Кратка история на почти всичко, което прочетох, или защо прочетох само една книга през 2010-та

Ами този пост трябваше да се казва "Сто години с(р)амота" по аналогия с произведението на Маркес, но по-(не)ведоми причини се оказа, че въпросната книга я четох от януари 2010-та до към средата на февруари, а в края на февруари станах блогър, което пък ме наведе на едни мисли. Оказва се, че откакто съм блогър не съм прочел нито една книга, освен ако не смятаме препрочитането на "Звездни дневници" на Лем и "Криминале" на Буковски (която пък си я препрочитам профилактично всяка година поне по веднъж и то обикновено заобграден от четирите стени на катедралното помещение с фаянсов престол, много удобен за четене на клозетна литература). Набиващият се извод е че аз-блогър и аз-книгочетец са антагонистични понятия.

Но преди да започнете да ме заклеймявате като книгомразец и фашист-книгоизпепелител, имайте предвид, че през това време аз четях блогове. Вашите блогове. Не стига това, ами и ги коментирах. Е, пишех само глупости, но след като цяла година съм прочел само една книга, какви умнотии очаквате. Така е, тия блогове ме затриха. Ако не бях правил четири месеца ремонт вкъщи, можеше поне любимата книжка на Скротума да прочета - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", но вместо това предпочитах да ям и да спя по шест часа в денонощието.

Изобщо работата е плачевна. Ако може да мине за някакво оправдание, поне си обогатих библиотеката. Не мога да говоря с точни цифри, но си купих около 120 книги (само последния път се прибрах с 18) - повечето на цена от 1 до 5 лева купени от сергийни букинисти, но все много класни заглавия, част от които вече имах, но бяха разпадащи се издания, така че се наложи да ги подменя. Други пък бяха допълнени стари издания, трети - документални, сред които са двете книги на Мичио Каку, на които много се каня, четвърти са пък книгите с картинки и интересни факти, визирайки енциклопедиите, които презентирах преди един-два поста и още няколко такива на различна тематика. Изобщо заредих се с книги, които ако продължавам да чета със същото темпо, ще останат за моите пра-пра-внуци. Дано не ми се сърдят много, че ги обременявам да четат толкова излишна литература, вместо да си играят с лазерни мечове и антигравитационни скейтбордове.

А книгата, която все пак прочетох, е "Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. В нея е описано почти всичко, което трябва да се знае за Вселената и света, в който живеем, в хронологичен ред. Както разбрах и Ламот е писал по въпроса ето тук, разглеждайки случая как урината е станала по-скъпа от златото. Мен лично най ме развълнуваха старите названия на някои видове растения преди Линей да ги класифицира по по-културен начин. Ако не беше той, сега щяхме да им викаме кобилска пръдня, голи дами, увиснали мъде, кучешка пикня, разтворен задник и бърши-дупе. Предполагам, че бърше-дупе са викали на копривата, защото хората от миналите векове са имали мазолести задници, за да държат на боя с тояги, който са яли от Инквизитията.

Иначе не остана на кой да предавам щафетата, защото Ламот номирина всички в блогосферата, но мога с моя глас да дам още малко тежест на неговата покана, така че и други, вероятно мотивирани от подвига ми да прочета една-единствена книга, да си кажат какво са чели или не през изминалата 2010-та.

Можете да се запознаете с произведението на Брайсън в читанка.инфо.