сряда, 27 юли 2011 г.

Блогърски упражнения по стил

През дългите месеци, в които скитосвах далеч извън пределите на блогосферата, успях да се запозная с една изключителна личност, която оказа съвсем не мимолетно въздействие върху представите ми за Вселената и света на изкуството - две области без видими допирни точки, но пък в съвместителство засягащи несравнимо по значението си явление, което открай време всички успешно се опитваме да не забелязваме. Става дума за обществените тоалетни.

Случвало ли ви се е наскоро да посетите подобен мавзолей на ъндърграунд изкуството? Естествено, че не. Защо някой би се лишил от удоволствието да препикае храстите в съседство, при това снабдени с условия, често надминаващи тези в хотелите с пет звезди, че и изложени на чист въздух и ухаещи на борови клонки и смола. За повечето хора е нормално да се възползват от този лукс и прилежащото удобство на гъделичкащият ги по чатала топъл вятър, но някои (като авторът на този пост) обичат да подлагат сетивата си на по-арт влияния, особено ако същите са придружени от съждения върху мембранната структура на Вселената.

Предвид тази си предразположеност и подтикнат от нуждите си (а в голяма степен и повлиян от личната си култура), в един знаков момент бях принуден да насоча вниманието си към зданието на плажния нужник, или както е на развален български - вецето. То беше елегантно изпльоцано не прекалено близо до населената с временно щастливи хора плажна ивица, но и не прекалено далеч от нея, за да не стане повод подплатените с половин каса бира летовници да тичат по нагорещения пясък с викове "Да ти пикам у клозету", докато се държат за чатала по примера на краля на попа. Въпросното клозетоподобие, представляващо няколко сгънати на цилиндър листове ламарина, се обслужваше от жена на неопределена възраст, разположила се пред кръгла пластмасова масичка с наредени отгоре чинийка със стотинки и руло тоалетна хартия. По естественият й загар и факта, че бавно вдигна уморен взор от разгърнатия в ръцете си "Блясък", предположих, че е начетена до степен на отчаяние. В очите й прозираше мъдрост и част от колонката с горещи новини озаглавена "Николета Лозанова кърпи чорапи - футболистите на ФК "Пирдоп" спорят на кого са".

Бях си приготвил 50-те стотинки, така че мълчаливо ги дръннах в чинийката и отказах предложеното ми парче тоалетна хартия, което в този момент по някакъв странен начин въплъти в себе си n-мерна брана, носеща се свободно в хиперпространството. С известно колебание, отчасти породено и от неуместната ми асоциация, пристъпих в едно от полово-необособените заграждения, загатващи за унисекс тоалетна и искрено се възрадвах на царящата вътре умерена хигиена. Грижата за летуващите беше на ниво и аз, като средностатистически представител на въпросните, след няколко секунди се почувствах приятно облекчен, при това без да трябваше да се озъртам, за да видя дали някой не плува до мен. Излизайки от катедралното помещение махнах с благодарност на самонаетата труженичка и подех към заведението в съседство, където си бях чукнал среща със Стела. Тя ме чакаше зад бара. Барманът посегна и я хвана за гърлото, измъкна я от хладилника и ми я поднесе леко запотена.

В този момент се сетих за временното щастие и осъзнах нещо, което за миг прониза цялото ми същество, като стърчаща арматура - задните части на непредпазлив строител. От изненада чак подскочих в стола си и разлях няколко капки бира по бар-плота. Толкова неочаквана беше тази мозъчна флуктуация, а изведнъж даде отговор на всичките ми въпроси трупали се години наред. Всяко действие в живота ми - от ходенето до тоалетната до обръщането на бирички в бара - придоби неподозиран смисъл. Истински смисъл, който да ме движи рано сутрин, когато тръгвам за работа, и да ме кара да се потя, тичайки по склона с идеята да смъкна няколко кила.

От възторг се взрях невярващ в лицата на хората около мен, поръчващи си порцийки пържени картофи и принцеси с кашкавал, сякаш исках да прочета в тях съпричастност с това, на което съм станал свидетел, но, разбира се, те не се интересуваха от моите прозрения, а аз от изненадата или от не знам какво, изведнъж забравих мисълта, която ме беше осенила. Всичко ми се изпари.

Обърнах две Стели, докато се опитвах да си спомня, но прозрението се беше самоанихилирало. Помислих си да се върна до тоалетната, да прочета отново мъдростта в очите на жената с "Блясък"-а, да повторя всяка стъпка от пътя довел ме до проникновението, но реших, че само ще си изгубя времето. Такива моментни проблясъци в квантов смисъл се случват само веднъж на милиард години, така че едва ли щях да имам друг подобен шанс. Върнах се да се пека върху хавлията и да обърна още няколко странички от книжката на Каку. А сега като се замисля, разказвайки ви тази история, за миг се пренесох в онзи момент на временно щастие и почти си докарах замечтана физиономия. Ми това е.

24 коментара:

  1. Ай ся, не се оправдавай!
    Бил си привлечен от излъчванията на абсолютно черното тяло, а не от замечтания поглед на веце-дамата.

    пп. Чакаме снимка на задните части на непредпазливия строител!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Много подвеждаща статия, човек. Очаквах да има изреждане на бисери, лепнати по стените на кенефа, а то се оказа дълбок прочит на човешката душа, който ми шибна един през мутрата в ранната сутрин и ся съм ошашавен, обезоръжен и като цяло принизен до безметежно съществуване, подобно това на зелената еуглена, само че без нейната дълбока проникновеност (изключителни животни).

    пп. Щом трябва, чакаме снимка :P

    ОтговорИзтриване
  3. Добрите писоари :)
    http://biskvitka.net/uploads/posts/1286397669_8.jpg

    ОтговорИзтриване
  4. Ел, нямам на задните му части, но в поста поместих снимката, на която съм хванал крачищата му. :) Космати по хобитски, какво да ти кажа. :D

    Ех, Трубадуре, не успях да стигна прекалено надълбоко - нужникът беше от онези тесните, над които трябва да клечиш, а гърлото на Стела-та не предлагаше кой знае какви възможности, но пък при него поне стигнах дъното. :D То всъщност цялата работа беше в това, че най-после трябваше да напиша нещо в тоя блог преди съвсем да е мухлясал.

    Вал, много нехигиенично. Тц, осъждам. :D

    ОтговорИзтриване
  5. Аааа, с един пост няма да се разминеш.
    Аре още нещо! Бъди добро блогърче!

    ОтговорИзтриване
  6. ти ся 'кво, 'фалиш ли не се :)
    ние, ра'ираш ли, море и плажни кенефи не сме мирисАли

    а това крака на строител ли са?! нито един мазол, неееее
    :D

    ОтговорИзтриване
  7. из "денят на един непредпазлив строител"27 юли 2011 г., 11:50

    над кофражните платна
    се подават железа
    оребрени два-три тела
    сочат бара с потна Стела
    и разсеян кофражист
    с поглед отегчен в чертожен лист
    чака смяната да свърши
    две-три бири да забърши

    :)

    ОтговорИзтриване
  8. Тюх, прозрението се превърнало, да не кажем прераснало в блаженно заглеждане по полуголи или направо дибидюс тулов...така де, тела :( къде облекчени, къде натоп...упс, натоварени :P

    ОтговорИзтриване
  9. Авеееее, Ностро
    аве снимай дупетата по-добре де :( Няма да ти броя пръстите на краката я :(

    ОтговорИзтриване
  10. Зори, той обеща до два месеца пак да има нов пост!
    :)))

    Давам сто жълтици на поета по-горе - да си признае кой е... веднагически! :D

    ОтговорИзтриване
  11. Ми, Зори, аз не съм добро блогърче. Не знам защо си останала с погрешно впечатление. :P

    Ааа, Гери, направила си си профил, а грам блог не си бухнала в него. Ми подкарай си един деее! Хем в него, като архитект-строител, ще ни демонстрираш какво представлява бедъра на една строителка. :D

    из "денят на един непредпазлив строител", ама как ги обичам тия загадки с разни пътни платна и конструкции. Я се разкрий, моля, че това взех да си го рапирам вече. :)

    Диве, я не се тюхкай. Ти като беше на плаж, аз все още се блъсках в работна атмосфера. Колкото до божествените тела, едно приятелче навремето беше гледало филма на кино 27 пъти. :D

    Ламоте, вече не ми ли харесваш пръстите? :( Абе няма те обичам повече! :/

    ОтговорИзтриване
  12. Хайде на бара с потна Стела :D
    Само че аз съм на масата :D
    https://picasaweb.google.com/lh/photo/KJwpwO_ucaWyMc23H7XlRg

    ОтговорИзтриване
  13. Ааааа доживях! Нов пост, при това преди да изляза в пенсия. :D

    Тази година умно си заменил онази хасковска кафява течност, пробутвана за бургаска такава, със Стела. Тъй де, човек веднъж се лъже. :) Обаче как четеш Каку на плажа при наличие на толкова апетитен релеф (китовете ги изключвам) - ей това не разбрах. Чете се нещо приятно, увличащо и неангажиращо, да беше заел Блясък-а от ВеЦе-Снежанката. :)

    Обаче разбрах, че нито си голям инат, нито си много проклет - вторите пръсти на краката ти са по-къси от палците. :D Искаше ми се да е обратноно, да има за какво да те ям, ама тц, пак нямам късмет. :(

    ОтговорИзтриване
  14. из "денят на един непредпазлив строител"27 юли 2011 г., 19:54

    на автора името се пази в тайна
    тъй загадката е по-омайна
    но и той сега разбрал
    друг един му бил казАл
    че трябва с бира да празнува
    днешния си имен ден да ознаменува

    :)

    ОтговорИзтриване
  15. изтървана е работата (по наклона...)

    Аве, Ностро, къде ти шареха очичките (скрити вероятно зад слънчевите очила), докато си снимал тоя кадър? Поне да беше наклонил в другата посока, та да улесниш цопването във водата.:)

    Всъщност аз очаквах след обръщане на две Стели, снимката да е обърната с главата надолу. И чадърите щяха да са лодки. Ехх...
    :)

    ОтговорИзтриване
  16. Ел, ама все да ме компрометираш, пък ти! :D

    Вал, познавачът знае какво да пие. А и на маса е друго. :)

    Точе, ма ти не излезе ли в пенсия! Ей, пак избързах с поста значи. :D
    А че размерът на пръстите ми не ти пречи да се заяждаш, то е видно. Късметлийка. :)

    Аве, Пантелее, ти ли си ве? Кви убави стихотворения си се научил да пишеш. :D

    А, Миленке, аз наклоних на другата, така че морето да се излее върху мен. Бая мързелешката, не мислиш ли. :D Ма не стана де, следващия път ще обърна снимката с... краката нагоре. Мерси за съвета. :D

    ОтговорИзтриване
  17. Пантелее, с тази омайна тайна нещо много самодивски взе да ме съмняваш, а пък с тоя имен ден направо ме хвърли в тъча...

    ОтговорИзтриване
  18. Хм,добре си усвоил урока за снимането на крака!!!:P:D;)

    Иначе море,небе,спокойствие,почивка...супер!;)

    :)

    ОтговорИзтриване
  19. Е, имам добър учител, какво сега. :P :D

    Но нямам толкова много обувки. :)

    ОтговорИзтриване
  20. хахаха, добро начало на съботата с много смях:))
    тенкс за хубавите емоции Ностро:))

    ОтговорИзтриване
  21. Анджи, странно как съм ти пропуснал коментара. Радвам се, че си се забавлявала. :)

    ОтговорИзтриване
  22. Публикацията е по-добра от който и да е къс разказ ;)
    Култов както винаги :)

    ОтговорИзтриване
  23. Аве, Фоксе, не ме карай да се червя като екипът на Байерн. :D

    ОтговорИзтриване
  24. Хе хеее ;)
    Значи оттук нататък трябва да те лъжа. Няма да стане твоята :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.