Животът на смисъла или Шибана Прелюдия за Егати и орКестъра, накратко ШПЕК

Галактическият пътешественик бе решил, че 340 години не са никак достатъчни, за което и да е човешко същество, да се почувства удовлетворено от живота, затова реши, че още ненавършил пълнолетие, а именно 118 години, ще се опита да направи всичко възможно да не пропилее останаващото му време. Той отново прегледа картата на познатата Вселена за място, което би го изпълнило с усещане за удовлетвореност, и без повече да му мисли уверено насочи галактическия си бегач, подарък от баща му, по посока на един от най-отдалечените галактически обекти наблюдавани от Земята, а именно A1689-zD1. От него го деляха около 12,8 милиарда светлинни години, шест светлинни месеца, три светлинни седмици, 14 светлинни часа, 5 светлинни минути, 11 светлинни секунди и двадесет и четири сантиметра, което разстояние бе предостатъчно, за да може през това време да изчете двата тома на "Война и мир", библиографиите на Александър Дюма баща и син плюс "Пипи Дългото чорапче", както и половината Ватиканска библиотека. За да си разнообрази менюто по време на дългия път, той се отби до планета разположена близо до галактическия център, заселена предимно от шотланци, и зареди трюма с 222 глави рогат добитък - основно говеда с дълъг косъм - и напълни меховете с отлежал "Джони Уокър", с който по-лесно да "прокарва" говедата по урвите на хранопровода си. Известно време мисли дали да си вземе и жена, но като си спомни, че шотландките пият като разпрани, реши, че уискито няма да стигне за двама.

Квадратчето бележи A1689-zD1, но не се притеснявайте, ако не виждате нищо.

За да не заобикаля много по външните ръкави на спираловидните галактики от галактическия клъстер Abell 1689, галактическият пътешественик хвана няколко кратки червейни дупки, които много удобно се бяха подредили в тунел. Времето в тях бе достатъчно предразполагащо, за да може да изкара шезлонг и чадър върху външната обшивка на бегача си и да чете необезпокояван на светлината, която звезния вятър генерираше при съприкосновение с магнитосферата на тунела. Така хем не си тровеше очите на немощните енергоспестяващи крушки в каютата, хем разпускаше на вакуум и, както често докторът го съветваше, най-пълно усвояваше полезността на податомните частици на вакуума, които успокояващо гъделичкаха чатала му.

Дните се нижеха бавно и протяжно, но галактическият пътешественик не усещаше дискомфорт. Беше се научил да разполага с времето си подобаващо, млатейки "Call of Duty: Modern Warfare 2" на сингълплеър от сутрин до късен предиобед и следобед - списвайки двата си блога, които и без това никой никога не четеше, защото при тези скорости на придвижване отделните му постове пристигаха на Земята с 15, 35, понякога и 80 хиляди века закъснение, като този период постоянно се увеличаваше. Въпреки няколкото случайни гневни коментара, които получи, и повредите, които споходиха возилото му (основно при трусове между две не особено добре закърпени червейни дупки), пътуването му мина гладко и безаварийно.

На 111-тата година от тръгването си той спря бегача в облак от водород и хелий и все още леко сънен, но изпълнен с трепет и любопитство, отвори предния люк. Разтърка очи, защото си помисли, че клепачите му са все още залепнали от дълбокия сън, но бързо бе осведомен от бордовия компютър, че всъщност зададените крайни координати са го довели до облак от елементарни частици в покрайнините на желаната галактика. Той се върна на командния пулт и, докато преизчисляваше координатите, вълнението от срещата с новия свят изпълваше душата му. Годините път, които бе изгубил за сметка на всичко, което някога бе познавал в своя свят и, което отдавна бе заличено от изтеклите през това време милиони земни години, сега му се струваха съизмерима жертва на фона на това, което бе постигнал. Цял един свят чакаше да се разкрие пред очите му. Най-отдалеченият и най-неизследвания, от който телескопите на Земята навремето бяха видели само една незначителна точка в инфрачервения спектър.

Докато пръстите му уверено щракаха по пулта, лек междугалактически вятър раздуха насъбралите се облаци от илюминатора. Галактическият пътешественик вдигна поглед и застина неподвижно пред разкрилата се гледка. Там, където трябваше да "лежи" купът от звезди именован A1689-zD1, нямаше нищо. Отделни облаци от прах, следи от съществувала преди 13 милиарда години галактика, нехайно се кълбяха в пространството в очакване някой заблуден турист да акостира в тях.

Галактическият пътешественик се отпусна тежко в командното си кресло и съсредоточено загледа блещукащите върху пулта светлинки, всичките изглеждащи досущ като далечни галактики - някои спирални, други елиптични, трети пръстеновидни. С едно протягане той можеше да управлява всяка една от тях. Можеше да й каже кога да светне, кога да потъне в мрак, но сам той не можеше да създаде нито една от нищото. Светът беше детерминиран. Всичко щеше да продължи да се случва независимо от него, а той просто щеше да е там, за да регистрира фактите.

"Днес, аз, Галактическият пътешественик, 111 години след като напуснах Земята, открих, че галактика A1689-zD1 липсва. Останали са само облаци газ и прах, които говорят за внезапен катаклизъм, поглъщане от друга галактика или засмукване от свърхмасивна черна дупка, непозната по сила до сега на човечеството. Оглеждайки се виждам нови галактики, още по-далечни, които никога не са били и няма да бъдат видени от земен жител. Не ми остава нищо друго освен да продължа към тях." Той натисна "Публикуване", текстът полетя обратно към тунела от червейни дупки, а Галактическият пътешественик се върна към единственото, което му беше останало - последните няколко глътки уиски...


(Чувствам се длъжен да изтъкна, че стилово бях повлиян от Krizt, тематично по различни поводи и случаи, но почти едновременно от Sky Mender, Nightwish El, Lammoth и Точка, която пък има основни заслуги за многоточието в края).