Новокитенска комедия

Понеже постъпих като задник и за разлика от Ламотхулес не споделих нищо за приключенията си в китний Китен, реших да сваля този товар от раменете си и веднага да опиша безбройните си одисеи, така че да останат в аналите (както подобава на истински задник) на съвременния китенски летопис. Ето я и историята, която археолози откриха изографисана върху масивен критски мрамор при разкопки в една от многото външни тоалетни, смятани за свърталища на новокитенският митологичен герой Одисеомо (семантиката на името идва от нострономското наречие Задникореч, където "оди" се свързва с "ходи" [много често "по нужда"], "се" е едно към едно взето от българската реч, а "омо" е съкратено от omophagous, т.е. човек нагъващ сурово месо [?!?], с други думи "човек, който ходи и яде сурово месо" или според някои по-нови изследвания върху словореда на дреБните китяни: "човек, който яде все още ходещо месо" [????@#$$#$@!!@^&%^*&^?????]).

Историята разказва, че малкият Одисеомо се пръкнал на бял свят някъде в околностите на древен шумерски град. Той израснал леко недохранен и затова в зрелите си години упорито наваксвал с месни продукти (с ограничен бой "Е"-та в тях), тройни дози шумерска бира и много спагети. Това му докарало известно шкембе, което се прочуло на длъж и на шир, заради което той всеки ден посрещал и изпращал по един автобус туристи, докато накрая му писнало, потренирал 2-3 месеца, изваял стегнати плочки и заминал в странство по южното черноморие. Кракомобилът го отвел в китното курортно градче Китен, населявано от местни жители, наричани още хазяи, и двайсет и пет пъти повече временно пребиваващи, на които хазяите гледали с нескрит "апетит", но помежду си презрително наричали "летовници". За радост на Одисеомо той нямал проблеми със своя хазяй и, като му платил по 15 унции шумерско злато на вечер, си осигурил всички удобства, за да може спокойно да започне с гастрономическите си обиколки из местните гостилници.

Първо любопитството го отвело в пицария, която затворила врати, за да може да насмогне на поръчките му, включващи основно лавини от лазаня и бургЪзка бира. След като вече не можел да поема, той потърсил къде да се подслади и попаднал на витрина с пресни, китни тортички останали от предния сезон. Той обожавал да хрупкат, затова и опаткал две на крак и три на ръка - дясна. Малко преди да се пръсне от преяждане, Одисеомо се озовал пред стилно коктейл-барче, пред което също имало витрина с торти, тортички и тортелини, както и кремкарамелчета, ореховки, баклавички, меденки и тулумбички. Няма нужда да ви казвам какво се случило, факт е обаче, че героят на нашия разказ се прибрал на четири крака, обхождайки половината външни тоалетни в пределите на Китен. Едва добрал се до леглото си, той безволево припаднал и така дните на Одисеомо в китното градче били преброени - точно осем дена и прилежащия брой нощувки. Всеки един от тях си приличал с другия като две капки бургЪзка бира, затова и много местни стенописи говорят за епичното постоянство и мазохистична отдаденост на героя. Разбира се, не липсват и злословия по негов адрес, които го описват като невъздържано прасе с маниери на пещерен човек, но те са малко, защото местния бизнес бил изключително доволен от разточителния характер на посещението му и попиващата способност на титаничния му организъм, затова само можем да предполагаме колко точно нелепо е изглеждал, странствайки по китните улици.

Във всеки случай запазеният фотоматериал хвърля известна светлина по въпроса:

Не трябва и да забравяме да споменем, че Одисеомо обожавал плажните спортове, сред които били опустошаването на потни халби бира с поглед, аристократичното съзерцаване на палави задници в опит да регистрира незавидно количество полиестер върху тях и, разбира се, плажен волейбол, което си личи по (твърде далеч от) атлетичното му тяло.