Десетте тайнства на Вселената

Следващият материал е инспириран по вина на Иво - аз съм просто жертва на зловредния ДСТ щам (съкратено от Десет Съкровенни Тайни) плъзнал из родното блогопространство. Ето ги и симптомите, които, ако случайно проявите, не казвайте на никого, защото ще ви изпратят в резерват:

1. Слушам класическа музика. Не че я слушам ей така между другото, ами основно такава слушам. От време на време имам забежки и към други стилове и конкретни изпълнители - най-вече хардрок, трип-хоп, джаз - както и отделни поп-парчета, които чувам оттук-оттам, но това е, защото като всяко човекоподобно и аз имам нужда от разнообразие. Та тайната тук е, че, ако някой ме пита какво слушам, понякога отговарям хардрок, понякога - трип-хоп, и никога - класическа. Нали знаете каква би била реакцията, ако в селска дискотека обявите, че не слушате чалга. Долу горе същата, като да обявите, че слушате Брукнер и Малер. Не че някой ще разбере.

2. Мразя българщината. Балканският манталитет ми е противопоказен. При северните народи се е смятало, че смъртта в битка е чест за смъртния, а тук - "преклонената главица сабя я не сече". Ако има нещо, заради което българинът продължава да се влачи на опашката на цивилизациите, то е точно тази антилогика.

3. Нещо, с което не се гордея. Трябва да съм бил на 9-10 години, когато момичето, с което обикновенно си играех, когато ходех у баба ми, прати по сестра ми бележка, в която беше написало, че е влюбено в мен. Аз с целият си акъл скъсах бележката и я изхвърлих в тоалетната от срам, че някой може да я прочете. Фаталното обачеше беше, че, когато срещнах момичето на другия ден, й казах нещо, което и до ден днешен ми звучи като каране, без да помня конкретната реплика. Оттогава ми е много криво за нея и още ми става кофти, като си спомня.

4. На 16 години си пуснах дълга коса и я подстригах на 26.

5. Бях на 17 или 18 години, когато си продадох всичките около 50 книги на Стивън Кинг, за да мога с парите да си купя видео - киноманството надмогна книгоманството ми. Но пък точно тогава вече се бях преориентирал към класиците, а и Кинг започна да издава на конвейер, така че не ми пукаше особено. Това беше първият и последен случай, в който се разделих с книга.

6. Романът, който помня най-живо, и въпреки това най-рядко се сещам за него, е "Пилето". (Ей сега се сетих и веднага го драснах.)

7. Преди ходех на кино сам. Ако имах и късмета залата да е полупразна, удоволствието беше двойно.

8. Роден съм в годината на змията, но имам фобия от змии. Нямам проблеми да ги гледам по Дискавъри или Анимал, но не бих се доближил до такава.

9. Навремето баба ми получаваше колети от чужбина и често в тях имаше подсладено кондензирано мляко. Изяждал съм цяла кутия на един път. Както и няколко пердаха наведнъж.

10. Нещото, което е обществена тайна - обожавам компоти.

И понеже всяко зло дело има функцията да се множи и разпространява, така и аз предавам щафетата на всички упоменати в предния пост, както и на всички от блогрол-а ми (хинт: ако четете този текст, значи сте вътре). Държа ви лично отговорни за неразпространяване на велзевулското слово. Аз казах.