В анфас: Sky Mender

Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.

Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).

Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.

В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.

Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.

Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.

Честит рожден ден, Скай!