вторник, 14 юни 2011 г.

Доктор Смърт

Д-р Джак Кеворкян е американец от арменски произход, дълги години практикуващ лекар, а в сбодното си време композитор, джаз музикант и художник. Също така той е и един от най-известните масови убийци на 20-ти век, съвсем заслужено спечелил си названието "Д-р Смърт".


В началото 90-те години започва да практикува асистираното самоубийство или така наречената евтаназия, самоубивайки над 130 души в рамките на 10 години. Сблъсква се със смъртта много от рано, когато под формата на секрети, минерали и генетичен материал в тялото на баща си, става свидетел на арменския геноцид. По-късно повлиян от въпросните истории за кървища и убийства, изгражда в себе си фетиш към смъртта и, за да си достави извратено некрофилско удоволствие, подема каузата да извоюва на американците узаконяването на евтаназията в смисъла на позволено убийство над хора, които в следствие на нелечима болест съпроводена с непосилни болки и пълна липса на нормален живот, по свое желание избират да умрат.

Опиянявайки се от миговете, в които смъртта покосява жертвите си, той им предоставя възможност чрез собственоръчно изработен механизъм за подкожно инжектиране на отрова, сами да сложат край на живота си. Междувременно успява да не бъде подведен под отговорност за тези си деяния, въпреки опитите на местните власти да открият закон, под ударите на който той да попадне. Липсата на такъв обаче не постановява евтаназията за законен начин за прекъсване на житейските мъки на жертвите, защото да помагаш на самоубиец не е престъпление, но лично ти да му биеш инджекцията, въпреки че имаш неговото съгласие, е равносилно на убийство.

За да предизвика системата, а най-вероятно просто за да изпита перверзно удоволствие от това, Джак Кеворкян извършва убийство, собственоръчно инжектирайки отрова в тялото на една от благодарните си жертви, записвайки цялата процедура на касета и изпращайки я за излъчване в телевизионно предаване, както би направил само един нагъл изверг, а не да кажем убеден в правотата на каузата си човек, борещ се за исконното право на всеки да избира дали да умре или да живее в непоносими мъки, като по този начин да е в тежест както на себе си така и на най-близките си. Заради тази му постъпка най-голямата демокрация в света го осъжда на 10 до 25 години затвор според правилата на закон изграден върху основите на християнските ценности и добродетели. Така той излежава осем години в щатски затвор и е освободен през 2007-ма заради влошено здраве и с условието да спре да помага на хората да умрат.

Следващите години той е канен да изнася лекции на различни значими форуми и събития. Дава интервюта за телевизионни канали като Fox News и CNN. По животът му е направен филм. Канен е да обсъжда въпроси, засягащи не само неговата лична дейност, но и въпроси свързани с политиката, религията, културата и здравната реформа. С други думи държи се като пълен задник, избил сума народ под прикритието на уж благородна кауза. Университети и публицистични предавания търсят мнението на това долно безгръбначно, докато религиозни организации го заклеймяват като изчание адово, а политиците вдигат ръце от него, като от секс-скандал с намесени елитни проститутки. Ако го чуе човек как дебатира, как точно и ясно изказва становището си и го защитава, така че противниците му да остават обезоръжени откъм доводи, няма как да не заключи, че Джак Кеворкян е едно бечувствено чудовище, открило начин да се подиграе на живота. Както и на смъртта.


Този нещастник живя и си отиде наскоро, на 3-ти юни, 2011. Той отдаде последните си 20 години живот, за да помага на хората, желаещи да си отидат от този свят, за да не живеят в мъки, и то такива мъки, които можете да си представите само, ако си спомните как ви е болял зъб последния път и същата тази болка я умножите по десет и клонирате във всяка една клетка от тялото си. Естествено той го направи и заради себе си. За да се появи на корицата на TIME, за да говорят за него по телевизията, за да обсъждат публично евтаназията, за да остане името му в историята, която помни своите герои напук на религиозния догматизъм и политическата двуличност. Направи го и защото знаеше, че каузата е по-голяма от човек, а човекът без кауза изчезва без да остави следа.

***

В нашата страна, България, в която доказано не можеш да живееш, като "бял" човек, от сравнително скоро има изричен закон, който забранява и да умреш нормално. Т.е. ако съм парализиран, ям през тръбичка, изхождам се през тръбичка, гледам света през мръсните прозорци на болнично заведение, търпя раните от залежаване, от които се носи специфична зловонна миризма, и знам, че ежедневието ми ще бъде такова до краят на дните ми, които може да приключат след неизвестно дълъг период от време, то в този случай никой не може да ми помогне. Просто ще трябва да живея в този ад съвсем не изпълнен с достойнство и усещане за пълноценност. Ще бъда измъчван против волята си да търпя унизителния начин на съществуване само защото... Хм. Защото бог забранява? Или може би защото хипократовата клетва забранява? Или пък политикът, тръгнал да угажда на църквата и масите, забранява?... А и забранява какво? Милосърдието към желаещия да си отиде спокойно и с достойнство? Милосърдие, което безусловно даваме дори на безнадеждно болните животни, за да не страдат?

Живеем и умираме в свят много далеч от справедлив, в който хора като д-р Джак Кеворкян са смятани за изверги от други хора, които се осланят на принципи не претърпели развитие от хиляди години насам - от времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху гърбовете на слонове стъпили върху черупката на костенурка. Днес дори има хора, които са измислили такива светове и въпреки това не вярват във всемогъщи белобради дядки, а за сметка на това подкрепят евтаназията и хуманното отношение към другите независимо от това какво пише в някаква си дебела книга с правила. Това не доказва ли, че сме бавноразвиващи се?

Запитан какъв въпрос би задал на господ, ако случайно след смъртта си се озове лице в лице с него, д-р Кеворкян отговаря така: "Господи, защо не ме направи по-умен?". Ще си позволя да го перифразирам: "Господи, защо не ме направи по-тъп, за да мога без доказателства да вярвам в теб и да славя името ти до края на дните, амин!?".

37 коментара:

  1. Пу! първа!
    Ностро, когато замина в старчески дом и вече не мога да си дигам памперсите сама, ще ли да дойдеш и да ме усмъртиш моменталически?;))

    Да! за евтаназията. И да за всичко, което си го написал като еба ти спеца, заклевам се! И да на Пачино също!Ал де;)))

    ОтговорИзтриване
  2. и аз четох за плановете на Пратчет :(
    Велик писател, хуманист, който има доблестта да избере достоен край, отколкото да мъчи себе си и близките :/

    Днес си купих "Еманципирана магия" на Пратчет, но си забравих портфейла в бан. Жената обаче ми я даде и каза утре да я платя. Първо щото вече ме познава, а и щото е Пратчет :Г Исках да кажа, магията "Пратчет" съществува! :D

    А Кеворкян може да е злодй днес, но не се знае какъв ще е утре :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ирония, ако Ностро откаже, може ли аз да дойда? Ще те пляскам до смърт, муахахах :р

    ОтговорИзтриване
  4. Винаги съм си представял Лорънс Оливие в ролята на Джак Кеворкян. Като изгледаш
    Маратонецът
    http://zamunda.net/details.php?id=131575&hit=1
    и Копой
    http://zamunda.net/details.php?id=131368&hit=1
    ще разбереш защо мисля така ;))

    ОтговорИзтриване
  5. Ламоте, аз с едната надежда живея бе, човече. Не ми разваляй аромата на пръст с твоите предложения.
    И едва сега четеш "Еманципирана магия"?? Шейм он ю! Тва, който до сега не я е изчел, напрау...Напрау да си свали памперса.Пхахахааа..
    Ностро, в теб ми е надеждата, мейт!

    ОтговорИзтриване
  6. Аааа, четете и слушайте Вал, деца:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ностро, ще ми се да можех да мисля в чисти категории за написаното от теб. Ще ми се да можех да кажа това е добро, а това не, но... Ако човек е честен пред себе си, би трябвало да признае, че решаването на този въпрос не зависи единствено от позицията на отделния индивид.
    Бях съвсем малка, когато дядо ми умираше от рак, но добре помня и неговата болка, и болката на близките ми. Законите бяха различни. Мисленето беше различно. Но дори тогава решенията бяха твърде болезнени. Сега уж сме свободни, но решенията са не по-малко болезнени, а законите не по-малко противоречиви.
    Категорично знам само едно - бих искала да мога да реша сама за себе си. Смятам, че така трябва да бъде.

    ОтговорИзтриване
  8. Браво Ностро!

    За пореден път силата на аналитичната ти мисъл, точността и идейната дълбочина на словото ти...спечели цялото ми уважение...

    Темата, ми е много болезнена. Защото съм се сблъсквала лично с кошмара на дилемата.
    Татко почина от рак и когато разбрах, че нищо повече не мога да направя, за да живее, правех всичко възможно да облекча адските му болки и се молех, по-скоро да приключат със смъртта му.

    Наш семеен приятел - Гого от "Тоника", в момента е в подобна ситуация... той и цялото му семейство... в ужасяващия капан на брилянтно описаната от теб "безизборност".
    Откакто разбрах, няма и ден, в който да не се моля, по-бързо да приключат мъките му. Разплаквам се... и се чувствам безпомощна.
    Темата за ефтаназията е също толкова важна, колкото темата за даряването на органи.
    Законът трябва да уреди възможността ни да я изберем.

    ОтговорИзтриване
  9. Защо човек да няма избора да си умре както иска?! При положение,че за сума ти неща така и така няма избор?! Поне за това да има, дяволите да го вземат и положение! Не питам, просто ри/еторика.

    ОтговорИзтриване
  10. Хм, изрод или алтруист, дали ще си в състояние да избираш, кой да те избави от агонията? Не!
    Все някой друг трябва да запретне ръкави и да те ...оправи.
    Колкото до Валхала, Вечните ловни полета и т.н. що пък да не си поръчам Лорънс Оливие да ми е навигатор :Р Може!
    Но все пак ...искам да не ми се налага да вляза нито в едната, нито в другата роля!

    ОтговорИзтриване
  11. Ностро и на мен ми боде темата (от немалък личен опит). Така и не съм намерила разумно обяснение от никого защо не е разрешена у нас. Може би тези, от които зависи, до един трябва да се сблъскат със състояние, което я налага, да го усетят много дълбоко и отблизо - със собствените си тела или с тези на скъп и вегетиращ близък.
    Да, животът е дар и е хубав, но не на всяка цена, не и когато вече не е живот.

    ОтговорИзтриване
  12. Никога не се бях замисляла за собствената си смърт и не се бях страхувала от нея до момента, в който почти не умрях. Не е минал ден оттогава, в който да не сетя за ужаса, който изживях и как никога по-силно от тогава не съм искала да живея. И единствената мисъл, която съпровождашe целия ми шок и ужас тогава: "това ли е краят ми, така нелепо ли ще си замина, само на 23, кипяща от живот, не е честно". Дори не знам как съм могла в рамките на части от секундата да си го помисля, но беше страшно и много ужасно.Но това за нежеланата смърт.
    Евтаназията обаче е съвсем друга тема. Тя и самата думичка значи приятна смърт. Нямам идея и не искам и да рзбирам какви мисли са в главата на човек, желаещ евтаназия. Предполагам, че ще са в пълна противоположност на гореспоменатите мои. Но вероятно пак ще завършват с едно "не е честно".(когато става въпрос за места, където е забранена)
    Всъщност има и малко противоречие в настоящите ми размисли, но много ми е деликатна тая тема, спирам да разсъждавам и над собствените си думи (те поне бяха първото,което ми мина през ума)

    ОтговорИзтриване
  13. А аз защо си мислех, че тоя закон е, за да се предпазят недотам болните от грижовни роднини, които "за тяхно добро искат да ги отърват от земните мъки", а наследството, разбира се, няма нищо общо. И изобщо има гранични случаи, когато нещата могат да бъдат под въпрос особено като се сетите как нашите доктори имат навика да си покриват гафовете един на друг.
    Това са само размислите на адвоката на дявола. Иначе съм за правото на узаконен избор, въпреки че то така или иначе съществува за повечето хора в подобно положение благодарение на горещите вани и Жилет...

    ОтговорИзтриване
  14. Или полетът от високо, gost. Ако успеят да стигнат до ваната или терасата обаче...

    ОтговорИзтриване
  15. Твърдо ДА за изборът на всеки човек как да привърши земния си път. По простата причина, че никой, ама абсолютно никой не знае какво ти е в момента и колко ти пука за животът ти такъв, какъвто е. Побиват ме тръпки като се замисля, защото знам колко тежко е било на майка ми, когато е изпаднала в същата ситуация с баща ми, който починал от рак, когато съм бил само на 3 годинки. Болка - неподправена и нечовешка болка струи от всяка нейна дума, когато си говорим за това.
    Никой няма право да управлява животът ти, особено когато вече е подвластен единствено на болката.

    ОтговорИзтриване
  16. Точка, затова и казах "повечето".

    ОтговорИзтриване
  17. Сигурно ми се спи и малко съм отъпял, но първата и втората половина на текста ти адски много ми се бият. Липсват ми кавички, так където според мен са задължителни.

    Твърдо ЗА, за правото на избор, как да прекратим личният си живот. Твърдо ЗА, за Кеворкян!

    А за Пратчет и аз четох! Много смело! Не мога да си представя, че скоро няма да го има този човек! :(

    ОтговорИзтриване
  18. Идке, че ние с теб в старческия дом на купон ще ходим, де си се разбързала да сидърпаш шалтера. :) Дърпането ще е за най-най-ама-най-накрая. :)

    Ламоте, да, тъжна е ситуацията около Пратчет, но още по-тъжна е за тези, които не могат да си позволят да отидат в Швейцария, за да умрат, а законите на страните им забраняват да го направят по достоен начин на родна земя. А Кеворкян е злодей само в очите на недоклатени моралисти. Колкото до Ирония, ще се сменяме, че на стари години колко сили можем да имаме? :D

    Вал, Маратонецът съм го гледал. Покрай скорошните ми зъболекарски премеждия, там имаше една доста неприятна сценка. :)

    Ид, той шеймът е и за мен, че аз не само нея не съм чел, ами и като цяло съм пратчетонеук. :(

    Зори, законът може да ти позволи или забрани. В случая той ти забранява сама да решаваш. Ако ти беше позволил, той щеше да ти предостави избор, а не да ти наложи да се подложиш на евтаназия. В този смисъл тук "мръсни" категории няма. Има съвсем ясно заявена позиция по закон, който има само две възможни положения. (Четейки коментарите надолу и съдейки от съдбата на собствения си дядо, си давам сметка колко честа причина за смъртта е ракът. :( )

    Светле... не знам какво да ти напиша. Темата е кофти. Радвам, че се завърна.

    Ид, абе стига бе. Никой няма да мре. Що бира има да се изпие дотогава. :D

    Диве, когато въпросът е уреден законово, не е нужно да избираш кой. Може да е медицинско лице не свързано емоционално с теб. Важното е да се удовлетвори искането на страдащия, който има правото да разполага със себе си както намери за добре. Ако ли пък можеше да си избираме, пак щеше да ми е все тая кой ще ме прати във Вечните ловни полета, защото за да стигна до това състояние, явно никакви удоволствия нямаше да са в състояние да ми направят кефа. Кофти тръпка... :(

    Точе, именно. Не на всяка цена. Докато цената на собственият си живот можеш да определиш единствено и само ти.

    Миленке, няма противоречие. Много точно разграничаваш двата случая и обект на поста ми е само единия. Но както казваш и в двата случая има едно "не е честно", което си е производно на самата дефиниция за живот.

    Гост, този закон, ако е вкаран в такива рамки, че да узаконява евтаназията по ред, който е достатъчно стриктен, за да отразява реалните искания на подлагащия се на процедурата, ще е като всеки друг закон, който също може да бъде нарушен. Ако погазваш свободите си за сметка на сигурността си, в един момент няма да имаш нито едното от двете. Това не съм го казал аз, както знаеш. :)

    И Точето тука правилно допълва, че ако имаме шибания късмет да сме в групата на малцинството, тогава какво да правим. "Да лягаме да мрем"?... Funny, huh!

    Влади, наистина е тежко и изобщо не мога да се поставя в положението на никой изпаднал в такава ситуация. Според мен животът ни шиба прекалено яко, затова и викам да му го върнем тъпкано, като правим от сериозните и тъжни неща, майтапчийски и смешни. :) Предлагам да направим филм за старият Хари Потър, подлагащ се на евтаназия. Дилемата ще е кой да му дръпне шалтера - Хърмаяни, Рон или професор Дъмбълдор. Cherchez la femme! :D

    Дринка, щом кавичките са ти липсвали, значи си ги усетил, а щом си ги усетил, значи са били там. :)

    ОтговорИзтриване
  19. Ностро, ставаше въпрос за чистота на категориите в твоя текст, не в закона, не обясних добре. Ти си гепил провокацията за изходна точка и това ти позволява да пишеш без заемане на крайна позиция, но светът не е пълен само с Дриновци и за мнозина това може да се чете по съвсем друг начин. Като се абстрахираш обаче и от мислещите, и от първосигналните, проблемът продължава да стои, защото става въпрос за живот, смърт, свобода, достойнство и право на избор, а каквото и да говорим - обществото никога няма да даде пълна свобода на отделния индивид по тоя въпрос. (Хващаш гората и си цар - сам си определяш законите, но взимаш жена си със себе си и скоро дебатирате по въпроса за евтаназията.)

    ОтговорИзтриване
  20. Зори, аз говоря за конкретен случай, конкретен закон и много крайна и ясна позиция. Дринката не е първосигнален, той човекът си го каза - спи му се. :D А обществото, затова е общество, за да определи границите на свободите на всеки, така че хем от една страна индивидът да е в някаква степен свободен, хем от друга свободата му да не се оказва пречка за свободата на друг. Ясно е че не говоря за свободия, ясно е, че винаги ще има и друго мнение, но вместо да си говорим общи приказки за различията, тук говоря за конкретен случай, по който виждам, че и ти имаш конкретно мнение: "Категорично знам само едно - бих искала да мога да реша сама за себе си.". Остави тези, които са на противоположното мнение, да подхвърлят клишета за това, че всички сме различни и животът това, и животът онова.

    ОтговорИзтриване
  21. Подкрепям. Искрено се надявам обаче никога да не ми се налага да правя този избор за човек, когото обичам. Това сигурно би бил най-трудният такъв. Всеки трябва да има правото за завърши Пътя си, когато той стане твърде нетърпим. Другото е садистично.

    ОтговорИзтриване
  22. Наде, точно, че не друг трябва да решава, а сам човек трябва да може да го направи за себе си. Е, ако е в кома с години, лекарите не виждат никакъв шанс за излизането му от нея и нищо повече не може да се направи, тогава да. Ще трябва да се вземе решение, но в този случай не знам законово как са уредени нещата. Чувал съм за случаи с хора, които привидно са в кома, но след като се събудят, разказват, че през цялото време са били в съзнание и са усещали какво става около тях. Факт е обаче, че за човек в съзнание и имащ възможност да реши съдбата си, българските закони го възпрепятстват.

    ОтговорИзтриване
  23. Ностро, знам, че Дринов не е първосигнален, но други са. Той можеше да се заяде с теб и се съмнявам, че е бил толкова заспал, колкото декларира, по-скоро реши да пита.
    Казвам ти, че "Доктор Смърт" (текстът ти)се движи по ръба и различни хора биха го чели по различен начин, точно както има и различни позиции по въпроса. Казвам ти, че това е много добра провокация и то след доста сериозно затишие, което надявам се няма да стане традиция, щото и други могат да се включат в акцията "Ностро, що не пишеш?".

    ОтговорИзтриване
  24. Ностромо, няма нужда да ме пропагандираш. :)
    Както казах, "аз съм за узаконения избор". Контрааргументите ги пуснах, за да онагледя на коментиращите под емоционален афект, че въпросът за живота и смъртта няма отговор от типа "да/не".
    Отговорът е "да", когато става дума за съзнателен избор на отговорен човек, с ясно съзнание и който не е под внушението на чужда воля под каквато и да е форма. Т.е. имаме цял куп условия. А какво да кажем за страдащите неизлечимо болни деца? Кой решава дали те имат правото на смърт? Родителите, които могат да са безкрайно пристрастни и в двете посоки? Или пък децата, които по закон нямат правото да взимат каквито и да било други юридически решения за бъдещето си? От кога детето има правото да решава дали да живее и дали да умре? 18. А преди това да страда, така ли?
    А какво да кажем за психично болните, които са и неизлечимо болни от нещо друго? Пак ли някой друг решава на какво имат право?
    За подобен закон съм, но той не трябва да бъде приеман от раз, а да бъдат разгледани всякаквите възможни ситуации, защото през вратичките в него хората ще излизат с краката напред...
    ПП: Покрай въпроса за евтаназията, сваляйки възрастта на... "клиента"... ще се постави и въпроса с абортите. От там ще трябва да се уточни от кога човек е човек и има права и т.н. Сложна е материята и хората, които по принцип обичат лесните решения, много лесно могат да нагазят в котела с катрана, стъпвайки по добри намерения.
    ПП: Споменавате и за онези в дълбока кома и т.н. с перспективи за дълги години живот. Най-лесно е да се отървем от телата, но мисля, че това граничи с убийство при условие, че не се допитваме до тяхната воля и че не взимаме предвид възможността за пробив на медицината в областта за в близко бъдеще.
    Уф, дълго стана и оплетено, но се надявам, че е достатъчно ясно. :)

    ОтговорИзтриване
  25. Хайде да видим кандидатурите за узаконен Палач-Спасител:
    Първо изискване - медицинско лице!
    Второ - липса на религиозни скрупули!
    Трето - Ангелски вид - шегувам се, гаден хумор...

    ОтговорИзтриване
  26. Зори, ти остъй, че не ми остава време да пиша, ми и не ми остава време да чета. :( Особено някои блогъри, които много харесвам, но поради дължината на постовете им си ги оставям за после, по-после и най-после. Кофти е денонощието да е само 24 часа. :( Трябва да променим закона за продължителността на деня. :)

    Гост, ами аз това и казах: "закон вкаран в такива рамки, че да узаконява евтаназията по ред, който е достатъчно стриктен, за да отразява реалните искания на подлагащия се на процедурата". Винаги ще има частни случаи, но и не е нужно ние да откриваме топлата вода. Има законодателства, в които евтаназията отдавна е уредена със закон и в които случаите с деца и хора с психични заболявания са разгледани (честно казано обаче не знам по какъв начин). Така или иначе нормално е изборът да се предостави на хора, които са с всичкия си и могат да взимат самостоятелни решения. И същите не трябва да страдат, заради това че попадат в един списък с хора, които не отговарят на горните условия. Никой не е казал, че законът ще е "лесно решение", затова пък е "наложително такова".

    Диве, в армията постъпват ли пацифисти, измъчвани от скрупули да вдигнат оръжие срещу човек? :)

    ОтговорИзтриване
  27. Ми да, обаче после набързо им ги взимат :)

    ОтговорИзтриване
  28. Е, не знаех, че военните части на САЩ в Ирак са останали без оръжия, задето са си позволили да ги използват. :)

    ОтговорИзтриване
  29. Наистина бях заспал! :) Но това няма значение. Сега пак го прочетох и наистина ми се струва, че човек, който не е запознат с "Животът, творчеството и страданията на Ностро" може да интерпретира текста различно от автора му. Не знам дали ще наречете тези хора първосигнални (Ностро, Зори, надявам се наистина да не съм оставил впечатление за такъв у вас :) ), или н по друг начин, но те са "аут дер".
    Привърженик съм на позицията "майнта им на бедните духом" и затова ми се щеше да са малко по ясни нещата, "In your face!" дето се вика, за да няма място за свободни интерпретации.
    А иначе текста е чуден!!!

    ОтговорИзтриване
  30. Аве, Дринка, не се оправдавай, пак си се бил напил и затова едва си гледал. :D
    Ама и не се обаждаш, като ходиш да запиваш, ей! Аз откога се каня да се мумифицирам в разтвор от неколкократно дестилиран спирт. :D

    ОтговорИзтриване
  31. Признавам, гепи ме! :) :)

    Между другото, ако в петък имаш път към Софето заповядай на официалната ни сбирка, на която ще запиваме!:):)Да не казващ после, че не те каня! :) Всички желаещи са поканени. Да не ти спамя повече с мойте глупости, ще кажа, че подробности можеш да откриеш при мен. :)

    Сори ако съм "аут ъф лайн"!!!

    ОтговорИзтриване
  32. Видях ти поста в блогрола, ама едва отделям време да отговарям на коментари тук и затова още не съм се включил. Поводът за сбирката обещава масово къркане до припадък. Кофти е, че Софията е на другия край на България. :( Столиците винаги трябва да са някъде по средата. Ще повдигна тоя въпрос пред парламента! :D

    ОтговорИзтриване
  33. Съгласен за "Хари Потър" ама не са нужни шалтери. И едно Авада Кедавра трябва да свърши работа :DDDDD за драматизъм! :D

    ОтговорИзтриване
  34. Ааа, не, тия /овенните де/ ги не ща пред ложето да си играят с косата /ми/ в ръка! :D

    ОтговорИзтриване
  35. Абе, Влади, не ги разбирам тия заклинания. Дано след тях някой да се превърне на печена пуйка, че нещо огладнях. :D

    Диве, ще е мед-сестра с военно минало. Ще може да реши коси, защото собствената й ще е дълга до петите и ще си я хваща в стегнат кок. Абе нещо като сестра Рачид от Полет над кукувиче гнездо. :D

    ОтговорИзтриване
  36. Да, да, това пу за теб, айде, от мен да мине ...баси, видя ли сега как искаш да те орисам, сам си го изпроси :))))

    ОтговорИзтриване
  37. Ах, Диве, аз си мечтая за сестра Рачид от малък, мерси! Леле, представям си само как пляска! :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.