Ревю: "Хроника на римските императори" от Крис Скар

Доскоро имах само груба представа за това какво е представлявала Римската империя и кои императори са оставили ярък отпечатък върху съдбините й, но не знаех как е започнало всичко, кое е движило развитието й през вековете и кое точно е породило и предопределило величието или падението на един или друг от управниците й. Естествено има много книги посветени на конкретни императори, но те разкриват само малка част от цялостната картина. Затова тук ще се опитам да обрисувам основните щрихи на един, колкото велик, толкова и мерзък период от историята на човечеството.

Октавиан Август

Та, всичко започва 700 години пр. Хр., когато Рим е малък град-държава управляван от царе. Само 200 години по-късно царете абдикират и властта се поделя между сенат и народно събрание. Следващите почти 450 години тази примитивна демократична структура успешно управлява града, който постепенно се разраства в Империя благодарение и на успехите на своята армия. Една от армейските единици е ръководена от генерал на име Гай Юлий Цезар, който след успехите си в Галия, се завръща в Рим и узурпира властта. Той обаче не дава някакъв конкретен облик на своето управление и след пет години, прекарани в пререкания със Сената, бива убит. Убийците му на свой ред също биват убити и властта преминава в ръцете на двама души - осиновения племенник на Цезар - Октавиан, който оглавява западната част на империята и същият този Марк Антоний, който малко, след като застава начело на източните земи, неизлечимо "хлътва" по египетската царица Клеопатра. По-късно от трагедиите на Шекспир става ясно, че Марк  Антоний изобщо не е трябвало да си занемарява имперските задължения, защото, както е известно, трагедиите нямат щастлив край. Октавиан публично обявява пред Сената, че съвластника му сплетничи с Египет и така Рим му обявява война. Много скоро армейските части на любовника са разгромени, а той посяга на живота си, последван и от Клеопатра. Така след този "кратък" 700-годишен период Римската империя най-после се сдобива с официален император в лицето на Октавиан, който се самонарича Август и властва повече от 40 години. Малко са следващите императори, които ще могат да се похвалят с такова дълголетие на престола, както и с толкова успешно управление на Империята.

Някой иска ли да ги нарита тия двамата?

Калигула (37-41 сл.Хр.) е третият подред император и идването му на власт е белязано с надежди за просперитет и стабилност в Империята след противоречивите години на управление на предшественика му Тиберий. Естествено всички знаем що за кучи син се оказал галоша ("калигула" означава "ботушче" - прякор, който той ненавиждал и наказвал със смърт дръзналите да го използват). Поради различия в характерите, Калигула принудил първата си съпруга да се самоубие, а скоро след това, обхванат от силен пристъп на параноя, наредил да убият втория престолонаследник на Тиберий - с десет години по-младия от него Гемел, както и командирът на преторианската гвардия - Макрон. Колкото и жесток да бил в това отношение Калигула все пак бил любящ брат и често бил заварван в леглото на сестра си Друзила. Тази сантименталност обаче не му попречила да заточи другите си две сестри, задето били уличени в заговор за преврат. Ако кажем, че Калигула е бил жесток към всички поданици на империята всъщност ще сгрешим, защото той неимоверно много обичал своя състезателен кон. Въпросният живеел в лукс в мраморна конюшня, ядял от царската трапеза и дори му било предложено консулско място.

Месалина рулс

Следващият император, Клавдий (41-54 сл.Хр.), бил известен най-вече с жена си Месалина, която без особени трудности го отменяла в убийствата на врагове и съперници за императорското място, а дори и на сенатори, като им измисляла неверни обвинения. Тези й отговорности не й пречели да развратничи с онези, които оставяла живи. Скоро обаче прекалила и самият Клавдий я заподозрял в опит за измяна, след като в негово отсъствие се омъжила за някакъв с претенции за трона, заради което и двамата били екзекутирани на часа.

Следващият император бил Нерон (54-68 сл.Хр.). Едва ли е съвпадение, че той е син на по-малката сестра на Калигула, която чрез подмолни средства се омъжила за Клавдий и отстранила останалите кандидати за престола, включително и синът на самия Клавдий. Естествено накрая за full house отровила и Клавдий. Нерон й се реванширал, като пет години след възкачването си, се опитал да я отрови. Тя обаче била подготвена за подобни изненади и отървала кожата. Измъкнала се и по-късно, когато оловният таван в каютата на кораба, с който Нерон я изпращал, паднал връз леглото й, но високите му табли я спасили. Дори и след потапянето на същия този кораб, наредено пак от сина й, тя успяла да се спаси с плуване. На Нерон обаче му писнало от превземки и изпратил преторианци да я убият.

Добитъкът Нерон

През първите пет години от управлението си Нерон се представил като покровител на изкуствата, страстен почитател на гръцката култура и като трагичен певец, но не в смисъла на човек пеещ трагични песни. Жени помятали на неговите представления, мъже се отегчавали до смърт и ги изнасяли на носилка, а дори и бъдещият император Веспасиян бил изгонен, след като заспал най-блажено. Вероятно това натъжило Нерон и го принудило нощем да излиза с компания от доверени придворни по улиците на Рим и преоблечен, като обикновен гражданин, да изнасилва жени и момчета, както и да граби и убива безнаказано. Скуката от тези му рутинни занимания го тласнала към организирането на пищни оргии, разиграването на гротески хомосексуални сватби, в една от които се изживял, като булката, а в друга - като младоженец, а когато си харесвал нечия чужда невеста, направо нахлувал на сватбата й и я отмъквал. Повечето жени, за които се женел обаче, бързо му доскучавали и той ги убивал. Говори се, че това била причината да нареди убийството на собствената си майка, но все пак това са само слухове.

След като Нерон подпалил Рим, за да освободи място за своята резиденция, нещата стремглаво тръгнали към Голгота. Едва на 30 години, но с много оргии и убийства зад гърба си, Нерон вече бил мразен от всички. Самоубил се, пронизвайки се с кама в гърлото. Така светът загубил един голям артист, каквито били и последните му думи, но по-важното било, че светът се отървал от един пълен кретен.

Траян

След него следва една чета от кратко управлявали императори, често убивани от наследниците си, и така това продължило до възкачването на Траян (98-117 сл.Хр.), който останал в историята като един от най-великите и прославени римски императори. Умрял от сърдечен удар и в следващите години бил наследен от още трима достойни мъже, последният от които бил Марк Аврелий (161-180 сл.Хр.). През този 80-годишен период, Рим достигнал своя икономически и политически разцвет, макар че по времето на Марк Аврелий различни беди сполетявали Рим под формата на сухи години и нахлуване на германски племена от север, но това било бял кахър на фона на това, което се задавало с възкачването на Комод (180-192 сл.Хр.).

Що за изрод бил пък той ще ви оставя сами да прочетете и, въпреки че след него от време на време се възкачвали и достойни императори, историята на Рим всъщност се развила по такъв начин, че сега можем да твърдим, че е била в пъти по-отвратителна и от най-мерзките събития от романите на Джордж Р.Р. Мартин. В дълъг период от време следващите императори собственоръчно заколвали предшествениците си и убивали на общо основание, когото и както им скимне. Водят се и много кръвопролитни войни на север, изток и запад, а най-забележителното е, че претендентите за императорската корона никнели като гъби, което водело след себе си до сблъсъци между части на самата римска армия.

През 312 сл.Хр. император Константин обявил християнството за официална религия, и така тя изместила старите богове, благодарение на което обикновените граждани си докарали на главите още един тиранин - християнската църква. 150 години след това блясъкът на Рим от времето на Траян и Марк Аврелий съвсем угаснал и през 476 абдикирал и последния император.

Ся значи тук Константин (вляво) се запознава с Исус Христос (в средата) и го подкупва с торба жълтици, за да му даде книгата с лъжи, а Исус казва: "Нье! Ако имаш една империя, трябва да дадеш половината!" и Константин дал половината империя на църквата