понеделник, 17 октомври 2011 г.

"Елегантната вселена" - І част: Теория на относителността

Преди повече от 100 години физикът и нобелов лауреат Макс Планк получил в издателството, в което работел като редактор, ръкопис подписан от никому неизвестен дотогава служител в патентно бюро. Прочитайки го, той се изправил пред нещо много странно – сриването на света на физиката във видът му познат дотогава и възкръсването му от пепелта по-елегантен и по-странен от всякога. В ръкописът Айнщайн описвал необятния свят на звездите, планетите и галактиките в стегната и последователна теория позната днес, като Специална теория на относителността. Само няколко години по-късно по подобен начин светът на атомите и изграждащите ги частици намира описание в Теорията на квантовата механика. С тези две теории всичко изглеждало така сякаш вселенските тайни бавно започнали да се разплитат пред човечеството, но всъщност самото съществуване на две различни теории, описващи два различни аспекта на един и същи свят, още повече задълбочило мистерията. Въпросът, който и до днес стои пред физиката, е има ли теория, която да съчетава в себе си теориите за голямото и малкото по също толкова елегантен начин, по какъвто самите те се справят в своите си области?




СПЕЦИАЛНА И ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА


Преди да се стигне до проблемът с фундаменталната несъвместимост между Теорията на относителността (ТО) и Квантовата механика (КМ), в научните среди вече били наболели други конфликти, което е и някак естествено, понеже липсата на конфликтност би предизвикала вакум в свят, като нашия. Конфликтите били цели два, като разрешаването на единия довело до появата на другия, който пък от своя страна предизвикал сблъсъка между въпросните две теории. Пораждащият конфликт гласял:

I-ви конфликт: Според Нютон, ако тичате достатъчно бързо, можете да настигнете светлината, докато - според законите за електромагнетизма на Джеймс Максуел Кларк - това е невъзможно.

Какво казват законите за електромагнетизма и какво общо има светлината с тях? Според Теорията на електромагнетизма електромагнитните вълни се движат с постоянна, никога не променяща се скорост, равна на тази на светлината. От това Кларк заключва, че светлината е вид електромагнитна вълна и законите на електромагнетизма важат в пълна сила и за нея. Но, според тези закони, няма такова нещо като неподвижна светлина, т.е. няма начин светлината да бъде настигната и тя да изглежда неподвижна. На това място се намесва Специалната ТО, която обяснява защо това е така.

СПЕЦИАЛНА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА (СТО)

СТО се основава на следните две неразривно свързани помежду си концепции:

1-ва концепция: Принцип на относителността

При равномерно (с постоянна скорост) и праволинейно движение, движението има смисъл само при съпоставяне с други обекти. Ако в празното междугалактическо пространство се разминат двама равномерно и праволинейно движещи се астронавта, всеки от тях с пълно право ще може да каже, че е неподвижен, а другият минава покрай него. Това наблюдение е било направено още от Галилей (естествено не за астронавти, а най-вероятно е ставало дума за аргонавти), докато Айнщайн добавил към него частта, че законите на физиката ще важат по един и същи начин и за двамата.

Едно от следствията от Теорията на Максуел, е че скоростта на светлината е универсална вселенска константа и Айнщайн, налагайки Принципа на относителността към този факт, стигнал до втората концепция.

2-ра концепция: Скоростта на светлината

Светлината се движи с ~300 000 км/с независимо от отправния обект за сравнение. Т.е. ако аз тръгна да гоня светлината със 100 000 км/с, обичайната логика предполага, че светлината спрямо мен вече ще се движи с 200 000 км/с. При светлината обаче това не важи. Тя ще продължи да профучава покрай мен с 300 000 км/с, което е установено чрез достатъчно на брой прецизни експерименти. Този факт има два ефекта върху времето:

    - I-ви ефект върху времето - събития, които се случват едновременно за едни наблюдатели, няма да се случват едновременно от гледната точка на други наблюдатели - примерът, който дава Грийн, е почти толкова абстрактен, колкото и самото твърдение, но грубо идеята се изразява в това, че ако два фотона се излъчат едновременно от един източник на светлина, така че фотон А да се насочи към обект, отдалечаващ се равномерно от него със скорост х, а фотон Б - към обект, приближаващ равномерно към него пак със скорост х и при условие, че и двата обекта първоначално са били на еднакво разстояние от източника на фотоните, то тогава за наблюдател, който се движи успоредно с двата обекта, двата фотона ще достигнат едновременно целите си (фигура 1). Това е така, защото за наблюдателят, движещ се успоредно с двата обекта, обектите, както и самият той, няма да извършват движение (което пряко следва от първата концепция). Естествено за страничните наблюдатели на този експеримент, фотон Б първи ще стигне движещия се към него обект, понеже с движението си обектът ще "скъсява" разстоянието между себе си и (в случая) тортата, а фотон А по-бавно ще настига отдалечаващия се от него обект именно поради това, че (в случая) сладоледът ще се отдалечава;
Фигура 1

    - II-ри ефект върху времето - времето тече по-бавно за движещите се с по-висока скорост обекти - и тук, както при първия ефект върху времето, нагледният пример би дал най-ясна представа за мащабите на това наблюдение. Нека разполагаме с две успоредни огледала разположени едно над друго, които отразяват единичен фотон, който за една секунда прави един милиард цикъла в движението си между двете огледала. За 5 секунди, той ще направи 5 милиарда цикъла, т.е. отчитайки циклите, можем да кажем колко време е минало от определен начален момент нататък. Въпросният импровизиран светлинен часовник е поставен върху маса, а покрай него пускаме да се движи втори светлинен часовник, досущ като първия. (фигура 2) Наблюдавайки траекторията на движение на фотонът в подвижния часовник, ще видим, че тя не е просто "нагоре-надолу", както при неподвижния часовник, а "нагоре и настрани - надолу и настрани", т.е. този фотон изминава по диагонал по-голямо разстояние в пространството от фотонът в неподвижния часовник. И тъй като и двата фотона се движат със скоростта на светлината, излиза, че при движещия се светлинен часовник, фотонът ще извърши по-бавно един милиард цикъла отколкото фотонът в неподвижния часовник. Т.е. движещия се часовник ще отмери една секунда по-бавно от неподвижния.
Фигура 2

СЛЕДСТВИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ СТО:

Разбира се като следствие от вторият ефект върху времето възниква парадоксът с това за кого точно времето ще тече по-бавно, след като според Принципа на относителността всеки праволинейно и равномерно движещ се обект може да счита себе си за неподвижен. Той се разрешава с това, че, за да се съберат два обекта, с идеята да отчетат кой от тях в крайна сметка е бил движещия се и кой неподвижния при разминаването им, трябва върху единия от двата да се приложи ускорително движение, за да да догони другия, при което цялата постановка ще се разпадне, тъй като този обект веднага ще трябва да се откаже от "претенциите си" да смята себе си за неподвижен (което, да припомним, е възможно само при равномерно движещите се обекти) и така наистина при него ще се окаже, че времето се е движило по-бавно.

Друго следствие е, че движещият се с висока скорост в пространството обект се скъсява на дължина, тъй като дължината е равна на скоростта по изминалото време (а изминалото време за движещия се обект намалява, т.е. и дължината на обекта също ще намалее).

Следвайки двете концепции, Айнщайн прави едно спиращо дъха наблюдение за времето:

Всички обекти във Вселената винаги се движат в пространство-времето с една точно определена постоянна скорост и това е скоростта на светлината.

В момента, докато седите в покой, вие всъщност се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Когато се отклонявате от състоянието на покой чрез движение в пространството, вашата скорост не се донаслагва, така че да надминете скоростта на светлината, а се компенсира със забавяне на скоростта ви през времето. Колкото повече увеличавате скоростта на движението си през пространството, толкова по-бавно ще се движите през времето. А когато движението ви през пространството достигне скоростта на светлината, тогава за вас времето просто ще спре да тече.

Едно интересно следствие от този факт е, че светлината не остарява, т.е. фотон, "роден" по времето на Големият взрив, днес е на същата възраст, на която е бил и тогава.

Освен, че със СТО Айнщайн свързва неразривно понятия като пространство и време, дотогава считани за самостоятелни и абсолютни величини, в станалото нарицателно уравнение E=m.c^2 той успява да преплете и други две физически характеристики - масата и енергията. По този начин той обяснява и защо скоростта на светлината не може да бъде надхвърлена - колкото по-бързо се движи обект, толкова повече енергия притежава, а това автоматично увеличава масата му, като, доближавайки скоростта на светлината, тя става безгранична, което води и до необходимост от безгранична енергия, която да го задвижва.

В следствие на този си извод от СТО, Айнщайн се сблъсква със следващия значим конфликт във физиката.

ІІ-ри конфликт: Твърдението на СТО, че няма нищо по-бързо от светлината, е несъвместимо с Теорията за всеобщото привличане на Нютон, която твърди, че гравитацията се разпространява мигновено.


Според Нютон гравитационното привличане между два обекта е правопропорционално на произведението на техните маси и е обратнопропорционално на квадрата на разстоянието между тях, като това не взима предвид колко дълго всеки обект се е намирал в присъствието на другия. Т.е. ако внезапно се промени разстоянието между обектите или тяхната маса, тези обекти незабавно ще усетят промяната в гравитационното привличане помежду си, т.е. така гравитацията ще се окаже по-бърза от светлината.

Виждайки тази несъстоятелност Айнщайн стига до извода, че тривековната теория за гравитацията на Нютон няма как да е вярна и десет години след СТО прокламира своя теория на гравитацията.

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА (ОТО)

Първата стъпка по разплитането на механизма на действие на гравитацията е в свеждането й до нещо познато. Най-елегантното в случая е, че тя била сведена до нещото, което липсвало в СТО, а именно ускорителното движение. Ако с космическият си кораб се намирате в междугалактическото пространство и върху вас не действа гравитацията на близка планета, когато настъпите педала на газта, т.е. увеличите скоростта си, веднага ще усетите как гърбът ви залепва за облегалката. И понеже до този момент сте били в състояние на безтегловност, ако в този момент стъпите с подметките на космическите си обувки върху облегалката на стола, вие ще се почувствате точно така сякаш сте стъпили на твърда земя и тя ви притегля към себе си.

Другият начин да усетите ефекта от ускорението, е не като увеличавате скоростта си, а като не се движите праволинейно, а например в кръг. Ако космическият ви кораб е цилиндричен (фигура 3) и му придадете въртеливо движение, тогава центробежната сила ще ви притисне към стените му и подобно на предния пример ще можете да се изправите и да ходите по тях без да усещате разликата от това да се разхождате по Шанз-Елизе в топъл юнски ден.
Фигура 3

Нека да развием този пример, както направил и Айнщайн. Ако, докато корабът се върти и ние отвън с помощта на линийка измерим обиколката на окръжността му и съответния й радиус (R), отношението между тях ще даде два пъти числото Пи, както знаем от часовете по геометрия (ако през това време не сме се замервали с хартиени топчета). Какво би станало обаче, ако сме вътре в кораба и пак тръгнем да измерваме радиуса и обиколката на окръжността. Този път линийката, с която измерваме, въпреки че е същата, ще изглежда по-къса, както се случва с всичко в движение, т.е. този път ще трябва да наложим линийката повече пъти и така ще измерим различна обиколка от тази, която сме измерили отвън, когато линийката ни не е била "скъсена", понеже не се е движела. Това обаче няма да важи за радиуса, защото, докато го измерваме, няма да налагаме линийката по посока на движението. Така излиза, че за една и съща окръжност ще имаме две различни стойности за обиколката й и то при еднакъв радиус, което обаче може да се случи само, ако пространството, в което лежи тази окръжност, има геометрия различна от плоската, т.е. пространството там е огънато.

Същото наблюдение важи и за времето. Часовник, намиращ се в центъра на окръжността при въртящ се кораб, ще отмерва времето по-бързо от часовник, поставен върху стената на кораба. Ако бавно започнем да приближаваме часовникът от центъра към стената, той постепенно ще започне да забавя своя ход, т.е. времето постепенно ще се изкривява и за него.

С други думи стигаме до извода, че гравитацията (която видяхме, че е еквивалентна на ускорителното движение) изкривява и времето, и пространството. И не просто ги изкривява - тя представлява изкривяването на времето и пространството.

От тези разсъждения стигаме и до така познатата ни аналогия с две различни по големина топки, поставени върху гумена мембрана, показваща как по-масивната от топките създава по-значително изкривяване на мембраната (респективно на пространството) и как това повлиява върху движението на другата топка. Този пример най-ясно демонстрира и разрешаването на втория конфликт. Когато масивен обект се появи в пространството, гравитационната вълна се разпространява от него навън със скорост равна, но не надвишаваща скоростта на светлината, и така прихваща в гравитационна примка обектите по пътя си.

СЛЕДСТВИЯ И РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ОТО:

Две забележителни открития, които са следствие от ОТО, са теоретичното доказване на съществуването на черни дупки (обекти, чиято маса разделена на радиуса им надхвърля определена критична стойност) и прилагането на теорията върху цялата Вселена, което води до извода, че размерът на Вселената се променя с времето - нещо, което самият Айнщайн не могъл да повярва, и заради което изкуствено въвел в уравненията си, т.нар. космологична константа, която по-късно определил като "своята най-голяма грешка" (по последни изчисления обаче май ще се окаже, че има нужда от такава, макар и нейната стойност да е пренебрежимо малка спрямо тази, която Айнщайн използвал, за да "спре" разширяването на Вселената).

Също така е интересно да се отбележи, че за разлика от случая с двамата, разминаващи се астронавта, движещи се равномерно и праволинейно, тук не съществува симетрия между астронавтът, изложен на гравитация, и този, който се намира на "безопасно" разстояние от гравитационното въздействие. В първият случай и двамата праволинейно и равномерно движещи се астронавти смятат себе си за неподвижни и че времето на другия се движи по-бавно от неговото собствено (при което и двамата са прави), а при вторият - астронавтът, усещаш върху себе си гравитационно привличане, ясно вижда, че неговото време тече по-бавно, отколкото времето при астронавта, който не усеща гравитационно привличане. Разликата във времето обаче би била толкова нищожна, ако се вземе за пример астронавт, хипотетично намиращ се на повърхността на слънцето, и такъв, който се намира на ръба на Слънчевата система, че при средствата, с които разполагали през двадесетте години на миналия век, нямало да бъде никак лесно да я установят експериментално, нито пък да измерят изкривяването на пространството.

Това се променило през 1919-та, когато след анализ на изкривяването на светлината от далечни звезди, минаваща покрай Слънцето по време на слънчево затъмнение, се оказало, че изчисленията на Айнщайн съвпадат идеално с реално отчетените. Малко след това заглавие в лондонския "Таймс" възвестило: "РЕВОЛЮЦИЯ В НАУКАТА. НОВА ТЕОРИЯ ЗА ВСЕЛЕНАТА. ИДЕИТЕ НА НЮТОН ОТХВЪРЛЕНИ". Това бил повратният момент за Айнщайн, след който изплезената му физиономия щяла да се превърне в най-желаната щампа за тениска. Е, това променило и целия свят.

*     *     *

Та това беше материалът за Теорията на относителността, обхващащ първите 120 страници от "Елегантната вселена". Естествено сбит до двадесет параграфа с произтичащите от това недъзи, като суховатост и нахвърляност. Докато четете самата книга, ще се сблъскате с резонни примери и интересни факти, поднесени с елегантност и лекота от въображението на автор, работил дълги години по основни проблеми на съвременната физика. Т.е. четейки книгата, няма да е като да смилате неумелите ми интерпретации.

Иначе до края на годината ще се пробвам да смачкам и оставащите 400 страници до други два-три поста, което е изключително относително дали ще стане, но все пак не губете надежда. Онова, което можете да загубите, са 25 лева за книгата, но лично за мен това бяха едни от най-рационално похарчените "стинки".

Между другото спокойно бих прежалил още 125 лева за "Елегантната вселена", стига да не трябва да давам 50 лева за "Вселената в орехова черупка". Това го тълкувайте както ви е удобно.

41 коментара:

  1. Ама бива си ме като страничен наблюдател, а? :-) Аз нищо не разбрах, защото сладоледът и тортата ме разсейваха, доста подло от твоя страна :(

    Между другото чел ли си "Тъканта на космоса"? Аз още даже не съм си я купил и се чудя дали си заслужава 30-те сребърника :)

    ОтговорИзтриване
  2. Двете с тази седят много елегантно в библиотеката ми една до друга. :D

    Взимай я. Във възторг съм от Грийн и смятам да го следя изкъсо.

    Аве наистина ли нищо не се разбира от поста ми? :/

    ОтговорИзтриване
  3. страничен наблюдател, читател, почитател...18 октомври 2011 г. в 11:00

    Ами аз нищо не разбрах...ма щото прочетох само първия от 20-те (бе не са ли повече) параграфа.
    Иначе до края на годината ще се пробвам да смачкам и останалите.:D

    ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Мисля и аз да го следя и вината е твоя. :Р
    Може ли да продължавам да си чета (обещавам да не те изпреварвам)? :D

    ОтговорИзтриване
  5. Шегувам се ве Ностро :) Аз бавно зацепвам де, но иначе схващам (особено когато съм заплашен с точилка ;р)

    В такъв случай за следващия рожден ден ще е хубаво някой да ми я подари :) Ще се подмазвам на Точето и Ел - току виж ми я взели :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Ламоте, няма как да си прочел поста, щото ако беше, сега щеше да си в кататоничен шок и да не можеш да си кажеш името. И да си в бяла риза с дълги ръкави. А, и да си чакаш наказанието от Точето и Ел. Ъъъ, исках да кажа книгата. :D

    Точе, не, не може. :P

    ОтговорИзтриване
  7. Туй горното ако си мислиш, че ще го прочетааааа....
    Плюс това съм адски огорчена, че някой е свил цяло парче от тортата ми, а и сладоледа е леко облизан. :(
    Нима мислиш, че бих позволила на два обекта от този вид, да се разтакават безнаказано и изобщо да извършват някакви движения?

    ОтговорИзтриване
  8. Ех, това беше. Все се надявах, че поне двама-трима души ще го прочетат, а ето, че надеждите ми останаха само в един. Но то пък и аз кога ли ще намеря време. :/

    Всъщност Точка ме е чела, но не си признава, защото ще я питам за мнение, а тя не обича да лъже. :(

    Ще си направя мляко с какао да удавя мъката. А и върви тортичка. :)

    ОтговорИзтриване
  9. За нетърпеливите да нашепна, че книгата я има на филм. Познайте как се казва! :P
    Иначе, Ностро, постът ти е разбираем, дишай. :)
    Имам само един въпрос. Става дума за въртящият се около оста си кораб. Ако измерим окръжността на кораба с линийката вътре в кораба тя ще се скъси, но няма ли и окръжността да се скъси от своя страна? А когато мерим радиуса, той наистина би трябвало да си остане същият, като цялото това нещо се обяснява с изместване във времето, но не съм сигурен дали наистина беше така. Интересно ми е, как ли би изглеждало сечението на кораба, ако можехме да го проектираме в гладка равнина. :?

    ОтговорИзтриване
  10. Предвид това, че съм още в началото и имам бегла и много повърхностна представа за материята по други поводи, ще кажа само следното: който още не си е купил тази книга, има два варианта - или спешно да го направи от първия сайт, който все още я предлага, или да се въоръжи с търпение и да чете постовете ти, т.е. да си я колекционира в сдъвкан вид.
    За сериозни книги и за постове за тях - толкова мнение от мен, Ностро.

    ОтговорИзтриване
  11. Ностро, що не даде повече картинки, щеше да ни облегчиш в прочита максимално :Р

    ОтговорИзтриване
  12. и вече подкрепям ДИвето за повече картинки.:P

    ОтговорИзтриване
  13. Гост, правилно забелязваш. В тази светлина примерът наистина изглежда не съвсем коректен и затова малко по-различна постановка вероято би била по удачна, макар че благодарение на нея ще измерим тъкмо обратното на горното. Да кажем, че в покой стойността на дължината на окръжността е една. Слагаме белязка някъде по окръжността, заставаме извън кораба, така че да не сме увлечени в движението, завъртаме кораба и започваме да наслагваме линийката от тази белязка до момента, в който окръжността направи пълна обиколка. В този случай понеже окръжността се върти, а обектите в движение се скъсяват, ще измерим по-малка дължина и пак ще се окаже, че отношението между радиуса и обиколката няма да е два пъти Пи, т.е. пак ще имаме изкривяване на пространството и времето.
    Но пък пак ще погледна довечера що така го обяснява Грийн и имал ли е нещо друго предвид, което да ми е убягнало.
    А филмчето го имам изтеглено от Колибка и съм го гледал няколко пъти. Всъщност от него се запалих да си взема книгата. :)

    Точе, предлагам на всички да наблягат на първия ти вариант, защото качествата на втория са много относителни. :)

    ДИве, щот не мога да рисувам. :) Ама вие затова ли ми идвате в блога - да се облекчавате?! Безсрамници такива! :D

    ОтговорИзтриване
  14. Миленке, първият ти анонимен коментар го лепнах на Ламот, да знаеш! Той и вторият ти досущ като негов - картинки ще ми искат! Айс(иктир)! :D

    Кажи догодина, като приключиш с всичките. :P

    ОтговорИзтриване
  15. не съм минала на третия параграф:)18 октомври 2011 г. в 17:17

    Айс(тига) бе! Да не съм искала цици.:D

    ОтговорИзтриване
  16. Отчиташ ли, че и белязката се деформира? В случая наистина ще има ПВ-изкривяване, просто е некоректно да се казва, че линийката или каквото и да е друго си остава с нормален размер. Дължината намалява, колкото и да не ни се иска на нас мъжете. ;) Липсващите части от кръга отпътуват във времето, като и това е един от моделите за машина на времето, ако си спомням правилно. Общо взето в 3 измерения нещото ще прилича на лимоноизстисквачка, на която от центъра излизат радиуси, които не са прави, а се извиват в третото измерение в случая на изстисквачката и четвъртото в този на цилиндъра.
    ПП: Не гарантирам, че пиша истината, просто разсъждавам или пък симулирам, за което намек би трябвало да бъде примера с изстисквачката. :D

    ОтговорИзтриване
  17. Миленке, той и Ламот не иска цици напоследък (може да си е намерил, не ми е казвал), тъй че пак сте неразпознаваеми. Той поне скоро не се е подвизавал като анонимен - човек, като си има цици, що да се крие. :D

    Гост, тя и да се деформира, то е в посока на намаляване, така че наблюдението си остава. Линийката, която се налага отстрани без да е увлечена в движението, също си остава със старите размери, така че реално обиколката на окръжността намалява, няма как. А това с лимоноизстисквачката (фреш ли ще си правиш? :D ) мисля, че го видях като илюстрация по нататък в книгата или беше във втората. За някакви жабчета май се говореше там. :)

    ОтговорИзтриване
  18. Фреш от жабчета?
    Не съм чел книгата, но самата представа е логична и не е чудно не само аз да си го представям така.

    ОтговорИзтриване
  19. Така е, аз си го представям като тава за кекс. :D
    Така е, като наближава време за вечеря. :)

    ОтговорИзтриване
  20. Ако съм забравил да кажа, че е така, така е. О, да!

    ОтговорИзтриване
  21. Диагноза: болни за кекс...упс па/й/рчета и торти, КК...сте, ей затова войната на фронта ще продължава! :D

    ОтговорИзтриване
  22. Фреш от жабчета????? Ше ви претрепя с камъни ве, ей! :Р

    Иначе и аз като Миленка, ма от първия й коментар. :))

    ОтговорИзтриване
  23. Шефе, обичам те!

    Тооолкова се радвам, че нямам никакво време да кажа това - онова, около метър и двадесет и осем, поне... :)))))
    но ... ще го намеря и тогава... най-накрая ще си кажа.../ще бъда лаконична обещавам/ толкова многото неща, дето ги сдържам и ме душат :)

    казах ли, че те обичам?
    :)

    ОтговорИзтриване
  24. ДИве, аз тази диагноза я имам откакто се помня. :D

    Фро, наздраве! :D Тъй де, сложих малко ром вместо формалин във фреша. :)))

    Шефке, ми то е взаимно, ама ти по толкоз време липсваш, че сериозно се затъжих за километричните ти коментари - не ми ги спестявай! :D

    ОтговорИзтриване
  25. Километричните постове и коментари водят до непоправими катастрофи :D
    http://www.dailymotion.com/video/xlmyvt_the-seven-ups_shortfilms
    Ето защо един пост трябва да се чете за около 15 сек :D (Един от златните закони на Вал )

    ОтговорИзтриване
  26. О, да, Вал, задължително следващия път ще се опитам да изложа двете теории за относителността в рамките на 15 секунди. Може и квантовата механика да включа вътре. :D

    А гледам, че "The Seven Ups" върви по стъпките на "Френска връзка". :)

    ОтговорИзтриване
  27. Аха :)
    Това е великата тройка : БУЛИТ - ФРЕНСКА ВРЪЗКА - СЕДЕМ ПЛЮС :)

    ОтговорИзтриване
  28. Ностро,
    съгласен ли си да делиш с мен нобеловата награда?
    :)

    Запазваме името на обединяващата теория, защото много, ама много ме кефи!

    Проблемът е, че ... няма да можем да вземем 1 милион евро, защото "откритието" ми, не може да се причисли към нито един от петте области, които биват награждавани... освен с половин уста към тази - за мир.

    Но е напълно възможно да ни резнат малко с кинтите /до 300 000 Евро, мисля да го преживеем, по-надолу не бива да се съгласяме, нали? :)/
    и да ни таксуват извънредно, като ни дадат ПЪРВАТА В СВЕТА, ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА ЗА СИСТЕМНО МИСЛЕНЕ :)
    /възнамерявам, в моя блог, да кажа и покажа, с придружаващите чертежи - имам геометрично решение, илюстриращо "ПАКОСТ",
    а не алгебрично,
    но знам какъв е пътя да се ФОРМУЛ(ИР)А алгебрично и мога да го опиша
    ТЕОРЕТИЧНО - математически поне
    / само защото, малко разбирам от изписването на функции и интегрални схеми, но все пак достатъчно, че да мога да ситуирам "ПАКОСТ" и алгебрично.
    Така или иначе, вярвам /всички луди си вярват :)))))))/,
    че скоро, след като бъде проумяно геометричното ситуиране на "ПАКОСТ",

    а това ще бъде елементарно за всеки от вас,

    ще се намери някой буден математически ум, незаразен от хилядите мисловни вируси, които съсипват свободната работа на човешкия мозък, който ще намери начина да изрази АЛГЕБРИЧНО ЕВОЛЮИРАЛАТА АЙНЩАЙНОВАТА ФОРМУЛА : E = m x c2

    Всъщност проблемите ще започнат да се появяват след това...

    но... ЖИВОТЪТ, е непобираемо ЕЛЕГАНТЕН, НЕВЕРОЯТЕН и ВЪЛНУВАЩО ЗАГАДЪЧНО ПРЕКРАСЕН... стига да имаме смелостта и желанието да го виждаме поне за мигове в тази му светлина

    ОтговорИзтриване
  29. п.с.

    Не за пръв път, в науката се случва подобен проблем, две доказани теории в една и съща област да изглеждат отричащи се една друга.

    В биологията,почти по същото време, се появява подобен конфликт, но за щастие за десетина години, е напълно преодолян, защото е било лесно да се наблюдават МОДЕЛИТЕ, участващи в предполагаемото РАЗЕДИНЕНИЕ.


    "ПАКОСТ" може да бъде изказана, за по-малко от 15 секунди... /благодаря ти Вал, за идеята!/

    ЕТО:

    Квантовата механика и теорията на относителността, никога не са били истински РАЗЕДИНЕНИ, че да трябва да бъдат обединявани.

    Просто е, нали?...

    И Айнщайн го е знаел, и за това толкова маниакално и упорито се е борел с времето, ограничаващо земният му живот, търсейки как математически да ВЕРИФИЦИРА това единство между двете теории.
    За негово шастие, е имал възможността да обменя идеи, да общува с други себеподобни човеци със свободни умове като:
    Тесла, Шрьодингер, Бор, Ленгмюр, Планк, Мария Кюри, Лоренц, Ланжевен, Брюлюен, Дебай, Борн, Пикар, дьо Донде и други

    но е трябвало да има и къснмета някак да се засече поне с Грегъри Бейтсън, за да получи така желаната ВРЪЗКА... ПОНЯТИЕ, което му е трябвало, за да запълни "мъничкото" липсващо парче, по-късно некоректно преекспонирано като ПРОПАСТ.

    Имаше и друг вариант... да поживее още само двайсетина години... и щеше да му просветне моментално... но пък малко след това, щеше да му се прииска поне още един живот, за да свърши тепърва появяващата се МНОГО работа, която естествено следва след прозирането, че двете теории не се отричат една друга, но са съвместими по особен начин, в особени взаимоотношения.

    ... настръхвам като казвам това... не мога... мъничкият ми ум... не може да побере... как този човек - Айнщайн, е виждал четириизмерно иначе плоският ни свят...

    ОтговорИзтриване
  30. Остава да ви покажа как доказвам простичкото си твърдение, за което обаче ще ми трябва много повече време... не за друго, а защото много от вас не са теоретично подготвени, да приемат "бързият начин на предаване на идеите ми/ Той ще ви звучи също толкова неразбираемо, колкото да ви обяснявам на две - на три - за около 15 секунди, какво "казва" до момента андронния колайдер. :)

    Но мога да опитам да го разкажа като приказка за възрастни, която би трябвало всеки истински интересуващ се... да разбере.

    ОтговорИзтриване
  31. @ Вал,
    гениално предложение, приятелю!
    Отначало много му се смях, но известно време след това прозрях гениалността му!

    Имам идея как можем за 15 секунди да визуализираме Нютоновата физика, теорията на относителността, квантовата механика и отчасти М-теорията,
    но ще ми трябва твоята помощ.

    Всъщност само майстор на визуалното изкуство като теб може да го изработи. Влизаш ли в групировката ПАКОСТ? /Пари не мога да ти предложа, щото още и на мен никой не се натиска да ми ги дава :)))))))), ама ако до'дат ще се черпим заедно на корем :)/

    Аз ще направя визуалзацията стъпка по стъпка, по първобитния начин - чрез чертежи... Ти ще помислиш как това може да се напарави 3 Д.
    /ама тия дни в моя блог ще пусна схемите/

    п.с.
    случайно да знаеш има ли софтуер, който може да създава
    СТЕРЕОГРАМИ?

    ОтговорИзтриване
  32. @Gost,
    можеш ли някак да бъдеш намиран/повикван из пространството?

    Мина през моя блог, сега те засичам тук... и ми се струваш необходим събеседник, ако трябва да се обсъжда "Пакост".

    ОтговорИзтриване
  33. Ностро,
    ама съм п*тка заспала!

    Трябваше да почакам да доразкажеш и изложиш теориите, че тогава да внасям и моята :)))))))

    Да не говорим, че беше добре да нахвърляш и "Тъканта на космоса",
    за да можем от двата лъча (твоя) и моя :))))) да вдигнем ясен холограмен образ на вселената...
    еееее... нямаше да можем за 15 секунди, това само Вал го може :)))))))), но никой не е съвършен.

    Добре, че моята теория въобще не засяга всичко това, тъй като го допълва и обяснява от коренно различна гледна точка, та не ми се налага да се бия с Грийн, освен ако той не ми налети, но ... не вярвам да ме мерне.. къде? из тез' широки пространства :))))))

    И все пак... имам нужда от помощ!

    Мисля, всеки би се съгласил, че е некоректно да се излага някаква всеобхватна теория пред неясна аудитория.

    Нямам идея кой, в каква област развива интересите си, че да знам какъв език за изразяване да ползвам, да подбера.
    Примерите, които ще давам, са за да ги ползвам като аналогии, които аналогии - МОДЕЛИ, да ПРИБЛИЖАВАТ разбирането, на иначе отвлечени на пръв поглед физични и математични понятия.

    Най ми е лесно да ползвам примери от областта на съвременната БИОЛОГИЯ
    защото биологията, със своите множество дялове съчетава физиката, химията, математиката и семиотиката,
    най-вече чрез МОДЕЛА - НА ЧОВЕШКИЯТ ОРГАНИЗЪМ - /тяло/, като сложна отворена система, съставена от множество подсистеми, както и нивата на организация на живата материя /на саморегулиращите се системи/

    Но... от къде да знам, колко от четящите разбират от биология... от химия, от физика, от математика...

    За това ще се движа по ръба. На места ще се опитвам да обяснявам като все едно говоря на синовете ми. На места, където не мога да бъда толкова съвършена, ще си праскам сложният език, пък вие ме питайте.

    И ще преместя дърдорениците ми в моя блог.

    п.с.

    И все пак си мисля, че за да го интересува човек какво говорим трябва да има някакво понятие от квантова физика, теория на относителността, М - теория....

    сещам се прост начин за бързо наваксване със запознаването с тези теории.

    Който се интересува да изгледа поредицата от филмчета на Дискавъри, представени от Морган фрийман.

    "От какво сме направени"

    В червеевата дупка с Морган Фрийман

    http://vbox7.com/play:eea88037

    http://vbox7.com/play:e45fa4d4

    http://filmiteonline.com/novi-filmi/dokumentalni/1-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0

    http://filmiteonline.com/novi-filmi/dokumentalni/2-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0

    http://vbox7.com/play:236bc6dadd

    http://vbox7.com/play:23014ad1

    тук има сборка от всички филмчета, които трябва да изгледате:
    http://vbox7.com/collection:1473808


    Ако нещо съм пропуснала, ще се радвам да ми споделите, най-добре в моя блог, че Ностро как ме изтърпява идея нямам :)))))

    Приятно гледане!

    ОтговорИзтриване
  34. Светле, с небивал интерес чакам да видя как твоята теория няма да се "сбие" с единствените две теории, най-пълно описващи света, и в същото време ще е отговорна за това, че филията ми пада с маслото надолу върху пода. :) Да, и такива ПАКОСТи съм вършил, като малък, естествено с научно-изследователска цел. :D

    Кога ще е първия пост?

    ОтговорИзтриване
  35. @Gost,
    радвам се, че не излизаш от връзка!Ще имам постоянна нужда от помощ от ваша страна и от страна на тия, които ще (про)следят мисълта ми :)

    Това ме подсеща...

    Ностро, сменям концепцията!
    Ще искаме по една нобелова награда във всяка една област - демек 5 милиона :))))))))
    ще ни стигнат /надявам се/ да вербуваме математик, физик, химик, генетик - микробиолог, кибернетик - системолог, които да ни свършат доказателствената работа, след като им шушнем нохауто, двете милиончета от наградата за мир и за литература, ще си ги делнем помежду всички, които ще се включим в теоретизирането на "ПАКОСТ", която трябва да се превърне в еталон за добра отборна работа, ако не успее да удовлетвори показателите за обяснителна света теория,
    нали?
    :)

    Постовете ще ги почна, скоро,
    но първите ще бъдат подгряващи и отначало ще изглеждат без връзка.
    Налага се малко отдалече да подхвана.

    Ужасно ме притиска формата наложена от блога. Хиляди пъти по-свободна бих се чувствала пред черна дъска с тебишир в ръка и аудитория, която може да ми задава непосредствено въпроси, на които да реагирам.
    Но пък постването си има други предимства.

    :)

    ОтговорИзтриване
  36. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  37. Ето и текст смъкнат от филма за
    "Грешката на Айнщайн"


    А това са текстовете от филма:
    " What the bleep do you now"

    Това е втора серия:
    "What the bleep - Down the rabbit hole"
    /тук не съм си играла да смъквам на голо текста/


    Иска ми се да съм спечелила достатъчно време, докато вие гледате филмчета и четете това - онова,
    в което пък аз да размисля как да си сърбам попарата дето си надробих, а именно да отворя "гостилница" и да ви призова на дълъг форум под надслов "Наука на биричка, виски, белиййс...текила, една, две и т.н.... топла водичка... кай на каквото си сака"

    Надявам се да не ви гръмнат бушоните докато отворя кръчмата :)за това не прекалявайте:)))))))

    Наздраве на всички!

    ОтговорИзтриване
  38. Пуснала съм ви линк само за част от филма:
    ...
    съжалявам :(

    ето ги всички части на вторият филм,а и можете да го изтеглите целият от денонощната видеотека :)

    What the bleep... rabbit hole"

    ето и първа серия:
    "What the bleep do we knou"

    филмът е
    едно от най-добрите обобщения на всички досегашни теории, даже Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО приоритетно от него да започнете :)



    п.с.

    "Ако се занимавате с наука достатъчно дълго, и достатъчно сериозно, и навлезете в дълбините на познанието, и ако след това не изглеждате странен в очите на хората, значи нищо не сте разбрали."

    ОтговорИзтриване
  39. Светле - Ние сме Бог ! си е чист религиозен атеизъм. Пазолини ,Ходоровски и Кармело Бене във филмите си точно това показват - правят човеците богове :)
    Сега, този Джон Евънс отдавна трябваше да поеме пътя към Съндърланд. Вместо Джон О Шей. Голямата тактическа грешка на Съра беше при 10 човека да пусне вместо Чики Майкъл Карик за да може уплътни здраво дефанзивната зона . А Рууни трябваше да заиграе сам отпред. При шестия гол ми стана доста смешно :)

    ОтговорИзтриване
  40. Светле, не мисля, че 5 нобелови награди ще ни стигнат. Под матрака ми има място за поне 20 милиона в едри банкноти, затова давай да ги направим 40 нобела. Така след подялбата всеки ще е доволен. :D А и смяташ ли, че експертите трябва да вземат по толкова много? Познавам няколко учителя в близките села, които биха се съгласили и на далеч по-малко. :D

    По повод на цитата в послеписа, нали знаеш, че ако си се занимавала с квантова физика и после смяташ, че разбираш всичко, значи нищо не си разбрала. Та явно и тук за това става дума. :)

    И айде по-бързо с поста. Прегризах си ноктите от нетърпение! :D


    Вал, какво светотатство! Съра не може да греши, той е бог и всеки, който го отрича, остава да търка скамейката или направо бива изритан от Олд Трафорд! :D

    Ама за Руни не си прав. Той беше единственият, който уплътняваше центъра, а Карик е определено дефанзивен играч, бавно подвижен и единственото, което щяха да направят с него е да паднат с четири, а не с шест на един. Е, да, поне позорът нямаше да е толкова грандиозен.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.