петък, 23 април 2010 г.

Арсен(ал) vs Венгер

Не съм фен на Арсенал, въпреки че често съм "викал" за тях, но някои факти се набиват на очи:
"Ако съществуваше фондация, грижеща се за щастливия край на историите, то може да сте сигурни, че веднага щяха да наредят Арсенал да стане шампион на Англия. В края на краищата, не е ли това нещото, което неутралните фенове биха искали? Отборът на Венгер е създаден по "естествен път", посветен е на красивата игра, и има устойчив бизнес план одобрен от професор по икономика, за да устои на нуждите на предприятието, дълга и мераците на собствениците. Титла за Артилеристите би бил щастливият край, който публиката желае. А и Професора смята, че го заслужава.

За съжаление обаче футболът не е като киното. Лошият побеждава, героят е мъртъв, а кралят губи здравия си разум и Арсенал става трети."
Пълният текст на статията може да прочете тук, но изрично предупреждавам за спойлери. Ако предвиждате в кинорепертоара си заглавия като "Китайски квартал" и "Законът на Картър", не четете. Аз така се прецаках с втория...

2 коментара:

  1. Чайнатаун е един от любимите ми филми :) Класика!
    А мосю Венгер, според мен, се доверява прекалено много на младежи, които не стават :)

    ОтговорИзтриване
  2. Бе стават те, ама много късно - сигурно с тях затварят пъбовете сутрин. :)
    Мен съмненията са ми други. Нещо му куца мотивировката на Арсенчо и веднъж отборът загуби ли инерция, оттам нататък самочувствието на играчите е като свободен електрон. А и този късмет с контузиите... Прибави и Алмуня и недай си боже да се стигне до Фабиански... Но факт е че имаха много силни мачове, наред с много слабите...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.