Блогърски упражнения по стил

През дългите месеци, в които скитосвах далеч извън пределите на блогосферата, успях да се запозная с една изключителна личност, която оказа съвсем не мимолетно въздействие върху представите ми за Вселената и света на изкуството - две области без видими допирни точки, но пък в съвместителство засягащи несравнимо по значението си явление, което открай време всички успешно се опитваме да не забелязваме. Става дума за обществените тоалетни.

Случвало ли ви се е наскоро да посетите подобен мавзолей на ъндърграунд изкуството? Естествено, че не. Защо някой би се лишил от удоволствието да препикае храстите в съседство, при това снабдени с условия, често надминаващи тези в хотелите с пет звезди, че и изложени на чист въздух и ухаещи на борови клонки и смола. За повечето хора е нормално да се възползват от този лукс и прилежащото удобство на гъделичкащият ги по чатала топъл вятър, но някои (като авторът на този пост) обичат да подлагат сетивата си на по-арт влияния, особено ако същите са придружени от съждения върху мембранната структура на Вселената.

Предвид тази си предразположеност и подтикнат от нуждите си (а в голяма степен и повлиян от личната си култура), в един знаков момент бях принуден да насоча вниманието си към зданието на плажния нужник, или както е на развален български - вецето. То беше елегантно изпльоцано не прекалено близо до населената с временно щастливи хора плажна ивица, но и не прекалено далеч от нея, за да не стане повод подплатените с половин каса бира летовници да тичат по нагорещения пясък с викове "Да ти пикам у клозету", докато се държат за чатала по примера на краля на попа. Въпросното клозетоподобие, представляващо няколко сгънати на цилиндър листове ламарина, се обслужваше от жена на неопределена възраст, разположила се пред кръгла пластмасова масичка с наредени отгоре чинийка със стотинки и руло тоалетна хартия. По естественият й загар и факта, че бавно вдигна уморен взор от разгърнатия в ръцете си "Блясък", предположих, че е начетена до степен на отчаяние. В очите й прозираше мъдрост и част от колонката с горещи новини озаглавена "Николета Лозанова кърпи чорапи - футболистите на ФК "Пирдоп" спорят на кого са".

Бях си приготвил 50-те стотинки, така че мълчаливо ги дръннах в чинийката и отказах предложеното ми парче тоалетна хартия, което в този момент по някакъв странен начин въплъти в себе си n-мерна брана, носеща се свободно в хиперпространството. С известно колебание, отчасти породено и от неуместната ми асоциация, пристъпих в едно от полово-необособените заграждения, загатващи за унисекс тоалетна и искрено се възрадвах на царящата вътре умерена хигиена. Грижата за летуващите беше на ниво и аз, като средностатистически представител на въпросните, след няколко секунди се почувствах приятно облекчен, при това без да трябваше да се озъртам, за да видя дали някой не плува до мен. Излизайки от катедралното помещение махнах с благодарност на самонаетата труженичка и подех към заведението в съседство, където си бях чукнал среща със Стела. Тя ме чакаше зад бара. Барманът посегна и я хвана за гърлото, измъкна я от хладилника и ми я поднесе леко запотена.

В този момент се сетих за временното щастие и осъзнах нещо, което за миг прониза цялото ми същество, като стърчаща арматура - задните части на непредпазлив строител. От изненада чак подскочих в стола си и разлях няколко капки бира по бар-плота. Толкова неочаквана беше тази мозъчна флуктуация, а изведнъж даде отговор на всичките ми въпроси трупали се години наред. Всяко действие в живота ми - от ходенето до тоалетната до обръщането на бирички в бара - придоби неподозиран смисъл. Истински смисъл, който да ме движи рано сутрин, когато тръгвам за работа, и да ме кара да се потя, тичайки по склона с идеята да смъкна няколко кила.

От възторг се взрях невярващ в лицата на хората около мен, поръчващи си порцийки пържени картофи и принцеси с кашкавал, сякаш исках да прочета в тях съпричастност с това, на което съм станал свидетел, но, разбира се, те не се интересуваха от моите прозрения, а аз от изненадата или от не знам какво, изведнъж забравих мисълта, която ме беше осенила. Всичко ми се изпари.

Обърнах две Стели, докато се опитвах да си спомня, но прозрението се беше самоанихилирало. Помислих си да се върна до тоалетната, да прочета отново мъдростта в очите на жената с "Блясък"-а, да повторя всяка стъпка от пътя довел ме до проникновението, но реших, че само ще си изгубя времето. Такива моментни проблясъци в квантов смисъл се случват само веднъж на милиард години, така че едва ли щях да имам друг подобен шанс. Върнах се да се пека върху хавлията и да обърна още няколко странички от книжката на Каку. А сега като се замисля, разказвайки ви тази история, за миг се пренесох в онзи момент на временно щастие и почти си докарах замечтана физиономия. Ми това е.