Наскоро ми се случи да си правя гаргара с един колега, който имаше неблагоразумието да тръгне да ме убеждава, че човек има душа, която продължава да съществува и след физическата му смърт. Естествено стана дума за това, че душата тежи 21 грама и, ако се пазариш успешно, може да я изтъргуваш за не по-малко от трийсет сребърника. Стана ми интересно от какви химични елементи е съставена, откъде е произлязла и къде отива, от което зад събрания поглед на колегата взеха да прещракват едни зъбчатки, едни гигантски колела, които по всичко личеше, че скоро не бяха влизали в работен процес. В крайна сметка съответните родиха едни фантастични приказки, недостойни дори за епизод от Стар Трек в колаборация с Библия за деца. Дискусията стана безмислена, така че отидох да си направя силно кафе и да разкарам главоболието.
Откакто обаче Точка се появи в блогосферата размислих. Неочаквано за себе си станах най-заклетия римокатолик, будист, ислямист, хиндуист, зороастрист (тук се обърках, защото тогава си помислих, че зороастристите са фенове на Зоро), каратист и сциентоламотист (случайно открих, че да почиташ Ламот е равносилно на бой с шамари, което си има и хубавата страна, ако те пляска едрогърда мед-сестра). С други думи убедих се, че душа има и, колкото и Точка да не си признава, тя е живото доказателство за това, защото където и да отиде неизменно се превръща в душата и будната съвест на компанията. Без нея блогосферата щеше да е като семейство без готина мама, като сладолед без чадърче, като шоколад без пълнеж и (о, боже, най-ужасното!) като компот без череши.
Другото, което установих, е че тя е всестранно развита личност. Имам предвид ментално. Абе може и физически. Почти съм убеден, че умее едновременно да жонглира с яйца, да приготвя гювечета и да поства в блога си, докато в същото време превежда последния роман на Филип Рот от английски на немски (това, за да поддържа форма), както и да си припява Ду Хаст на различни провинциални наречия. Няма да споменавам, че симултанно с това гледа и филм на Тарковски, докато обяснява на сина си, че и жената е човек и няма нужда постоянно да й търси кусури, на което той нетърпеливо да потропва с крак и да се дразни, че тя майчински му рови из снимките във фейс-а.
Убедих се и че не е възможно да има Точка, а да няма смислено изречение преди това. Лично аз рядко успявам да напиша две свързани лексикални структури, в които да си личи каквато и да било мисъл. Често не знам за какво пиша, докато не го напиша, а след това не знам и защо съм го написал. Докато при Точка има идея, но открояващото се при нея е, че тя е излята върху бекграунда на блога с лекотата на орфееви трели. Просто зачетете произволен параграф от творчеството й и ще се убедите, че е родена за преводачка на художествена литература, а защо не и за писател. За съжаление последното така и не се е опитвала да ни го демонстрира, заради което би трябвало да се засрами.
Какво да кажа повече освен ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, ТОЧЕ!
четвъртък, 16 юни 2011 г.
вторник, 14 юни 2011 г.
Доктор Смърт
Д-р Джак Кеворкян е американец от арменски произход, дълги години практикуващ лекар, а в сбодното си време композитор, джаз музикант и художник. Също така той е и един от най-известните масови убийци на 20-ти век, съвсем заслужено спечелил си названието "Д-р Смърт".
В началото 90-те години започва да практикува асистираното самоубийство или така наречената евтаназия, самоубивайки над 130 души в рамките на 10 години. Сблъсква се със смъртта много от рано, когато под формата на секрети, минерали и генетичен материал в тялото на баща си, става свидетел на арменския геноцид. По-късно повлиян от въпросните истории за кървища и убийства, изгражда в себе си фетиш към смъртта и, за да си достави извратено некрофилско удоволствие, подема каузата да извоюва на американците узаконяването на евтаназията в смисъла на позволено убийство над хора, които в следствие на нелечима болест съпроводена с непосилни болки и пълна липса на нормален живот, по свое желание избират да умрат.
Опиянявайки се от миговете, в които смъртта покосява жертвите си, той им предоставя възможност чрез собственоръчно изработен механизъм за подкожно инжектиране на отрова, сами да сложат край на живота си. Междувременно успява да не бъде подведен под отговорност за тези си деяния, въпреки опитите на местните власти да открият закон, под ударите на който той да попадне. Липсата на такъв обаче не постановява евтаназията за законен начин за прекъсване на житейските мъки на жертвите, защото да помагаш на самоубиец не е престъпление, но лично ти да му биеш инджекцията, въпреки че имаш неговото съгласие, е равносилно на убийство.
За да предизвика системата, а най-вероятно просто за да изпита перверзно удоволствие от това, Джак Кеворкян извършва убийство, собственоръчно инжектирайки отрова в тялото на една от благодарните си жертви, записвайки цялата процедура на касета и изпращайки я за излъчване в телевизионно предаване, както би направил само един нагъл изверг, а не да кажем убеден в правотата на каузата си човек, борещ се за исконното право на всеки да избира дали да умре или да живее в непоносими мъки, като по този начин да е в тежест както на себе си така и на най-близките си. Заради тази му постъпка най-голямата демокрация в света го осъжда на 10 до 25 години затвор според правилата на закон изграден върху основите на християнските ценности и добродетели. Така той излежава осем години в щатски затвор и е освободен през 2007-ма заради влошено здраве и с условието да спре да помага на хората да умрат.
Следващите години той е канен да изнася лекции на различни значими форуми и събития. Дава интервюта за телевизионни канали като Fox News и CNN. По животът му е направен филм. Канен е да обсъжда въпроси, засягащи не само неговата лична дейност, но и въпроси свързани с политиката, религията, културата и здравната реформа. С други думи държи се като пълен задник, избил сума народ под прикритието на уж благородна кауза. Университети и публицистични предавания търсят мнението на това долно безгръбначно, докато религиозни организации го заклеймяват като изчание адово, а политиците вдигат ръце от него, като от секс-скандал с намесени елитни проститутки. Ако го чуе човек как дебатира, как точно и ясно изказва становището си и го защитава, така че противниците му да остават обезоръжени откъм доводи, няма как да не заключи, че Джак Кеворкян е едно бечувствено чудовище, открило начин да се подиграе на живота. Както и на смъртта.
Този нещастник живя и си отиде наскоро, на 3-ти юни, 2011. Той отдаде последните си 20 години живот, за да помага на хората, желаещи да си отидат от този свят, за да не живеят в мъки, и то такива мъки, които можете да си представите само, ако си спомните как ви е болял зъб последния път и същата тази болка я умножите по десет и клонирате във всяка една клетка от тялото си. Естествено той го направи и заради себе си. За да се появи на корицата на TIME, за да говорят за него по телевизията, за да обсъждат публично евтаназията, за да остане името му в историята, която помни своите герои напук на религиозния догматизъм и политическата двуличност. Направи го и защото знаеше, че каузата е по-голяма от човек, а човекът без кауза изчезва без да остави следа.
***
В нашата страна, България, в която доказано не можеш да живееш, като "бял" човек, от сравнително скоро има изричен закон, който забранява и да умреш нормално. Т.е. ако съм парализиран, ям през тръбичка, изхождам се през тръбичка, гледам света през мръсните прозорци на болнично заведение, търпя раните от залежаване, от които се носи специфична зловонна миризма, и знам, че ежедневието ми ще бъде такова до краят на дните ми, които може да приключат след неизвестно дълъг период от време, то в този случай никой не може да ми помогне. Просто ще трябва да живея в този ад съвсем не изпълнен с достойнство и усещане за пълноценност. Ще бъда измъчван против волята си да търпя унизителния начин на съществуване само защото... Хм. Защото бог забранява? Или може би защото хипократовата клетва забранява? Или пък политикът, тръгнал да угажда на църквата и масите, забранява?... А и забранява какво? Милосърдието към желаещия да си отиде спокойно и с достойнство? Милосърдие, което безусловно даваме дори на безнадеждно болните животни, за да не страдат?
Живеем и умираме в свят много далеч от справедлив, в който хора като д-р Джак Кеворкян са смятани за изверги от други хора, които се осланят на принципи не претърпели развитие от хиляди години насам - от времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху гърбовете на слонове стъпили върху черупката на костенурка. Днес дори има хора, които са измислили такива светове и въпреки това не вярват във всемогъщи белобради дядки, а за сметка на това подкрепят евтаназията и хуманното отношение към другите независимо от това какво пише в някаква си дебела книга с правила. Това не доказва ли, че сме бавноразвиващи се?
Запитан какъв въпрос би задал на господ, ако случайно след смъртта си се озове лице в лице с него, д-р Кеворкян отговаря така: "Господи, защо не ме направи по-умен?". Ще си позволя да го перифразирам: "Господи, защо не ме направи по-тъп, за да мога без доказателства да вярвам в теб и да славя името ти до края на дните, амин!?".
 |
В началото 90-те години започва да практикува асистираното самоубийство или така наречената евтаназия, самоубивайки над 130 души в рамките на 10 години. Сблъсква се със смъртта много от рано, когато под формата на секрети, минерали и генетичен материал в тялото на баща си, става свидетел на арменския геноцид. По-късно повлиян от въпросните истории за кървища и убийства, изгражда в себе си фетиш към смъртта и, за да си достави извратено некрофилско удоволствие, подема каузата да извоюва на американците узаконяването на евтаназията в смисъла на позволено убийство над хора, които в следствие на нелечима болест съпроводена с непосилни болки и пълна липса на нормален живот, по свое желание избират да умрат.
Опиянявайки се от миговете, в които смъртта покосява жертвите си, той им предоставя възможност чрез собственоръчно изработен механизъм за подкожно инжектиране на отрова, сами да сложат край на живота си. Междувременно успява да не бъде подведен под отговорност за тези си деяния, въпреки опитите на местните власти да открият закон, под ударите на който той да попадне. Липсата на такъв обаче не постановява евтаназията за законен начин за прекъсване на житейските мъки на жертвите, защото да помагаш на самоубиец не е престъпление, но лично ти да му биеш инджекцията, въпреки че имаш неговото съгласие, е равносилно на убийство.
За да предизвика системата, а най-вероятно просто за да изпита перверзно удоволствие от това, Джак Кеворкян извършва убийство, собственоръчно инжектирайки отрова в тялото на една от благодарните си жертви, записвайки цялата процедура на касета и изпращайки я за излъчване в телевизионно предаване, както би направил само един нагъл изверг, а не да кажем убеден в правотата на каузата си човек, борещ се за исконното право на всеки да избира дали да умре или да живее в непоносими мъки, като по този начин да е в тежест както на себе си така и на най-близките си. Заради тази му постъпка най-голямата демокрация в света го осъжда на 10 до 25 години затвор според правилата на закон изграден върху основите на християнските ценности и добродетели. Така той излежава осем години в щатски затвор и е освободен през 2007-ма заради влошено здраве и с условието да спре да помага на хората да умрат.
Следващите години той е канен да изнася лекции на различни значими форуми и събития. Дава интервюта за телевизионни канали като Fox News и CNN. По животът му е направен филм. Канен е да обсъжда въпроси, засягащи не само неговата лична дейност, но и въпроси свързани с политиката, религията, културата и здравната реформа. С други думи държи се като пълен задник, избил сума народ под прикритието на уж благородна кауза. Университети и публицистични предавания търсят мнението на това долно безгръбначно, докато религиозни организации го заклеймяват като изчание адово, а политиците вдигат ръце от него, като от секс-скандал с намесени елитни проститутки. Ако го чуе човек как дебатира, как точно и ясно изказва становището си и го защитава, така че противниците му да остават обезоръжени откъм доводи, няма как да не заключи, че Джак Кеворкян е едно бечувствено чудовище, открило начин да се подиграе на живота. Както и на смъртта.
 |
Този нещастник живя и си отиде наскоро, на 3-ти юни, 2011. Той отдаде последните си 20 години живот, за да помага на хората, желаещи да си отидат от този свят, за да не живеят в мъки, и то такива мъки, които можете да си представите само, ако си спомните как ви е болял зъб последния път и същата тази болка я умножите по десет и клонирате във всяка една клетка от тялото си. Естествено той го направи и заради себе си. За да се появи на корицата на TIME, за да говорят за него по телевизията, за да обсъждат публично евтаназията, за да остане името му в историята, която помни своите герои напук на религиозния догматизъм и политическата двуличност. Направи го и защото знаеше, че каузата е по-голяма от човек, а човекът без кауза изчезва без да остави следа.
***
В нашата страна, България, в която доказано не можеш да живееш, като "бял" човек, от сравнително скоро има изричен закон, който забранява и да умреш нормално. Т.е. ако съм парализиран, ям през тръбичка, изхождам се през тръбичка, гледам света през мръсните прозорци на болнично заведение, търпя раните от залежаване, от които се носи специфична зловонна миризма, и знам, че ежедневието ми ще бъде такова до краят на дните ми, които може да приключат след неизвестно дълъг период от време, то в този случай никой не може да ми помогне. Просто ще трябва да живея в този ад съвсем не изпълнен с достойнство и усещане за пълноценност. Ще бъда измъчван против волята си да търпя унизителния начин на съществуване само защото... Хм. Защото бог забранява? Или може би защото хипократовата клетва забранява? Или пък политикът, тръгнал да угажда на църквата и масите, забранява?... А и забранява какво? Милосърдието към желаещия да си отиде спокойно и с достойнство? Милосърдие, което безусловно даваме дори на безнадеждно болните животни, за да не страдат?
Живеем и умираме в свят много далеч от справедлив, в който хора като д-р Джак Кеворкян са смятани за изверги от други хора, които се осланят на принципи не претърпели развитие от хиляди години насам - от времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху гърбовете на слонове стъпили върху черупката на костенурка. Днес дори има хора, които са измислили такива светове и въпреки това не вярват във всемогъщи белобради дядки, а за сметка на това подкрепят евтаназията и хуманното отношение към другите независимо от това какво пише в някаква си дебела книга с правила. Това не доказва ли, че сме бавноразвиващи се?
Запитан какъв въпрос би задал на господ, ако случайно след смъртта си се озове лице в лице с него, д-р Кеворкян отговаря така: "Господи, защо не ме направи по-умен?". Ще си позволя да го перифразирам: "Господи, защо не ме направи по-тъп, за да мога без доказателства да вярвам в теб и да славя името ти до края на дните, амин!?".
петък, 27 май 2011 г.
Сър Алекс: Бербатов ще е титуляр
"На пресконференция в тренировъчната база "Карингтън", сър Алекс Фергюсън хвърли бомбата на деня, оставяйки в смут не малко футболни специалисти, с изключение на Сашо Диков. На въпрос на бившия спортен коментатор и водещ на риалити формати Витомир Сармъиванов дали има вариант българският нападател Димитър Бербатов да влезе в игра на финала на Шампионската лига в събота вечер, сър Алекс изуми насъбралите се журналисти с отговора: "Дори смятам да го пусна титуляр." Запитан дали титулярното му място ще е за сметка на оставянето на Хавиер Ернандес на резервната скамейка, Съра в типично свой стил отговори: "Не виждам какво общо има това. Всички играчи на Манчестър Юнайтед ще са титуляри. Обадете ми се, ако някой не е титуляр на екипа си.", след което, видимо зарадван от остроумния си отговор, напусна залата."
С други думи Бербатов ще влезе в 80-тата минута, стига по това време Юнайтед да пада с поне два гола разлика.
Прогноза:
Манчестър Юнайтед - Барселона
0 : 4
С други думи Бербатов ще влезе в 80-тата минута, стига по това време Юнайтед да пада с поне два гола разлика.
Прогноза:
Манчестър Юнайтед - Барселона
0 : 4
 | |
| Берба: - Съре, а кога ще играя? Съра: - Като се контузи и Гонзо, Мите. |
вторник, 24 май 2011 г.
30 day book challenge
01: Любима книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
02: Най-омразна книга: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
03: Книга, която ви кара да се смеете високо: "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле.
04: Книга, която ви кара да плачете: "Вертер", Гьоте.
05: Книга, в която бихте искали да живеете: "70 коктейла", неизвестен барман.
06: Любима книга от детството: "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
07: Книга, която може да цитирате: "Криминале", Чарлз Буковски.
08: Книга, която ви плаши: "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.
09: Книга, която ви отвращава: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
10: Книга, която промени живота ви: "Кандид", Волтер.
11: Книга от любим автор: "Соларис", Станислав Лем.
12: Книга, която описва живота ви: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Спящата Крас(т)авица, докато я слушах на грамофонна плоча.
15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Български народни приказки”.
16: Най-дебелата книга, която сте прочели: "Маминото детенце", Любен Каравелов (стори ми се, че е поне 2 000 страници).
17: Най-кратката книга, която сте прочели: "На западният фронт нищо ново", Ремарк (това е за да не повтарям "Криминале).
18: Книга, която ви е срам че харесвате: за разлика от филмите, при книгите не се сещам за такава.
19: Книга, която ви възбуди: "Гравитационната гибел на вселената", Айзък Азимов (възбуди интереса ми към астрономията).
20: Книга, която сте прочели най-много пъти: "Криминале", Чарлз Буковски.
21: Любима картинка на книга от детството: картинките от "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
22: Книга, която планирате да прочетете: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", Ено Рауд.
23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Quo Vadis", Хенрик Сенкевич (краят).
25: Любима книга, прочетена в училище: "Железният светилник", Димитър Талев.
26: Любима нехудожествена книга: "Кратка история на почти всичко", Бил Брайсън.
27: Любима художествена книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
28: Последната книга, която прочетохте: "Звездни дневници" (пълното издание), Станислав Лем.
29: Книга, която в момента четете: "Паралелни светове", Мичио Каку.
30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: "70 коктейла", неизвестен барман.
(по мотиви от "30 day book challenge")
02: Най-омразна книга: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
03: Книга, която ви кара да се смеете високо: "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле.
04: Книга, която ви кара да плачете: "Вертер", Гьоте.
05: Книга, в която бихте искали да живеете: "70 коктейла", неизвестен барман.
06: Любима книга от детството: "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
07: Книга, която може да цитирате: "Криминале", Чарлз Буковски.
08: Книга, която ви плаши: "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.
09: Книга, която ви отвращава: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
10: Книга, която промени живота ви: "Кандид", Волтер.
11: Книга от любим автор: "Соларис", Станислав Лем.
12: Книга, която описва живота ви: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Спящата Крас(т)авица, докато я слушах на грамофонна плоча.
15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Български народни приказки”.
16: Най-дебелата книга, която сте прочели: "Маминото детенце", Любен Каравелов (стори ми се, че е поне 2 000 страници).
17: Най-кратката книга, която сте прочели: "На западният фронт нищо ново", Ремарк (това е за да не повтарям "Криминале).
18: Книга, която ви е срам че харесвате: за разлика от филмите, при книгите не се сещам за такава.
19: Книга, която ви възбуди: "Гравитационната гибел на вселената", Айзък Азимов (възбуди интереса ми към астрономията).
20: Книга, която сте прочели най-много пъти: "Криминале", Чарлз Буковски.
21: Любима картинка на книга от детството: картинките от "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
22: Книга, която планирате да прочетете: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", Ено Рауд.
23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Quo Vadis", Хенрик Сенкевич (краят).
25: Любима книга, прочетена в училище: "Железният светилник", Димитър Талев.
26: Любима нехудожествена книга: "Кратка история на почти всичко", Бил Брайсън.
27: Любима художествена книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
28: Последната книга, която прочетохте: "Звездни дневници" (пълното издание), Станислав Лем.
29: Книга, която в момента четете: "Паралелни светове", Мичио Каку.
30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: "70 коктейла", неизвестен барман.
(по мотиви от "30 day book challenge")
четвъртък, 19 май 2011 г.
Първо пришествие на Сциентоламотията
Четейки блогът на Ламот, ме налегна мисълта, че животът без религия е пълна загуба на време, че и на пари. За да наваксам с последното, реших да си създам нова религия, с която да подсигуря дните си в пенсия. Нарекох я Сциентоламотия, за да е в съзвучие с последните тенденции сред религиозните учения. Като всяка приказка, и в нея ще има едно добро божество, на което всички ще се кланят, и едно не толкова добро, което ще всява страх сред миряните, за да имат стимул да се кланят на доброто. Доброто ще се казва Архитрон, защото ще е прастаро и ще олицетворява исконната власт на добродетелите, а злото ще се казва... да кажем Пеци.
Архитрон и Пеци ще са братя. Между тях обаче в ранни тинейджърски години ще е настъпил раздор заради божествената Мария-Макарена позната още като "ДеБелучито". ДеБелучито била известна шаврантия в прогимназията, затова и, който не успявал да я мине по бързата процедура, бил смятан от съучениците си за пълен профан. Тя обаче си падала по Пецито, защото имал три големи рóга, смятайки и двата на главата, което естествено всяло завист и гняв в душата на Архитрон. Затова, когато му дошло времето да се възнесе и провъзгласи за добро свръх мега божество, той пратил Пеци по дяволите да чепка вълна от златното руно и взел ДеБелучито за наложница, като я карал всеки ден да му прави палачинки и да чисти пода в банята (това се сетил на първо време, после измислил и други работи).
Разбира се в светата книга на Сциентоламотията ще има много повече подробности за делата на боговете, но, за да е по-интересно на веропоклонниците, историите по нищо няма да се различават от латиноамерикански сериал. Даже повечето от имената на останалите свръх създания ще бъдат в пълно съзвучие с героите от познатите сапунки, като например АНДЖИела, ЗОРИела, ДРИНОВиел, КРИЗтобал, БЛАГАбриела, ТОЧКАния, УОТСЪНара, НЕКОЛОВиел, ТрОТИлия, ДЗВЕРонио, СКРОТУМарио, АлИКАРИЯ, ЛУсиандра, ЛИЛИяна, НАДИНКАбелла, ЛИТАграндос, ЛАМОТонсио, сестрите СВЕТЛАбланко, СИЛЕНТИУМиел, ТРУБАДУРиел, ДИАНДРАлия, ЕЛеонор, ОМНИЯна, ЕЛФонсо, ДЖИФОКСандро, ДИВАреса, ОНДИНера, ИРОНИела, ФРОГИбарди, МИЛЕНКАрия, ОсВАЛдо, АНхЕЛ, ДРИЙМФОЛосо, ЛИНАра, СетуБЛАнко, БЪНГЪЛсия, СВЕТЛИнаро, КАТРИНара, НОСТРОмансио, СКАЙлиция, ПРЕСЛАВиел, ИВОндро, КРЪСТЮбал, ЗМЕЙсандра и МЕДУИЗАРДо.
Все още не съм измислил функцията на въпросните, но със сигурност ще има божество на секса, божество на прелюбодейството и божество на първородния грях. Събирам идеи кой къде да го сложа.
Естествено първите членове на новата секСта ще са облагодетелствани, защото ще са с най-висок ранг. Новите членове, за да се издигнат в йерархията, ще трябва да си плащат като царе, което ще доведе религиозната организация до печалба още през първото тримесичие.
На учредителното събрание ще се предложа за Пръв сред всички, т.е. върховен архитроний, след което естествено ще бъда избран. Така ще ми се отвори път да провъзглася символът на Сциентоламотията: Ламот разпънат на хикс. Мисля и върху вариант да е разпънат на "Щ", но срещам трудности с реализацията.
За първите записали се ще има бонус - видеокасета с палавите изпълнения на Мария-Макарена и лошото божество Пеци.
Нека Архитрон да е с вас!
Архитрон и Пеци ще са братя. Между тях обаче в ранни тинейджърски години ще е настъпил раздор заради божествената Мария-Макарена позната още като "ДеБелучито". ДеБелучито била известна шаврантия в прогимназията, затова и, който не успявал да я мине по бързата процедура, бил смятан от съучениците си за пълен профан. Тя обаче си падала по Пецито, защото имал три големи рóга, смятайки и двата на главата, което естествено всяло завист и гняв в душата на Архитрон. Затова, когато му дошло времето да се възнесе и провъзгласи за добро свръх мега божество, той пратил Пеци по дяволите да чепка вълна от златното руно и взел ДеБелучито за наложница, като я карал всеки ден да му прави палачинки и да чисти пода в банята (това се сетил на първо време, после измислил и други работи).
Разбира се в светата книга на Сциентоламотията ще има много повече подробности за делата на боговете, но, за да е по-интересно на веропоклонниците, историите по нищо няма да се различават от латиноамерикански сериал. Даже повечето от имената на останалите свръх създания ще бъдат в пълно съзвучие с героите от познатите сапунки, като например АНДЖИела, ЗОРИела, ДРИНОВиел, КРИЗтобал, БЛАГАбриела, ТОЧКАния, УОТСЪНара, НЕКОЛОВиел, ТрОТИлия, ДЗВЕРонио, СКРОТУМарио, АлИКАРИЯ, ЛУсиандра, ЛИЛИяна, НАДИНКАбелла, ЛИТАграндос, ЛАМОТонсио, сестрите СВЕТЛАбланко, СИЛЕНТИУМиел, ТРУБАДУРиел, ДИАНДРАлия, ЕЛеонор, ОМНИЯна, ЕЛФонсо, ДЖИФОКСандро, ДИВАреса, ОНДИНера, ИРОНИела, ФРОГИбарди, МИЛЕНКАрия, ОсВАЛдо, АНхЕЛ, ДРИЙМФОЛосо, ЛИНАра, СетуБЛАнко, БЪНГЪЛсия, СВЕТЛИнаро, КАТРИНара, НОСТРОмансио, СКАЙлиция, ПРЕСЛАВиел, ИВОндро, КРЪСТЮбал, ЗМЕЙсандра и МЕДУИЗАРДо.
Все още не съм измислил функцията на въпросните, но със сигурност ще има божество на секса, божество на прелюбодейството и божество на първородния грях. Събирам идеи кой къде да го сложа.
Естествено първите членове на новата секСта ще са облагодетелствани, защото ще са с най-висок ранг. Новите членове, за да се издигнат в йерархията, ще трябва да си плащат като царе, което ще доведе религиозната организация до печалба още през първото тримесичие.
На учредителното събрание ще се предложа за Пръв сред всички, т.е. върховен архитроний, след което естествено ще бъда избран. Така ще ми се отвори път да провъзглася символът на Сциентоламотията: Ламот разпънат на хикс. Мисля и върху вариант да е разпънат на "Щ", но срещам трудности с реализацията.
За първите записали се ще има бонус - видеокасета с палавите изпълнения на Мария-Макарена и лошото божество Пеци.
Нека Архитрон да е с вас!
понеделник, 16 май 2011 г.
Пет причини да се усмихваме на умряло
Тъй като пиша от дъжд на вятър, пък вчера валя, реших да сътворя нещо от рода на "Пет причини да не си бъркаме в носа на обществени места". Резултатът е една позитивна щафета, любезно спусната ми от Миднайт. Тя е в леко съкратен вариант, защото дългият бе орязан от цензурата на Министерството на радостните изгъзици (накратко МРИ). Добрата новина е, че първоначалният смисъл не се е изгубил особено, което на фона на факта, че не съм влагал такъв, буди известни недоумения.
Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:
1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.
2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.
3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.
4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.
5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.
В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.
Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:
1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.
2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.
3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.
4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.
5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.
В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.
неделя, 1 май 2011 г.
В анфас: Sky Mender
Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.
Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).
Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.
В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.
Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.
Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.
Честит рожден ден, Скай!
Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).
Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.
В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.
Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.
Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.
Честит рожден ден, Скай!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
