понеделник, 23 август 2010 г.

Животът на смисъла или Шибана Прелюдия за Егати и орКестъра, накратко ШПЕК

Галактическият пътешественик бе решил, че 340 години не са никак достатъчни, за което и да е човешко същество, да се почувства удовлетворено от живота, затова реши, че още ненавършил пълнолетие, а именно 118 години, ще се опита да направи всичко възможно да не пропилее останаващото му време. Той отново прегледа картата на познатата Вселена за място, което би го изпълнило с усещане за удовлетвореност, и без повече да му мисли уверено насочи галактическия си бегач, подарък от баща му, по посока на един от най-отдалечените галактически обекти наблюдавани от Земята, а именно A1689-zD1. От него го деляха около 12,8 милиарда светлинни години, шест светлинни месеца, три светлинни седмици, 14 светлинни часа, 5 светлинни минути, 11 светлинни секунди и двадесет и четири сантиметра, което разстояние бе предостатъчно, за да може през това време да изчете двата тома на "Война и мир", библиографиите на Александър Дюма баща и син плюс "Пипи Дългото чорапче", както и половината Ватиканска библиотека. За да си разнообрази менюто по време на дългия път, той се отби до планета разположена близо до галактическия център, заселена предимно от шотланци, и зареди трюма с 222 глави рогат добитък - основно говеда с дълъг косъм - и напълни меховете с отлежал "Джони Уокър", с който по-лесно да "прокарва" говедата по урвите на хранопровода си. Известно време мисли дали да си вземе и жена, но като си спомни, че шотландките пият като разпрани, реши, че уискито няма да стигне за двама.

Квадратчето бележи A1689-zD1, но не се притеснявайте, ако не виждате нищо.

За да не заобикаля много по външните ръкави на спираловидните галактики от галактическия клъстер Abell 1689, галактическият пътешественик хвана няколко кратки червейни дупки, които много удобно се бяха подредили в тунел. Времето в тях бе достатъчно предразполагащо, за да може да изкара шезлонг и чадър върху външната обшивка на бегача си и да чете необезпокояван на светлината, която звезния вятър генерираше при съприкосновение с магнитосферата на тунела. Така хем не си тровеше очите на немощните енергоспестяващи крушки в каютата, хем разпускаше на вакуум и, както често докторът го съветваше, най-пълно усвояваше полезността на податомните частици на вакуума, които успокояващо гъделичкаха чатала му.

Дните се нижеха бавно и протяжно, но галактическият пътешественик не усещаше дискомфорт. Беше се научил да разполага с времето си подобаващо, млатейки "Call of Duty: Modern Warfare 2" на сингълплеър от сутрин до късен предиобед и следобед - списвайки двата си блога, които и без това никой никога не четеше, защото при тези скорости на придвижване отделните му постове пристигаха на Земята с 15, 35, понякога и 80 хиляди века закъснение, като този период постоянно се увеличаваше. Въпреки няколкото случайни гневни коментара, които получи, и повредите, които споходиха возилото му (основно при трусове между две не особено добре закърпени червейни дупки), пътуването му мина гладко и безаварийно.

На 111-тата година от тръгването си той спря бегача в облак от водород и хелий и все още леко сънен, но изпълнен с трепет и любопитство, отвори предния люк. Разтърка очи, защото си помисли, че клепачите му са все още залепнали от дълбокия сън, но бързо бе осведомен от бордовия компютър, че всъщност зададените крайни координати са го довели до облак от елементарни частици в покрайнините на желаната галактика. Той се върна на командния пулт и, докато преизчисляваше координатите, вълнението от срещата с новия свят изпълваше душата му. Годините път, които бе изгубил за сметка на всичко, което някога бе познавал в своя свят и, което отдавна бе заличено от изтеклите през това време милиони земни години, сега му се струваха съизмерима жертва на фона на това, което бе постигнал. Цял един свят чакаше да се разкрие пред очите му. Най-отдалеченият и най-неизследвания, от който телескопите на Земята навремето бяха видели само една незначителна точка в инфрачервения спектър.

Докато пръстите му уверено щракаха по пулта, лек междугалактически вятър раздуха насъбралите се облаци от илюминатора. Галактическият пътешественик вдигна поглед и застина неподвижно пред разкрилата се гледка. Там, където трябваше да "лежи" купът от звезди именован A1689-zD1, нямаше нищо. Отделни облаци от прах, следи от съществувала преди 13 милиарда години галактика, нехайно се кълбяха в пространството в очакване някой заблуден турист да акостира в тях.

Галактическият пътешественик се отпусна тежко в командното си кресло и съсредоточено загледа блещукащите върху пулта светлинки, всичките изглеждащи досущ като далечни галактики - някои спирални, други елиптични, трети пръстеновидни. С едно протягане той можеше да управлява всяка една от тях. Можеше да й каже кога да светне, кога да потъне в мрак, но сам той не можеше да създаде нито една от нищото. Светът беше детерминиран. Всичко щеше да продължи да се случва независимо от него, а той просто щеше да е там, за да регистрира фактите.

"Днес, аз, Галактическият пътешественик, 111 години след като напуснах Земята, открих, че галактика A1689-zD1 липсва. Останали са само облаци газ и прах, които говорят за внезапен катаклизъм, поглъщане от друга галактика или засмукване от свърхмасивна черна дупка, непозната по сила до сега на човечеството. Оглеждайки се виждам нови галактики, още по-далечни, които никога не са били и няма да бъдат видени от земен жител. Не ми остава нищо друго освен да продължа към тях." Той натисна "Публикуване", текстът полетя обратно към тунела от червейни дупки, а Галактическият пътешественик се върна към единственото, което му беше останало - последните няколко глътки уиски...


(Чувствам се длъжен да изтъкна, че стилово бях повлиян от Krizt, тематично по различни поводи и случаи, но почти едновременно от Sky Mender, Nightwish El, Lammoth и Точка, която пък има основни заслуги за многоточието в края).

26 коментара:

  1. E , алкохолно отклонение с лек елемент на замезване в галактически и вселенски мащаб , подплатено с философски елементи на космическо съждение не е за изпускане.Обогатяващо ,освежаващо и много поучително

    ОтговорИзтриване
  2. Хех, Лилия, мерси за трезвия коментар по алкохолното ми отклонение. :) Надявам се наистина да е имало нещо обогатяващо и освежаващо, но още повече се надявам да не е прозвучало като поучаване... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ностро, ШПЕК-ът ти се консумира с лекота и удоволствие. :)))
    Преживях го, попътувах, усетих вятъра и вакуума (не в чатала), видях звездите и галактиките. Само една дреболия ме смущава - дали все още ще четат тогава?

    ОтговорИзтриване
  4. МногоТочице, във вселенски аспект това няма голямо значение. Все едно аз и ти да се питаме дали след време мухълът по чиниите в мивката, няма да си направи собствен блог... И аз ти гарантирам, че ще си направи, просто трябва да му дадеш няколко милиона години...

    ОтговорИзтриване
  5. Да, прав си - в такъв аспект е без значение.
    Мазол ми е малко тази тема, децата сега предпочитат всичко друго пред четенето и плачевните резултати от това се виждат навсякъде. Но пък след много години може пак да се появят поколения, ценящи добрата стара книга.

    ОтговорИзтриване
  6. Избий си го от главата и нападай динята с мастичка. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Done! Пращай я, че засядам пред един филм, който чака от снощи. :)))

    ОтговорИзтриване
  8. уииииииииииииииии, прочетох го, въпреки танцуващите буквички!
    упс връщам се от запой, затова утре ще дам по сносен комент :)

    ОтговорИзтриване
  9. Е, не. Стилово си е твое и това е най-хубавото.А малко или много всички сме пътешественици, които само преминават, но не променят нищо:)

    ОтговорИзтриване
  10. Галактическа стпаджийка , пътуваща от звезда КМ2345 към звезда РС32-f12 усилено ръкомахала със сноп отмъкнати опашки на комети, заголила свеж бедър , реещ се в пространството, и пееща "Бански на лалета" повлияна още от хелия с който я почерпи някъв си галактически пътешественик-пубер, само на някви си 118 години. Тва случайно да не си бил ти бе, Ностро?
    :))
    Опитвам се да се пошегувам, казвайки ,че много ми хареса 'сичкото:)И спирам с простотиите;)

    ОтговорИзтриване
  11. Точице, как беше филма. :)

    Ламоте, дай някой коме(н)т[а] насам. Аз само ги разминавам. :)

    Владо, ти променяш мирогледи, а това не е малко.

    Ма, Ирония, това ти ли беше. Аз се опитах да се пошегувам, предлагайки ти хелий вместо спрайт, ама ще прощаваш, че една твоя ножица покрай Ламотските подаръци още ми докарва кошмари. :D Ама качай се на бегача, докато не ни е стигнало койота, че той като чуе за бедъри и пощурява... :)

    ОтговорИзтриване
  12. Ностро, всъщност гледах два и изобщо не съжалявам, че ми изядоха съня.

    А вие с Ламот Фнимавайте с бирата наистина, защото опасни неща чух за нея, при това от съвсем непредубедени хора. Дано имаш време да го изслушаш. :)))

    http://vbox7.com/play:635115c6

    ОтговорИзтриване
  13. Хех, това го знам. А викаш днешната младеж нямала въображение... :D

    ОтговорИзтриване
  14. Ако искаш още ножици ще ти пусна, нямам нищо НАвъпреки:) Аз пък викам да изчакаме койота, ей така, фън да става. И си отмести проклетия задник от седалката,че ми ръмби на галактическия мозък:))))))

    ОтговорИзтриване
  15. Упс, извиня`й, ма съм непохватен, така злощастно да сбъркам седалката с... хмммда, галактическия ти мозък. :))) Нищо, ще те черпя некой концентрат, барем ми се размине... И за кво ти е койота, баси - ще ръмбиш ли, ще трамбоваш ли с него - все екзистенциални въпроси без отговор... :D

    ОтговорИзтриване
  16. Направо окапа с тоз концентрат. Аз нафта не пия, той щял да ме черпи с концентрат. Но няма да ти откажа една "Тройная", ей така, щото съм ларж и държа ножици в ръцете си:)

    пп- достатъчно ли наспамих и избълвах идиотщини?;)

    ОтговорИзтриване
  17. Героят ми напомня по целеустременост и идеи малко на адамсовият Воубагър Безкрайно Продълженият. Харесва ми, може би защото кънтящото ехо от съзерцателната само/достатъчност/та отеква някак познато на кухо и у мен. Хубаво е, че галактическият келеш на тате е в движение не по инерция в крайна сметка.

    Чудя се дали това е онзи пост... ако да - очевидно си хванал тунела от червейните дупки, въпреки че можеше и да се плъзнеш по външните ръкави или какво да е друго центробежно-обусловено повествувание.

    ОтговорИзтриване
  18. Хах, Ирония, ама аз мислех, че все още загряваш по тъчлинията. Имаш една "Четворная" от мен... :)

    Скай, със съзерцателна сърцераздирателност галактическия келеш на тате ще те остави да се почудиш още малко, докато реши как да удовлетвори взискателната ти натура. Имах усещането, че това 2в1 няма да мине... :D

    ОтговорИзтриване
  19. Не е необходимо, не аз бях инициаторът :). Пък и то не е кантарче, та да трябва от двете страни да е поравно.

    ОтговорИзтриване
  20. Ами именно, че инициаторът е по-задължен да бъде възможно най-обстоятелствен, но пък и за кантарчето си права... Хм, егати дилемата, егати и оркестъра! :)

    ОтговорИзтриване
  21. Много арен ти се е получил ШПЕК-а, Nostro!!!
    Отдавна не бях попадал на такава статия-от онези дето ги дочиташ до края :D :D :D
    Бтв,"Call of Duty: Modern Warfare 2-просто уникална!!! :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  22. Прочетох го на свежа глава и останах зашеметен от лекотата с която лауреат Ностро е изографисал космопътешествието си! Доказа, че освен истински професор по анал-изиране на зли кучки, Ностор е и майстор на перото :)

    Е, спестил е според мен тъмната страна на Галактическия пътешественик - секс с извънземна раса, първо с единия пол, но след като разбрал, че е аналог на мъжкия при хуманоидите, пробвал и с другия пол :P
    joking, just joking :P

    ОтговорИзтриване
  23. Преславски, ако ме убедиш да отворя месокомбинат в Шуменско, после ще има да ти бият шпек в главата недоволни консуматори, така че внимавай къде го чукаш (за гърнето говоря). :D А CoD-а е страшна, да, но напоследък рядко стигам до нея...

    Ламоте, тя "лекотата" си отговаря на съдържанието - леко, та чак кухо. :D Но вий тримата се справихте брилянтно. Честно, не очаквах толкова добре структурирани и стилово издържани (да не говорим за граматически :) ) разкази. Ако съберем още няколко желаещи да се включат автора, направо издаваме "Антология на блогофантастичния разказ"... Съвсем сериозно! :)

    ОтговорИзтриване
  24. Удачна забележка Ламот. Голям коректив си:)

    ОтговорИзтриване
  25. "Откога разрешават на тийнейджъри, недорасли до зрелите 666 години, да си развяват бегачите из галактическите магистрали?
    Какво е това безобразие питам аз?
    Като член на ИМАМПЗИПВОКП / Имперската Междугалактическа Авто-мото-пространствено-забатачена Инспекция на Преходите в и от Космическото Пространство/ ще подам жалба до Върховния Триумвират!
    Знаете за проблема с радиацията около черните дупки. Кой ще е отговорен за евентуалните нежелани последствия, които тя ще окаже върху това невинно дете?
    Без възрастен опитен придружител / предлагам Ламот, който винаги носи у себе си презервативи, подходящи за всички хуманоидни форми на живот, населяващи познатата ни Вселена / да не се предпиемат подобни безотговорни пътувания.
    Ще си затворя очите за употребата на алкохол, бегло спомената по-горе, както и кощунственото посягане на Ватиканската библиотека."

    Ностро - страшен си!
    Като издадеш книга с разкази - ще я илюстрирам!
    :)

    ОтговорИзтриване
  26. Ел, много добре ми се вписваш във Вселената. :) Презназначавам те от член на ИМАМПЗИПВОКП в президент на ЕМДМСВВВПТОЧНИМАМПЗИПВОКПВПНСОПБНДИДТ (съкратено от първите букви на думите изписани до ТУК). Длъжността е много яка, поне така каза пича дето го уволних преди малко. Няма длъжностна характеристика, но мисля, че "Рисуване по цял ден" ще изчерпи задълженията ти. Чакам резултати на първо число всеки месец.

    В името на Върховния Триумвират!... :D

    P.S. Като я илюстрираш (книгата), ще я издам - книга с илюстриции и две изречения - супер!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.