В анфас: Лилия

Бялата водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменно растение от семейство Водни рози, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от един до шест поста на седмица. Разпространена е в Европа, части от Северна Америка и Близкия блог. Листата й достигат до 30 cm в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от един до няколко коментара.

За да я отгледате, засаждайте малко на брой екземпляри от нея, така че да не покриват цялата водна повърхност, която ще облОгородявате. През зимата я прибирайте в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта потопете главата й в близкото блато на дълбочина от 30 до 60 cm и изчакайте, докато се убедите в неспособността й да коментира. Отпразнувайте с каса бира и пост в блога си.

Източници: Уикипедия и "Наръчник за борба с плевелите"

От известно време насам четенето на блогове вече не е същото изживяване, каквото беше преди. Липсва спокойното асимилиране на поднесения материал и неангажиращото теоретизиране върху него за сметка на трескавото очакване на първия коментар на lilia, известна още като Лилия или, както на галено обичат да й казват безбройните й ощастливени с коментар почитатели, Трола.

Съмнявам се някой от вас да не е фен на творчеството й и тайно да не се надява първия коментар към поста му да е нещо средно между санскритски апокрифен текст писан с ляв крак от прокажен хиндуист прекалил с употребата на марихуана и sms на неразположена ученичка адресиран до идола й Тони Стораро в два и половина посреднощ след обърнати две големи водки на крак в кварталната дискотека. Никой не може да пренебрегне и допълнителните дивиденти, които могат да се извлекат от четенето на всички последващи нейния коментари, които в 90% от случаите няма да имат нищо общо с изложеното от вас в поста, но за сметка на това ще изразяват общото мнение, че Лилия е еманацията на изчистения словоред, подводната част на айсберга и одухотворения образ на криворазбраната цивилизация. Виждал съм дори и как често заслепени от чарът й блогъри, попаднали в плен на емоцията, демонстрират възхищението си чрез слова като "Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш." (Bla) и "Лиле, трол сенилен!" (Sky Mender), и такива, които изпадат в неподвластна на здравия разум истерия: "СПРИ СЕ!!! СТИГА ПИСА БЕЗМИСЛЕНИ НЕЩА В БЛОГОВЕТЕ НИ!!! ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯ БЛОГ И НИ ОСТАВИ НА МИРА!!!" (zi4e) - признания, които едва загатват що за "pain in the ass" е Лилето.

За да не останат някои от вас с впечатлението, че ги баламосвам с общи приказки за характера на апокалиптичния дисбаланс между тема на пост и смисъл на лилиния коментар, ще приведа една кратка компилация от нейни бисери придружени с опити за бегъл анализ от моя страна. Правописът и пунктуацията са запазени.

"Ясно е, че не може всичко обещано да бъде достигнато. Ясно е и това че трябва да се направи някаква промяна, а при нея може да се наложи по-различно структуриране. Така че аз съм длъжна да бъда готова за всякакви промени. А като съм в семейство съм длъжна и да предупредя за евентуални такива. Няма нищо лошо - не е липса на доверие, само се застраховам - защото виждаш че заплашва с пълно лишаване. А в пияно състояние всичко се изпълнява и от заплахи прави факти. Въпрос на градус."

Източник: Cynical Speech

Постът на Елфа засяга въпросът за обещанията в политиката. В този смисъл коментарът на Лилия започва леко да се приплъзва по допирателната към смисъла на темата до един момент, в който внезапно придобива личен характер и ни запраща към семейните терзания на лирическата героиня, според които тя се чувства заплашена от лишения. Явно не лишения от алкохол, понеже е видно, че тя знае какво е когато член на семейството й е в пияно състояние и шамарите му стават факти, които безпардонно вдигат градуса на... взаимоотношенията им.

Извод 1: Лилия е обект на домашен тормоз, клонящ към насилие и то обикновено рецидивиращ в състояния на алкохолен афект от страна на упражняващия насилието.

"Така ли е действително? Не правя насила нищо.Ако отсреща е насила е друга тема.Аз опитвам да пазя правила за да не сбъркам.Иначе сама зная цената на това ,което живея.Никой не може да ме убеди в противното.Не съм насилник, нито лицемер.Просто не съм в добро състояне -малко съм извън строя.Старая се да не личи, но явно съдава друго впечатление.Моля за извинение."

Източник: Good evening, Seaaattle!

Странно или не тук Лилия сякаш се опитва да ни убеди, че всъщност първия извод е погрешен. В действителност постът на ini4ka третира насилието, като бич в ръцете на хората неспособни да се справят с предизвикателствата на живота и е изцяло на английски. Т.е. Лилия вероятно има познания по езика (или как се работи с Google Translate) и използва момента да ни ги демонстрира и да се произнесе по лично наболелият я въпрос за насилието, за пореден път взимайки присърце пост на непознат човек и съотнасяйки го към душевното си състояние, което, както сама пояснява, не е никак добро - вест, която лично мен ме хвърли в потрес и затова бързо потърсих лист и химикалка, за да й изпратя съболезнователна картичка с пожелания за бързо оздравяване.

Извод 2: Лилия не прави нищо насила, освен ако този, който я принуждава физически, не я убеди в предимствата на противното.

"Така може да е целия натам. Само съмнява тези всяко ден страх.Колко да казва и вижда а вече чувства това …Държи до края.Както аз не лъгал.Вярва и докато събере.Д-р Спок ще държи…Той гушка и дава инжекция целувки ако съмнява има бонус-водопад…"

Източник: Sky Mender

Велико! Пред този водопад от думи всеки опит за интерпретация би бледнял от посредственост. Връзката между поста и коментара е безвъзвратно загубена, а връзката между коментиращия и главния му мозък сякаш никога не е съществувала. Вероятно по-осезаема е само връзката между д-р Спок и героят от Стар Трек със същото име.

Извод 3: Пийте си хапчетата преди да коментирате.

"Редно е да се появяват качествени продукти."

Източник: Cynical Speech

Редно е, Лиле, защото хапчетата ти изглежда не са от най-качествените продукти. И въпреки това този е един от най-смислените й коментари, вероятно защото е и един от най-кратките й.

Извод 4: Хапчетата не са панацея. Не злоупотребявайте.

"Маалей… тука яко мирише на загоряло… чак през екрана засмърдя… Но добре, че е пусната пералнята отначало, та има надежда"

Източник: Cynical Speech

Най-после на някой му замириса.

Извод 5: Никога не губете надежда, въпреки че понякога е добре да подложиш напъните си на съмнение.

"Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко"

Източник: Cynical Speech

Напъните не подлежат на съмнение. Скучен и неуспешен опит се оказа усилието ми да откажа Лилето от коментиране. Жалко.

Извод 6: Изводите са излишни. Животът е просто едно отчайващо пътуване сред лилиините стоманобетонни колони от решимост.

"ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера."

Източник: Необмислени желания

Късно е, Лиле, отиде като вчера.

Извод 7: Никога не е излишно да се презапасиш с набухватели.

Генералният извод в крайна сметка е, че в коментарите на Лилия основополагащ е личният момент. Няма нейно изказване, в което тя да не проектира личната си драма върху темата от поста и по този начин да ни подтикне да прогледнем в нейния дълбок вътрешен свят. С други думи Лилия се разкрива и търси разбиране в очите на нас недоумяващите блогъри. Това е и основната причина да напиша този дълъг пост - да й засвидетелствам разбирането си и да й дам шанс най-после да се изкаже по темата, защото този път темата наистина е самата тя.


ПП. Ако все още имате сили, можете да продължите четенето със специално подбрани текстовете на Лилия. Ако сте попадали и на други нейни мисли и фрагменти, ще се радвам да ги добавите в коментар.

* * *

"Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече."

Източник: Cynical Speech

"Разбрах.Продължава, като всичко е въпрос на усещания.Не съм на голо .Имам подплата от много време в личен план, така че преобръщане вече има.Ще догоня без проблеми."

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Стига се майтапи.Не стига че моя ми изпусна гумите, ти предлагаш автомтично -по туитър-ако не се шегуваш???-аз съм ДА ! ДА ! но ,сега и тези обяви, малко трудно издържам..."

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Life is prekrasen.Tryabva only to touch its beauty and feel it in its full sila.Ti far its been cold for this krasota.Otpusni se.Ostavi her to enter into teb.Ne suspend it on the doorstep and-shut lids . Give way to your heart and see how many more do not vidyal.Tolkova beautiful and heat when you open it priemesh.Obicham they ..."

Източник: Самодивска омая

"Ехо пак ли започнНали трябва по-внимателно да се направи, за да няма драстични съмнения.Стига си се притеснявал.Господи, ще се разболееш така.Поне мъничко ми вярвай.Моля те"

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре."

Източник: Операция Кино

"Споко- в ръцете ми е.Не съм поискала ,не съм го изяла със все финтифлюшките.Просто му гледам сеира.Аз мога да търпя и това поведение или говорене не ме засяга.Мога да бъда напрегната само ако имам противоречие в мнението с човека когото уважавам.Всичко друго решавам хладнокръвно."

Източник: Музиката е с камъни

"Около 5и 30 видях дървена ваканция но машината ме издаде и нямаше как да реагирам.Сега здрасти"

Източник: Музиката е с камъни

"Трябва да усвоя хватката с трите ниви на екс.Може и да ми влезе в работа.Правя каквото правя и все искри хвърчат около трътката ми, та затова де .Не че искам да крада патент."

Източник: Мистерии и загадки

"Пак намеци.ОК- само ще споделя разсъжденията си и ще се увериш , че не си прав.Когато излязох сложих тел до тялото си- не ползвам джобове..Така не го търся из чантата. При тичането се запотих.Отидох на работа вир вода, в последната минута и тел беше отново до тялото ми.Изиграх си каквото имаше ,но не съм видяла че се мокри. На връщане отново тичах и пак мокра. Чак у дома разбах и то като се събличах, не по-рано, че е горещ и не работи, Предполгам че това е причината.Разтворих го да съхне и като изсъхна проработи.Сега го зареждам.Ако с това помагам да се изясни ситуацията ще се радвам.Но нищо друго-моля без съмнение към мен- обидно е.Дано за това да съм наречена дявол, да няма и друго, защото нямам идея какво може да провокира подобно отношение към мен.И това -ку-…..а, гадно е .Аз не наричам никого с такива думи."

Източник: Операция Кино

"Аз ще лягам , че утре съм на разнос на плакати от 10ч с Тодор Любомиров

лека нощ и целувам мечето силно, мачкам си го по коремчето и си го гушкам"

Източник: Комитата

Обявявам комплексна стачка

Докато не се върне Ламот, няма да публикувам нищо... освен глупости. Т.е. в следващият един месец това ще е най-глупавият блог, който някога сте чели, ако изобщо проявите това самоубийствено желание. Даже и Блогът на Лилия (сори, Лиле, ама блогът ти е олицетворение на менталната суша и дедуктивна недостатъчност) ще бъде с класи над тоя.

Та, ако някой се чуди за какво точно стачкувам, да приеме, че избивам комплексите си, които в отсъствието на Ламот някак си инкрийснаха и от подсъзнанието ми необезпокоявани нахлуха в ежедневието. С други думи отсъствието му не ми влияе добре. Радостното към момента е, че вече си избих комплекса "Младост" (на 10.10.2010 г.) и сега е ред на комплексите за малоценност, превъзходство, изоставеност, отхвърленост и зенитно-ракетния комплекс в град Шабла. Разбира се, не споменавам всички, а и предполагам, че има много, за които дори науката психология не е чувала, но надеждите ми са, че с малко повече самоанализ и много повече помощ от ваша страна, ще успея да достигна до просветление за същността на човека, в частност - на мене си, и в общност - на вас.

Да, тук вече си пролича, че съм провокиран от серията статии на Светла, търсещи човешкото в човека, но аз предварително знам, че нищо такова няма и човек си е просто едно малко по-сложно устроено в мисленето си животно, чиито комплекси обаче си струва да бъдат извадени на показ и проумяни.

И, да, "В анфас" продължава и няма да бъде повлиян от останалите простотии. Единият от анфасите е вече почти готов, само трябва да му измисля текста и да видя какви картинки да сложа. Което вероятно ще стане довечера. Освен ако не ме домързи. Или не ми се доспи. Или и двете.

Кота нула

От няколко дни седя и се пуля, преструвайки се, че мисля творчески върху следващия си пост, но кого заблуждавам - вдъхновението ми е на нула и не се сещам за нищо, което да успее да канализира мозъчната ми активност. Може би не трябва да мисля толкова, а просто да седна и да напиша една гневна статия за новият смисъл на старата абревиатура АБъВъ, въплътила в себе си въжделенията на същия онзи Буратино, който с носът си отстрелваше високопланински архари на триста метра разстояние и то без да разбира. Но това е безмислено начинание понеже всички знаят, че реално става дума за негласният проект АБъВъГъЗъ, неформално гласящ "АБе да Ви Го Закова!", точно както и Буковски, който обаче се произнасяше леко по-галантно при вида на пищни седалищни форми: "Ще ти ковна задника, бейби!". За съжаление този задник е толкова кован, че отдавна на българина му е през оная работа кой ще е следващият ковач.

Вероятно резон има да се пише и за затоплените отношения по оста София-Москва и активирането на проекти, чиито имена преди се спрягаха от сега дърпащите конците само в контекста на категоричното отрицание. Но няма как да не направи впечатление, че пак става дума за проекти и то пак политически, колкото и да са представени като социално-икономически, от които единият - ГъЗифициращ надупената ни зависимост от братушките, а другият - сричащ АБе-то на ядрената мафия в България - АЕЦ "Белене". Но къде е новината тук и има ли смисъл да търсиш ГъЗирана напитка в хладилника, след като знаеш, че последната е била отворена в нощта на миналите парламентарни избори и оттогава отдавна е изветряла?

Нагонът на определени кръгове в българският политически живот да приватизират Енергетиката отдавна не е дори публична тайна, а всеизвестен факт, но това АБъВъГъЗъ вече придобива конкретните измерения на АЕЦ Белене В ГъЗифициращата орбита на пут(и/ке)нските интереси, което е наглост съизмерима единствено с това Кадафи да си татуира американското знаме на гЪзЪ/челото.

Така че кажете ми - как изобщо бих могъл да пиша за такива неща! Че аз дори не ща да си ги помислям!

Затова нека бъда малко по-ведър. Няма да си представям грозни картини, описващи нерадостното ни бъдеще в пограничните райони на ЕС. Вместо това ще се радвам, че съм в центъра на бъдещата "кота нула", което ще ми гарантира, че дори няма да разбера кога детонацията, причинена от вторичното преработване на вече преработен руски уран, ще ми отнесе гЪзЪ в едни по-добри селения.

В анфас: Здравейте, аз съм Lammoth

Замислих се (без референции към "Смърфология на изречението"), че "познавам" толкова качествени блогъри (с референции към "Генезис на блогърската партия"), че реално погледнато блогролът ми се оказва (м/ж)алък да ги побере именно откъм страна на техните качества. Но пък кой може да бъде обективен за качествата на друг без да изпадне в субективизъм. Във всеки случай не и поета съчинил следващите редове, които съвсем случайно открих да се търкалят в кошче не много далеч от вратите на БАН (текстът е предаден без корекции, спазена е и оргиналната пунктуация):

Балада за необикновенния ден

Днес е ден необикновен

пълен с празници за мен,

и, въпреки че от зорите ранни

смятам формулите гадни,

знам, че блогърите ще ме уважат

и подаръци ще ми поднесат.

Ето на, пристига Ел,

носеща под мишница козел!

"Ел, бе кво е тва?!",

"Ламоте, стига пък рева!

На лазер точих му рогата,

навеждай се, егати тариката!"

Припев:

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Ха, задава се и Вал,

гледам коня подковал,

знам че приятно ще ме изненада

с палава монахиня от Гренада.

Тц, пак калъч -

на връвчица мъкне пръч!

"Вал, травмираш ме, човек!

Уж ми пейстна преди век

за една засукана мома,

задникът й - декар-два,

не за друго ми нали

на шамари трябва да държи!"

"Ламоте", сбърчи вежди Вал,

"пак неправилно си ме разбрал!

Във филмите на Ходоровски

недей да търсиш ти обноски

от характер сексуален

броят им е минимален."

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Надеждите ми са в Скай,

тя за нуждите ми знай,

че и министър-председател ще ни става

там преврат без мене не минава.

Ето, чувам й гласа!

(Защо трепери ми носа!?)

"Ламоте, ти сило непосилна,"

хъх, звучи ми нещо несервилна,

"банските си не мога да намеря!

Ти случайно да си имаш на идея,

защо догито ми ги откри

скрити в джоба ти уви!?"

Упс, знаех си че този ден,

ще ми дойде малко пресолен!

Айре чао, ще бягам в БАН,

да не се окажа...

... усмихнат за цял живот!

Мдамм, след този случай, който разбира се е литературна измислица, Ламот се отдаде на научно-развойна дейност в барчето на БАН, където имаше навика да измерва налягането в скачения си съд, добавяйки етилов алкохол. Не забравяйте, когато посещавате блога му, да носите подаръци. Той обича да го изненадват, а и в зоолигечската му градина засега има само козел, пръч и едно доги. Подарете му слон.

В анфас

От днес започвам една нова рубрика, в която смятам да запозная случайните посетители на блога си (а те са двама - zaribena от Подгорица и Margoto от Чирпан) с голяма част от блогърите включени в блогрола ми. Защо? Ами по-добре не питайте - все ще измисля причина.

Сега в рубликата "В анфас" ще ви представя един блогър, който отдавна е надскочил чисто блогърското си призвание, преминавайки отвъд границите на саморекламата, и стъпвайки смело в пантеона на самобитността. Това едновременно го унифицира и като своего рода битник, и като култур-трегер в лайфстайл блогоживота на картофа (това последното е само за съзвучие, не задълбавайте особенно). Интересите му далеч не се ограничават с модния фото подиум - те се простират и по зелените килими на Бундеслигата, минават през потайностите на женският православен метох към Преображенския манастир до Велико Търново в посока Русе и разорават целината на отявлената порнография и кич.

Ще усетите присъствието му във вашия блог по неизменния линк към Замунда, случаен еротичен фотоблог или необятен руски торент-тракер. Желанието му да ви облагороди с гледането на треторазряден холивудски (х/ш)ит от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с IMDb коефициент рядко надхвърлящ 3/10 може да се сравни единствено с изразителния поглед на пощръклял питбул впил два реда здрави зъби дълбоко в чатала на вашето удоволствие. Ако нещо го описва по-синтезирано и безпристрастно от това, то е по детски нахлупената му каубойска шапка и замечтания поглед тип "ал бънди", крещящ "Пег, ще дават 'Хондо'!". Този младежки чар винаги ще скрива невзрачното му амплоа на топлинен счетоводител, което той упорито се опитва да налага сред блогопочитателите си с явен неуспех.

Въпреки иначе благия си характер и умерен тон на коментарите, русата перука, която носи от време на време, издава бурното му минало изпълнено с купони и тавански оргии. За съжаление не е много ясно какво точно се е случвало на тях, понеже все още не се е намерил здравомислещ индивид, който да си признае, че ги е посещавал. Често Вал е принуден превантивно да изчита ежедневнозадръстващите пощенската му кутия писма, в които се говори за саморазправа, ако случайно някой ден реши да издаде мемоарите си.

Въпреки, че изглежда еднакво добре и със шапка и (със) без, това което винаги ще го отливача от нас - редовите блогъри, - е неговата ерудиция. Той я носи в левия си джоб и дори не намира за нужно да я показва, защото нейното присъствие се усеща във въздуха, като мириса на напалм рано сутрин.

Valkocompany - the one and only!

P.S. Вал, не се опитвай да ме откриеш. Умея да се крия като щраус в пустиня и имам черен колан с катарама.

P.S.2 Фотография: Ламотх

P.S.3 Очаквайте в рубриката "В анфас": Човекът с многото задници!

10.10.10

Ако ви се е налагало да "набивате" (не кебапчета и кюфтета, а) т.нар. IP адреси, значи е много възможно и най-вероятно да сте се сблъсквали с частните IP адреси от рода на 10.х.х.х, 172.16.х.х и 192.168.х.х, където "х" е число от 0 до 255. С подобен адрес е общо взето всеки един домашен компютър, като например вашият. Същият формат има и вървящата с него мрежова маска. Тя обикновено съдържа в лявата си част един, два или три пъти числото 255 и в най-честия случай в дясната си част завършва съответно с три, две или една нула (255.255.255.0, 255.255.0.0 или 255.0.0.0). Същата в комбинация с IP-адреса указва неговата принадлежност към съответна мрежа от адреси. (Самото обяснение е изключително лаишко, но надявам се е на достатъчно достъпен език.)

Наример комбинацията:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.255.0

указва, че компютър с IP адрес 10.10.10.67 се намира в една физически и логически свързана мрежа от компютри, чиито адреси варират от 10.10.10.1 до 10.10.10.254. Тези компютри се "виждат" пряко един друг. Това означава, че чрез най-простите механизми на всяка една операционна система, осигуряващи възможността за споделяне на папки, всеки от тях може да достъпи споделеното съдържание, на който и да било друг компютър от същата мрежа. С други думи тези компютри са като съседите в квартала, от които без да се притеснявате може да поискате чаша захар, пакет брашно или неангажиращ секс. Разбира се, трябва да внимавате за злобния им питбул, въоръженият им съпруг или съпруга и да търпите разглезените им хлапетии, които често ще замерят прозорците ви с камъни, но, освен ако не сте като Nightwish El, която има самостоятелна резиденция на Марс, все някак ще трябва да се примирите с тези недостатъци.

Ако разгледаме същият пример, но с променена маска:

IP адрес: 10.10.10.67
Мрежова маска: 255.255.0.0

тогава IP адресите във вашата мрежа ще са доста повече и в границите от 10.10.0.1 до 10.10.255.254, което разбито ще изглежда така:

10.10.0.1 - 10.10.0.255,
10.10.1.0 - 10.10.1.255,
10.10.2.0 - 10.10.2.255
...
10.10.255.0 - 10.10.255.254
(първият и последният адрес от тази област не се ползват за клиентски IP адреси)

При първата разгледана мрежова маска разполагаме с мрежа, в която може да включим физически и логически точно 254 компютъра, които свободно да комуникират помежду си, а във втората - 65534 [(256 х 256) - 2] на брой.

За краткост една мрежа, като горната, може да бъде изписана така: 10.10.10.0 и да се предполага, че става дума за мрежа с маска 255.255.255.0, в която има точно 254 свободни IP адреса, зад всеки от които може да стои компютър, а зад компютъра човек.

Така... Сега съм сигурен, че някои от вас ме гледат с недоумение и се чудят защо ги занимавам с неща, които са им пределно ясни, други - защо ги занимавам с теми, които изобщо не ги вълнуват, а трети се почесват по меката част на ухото в стил Вито Корлеоне, примляскват и се опитват да си спомнят какво има в хладилника и дали ще им стигне, за да си направят сандвич. Последните спокойно могат да отидат да проверят, защото аз бих го направил, а останалите най-вероятно вече тършуват из мразовитите потайности на кухните си, така че, докато съвсем не съм ви изгубил вниманието, ще разяснения.

Днес имам рожден ден. Хепи бърдей и така нататък. Ставам на 33 години, затова и реших, че поне днес мога да се опитам да бъда макар и малко, но все пак по-полезен от друг път. Давам си сметка, че на фона на безметежното си, мимолетно блогосъществуване досега, не допринесох кой знае с какво, за да се почувствате по-информирани от преди да седнете да ме четете, но затова пък вие направихте точно това за мен. И, за да не излезе, че ви четкам, котаракът ми, който в момента лежи на бюрото до мен, може да потвърди, че не съм си кръстосал пръстите. А и с кръстосани пръсти много трудно се пише.

За фактът, че се чувствам непълноценен, говори и желанието ми да се реабилитирам със сравнително информативното си встъпление, което беше естествено инспирирано от сакралността на днешната дата в чисто календарен план. За последен път горните 10-ки са били така симетрично подредени през далечната 1910 година и по потвърдени данни в 10 часа, 10 минути, 10 секунди и 10 милисекунди на съответния 10-ти октомври не се е случило нищо кой знае какво. При това става дума за календара на нашата доста по-развита от тази на маите цивилизация, което ми дава основание да смятам, че все пак ще дочакам премиерата на "Хобитът" през далечната 2013-та (ако дотогава и Питър Джаксън не се е отказал от проекта).

Оставяйки тези ми терзания настрани, горната дата притеснително много ми напомни за IP адрес и то по-скоро за мрежа от такива. Мрежа точно като тази, в която сме с вас, в която, колкото и различни IP адреси да имаме, се чувстваме като в една огромна локална/социална мрежа. Затова сега е моментът да ви БЛАГОДАРЯ , ЧЕ СПОДЕЛЯТЕ ВАШЕТО СЪДЪРЖАНИЕ и, че все още посещавате блога ми. Той е толкова личен, колкото за текстовете в книгите подредени в библиотеките ви може да се каже, че са собственост на авторите им, а не на вас, които ги четете.

Креации

Един ден Бог създал Адам. Известно време го наблюдавал как се шляе из райските градини, яде от плодовете му и се почесва по топките и това го огорчило, защото някак си не си го представял точно така в първоначалните си планове. За да оправи нещата, Бог решил да дари съществуването на Адам със смисъл и му създал спътник в живота. Така от реброто на Адам - с друми думи от неговата плът и кръв - сътворил нова биологична единица на име Ева. Защо Бог вместо това не създал футбола и бирата, Старият завет мълчи по въпроса, но, за да е по-весело, а и все пак, за да има някакъв спортен дух в мероприятието, Бог изправил двете същества пред едно изкушение, а именно да не опитват от ябълката на греха.

Но шерше льа фем - един ден Ева, както се разхождала из градината, срещнала търговец на плодове и зеленчуци, който й предложил безплатна ябълка. Търговецът следвал предприемаческия дух на капиталистическото общество, където основно правило било, че за да си продадеш стоката, първо трябва да я рекламираш, но на Бог не му пукало за подобни обществени идеологии и, виждайки този греховен ход на Ева, се разгневил до немай и къде, започнал да хвърля мълнии и тигани, изръшкал целият си божещствен хол и в гнева си проклел Ева наедно с Адам да се скитат немили-недраги на изток от Рая. Какво да ги правиш - богове, не могат да си сдържат емоциите и си го изкарват на нас.

Останали сами насред нищото, двете същества открили функционалността на външните си полови белези и набързо извършили и следващия си грях, а именно кръвосмешението, поради което не е странно, че оттук нататък цялото човечество се народило с генетични недъзи. И тъй като нямало какво по-лошо от това да се случи, Бог решил, че повече няма да си прави такива експерименти, затръшнал вратата и никога вече не слязал на Земята.

От тогава много хора изопачават този факт, казвайки че Бог седи някъде там горе, записва си в една дебела книга и чака да ни дойде времето, за да ни разпредели по направление, което, естествено, го представя като един много едностранчив и мързелив Бог, който открай време няма никаква по-креативна представа за съществуването си от това да седи на божествения си гъз и да казва "Ти - тук, ти - там!". А и какво би си помислил богът на Бог, ако го види как си пропилява времето. Да не говорим, че казусът става изключително итерационен намесвайки и богът на бога на Бог, както и неговият бог. Плюс това, следвайки логиката на тази върволица от божественост, не трябвали и ние като създания на Бог да сме богове и също да сме надарени с безсмъртие и съзидателна мощ. Е, някои от вас ще кажат: "Иска ти се!", но, замислете се, на вас не ви ли се иска?