съм блогърче. Обичам
сутрин рано като стана
коментари в блога да засичам,
от блогърска тайфа отбрана.

Всички дружно да ме хвалят,
че написал съм шедьовър,
даже и запалки да запалят
някога на смъртния ми одър.

Кой не тачи да го тачат,
кой не люби вси да го милеят,
други с гърло да заплачат,
трети сълзи да пролеят.

Хей, Ламот стихче да напише,
Ел от Марс картичка да прати,
Скай най-после да пропише,
Вал във Лидъла да ни запрати.

И ето на, надрусан аз творя,
на постове во веки се обричам,
с радост обещани глупости редя,
за да мога блогърче да се наричам.


Следващият път обещавам да сложа и някоя картинка за цвят, за да не си помисли някой, че единстеното, което мога да демонстрирам, са комплекси.

Обявявам комплексна стачка

Докато не се върне Ламот, няма да публикувам нищо... освен глупости. Т.е. в следващият един месец това ще е най-глупавият блог, който някога сте чели, ако изобщо проявите това самоубийствено желание. Даже и Блогът на Лилия (сори, Лиле, ама блогът ти е олицетворение на менталната суша и дедуктивна недостатъчност) ще бъде с класи над тоя.

Та, ако някой се чуди за какво точно стачкувам, да приеме, че избивам комплексите си, които в отсъствието на Ламот някак си инкрийснаха и от подсъзнанието ми необезпокоявани нахлуха в ежедневието. С други думи отсъствието му не ми влияе добре. Радостното към момента е, че вече си избих комплекса "Младост" (на 10.10.2010 г.) и сега е ред на комплексите за малоценност, превъзходство, изоставеност, отхвърленост и зенитно-ракетния комплекс в град Шабла. Разбира се, не споменавам всички, а и предполагам, че има много, за които дори науката психология не е чувала, но надеждите ми са, че с малко повече самоанализ и много повече помощ от ваша страна, ще успея да достигна до просветление за същността на човека, в частност - на мене си, и в общност - на вас.

Да, тук вече си пролича, че съм провокиран от серията статии на Светла, търсещи човешкото в човека, но аз предварително знам, че нищо такова няма и човек си е просто едно малко по-сложно устроено в мисленето си животно, чиито комплекси обаче си струва да бъдат извадени на показ и проумяни.

И, да, "В анфас" продължава и няма да бъде повлиян от останалите простотии. Единият от анфасите е вече почти готов, само трябва да му измисля текста и да видя какви картинки да сложа. Което вероятно ще стане довечера. Освен ако не ме домързи. Или не ми се доспи. Или и двете.