Първо пришествие на Сциентоламотията

Четейки блогът на Ламот, ме налегна мисълта, че животът без религия е пълна загуба на време, че и на пари. За да наваксам с последното, реших да си създам нова религия, с която да подсигуря дните си в пенсия. Нарекох я Сциентоламотия, за да е в съзвучие с последните тенденции сред религиозните учения. Като всяка приказка, и в нея ще има едно добро божество, на което всички ще се кланят, и едно не толкова добро, което ще всява страх сред миряните, за да имат стимул да се кланят на доброто. Доброто ще се казва Архитрон, защото ще е прастаро и ще олицетворява исконната власт на добродетелите, а злото ще се казва... да кажем Пеци.

Архитрон и Пеци ще са братя. Между тях обаче в ранни тинейджърски години ще е настъпил раздор заради божествената Мария-Макарена позната още като "ДеБелучито". ДеБелучито била известна шаврантия в прогимназията, затова и, който не успявал да я мине по бързата процедура, бил смятан от съучениците си за пълен профан. Тя обаче си падала по Пецито, защото имал три големи рóга, смятайки и двата на главата, което естествено всяло завист и гняв в душата на Архитрон. Затова, когато му дошло времето да се възнесе и провъзгласи за добро свръх мега божество, той пратил Пеци по дяволите да чепка вълна от златното руно и взел ДеБелучито за наложница, като я карал всеки ден да му прави палачинки и да чисти пода в банята (това се сетил на първо време, после измислил и други работи).

Разбира се в светата книга на Сциентоламотията ще има много повече подробности за делата на боговете, но, за да е по-интересно на веропоклонниците, историите по нищо няма да се различават от латиноамерикански сериал. Даже повечето от имената на останалите свръх създания ще бъдат в пълно съзвучие с героите от познатите сапунки, като например АНДЖИела, ЗОРИела, ДРИНОВиел, КРИЗтобал, БЛАГАбриела, ТОЧКАния, УОТСЪНара, НЕКОЛОВиел, ТрОТИлия, ДЗВЕРонио, СКРОТУМарио, АлИКАРИЯ, ЛУсиандра, ЛИЛИяна, НАДИНКАбелла, ЛИТАграндос, ЛАМОТонсио, сестрите СВЕТЛАбланко, СИЛЕНТИУМиел, ТРУБАДУРиел, ДИАНДРАлия, ЕЛеонор, ОМНИЯна, ЕЛФонсо, ДЖИФОКСандро, ДИВАреса, ОНДИНера, ИРОНИела, ФРОГИбарди, МИЛЕНКАрия, ОсВАЛдо, АНхЕЛ, ДРИЙМФОЛосо, ЛИНАра, СетуБЛАнко, БЪНГЪЛсия, СВЕТЛИнаро, КАТРИНара, НОСТРОмансио, СКАЙлиция, ПРЕСЛАВиел, ИВОндро, КРЪСТЮбал, ЗМЕЙсандра и МЕДУИЗАРДо.

Все още не съм измислил функцията на въпросните, но със сигурност ще има божество на секса, божество на прелюбодейството и божество на първородния грях. Събирам идеи кой къде да го сложа.

Естествено първите членове на новата секСта ще са облагодетелствани, защото ще са с най-висок ранг. Новите членове, за да се издигнат в йерархията, ще трябва да си плащат като царе, което ще доведе религиозната организация до печалба още през първото тримесичие.

На учредителното събрание ще се предложа за Пръв сред всички, т.е. върховен архитроний, след което естествено ще бъда избран. Така ще ми се отвори път да провъзглася символът на Сциентоламотията: Ламот разпънат на хикс. Мисля и върху вариант да е разпънат на "Щ", но срещам трудности с реализацията.

За първите записали се ще има бонус - видеокасета с палавите изпълнения на Мария-Макарена и лошото божество Пеци.

Нека Архитрон да е с вас!

Пет причини да се усмихваме на умряло

Тъй като пиша от дъжд на вятър, пък вчера валя, реших да сътворя нещо от рода на "Пет причини да не си бъркаме в носа на обществени места". Резултатът е една позитивна щафета, любезно спусната ми от Миднайт. Тя е в леко съкратен вариант, защото дългият бе орязан от цензурата на Министерството на радостните изгъзици (накратко МРИ). Добрата новина е, че първоначалният смисъл не се е изгубил особено, което на фона на факта, че не съм влагал такъв, буди известни недоумения.

Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:

1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.

2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.

3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.

4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.

5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.

В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.

В анфас: Sky Mender

Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.

Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).

Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.

В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.

Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.

Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.

Честит рожден ден, Скай!

Блогоуказател на блогорожденните блогодни

05.01.2009 - За много години! (като за начало) (Ирония Идиотова )
12.01.2010 - Първородно (DSdiva)
25.01.2010 - Здравей, свят! (Sky mender)
25.01.2010 - Встъпително (Lu)
27.01.2010 - Необмислени желания (Nightwish El)
30.01.2011 - Слънце и ... лед (d_r_watson)
05.02.2010 - Как урината станала по-скъпа от златото - Бил Брайсън (Lammoth)
15.02.2007 - Evergrey (angie)
22.02.2010 - Antichrist (2009) (Иво)
25.02.2010 - Това наше нещо... (Nostromo)
28.02.2010 - Пролетно... (Milenka)
04.03.2007 - “КЪЩАТА НА МУЗИКАТА” - брой 17 (Svetly)
08.03.2009 - Еми това е... (Lu)
16.03.2010 - Добре дошли и на моя...Прощъпулник! (Preslavski)
27.03.2008 - Под сянката на дима (Светла)
28.03.2009 - KISS (frog'n'roll )
30.03.2009 - totenlicht in da net.. (totenlicht)
31.03.2009 - За онези лекари - истинските! (Omnia)
01.04.2008 - Удоволствието да си пенсионер (diandra)
01.04.2009 - Черни проблясъци (Блага)
05.04.2010 - „Истинско” 3D за трейлъра на “Resident Evil: Afterlife” (Дринов)
13.04.2008 - Вертикално (Le Grand Elf)
29.04.2010 - DIO - Holy Diver (Nightwish El)
21.05.2009 - Ревю: Star Trek (Cinemascrotum)
22.05.2009 - НАЧАЛОТО (Зори)
16.06.2010 - (Don`t) Say Goodbye (Точка)
28.06.2007 - Жена (Nadinka)
30.06.2007 - Първият път... (Bla)
24.07.2010 - Грабни мига (Svetla)
27.07.2009 - Щастие (Lita)
29.07.2006 - Friendship (Lili)
02.08.2009 - За жените и още нещо /размисли/ (Руми66)
03.08.2010 - Открит е нов спътник на спътник на Слънцето (Псевдоучени)
23.08.2010 - Чисти бели листа със стари черни знаци (Ikaria)
31.08.2009 - Робърт Рандал (Val)
03.09.2008 - Metallica - Death Magnetic (Ангел)
14.09.2007 - Back we are (Silentium)
25.09.2009 - За всяко нещо си има първи път! (Ondine)
29.09.2010 - Hellow World! (Иван)
05.10.2010 - The Expendables (GFOXXX)
19.11.2010 - Здравей, свят!!! (Влади Неколов)
23.11.2009 - Think about it… (Nadinka)
26.11.2009 - Варна - Гьокчеада - Истанбул - Варна (kathryn)
31.12.2008 - Какво празнувахме в новогодишната нощ? (Krizt)


Бях обещал да подготвя (ответна) изненада, та резултатът е горния и той маркира датите, на които определени блогъри ще тръпнат в очакване да си отговорят на въпроса какво ги очаква.

Та това е основата. В нея не са включени:

http://bungleisinthejungle.blogspot.com/ - bungle (офлайн, незнайно защо?!)
http://lrll.wordpress.com/ - Dreamfall
http://livtn.wordpress.com/ - Лили
http://alfredpacino.blogspot.com/ - Val
http://dzver.com/blog - Dzver

защото нямат навигация за старите си постове, така че да си кажат, или пък някой да ги издаде доброволно. Сигурен съм, че съм пропуснал други блогъри, но нека не ми се сърдят - веднага ще ги сместя и черпя по бира или по компот, а няма да ги връщам, ако пият и минерална вода.

EDIT: Целият списък в xls-ка табличка.

Реверсивен солипсизъм

Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе" - аз сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.

Източник: Уикипедия

Какъв е шансът солипсизмът да е обективно отражение на действителността? И то не на коя да е действителност, а на МОЯТА собствена, в която вие не съществувате, освен като проекции на мозъка ми в опита му да разкара скуката от съществуването във Вселена с един Бог и крайна бройка идолопоклонници, в най-общия случай ненадвишаваща нула.

За да си отговорим на този въпрос, ще си представим, че солипсизмът е истина. Т.е. няма да си "отговаряме", а ще си "отговоря", защото вас реално ви няма. Нека погледна назад и да видя откога имам съзнанието, че съм нещо изплувало от първичния бульон и започнало да гледа на себе си със силно надценен респект.

Първите ми спомени са от детската градина, когато имах неблагоразумието да тръгна да местя един стол хванал го откъм краката. Като всяко начинание започнало с нищожно планиране и никаква визия за желания резултат, спъването и нахакването ми с вежда в единия му крак е била доста лесно предвидима последица за мозък с известна доза опит в машинно-транспортната дейност, каквато към момента съм нямал. Логично е да се заключи, че след седем шева и прилично количество пролята кръв, обстоятелствата са ме научили завбъдеще да внимавам, когато се захващам с извършването на неквалифициран труд. Разбира се, предвид избраната постановка, всъщност съм се самонаучил, защото знанието за "подводните рифове" на генерирания от мен свят, е косвено следствие от мен самия. И тук веднага възниква въпросът защо не съм бил подготвен за предизвикателствата на собствения си свят, а е трябвало челно да се сблъскам с острите им ръбове?

Единственият възможен отговор е, че съм създал свят, гарантиращ ми живот в неведение за солипсисткото ми съществуване, какъвто свят не би и могъл да съществува без да съм поставил основите му в пълно неведение за последствията. С други думи аз трябва да съм творецът на Големият взрив, след който реално никой не би могъл да каже накъде точно ще се развият нещата с изключение на мен самия, защото, бидейки толкова умен и изобретателен, по някакъв начин трябва да съм си оставил вратичка, така че след около 13,7 милиарда години някак си да се пръкна в новосъздадената Вселена. И то къде-къде, например на Земята, защото топлият й климат е идеален за растежа на какаовото дърво, осигуряващо целогодишния добив на огромни количества какао, жизненоважни за производството на шоколад. За съжаление не съм нацелил страната, но пък, ако се бях родил в Албания, щеше да е някак съмнително за силноразвития ми дедуктивен начин на мислене. Та след толкова дълъг път, плод на невероятни стечения на обстоятелствата, най-накрая съм се озовал в настоящето и от куртоазия и без съзнание за собственото си превъзходство съм решил да се оставя в ръцете на приветствените слова на един голям съвременен автор, чието сътворение и до днес не спира да изпълва с гордост иначе скромната ми душа:

"Добре дошъл, Ностро. И моите поздравления. Радостен съм, че успя. Не беше лесно да дойдеш тук, знам. Всъщност, мисля, че беше малко по-трудно, отколкото го осъзнаваш. Като начало ще ти кажа, че за да бъдеш тук сега, трилиони движещи се атоми е трябвало някак си да се съберат и подредят заедно по сложен и учудващо съгласуван начин, за да те създадат. Тази подредба е толкова специализирана и специфична, че никога не е била опитвана преди това и ще съществува само веднъж. През следващите много години тези малки частици търпеливо ще участват в милиардите на брой умели съвместни усилия, нужни, за да бъдеш в добра форма и да можеш да изпитваш страхотно приятното, но обикновено недооценявано състояние, познато като съществуване.
За да бъдеш тук сега, жив в двайсет и първи век, е трябвало да си наследил една изключителна поредица от биологически късмет. Оцеляването на Земята е учудващо трудна работа. От милиардите и милиарди видове живи същества, които са съществували откакто се е появил животът, 99,99%, са изчезнали. Животът на Земята, както се вижда, е не само кратък, но и обезсърчаващо слаб. Странна черта на съществуването ти е, че си на планета, която е много добра да насърчава развитието на живите форми, но която е дори по-добра в тяхното унищожаване.
Живите същества на Земята съществуват около четири милиона години, така че ако искаш да просъществуваш милиарди години, е нужно да си толкова гъвкав, колкото и атомите, които са те сътворили. Трябва да си готов да променяш всичко у себе си - форма, размер, цвят, видова принадлежност, всичко - и да го правиш отново и отново. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, тъй като процесът на промяна е случаен. За да се превърнеш от „протоплазмена първична атомна капчица“ в разумен и изправен съвременен човек, е било нужна мутацията на нови и нови белези в точно определен момент и по точно определен начин през един изключително дълъг период. Така че през различни периоди на последните 3,8 милиарда години си ненавиждал кислорода, а след това си му бил всецяло отдаден, пораснали са ти перки и крайници, плувал си пъргаво, снасял си яйца, бил си гладък, бил си с козина, живял си под земята, на дърветата, бил си голям колкото елен и малък като мишка, както и милион други неща. При най-малкото отклонение от тези еволюционни промени сега щеше да лижеш водорасли от стените на пещерите, да клечиш като морж на някое каменисто крайбрежие или да изхвърляш въздух през дупка на върха на главата си, преди да се гмурнеш 20 метра дълбоко в морето за хапка вкусни пясъчни червеи.
Не само че си имал достатъчно късмет да си свързан от незапомнени времена към привилегирована еволюционна линия, но си и изключителен късметлия по отношение на собствените си предци. Помисли върху факта, че през 3,8 милиарда години всеки един от твоите предци и по двете линии е бил достатъчно привлекателен да си намери половинка, достатъчно здрав, за да се възпроизведе, и достатъчно благословен от съдбата и обстоятелствата, за да живее достатъчно дълго, за да го направи. Нито един от упоритите ти предци не е бил смачкан, изяден, удавен, уморен от глад, изпаднал в беда, ранен или по друг начин отклонен от целта на живота, да се достави малко генетичен материал на подходящия партньор в подходящото време, за да увековечи единствената възможна поредица от наследствени комбинации, която може да доведе най-накрая - изумително и за съвсем кратко време - до теб."

Из "Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън

Казаното съвсем естествено доказва абсурдизма на моето случване. Шансът да ме бъде като проект на самия себе си след единица планково време от началото на гигантско разширяване от нищото, евентуално следствие от сблъсък на n-мерни брани, е  по-малък от едно на един гугол пъти. Кой изобщо би се замислил сериозно над вероятността на такова случване.

С други думи няма начин да ме бъде, следователно и да съществувам солипсистки в света, в който пиша този пост. Фактът, че си мисля, че мисля не означава нищо повече от това, че някой друг си мисли, че аз мисля и следователно съществувам. На база на това разсъждение спокойно мога да заключа, че мен всъщност ме няма, но пък съществувам заради вас, така както вие съществувате заради мен.

В един свят, където всичко е относително, не мога да си представя нищо по-естествено от относителното съществуване.

---
Цялото това писане бе инспирирано първоначално от един диалог с Лу, с течение на седмиците (вероятно си и личи) бе вдъхновявано от блогорожденичката Светла, а гвоздеят бе закован от "Размисли за Нищото" на Ел. Знам, че не трябваше да ги изтипосвам тук, за да не ги срамя, като вдъхновителки на горната простотия, но сами са си виновни в крайна сметка.

В анфас: Nightwish El

Дълго време мислих как да изровя най-съкровените тайни на Nightwish El, така че да я представя пред широката общественост в истинската й светлина, но все удрях на камък. Такава е тя, потайна и малкото, което знаем за нея се ограничава до хранителните й навици и таланта й да рисува. И така един ден, докато правех бекъп на колекцията си от ретро порно филми (в стаята тапетите взеха да падат, понеже съм забравил климатика на 30°), се замислих над въпроса нима всеки един от нас няма бекъп на важната си информация. Тъй де, кой би искал да загуби съкровеното си Аз, след неочаквана амнезия, или пък порно филмите с Чичолина, след токов удар. Естествено - никой, а, за да се подсигуриш, най-удачно е да си качиш информацията в Нет-а.

Затова започнах усилено да издирвам резервното копие на истинската Ел, използвайки Гугъл и ключови думи като "пържоли", "шоколад" и "йеронимус бош" (тя много го харесва, заради мъченията от религиозен характер, които обрисува), но някак си ключът от палатката продължаваше да ми се изплъзва. Дори двата термоса с кафе, които унищожих за една предълга нощ в амортизиране на клавишите на клавиатурата, не ме доведоха до разрешаване на енигмата.

Затова мислено се върнах назад във времето, когато властваха вечеринките, пребродих хиляди коментари в блога на Ел - "Необмислени желания", наобиколих Блог сити и средновековният мъчител Торквемада, дори разрових преписките от заседанията на Блогърската партия, и там някъде, покрит от глава до пети с прахоляк, стигнах до съкровената комбинация от думи - "камшик, пляскане и наказания". Еврика! Сякаш шамар ме цапна зад врата, когато пред очите ми се зареди тайният блог на Ел:

"ОБМИСЛЕНИ НАКАЗАНИЯ"

ВНИМАНИЕ! Блогът съдържа тайни, за които дори Ел не знае, но със сигурност не иска и вие да научите. Всеки, който посети блога й, да се чувства предупреден за надвисналата опасност от анихилация. Приятно четене.

Как Ламот вбеси Хитлер

Или истинската история около това какво се случи в бункера на Хитлер броени дни преди края на Втората световна.



Честит рожден ден на блога ти, Велики Блогъре!