Плодова салата ала Ностромо

Въпрос на време беше да открия къде се намира кухнята и как се ползва нож извън добре познатата практиката за нарязване на двойнопрепечена пържола. Днес ще ви покажа как се прави нещо, което в първоначалният му вариант трябваше да представлява плодова салата. Към момента единственото подходящо име, което ми идва на ума, отдава почит на филмовата класика на Джон Карпентър от 82-ра - "Нещото". Ако трябва да съм по-експресивен в представянето му, бих го нарекъл и "бъркоча, който ставаше за ядене". Много тъпо, нали.

Та всичко, което ви трябва, за да приготвите една средно голяма купа от бъркоча, е:

- 1/2 пъпеш;
- 4 1/2 праскови/нектарини;
- 3 банана.

Това трябва да се нареже. Ако имате кухненски робот, припомнете му кой е вторият закон на роботиката, ако - не, ще трябва сами да си изцапате ръцете с невинна плодова консистенция. Режете на сравнително тънки парчета, така че като стигнете до разбъркването, да се е получило нещо, което лесно ще омешате. Лично на мен горните продукти ми се сториха прекалено малко и допълнително нарязах две кивита. Говоря за плодът киви, не за новозеландските пилци, въпреки че може и пилешко да добавите, ако не ви се намират прясносварени кивита.

След разбъркването, ако повечето плодове са достатъчно сладки, сте само на една ръка разстояние от консумирането на вкусна салата. Ако не ви е достатъчно сладко, можете да добавите каквото намерите из шкафчетата. Аз по едно щастливо стечение на обстоятелствата, разполагах с меласа (нерафинирана захар), която на мирис почти докарва аромата, който се носи от долапите на баба, в които държи кафето и захарта. Отвратително вони, но, докато кулинарствах, бях налегнат от носталгични спомени, затова изсипах бая нещо от тая странна маса, а накрая доподправих и с мед.

След известно време бъркане и опитване, реших, че ястието е достигнало апогея на своята "вкусност" и оттук нататък пътят е само надолу. За финал изрових от хладилника флакон със сметана, който иначе ползвам, за да си правя розички върху кафето, и го изцръцках докрай върху получената кашора.

Ето го и резултата:

Изглежда вкусно, нали? И аз така мисля. Да ви е сладко и до нови срещи, мили чревоугодници!