понеделник, 28 март 2011 г.

Реверсивен солипсизъм

Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе" - аз сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.
Източник: Уикипедия

Какъв е шансът солипсизмът да е обективно отражение на действителността? И то не на коя да е действителност, а на МОЯТА собствена, в която вие не съществувате, освен като проекции на мозъка ми в опита му да разкара скуката от съществуването във Вселена с един Бог и крайна бройка идолопоклонници, в най-общия случай ненадвишаваща нула.

За да си отговорим на този въпрос, ще си представим, че солипсизмът е истина. Т.е. няма да си "отговаряме", а ще си "отговоря", защото вас реално ви няма. Нека погледна назад и да видя откога имам съзнанието, че съм нещо изплувало от първичния бульон и започнало да гледа на себе си със силно надценен респект.

Първите ми спомени са от детската градина, когато имах неблагоразумието да тръгна да местя един стол хванал го откъм краката. Като всяко начинание започнало с нищожно планиране и никаква визия за желания резултат, спъването и нахакването ми с вежда в единия му крак е била доста лесно предвидима последица за мозък с известна доза опит в машинно-транспортната дейност, каквато към момента съм нямал. Логично е да се заключи, че след седем шева и прилично количество пролята кръв, обстоятелствата са ме научили завбъдеще да внимавам, когато се захващам с извършването на неквалифициран труд. Разбира се, предвид избраната постановка, всъщност съм се самонаучил, защото знанието за "подводните рифове" на генерирания от мен свят, е косвено следствие от мен самия. И тук веднага възниква въпросът защо не съм бил подготвен за предизвикателствата на собствения си свят, а е трябвало челно да се сблъскам с острите им ръбове?

Единственият възможен отговор е, че съм създал свят, гарантиращ ми живот в неведение за солипсисткото ми съществуване, какъвто свят не би и могъл да съществува без да съм поставил основите му в пълно неведение за последствията. С други думи аз трябва да съм творецът на Големият взрив, след който реално никой не би могъл да каже накъде точно ще се развият нещата с изключение на мен самия, защото, бидейки толкова умен и изобретателен, по някакъв начин трябва да съм си оставил вратичка, така че след около 13,7 милиарда години някак си да се пръкна в новосъздадената Вселена. И то къде-къде, например на Земята, защото топлият й климат е идеален за растежа на какаовото дърво, осигуряващо целогодишния добив на огромни количества какао, жизненоважни за производството на шоколад. За съжаление не съм нацелил страната, но пък, ако се бях родил в Албания, щеше да е някак съмнително за силноразвития ми дедуктивен начин на мислене. Та след толкова дълъг път, плод на невероятни стечения на обстоятелствата, най-накрая съм се озовал в настоящето и от куртоазия и без съзнание за собственото си превъзходство съм решил да се оставя в ръцете на приветствените слова на един голям съвременен автор, чието сътворение и до днес не спира да изпълва с гордост иначе скромната ми душа:

"Добре дошъл, Ностро. И моите поздравления. Радостен съм, че успя. Не беше лесно да дойдеш тук, знам. Всъщност, мисля, че беше малко по-трудно, отколкото го осъзнаваш. Като начало ще ти кажа, че за да бъдеш тук сега, трилиони движещи се атоми е трябвало някак си да се съберат и подредят заедно по сложен и учудващо съгласуван начин, за да те създадат. Тази подредба е толкова специализирана и специфична, че никога не е била опитвана преди това и ще съществува само веднъж. През следващите много години тези малки частици търпеливо ще участват в милиардите на брой умели съвместни усилия, нужни, за да бъдеш в добра форма и да можеш да изпитваш страхотно приятното, но обикновено недооценявано състояние, познато като съществуване.
За да бъдеш тук сега, жив в двайсет и първи век, е трябвало да си наследил една изключителна поредица от биологически късмет. Оцеляването на Земята е учудващо трудна работа. От милиардите и милиарди видове живи същества, които са съществували откакто се е появил животът, 99,99%, са изчезнали. Животът на Земята, както се вижда, е не само кратък, но и обезсърчаващо слаб. Странна черта на съществуването ти е, че си на планета, която е много добра да насърчава развитието на живите форми, но която е дори по-добра в тяхното унищожаване.
Живите същества на Земята съществуват около четири милиона години, така че ако искаш да просъществуваш милиарди години, е нужно да си толкова гъвкав, колкото и атомите, които са те сътворили. Трябва да си готов да променяш всичко у себе си - форма, размер, цвят, видова принадлежност, всичко - и да го правиш отново и отново. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, тъй като процесът на промяна е случаен. За да се превърнеш от „протоплазмена първична атомна капчица“ в разумен и изправен съвременен човек, е било нужна мутацията на нови и нови белези в точно определен момент и по точно определен начин през един изключително дълъг период. Така че през различни периоди на последните 3,8 милиарда години си ненавиждал кислорода, а след това си му бил всецяло отдаден, пораснали са ти перки и крайници, плувал си пъргаво, снасял си яйца, бил си гладък, бил си с козина, живял си под земята, на дърветата, бил си голям колкото елен и малък като мишка, както и милион други неща. При най-малкото отклонение от тези еволюционни промени сега щеше да лижеш водорасли от стените на пещерите, да клечиш като морж на някое каменисто крайбрежие или да изхвърляш въздух през дупка на върха на главата си, преди да се гмурнеш 20 метра дълбоко в морето за хапка вкусни пясъчни червеи.
Не само че си имал достатъчно късмет да си свързан от незапомнени времена към привилегирована еволюционна линия, но си и изключителен късметлия по отношение на собствените си предци. Помисли върху факта, че през 3,8 милиарда години всеки един от твоите предци и по двете линии е бил достатъчно привлекателен да си намери половинка, достатъчно здрав, за да се възпроизведе, и достатъчно благословен от съдбата и обстоятелствата, за да живее достатъчно дълго, за да го направи. Нито един от упоритите ти предци не е бил смачкан, изяден, удавен, уморен от глад, изпаднал в беда, ранен или по друг начин отклонен от целта на живота, да се достави малко генетичен материал на подходящия партньор в подходящото време, за да увековечи единствената възможна поредица от наследствени комбинации, която може да доведе най-накрая - изумително и за съвсем кратко време - до теб."


Казаното съвсем естествено доказва абсурдизма на моето случване. Шансът да ме бъде като проект на самия себе си след единица планково време от началото на гигантско разширяване от нищото, евентуално следствие от сблъсък на n-мерни брани, е  по-малък от едно на един гугол пъти. Кой изобщо би се замислил сериозно над вероятността на такова случване.

С други думи няма начин да ме бъде, следователно и да съществувам солипсистки в света, в който пиша този пост. Фактът, че си мисля, че мисля не означава нищо повече от това, че някой друг си мисли, че аз мисля и следователно съществувам. На база на това разсъждение спокойно мога да заключа, че мен всъщност ме няма, но пък съществувам заради вас, така както вие съществувате заради мен.

В един свят, където всичко е относително, не мога да си представя нищо по-естествено от относителното съществуване.

---
Цялото това писане бе инспирирано първоначално от един диалог с Лу, с течение на седмиците (вероятно си и личи) бе вдъхновявано от блогорожденичката Светла, а гвоздеят бе закован от "Размисли за Нищото" на Ел. Знам, че не трябваше да ги изтипосвам тук, за да не ги срамя, като вдъхновителки на горната простотия, но сами са си виновни в крайна сметка.

56 коментара:

  1. Ехееее, разкри ни! Ние сме плод на твоето въобажение, Носто. :р Този пасаж не си го спомням от книгата на Бил Байсън, но да кажем че твоето въобажение е променило книгата и тябва да го преглътна. Ще може ли да си ме представиш по-красив, че така се чувствам много грозен :/

    ПС аве, Ностро мога ли да си пробвам р-то, че май има троха под бутона и тудно го натискам?

    ОтговорИзтриване
  2. рррр ррррррррррррррррр рррррррррррр рррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррр рррррррр ррр
    рррррррррррррррррррррррррррррррррррр
    Мерси за разбирането :)
    Вече се натиска по-лесно. Ще спра да ям върху клавиатурата

    ОтговорИзтриване
  3. рррр ррррррррррррррррр рррррррррррр рррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррррр рррррррр ррр
    рррррррррррррррррррррррррррррррррррр
    Мерси за разбирането :)
    Вече се натиска по-лесно. Ще спра да ям върху клавиатурата

    ОтговорИзтриване
  4. Ламоте, в моите очи ти винаги ще си красив, колкото и грозен да си. <3 :D

    Плюс това по-горе застъпих обратната теза на солипсизма, но то това трудно си личи, щото, докато писах, ядох над клавиатурата и бая оцапах терена. А и изгубих половината букви за каузата, затова писах думички само с останалите. Знаеш ли колко трудно се измислят синонимни на "разчекерчен" (заради "ч"-то), "керкенез" ("к"-то) и "инджикчиплякторче" (тук вече не си спомням кои точно букви загубих).

    ОтговорИзтриване
  5. Хахахахахахахаахахах- ама обичам те! Откъде започна, през къде профуча, докъде стигна :)- на моменти сериозно връщах пасажите нагоре, да си сглобя нишката на основната/ основните ти мисъл / и:)- добре се е получило. Забавно и поучително, има над какво да се замисли човек...

    ОтговорИзтриване
  6. Хах, мерси, Омни. :D Мисля, че попрекалих с глупостите за сметка на лекото четиво, но се радвам, че са ти допаднали части от "разсъжденията" ми. ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност ми хареса как си ги навързал нещата, а и честно признато, не бях чувала за солипсизма. По- скоро го възприемам на този етап като вид психично отклонение, ако го отнеса към характера и света на възрастните, но не мога да съм достатъчно обоснована за нещо, което не познавам добре :)

    ОтговорИзтриване
  8. Омни, то солипсизма и аз го научих като название наскоро, иначе от яслите имам усещането за него. После си разпрах веждата и всичко започна да ми се струва прекалено реално, за да е измислено. :D

    Ето затова си мисля, че яслите са като един умален вариант на психодиспансера. :D

    ОтговорИзтриване
  9. Пхахахахахаха- сигурно и да има нещо вярно. И за яслите не знам нищичко- пропуснала съм този период. Божкеее, замислям се к'во ли знам изобщо ;))))

    Реалността е твърде относително понятие, Ностри :)

    ОтговорИзтриване
  10. И на мен всичко ми е много относително, докато не вземе да ми стърже стомаха. Тогава относително-неотносително, ако става за ядене, не му прощавам. :D

    ОтговорИзтриване
  11. Двамата с Ламот, освен да ядете около клавиатурите, какво друго правите? :D
    Че се харесвате вече знам, също разбирам, че се вдъхновявате взаимно за разни сериозни четива, с асимилирането на които днес измъчвате (не)прикритата ми мозъчна русост. :)
    И не съжалявай за какаовите дръвчета, там никога нямаше да усетиш сладостта нито на пресен компот от сливи или джанки, нито на продукта след ферментацията му. :) "Милка" има на една ръка разстояние, "Своге" - също. Основателна причина да съжаляваш, че не си около/в родината им може да бъде само близостта до пищните фиести и възможността да поплакнеш очи на "Самбадром". :)

    ОтговорИзтриване
  12. Първоначално, като прочетох статията, не исках да нарушавам солипсистичното състояние,т.е. исках да си остана имагинерен субект, без да се коментарилизирам.
    По-късно, оставайки насаме с мислите си, подходих реверсивно и достигнах до крехката си тригодишна възраст, когато се опитах да запаля къщата. Умишлено! Защото САМА съм установила, че това е начинът да се справя с някакъв проблем(какъв, не мисля да споделям на въображаемите читатели). Статията разпали други мисловни процеси и самоосъзнах, че още тогава сама съм изгорила основите на собственото си бъдещесъществуване и затова вече 25 години, колкото и да го мисля, няма върху какво да съществувам...Но не спирам да си въобразявам...
    :D

    "Човекът е същество, което не може да излезе извън себе си и което познава другите само в себе си."
    Мисля, че правилно цитирам Марсел Пруст. ;)

    Леле, някой да ми спре кафето...

    ОтговорИзтриване
  13. Ностро, браво, чрез осъзнаването на горното, ти си една стъпка по-близо до своя творец, т.е. до себе си. Кoнцепцията, че аз съм творец на всичко и вселената е мое дело, в голяма степен е застъпена в мистичните школи, особено в Кабала, където Вселената е представена като дърво, където в края на някой клон се намира всеки един от нас. Т.е. ние и Господ сме едно и също, само дето ние сме диференцирания Господ, а Господ е интегрираните ние. Или ние сме производна на Господ... Трябва да помисля върху тая концепция.

    ОтговорИзтриване
  14. Точе, аз не обичам да излагам личния си живот на показ, затова и рядко коментирам какво правим с Ламот. :D

    Миленке, "солипсисткото състояние" не можеш да го нарушиш, защото извън него няма нищо. То е време-пространствен ареал (да го кажа по твоему), извън който времето и пространството губят смисъл, оттам губи смисъл и коментарилизирането. :D Така че не се притеснявай да разбиваш стререотипите на ежедневието, както и да драсваш клечките на картонените декори на театъра, в който по шекспировски някак си преживяме (или преживяваме, по твой избор). И все пак тази история с подпалването ще ми е интересно да я чуя в детайли. Ако трябва и ще ти сипя малко повече мед в кафето, че да ти се отвърже езика. :D

    Лу, мисля, че вече стигнахме до единодушие, определяйки Ламот за Твореца, така че недей да обръщаш цялата концепция с главата надолу. :D Между другото онзи ден гледах една книжка на Далай Лама (това да лаеш по лами май е национален спорт в Тибет) за връзката между будизма и последните открития в областта на теоретичната физика. Зачудих се на кого е нужно това? Малко ли е сложна самата научна материя, че да я обвързваш с кошерния морал проповядван от разни идеологии възникнали от мистицизма, производен на незнанието на древните народи? Тази концепция с господ си е жива загуба на време, освен ако не смяташ да я развиеш в отделен пост с исторически референции и нов поглед върху трактовката им.

    ОтговорИзтриване
  15. Ностро, не бива да подхождаш толкова предубедено към такива въпроси. Ето например математиката, която е стожера на науката (не можеш наистина да разбереш физиката, без да разбираш математиката, нали тъй), в основата си съдържа много недоказани твърдения. Доста е иронично - примерно в геометрията всичко трябва се доказва, а тя самата е базирана на аксиоми. Да не говорим колко омешано е било всичко в Древността и това да се занимаваш с точни науки и мистицизъм едновременно е било едно от най-нормалните неща на света. Така или иначе Далай Лама не е глупак или шарлатанин, а Будизма е може би най-адекватната религия, така че може и да казва интересни неща в книгата си. За сравнение съм чела приказките на някакви индийски гурута, които правят разни паралели м/у индуизма и научните открития, там картинката ти оставя горчив вкус в устата. Има огромна разлика м/у будизма и индуизма обаче като светоусещане, будистите нямат навика да се тупат в гърдите и да шарлатанстват както по-мургавите им съседи на юг.
    ...Ъъъ, така де, разни размисли по въпроса. Ще я потърся тая книжка.

    ОтговорИзтриване
  16. Аз още като прочетох заглавието си дадох сметка, че трябва да отделя час-два за осмисляне, а то вече целия понеделник си отмина.

    Усъмних се в смисъла на собственото си съществуване и това би трябвало да е достатъчно, за да може цяла нощ Ностромо да се върти от угризения.
    / Още повече, че продължава да замисля завоевателни походи към мои имоти, библиотеки даже и на лунното ми баскетболно игрище...срама нямаш значи...;) /

    ОтговорИзтриване
  17. Ностро, върнах се да те осмислям отново. И защото забравих да ти благодаря, че ме подсети да си дочета Бил Брайсън, вместо да си пилея времето по прехвалени книги, оказали се въздух под налягане.

    ОтговорИзтриване
  18. Нищо особено, Ностро. Най-обикновен "палеж" с цел убийство ( и още нещо:)). Ех, а колко по-лесно щеше да е ако можех да извивам вратове. :)
    Бъди милостив, моля те! Не е нужно да изпадам в хипергликемия, за да споделя и тази глупост от безсмисленото си съществуване.;)
    Въпреки горчивия послевкус...

    ОтговорИзтриване
  19. Лу, аксиомите по дефиниция не се нуждаят от доказване, а и резултатите, получени в следствие на тяхното прилагане, сами по себе си онагледяват верността им, особено приложени в света на Нютоновите закони. По-интересно ми е обаче на какво "стъпват" в размишленията си така наречените "адекватни" религии в опита си да ПРОПОВЯДВАТ (защото аз не съм чул религията да е научила някого). На каквото и да е, във всеки случай не е на доказани и изпитани в нашето измерение аксиоми (стига догмите да не минават за такива). Плюс това в древността познанията са били такива, че не е било ясно кое точно е наука и кое мистицизъм. В днешно време за колко сериозни учени си чувала, които в същото време да се занимават и с мистицизъм не просто като хоби?
    Колкото до книжката на Лама - "Вселената в един атом" - още със заглавието си предреши какво ще е ми отношението към нея. Такъв евтин PR-трик като имитирането на известно - и то с образователния си характер - заглавие, за да си продадеш книжлето, е достоен за презрение. Да не казвам, че анотацията отзад е дело на някакъв си Уилс, който пък е представен като: авторът на "Защо съм католик" - go shut me.
    Будизмът в някакъв аспект го признавам като философско учение за това как да живееш в мир със себе си и заобикалящата те среда, как да отключваш определени способности в себе, които така или иначе ги имаме заложени в нас, но по една или друга причина са били подтиснати като рудиментарни в процеса на еволюцията. Когато обаче нещата забият към мистиката, ме обхваща неописуем скепсис.

    ОтговорИзтриване
  20. Ел, аз още като си помислих, че ти ще си помислиш, че аз ще си помисля колко ще ми е неприятно да си помислиш, че е възможно да не съществуваш, вече ме бяха загризали угризения, затова и в момента съм станал направо на огризка. :) Даже и Луната загризах, та, ако ти се струва леко нащърбена, да знаеш, че пострадаха точно твоите владения. :D

    Точе, радвам се за теб. Аз защо не чета прехвалени книжлета, а! Ами щот не ми остава време иначе сигурно и аз щях да се лутам така несретен из книжния пазар. (Това го казвам само, за да те успокоя. Никъде нямаше да се лутам. Щях да чета класици, това е жестоката истина.) :D

    Миленке, усещам някакъв криминален сюжет с барокови елементи, прелюбодейства и мъчения. Става все по-интересно. :D А горчивият послевкус е признак за силно и добро кафе. :))

    ОтговорИзтриване
  21. тъй де, "go, shoot me"... някой явно ме шутирал по задника като съм го писал това... :/

    ОтговорИзтриване
  22. Ти си един умерено арогантен солипсист всъщност, Ностро Амиго. Е, както се казва в такива случаи - ти имаш котка, аз имам чувал... или в случая е обратното, защото смятам да ти подхвърля онова нещастно, едновременно съществуващо и несъществуващо, писе от кутията с обувки на чичака, дето се казва почти като лошия в "Костенурките нинджа".

    Нека за момент да се престорим, че обективно отново съществуваш само ти и никой друг и ти предстои тежката задача да твориш света. Споко, ти не си в ролята на Създателя, а по-скоро нещо по-скромно, да кажем Регистратор(а). Светът, преди да отвориш очи, е в онова състояние на квантова (съ)битийност, което след малко ще ти се прииска да давим в чувал в реката. И всичко в него става реално (може да го приемем и за създаване, но не и за сътворение) едва след като го завъртиш поне веднъж в центрофугата на сетивата си.

    Колкото до така създадения свят - моите възприятия са различни от твоите, което значи че и генерирания от мен свят е различен от твоя, по-лошо - генерирания от мен Ностро не е този, който самият той е създал, както и обратното. Има парадокс в тези солипсисти, носещи се из нищото в персонални вселени-сапунени мехури, но този парадокс произтича от смата идея за солипсизъм :)

    Иначе за мен концепцията за солипсизма (колко пъти го повторих това?) е отявлена глупост.

    ОтговорИзтриване
  23. Всъщност Ностро искаше да каже СОПОЛИЗЪМ,но вие му се вързахте :)

    ОтговорИзтриване
  24. Скай, не знам защо ме набеждавате с Ламот, че съм тръгнал да се солипсирам (ето, вече и глагол измислих), докато реално идеята ми беше да отразя неразривната взаимосвързанност между личен и обкръжаващ свят. Такъв е случая и с наблюдавания и ненаблюдавания свят на квантовата механика, според законите на който няма как, бивайки част от него, да не оказваш ефект върху дори само наблюдавания обект. Смятам да си пусна пак "Костенурките нинджа", за да видя какви ги прави Шрьодингер там. :) Пак успя да ме замислиш, но точно в 1 през ноща, след две бири ще се въздържа от размишления върху състоянието на котака. Въпреки това, като верен фен на М-теорията, колкото и да не я разбирам математически, считам че тя е мъртва в едно измерение и жива в друго.

    Вал, ти разбира се пак си прав. Но в някое друго измерение. :D

    ОтговорИзтриване
  25. Подобни размисли възникнаха и тук



    Никога не съм се съмнявала в съществуването на другите, особено, когато ги няма. Тооолкова ми липсват някои, че не е възможно да не са истински.
    Като с глада, правилно отбеляза Ностро! Стърже ли ти стомаха, много съмнения отпадат.
    Но моето съществуване постоянно поставям под въпрос. Примери да искаш!

    Ето, един пресен от преди малко.
    Преди два часа, мъжът ми ми каза, че е 23. 03. Аз го попитах дали е сигурен, а той е олимпийски шампион по това да изглежда убедителен, когато е убеден в нещо, т.е красноречиво ме накара да му повярвам. Аз започнах да се смея и така се смях почти час. Най-ми беше забавно, че бях публикувала поста за рождения ден на блога ми и се забавлявах наум с това как бих могла да ви обясня, защо със седмица по-рано черпя.
    Миналата година, така поздравих приятелка във фейса, с две седмици по-рано за рождения й ден, не защото не знаех кога е, а защото бях убедена, че е на датата на която я поздравявам.
    От два дни, чак сега се добирам до компа и виждам, че е 29.03.
    На какво и на кого да вярвам вече... не знам. Но, продължавам да се хиля, това май е по-важно.

    п.с.
    От така подробно описания от теб път на превръщането на бактерията в Ностро, заключих, че съм много, много уморена. Предстявяш ли си, колко прераждания сме извъртели и още има живот в нас... не ми се врява чак! Егати коравите копелета сме!
    Яхвам ролерите и ме търсете из парковете.
    Имам нужда да релаксирам.

    ОтговорИзтриване
  26. Ностро, сега мисля за 8 неща едновременно, а и споемна за сините очи на Лео ди Каприо от тазнощния ми сън е още силен, така че може и да не ти отговоря подобаващо.

    Парадокса идва именно от това, че не се доказват. Като начална точка на дедукцията това е напълно нормално, но все пак е смешно. Това е като да си направиш собствено rpg, ти правиш правилата, ти правиш света и героите, съвсем естествено е, че всичко последвало ще е в конкорданс с начално зададените условия. Все пак те са началото. Тъпо сравнение, но се надявам че ми схвана идеята. Не ми се задълбава в тая тема де, върл фен съм на науката - това за да пресека всякакви упреци в зародиш.

    "Вселената в един атом" ми звучи съвсем добре и ми напомня на теорията за холографската Вселена.
    Погледнах резюмето и не виждам защо се пениш срещу него " Така е стигнал до откритието, че това, което липсва на будизма в собствената му страна, е плодотворен обмен с интелектуалния свят и със света на съвременната наука. В настоящата книга Далай Лама насърчава този обмен – във време, в което някои християни са обърнали гръб на науката и Просветлението." Така де, човека не отрича науката, тъкмо обратното - казва, че е нужно религията да се съобразява с науката и леко храни разни заблудени души като креационистите, доколкото виждам.
    Иначе преди време бях правила проучване кой велик учен е бил религиозен; ще се учудиш колко много блестящи умове, вкл. и Нютон, чиито закони споменаваш, са били религиозни. Някъде до началото на 20 век стигна статистиката, ако те интересува ще ти я пратя. В днешно време не са малко, макар че да казваш, че си вярваш е равнозначно на присмех и компрометиране.
    Всъщност съм доста уморена да дискутирам религии и мистика с атеисти, пък и изобщо няма полза от това, така че спирам до тук.

    ОтговорИзтриване
  27. Моля се, Бла да не минава или ако намине, да свирне некое кратко Кррррррррря и да отсвири :))))

    Чакам да си отговорите с Лу и чак тогава ще вметна нещо по повод възникналата от разговора ви питанка;
    "По-интересно ми е обаче на какво "стъпват" в размишленията си така наречените "адекватни" религии в опита си да ПРОПОВЯДВАТ (защото аз не съм чул религията да е научила някого). На каквото и да е, във всеки случай не е на доказани и изпитани в нашето измерение аксиоми (стига догмите да не минават за такива)."

    :)

    ОтговорИзтриване
  28. Лу, след такъв кошмар не знам как изобщо си намерила сили да станеш. :D
    Иначе има една приказка, че в безбрежието от варианти парадоксът е просто един от вариантите. Това, че е възможно да има безкраен брой Вселени, гарантира толкова варианта за комбинации на физическите константи, че все някои от тях да създадат стабилна Вселена. Това че маймуната след краен брой опити успява да нацели кубчето в квадратата пролука, а цилиндърчето - в кръглата, не я прави Господ.
    А този списък наистина бих искал да го видя. Мисля, че се сещам кои ще са някои от имената вътре.

    Светле, този линк към блога на Кръстю ще го изчета довечера на спокойствие. Изглежда ми интересен, виждам, че текста е препечатка от някакъв друг автор, който, ако е заклет и сериозен солипсист, ще ми направи вечерта по-весела, даже може и да ме спука от смях. :D В този случай ще се надявам в коментарите ви да е сериозната част, но така или иначе това с пообърканият ти природен часовник не е довод в подкрепа на солипсизма. :) При ролерите ти също ще падне голямо четене май, тъй че довечера ще е голям релакс. ;)

    ОтговорИзтриване
  29. Не знам, Ностромо.
    Плувам си в първичния бульон, порейки мазни вълни и заобикалям всичко съмнително и обезкостено.
    Понякога виждам гейзер, получен в резултат най-вероятно на чужд Голям взрив, нямащ нищо общо с Моя или Вашия...и ми става интересно.

    Правя прозорче с пръсти и се чудя какво се вижда през чуждите очи. Вкусен и шумен свят като моя?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  30. Ел, вече си представих цял научно-фантастичен роман по темата. Сега остава да го напишеш и да нарисуваш илюстрациите към него. Разбира се бульона ще е добре да го замениш с течен шоколад, а гейзерите с някакъв топинг. Ще ми закъркори корема, докато го прочета. :D

    ОтговорИзтриване
  31. А вместо бульон и течен шоколад не може ли да е шкембенце? А? Сигурен съм, че живота е произлязъл от шкембе чорбата! :) Но съм почти 100% сигурен, че Ел не обича хавлийки! :)

    Не ми обръщайте внимание, аз съм "just a figment of yоur imagination!”

    ОтговорИзтриване
  32. Съжалявам искрено, Дрин - не го приемай лично, ала съм сигурна, че Nostro и El са по-запознати с процесите на генериране - особено когато става въпрос за основополагащото вещество във Вселената - Шоколадът! Едно кратко включване по основната солапсистична тема от "Тибетската книга на великото освобождение" - "В истинското си състояние съзнанието е голо, непорочно, ясно, празно, прозрачно, безвременно, отвъд всички условности. О, родений в благородство, не забравяй чистото открито небе на истинската си природа." А вятърът откъм морето е просто упойващ и мнооого удобен за летене... С поздрав към Nostro - за увлекателната тема и интригуващите коментари ;)

    ОтговорИзтриване
  33. Дринка, ще поръчам на Ел няколко алтернативни варианта, единият от които да включва и задължително шкембе. Щото нали разбираш, че има и такива като мен, дето вярват, че животът е произлязъл от таратора с копър, чесънче и начукани орехи. Тъй де, там дето има краставица и орехи, няма как да не се е пръкнало нещо. :D

    Светли, радвам се, че и ти изповядваш философията за шоколаденото начало. :) И понеже знам, че си "на ти" и с източните учения, вече съм сигурен, че си открила тази истина нейде из древните свитъци, което още повече ме обнадеждава, че сме на прав път с шоколада. Плюс това няма как Истинското състояние на съзнанието да не е голо и евентуално покрито с шоколад. Аз още от пубертета си насам го подозирам това. :D
    И мерси за поздрава. Джонатан Ливингстън трябваше да е една от книжките, които вече да съм прочел, ама се излъгах да си изтегля само филма и дори и него не успях да изгледам. :(

    ОтговорИзтриване
  34. То се е видяло, че ще оплескам невероятната атмосфера създадена от поетичното ви научно чувство за хумор.

    Ностро, Ностро... задаваш въпроси и после мрънкаш, че те карам да ми четеш глупостите, ама аз к'во да направя като съм болна от логорея :))))))

    В моя блог ще напиша за маймуните, животът, вселената и някои други работи, а тук ще драсна само няколко щриха ; ))))))))) , щото какво друго ми остава, след като цялата групировка (видно е по-горе кои я съставлявавате) сте окопирали подържащите живота ресурси, а именно шоколада, сладоледа и таратора.

    ОтговорИзтриване
  35. По повод разговорави с Лу, искам само да вметна некои научни заблуди ширнали се напоследък.
    Направиха се редица изледвания, измислени за целта експерименти, които да проучат и осветлят повече така наречената мистерия "Плацебо".
    Години наред "Плацебо" ефектът беше неоспорим факт, но със съмнителна репутация откъм интерпретацията му.
    Днес започва да се оформя нагласа за подреждането му в пъзела на имагинерни явления като аксиома.
    Сега ще обясня в какъв смисъл.
    След проведените множество експерименти, които мога да опиша, но нема ви тровя времето,
    се установи, че "Плацебото" е някакъв съвсем реален процес, който отключва система от начини на справяне на организма с редица иначе неприятни или застрашаващи живота му явления.
    По-просто казано и да е "Плацебото" пунта мара, то действа така на мозъка, че успява да излъже нервната система, че нещата които си "въобразяваш" или тези, които ти „внушават” са съвсем истински. Експериментално се установи, че „Плацебото” лекува, немислимо лекуващи се състояния на физически и психически заболявания и не само, но няколко експеримента доказаха, че не накой си обявил се за „Пророк” човечец лекува с екстрасенските си способности, а идеята че има такъв човек и начина, по който доказаният ефект от наличието на такъв човек въздейства оздравително на психиката и физиката на хората. Проведе се един експеримен в който истински лечител, с доказани много излекувани случаи на хора, бе замене с актьор, но много добре подбран с конкурс актьор, който да имитира лечителя. Резултатите от медицинските изследвания на „третираните” от актьора хора са със същата висока успеваемст, като от лечителя.
    На аксиомата на „Плацебото” залагат всички видове психотерапии.
    Така или иначе, психотерапиите са преки конкуренти на религиите, както и често не може да се отграничат в някои практики.

    ОтговорИзтриване
  36. Често ме питат, защо има толкова много видове психотерапия? Коя е истинската? Коя действа наистина?
    Аз отговарям:
    Всички действат. Имам толкова много видове, защото имам и много видове и различни хора. На едни им действа един вид терапия, на други – друга. Добрият лечител, психотерапевт или гуру е добър най-вече в това да подбере и да умее да използва специфичната терапия за конкретната личност- човек. /тук спирам да задълбавам, че има много какво да кажа, но друг път/
    Предстои тепърва да се изследват подробно биохимичните процеси които "самовнушението" предизвиква, както и начините на възникване на способността за внушение/самовнушение.
    Така наречената сугестия/автосугестия, е една от най-древните енигми в науката въобще, тъй като е засягала възможността да бъдат ръководени и повлиявани маси от хора, с което контролирани (манипулирани).
    Сега...
    Религиите като едни от първо възникналите средства за управление на човеци винаги са залагали на аксиомата на "Плацебото".
    И не само, но всички религии, каквито и да са те, барабар и със сектите имат система от ритуали, които могат да бъдат наречени с работното и по-ясно понятие магии.
    Християнските ритуали ги наричат бели магии, вуду ритуалите, черни, има сиви, червени, индигови, кристални и златни, както е добре известно.

    ОтговорИзтриване
  37. От гледна точка на биологията, биохимията и биофизичните процеси, ритуалите имат изключително важна роля за адаптацията, оцеляването и нагаждането на организмите.
    Нервната система регулира „вътрешната” и „външната”/спрямо средата/ хомеостаза на организма, посредством инстинктивно поведение – рефлекси , които са условни, безусловни и каузални. Безусловните рефлекси се предават чрез ДНК –програмата и са жизнено необходими за подържането на нормалното функциониране на организма. Благодарение на тях знаем кога сме жадни, гладни, кога трябва да се облечем и т.н. Но безусловните рефлекси, не са достатъчни в приспособяването ни към средата. Която често е много динамична и доста по-бързо променяща се, в сравнение с „основната” база възможност за инстинктивен отговор, който можем да използваме, за да се справим с нея, да оцелеем и не само, а дори да я манипулираме(повлияваме) в наша полза. За това служат най-вече, така наречените условни рефлекси, които са временни и бързо променливи. Условните рефлекси, са придобити отговори, които при животните са често случайно налучкани отговори (както казваш Ностро за маймуната дето успяла да пъхне най-накрая топката в правилното кръгче), но за това пък, чрез ритуално поведение се предават също чрез поколенията. Ритуалите са много важни както за животните, така и за хората.

    ОтговорИзтриване
  38. На разговорен език повечето от ритуалите от ежедневието се наричат навици. „Клишетата” също са продукт на явлението ритуали.
    Околната среда постоянно поставя живите организми пред неочаквани, нешаблонни задачи и за тяхното решаване /ако не ги решиш – загиваш/ в процеса на еволюцията възниква по-съвършен начин на приспособяване:
    Към вродените, „вградените в психиката” ПРОГРАМИ се прибавят заучените, основани на собствения жизнен опит, свои индивидуални за всяко „животно” форми на поведение, свои преживяни грешки и „печалби”. Веднъж СТАТИЧСТИЧЕСКИ установен в задоволитена степен успешен начин на справяне, чрез „ритуали” = „навици” се предава на по-голямата група от животни в стадото и така чрез поколенията се запазват, надграждат и развиват различни системи от придобито знание за справяне с иначе агресивния и постоянно атакуващ с дразнители околен свят.
    Разбира се и това носи редица недостатъци от гледна точка на приспособяването към средата. Изработването на такива клиширани, готови програми за ефикасно реагиране, от една страна става след преживяването на множество проби и грешки, а това е дълъг процес и докато трае средата може така драстично да се измени, че те да се окажат „стари”, съответно вече неадекватни.
    Това, което е чисто човешко предимство пред животните и то не е предимство на всички хора за съжаление, защото статистически малцина го притежават, е способността за осъзнато системно мислене. Системното мислене дава възможност действителността да се „разиграва”, „проиграва” в главата (по-безопасната сцена) в различни комбинации и стратегии, предразполагайки към по-подходящ избор за отговор към средата /дали ще бъде опасност или посягане към ресурс/.
    Простичко казано, аз ще напиша пост по този въпрос, маймуната няма понятие за „вода”. Тя, дори да има досег до сняг, лед, вода и пара не прави връзка между тях и няма съзнанието, че това е едино и също вещество, но в различни агрегатни състояния.
    /тук само маркирам, в моя блог ще се разпростра/

    ОтговорИзтриване
  39. В човешки мащаб, цялата тази работа, която се опитвам да кажа с две думи, е доста по-усложнена и защото човешката психика е най-сложно устроената психика на живо същество на планета ни.
    По същество психиката представлява нещо като „имагинерно” отражение на нервната система. Нещо като „вътрешен” образ на света и на индивида (ако ще и да е животно) . Нещо като „междинна система” опосредстваща вътре и вън, с променливи и пропускливи граници, но достатъчно ясни в момента /времето/ на разглеждане.
    Ще напиша някой ден пост за еволюцията на нервната система от бактериите до човека и възникването на психиката като необходимо „работно” понятие отнасящо се до система от явления, експериментално изследвани и доказано съществуващи.
    С еволюционното усложняване на нервната система и психиката еволюира като понятие. Има животни (същества) за които не бихме могли да използваме това понятие, но има и такива, за които е правилно да се счита, че имат психичен живот.
    Към ден днешен много неща се изясниха по отношение на човешката психика. Оказа се, че не само че еволюира психиката от животинска към човешка, а и човешката сама по себе си се дели на „примитивна” и „по-висша”/ в смисъл много по-сложно устроена/ и не всички човеци стигат по-висшите нива на организация.

    ОтговорИзтриване
  40. Та…
    За да не бъда изритана завинаги, защото съм склонна да прекалявам,
    Само ще добавя, че в рамките на коментара си само наплюх теми, за които мога да изпиша страници.

    Да заключа по отношение на „Плацебото” и религиите. Колкото повече еволюира човешката психика, толкова и начините за самоизлъгване и излъгване съответно, трябва да се усъвършенстват, но едно е сигурно, за да бъде предпазена човешката психика от разпад /анихилация – най-примитивния психичен защитен механизъм/ е нужно „Плацебо” и ако градивните елемнти на „Плацебото” да са вярата и надеждата.

    Все още много малко, да не кажа нищо или поне незначително се знае за енергията и еволюирането на енергията, превръщането й, преминаването й от една в друга. Енергията се проявява чрез материята и е неотделимо свързана с нея.

    Тепърва биохимията, биофизиката, микробиологията, макробиологията ще разкриват различни интересни проявления на енергията, както и различни нейни превъплъщения.

    В ден днешен се заговори за нуждата от понятие – БИОЕНЕРГИЯ.

    Тепърва предстои да се дефинира, анализира, топографира, изследва и т.н.
    Логично е щом гледаме материята като жива и нежива, щом разглеждаме системите като затворени и отворени да преразгледаме и понятието енергия.

    Ето и в живата материя участват същите химични елементи и вечщества, които изграждат и неживата материя, но създаденото от нас понятие „жива материя” ни позволи да напреднем във и да развием системното си мислене, както и да разберем много повече за системната организация на градивните елементи.
    „Какво различава живота от неживота и изобщо такова разграничение дали е правилно или това са два погледа над два неразривно свързани елемента на едно цяло? „; „Как двете понятия си взаимодействат?” са въпроси, които изместват диренето на вечният въпрос има ли, няма ли Бог, защото и понятието ни „Бог” се измени и еволюира :)))))

    ОтговорИзтриване
  41. С така известната си формула: E = m x c2, Айнщайн постави и ни остави редица въпроси за решаване най-вече около връзката материя – енергия.
    На квантово ниво енергията и материята, като че ли са еквивалентни понятия, но на планетарно ниво, връзката между тях сякаш се опосредства и усложнява, запазвайки обаче и двете в неразривна системна цялост.
    Известни са различни форми на енергия, които често носят името на съответната сила.
    Механична, топлинна, електрическа, химическа, йонизационна енергия, кинетична енергия, потенциална енергия, слънчева енергия, атомна енергия, релативистична енергия, магнитна енергия, механична енергия…
    Как си взаимодействат тези видове енергия? Преминават ли една в друга и ако да как?
    Еволюира ли енергията, в смисъла на организирането на различните й видове проявления в по-сложно устроени системи? И ако да, как? Може ли да се класифицира и проследи тази еволюция?

    ОтговорИзтриване
  42. Изчезвам да си посипя главата с пепел:(
    Надявам се, че за около месец съм оставила коментари за четене... уговарям се, че да си знам колко да си джиткам с ролерите :)))))

    Сега отивам и на Ламота да му кажа две дума, че Ел и Лу са ми много симпатични и сърце не ми дава да им логорействам в блоговете :)

    ОтговорИзтриване
  43. Ха!
    Казаха ли ти го, Ностромо! :)

    И друг път пак да пуснеш пост с такова провокиращо заглавие!
    ;)

    ОтговорИзтриване
  44. @Светла
    Баси! :) Дай го сега това на едно място! :)
    В крайна сметка науката ще намери отговор на тези въпроси!

    ОтговорИзтриване
  45. Чувствам се длъжна да обясня.
    Нямам идея защо, но ако не е Ностро да ме музира /което обаче му се случва, без неговото участие, той се явява като катализатор/, нямам повод да организирам мислите си, че да ги поднеса структурирано в конкретна тема.

    Ностро,
    много ти благодаря, че ми търпиш коментарното присъствие!
    Благодаря ти и че постовете ти са прекрасен повод за отключването на дебати, нищо че част от теб вероятно е учудена - къде го чукаш, къде се пука :)))))



    @Дринов,
    обмислям да събера коментарите си, които Ностровите въпроси и дебатите на другите блогъри върху поставените от него теми ми образуват, но вероятно трябва да им подготвя подходящия контекст. В момента работя върху това :)

    Иначе, и аз се надявам човекът да съумее да намери повече отговори на много възникващи въпроси, преди се е затрил като вид, а и да опита именно по този начин да запази баланса на живота на земята, който, по дяволите, до голяма степен и от него зависи.

    От друга страна, ако не възникват предположения, ако не възникват въпроси, ако не се "разиграват" теоретично различни мисловни постановки, няма да има посока към отговорите им, ако ще и по пътя на отхвърлянето на дадени концепции да става това.

    /Айнщайн е успял да работи върху своите открития благодарение на два банални факта. Единият е, че не е успял да си намери, така желаната от него работа като преподавател в университет, защото всичките му кандидатури са били отказани. Но пък го огрява като прост чиновник. Това му дава много свободно време да си работи върху идеите паралелно на работа, тъй като работните му задължения са били механични и банални, можел е да ги нахвърля набързо и да ги претупва :)

    Вторият факт е, че постоянно е организирал "приятелски семинари", съчетани с разходки по паркове и планини, които се състояли в това, да се събира с колеги физици и съоткачалници учени работещи в различни по него време клонове в науката и с часове са дебатирали, спорели, разменяли са идеи, проигравали са мисловно теоретични постановки.
    По този начин се е случвал един обмен обединяващ знание от различни области, по подобие на днешната тенденция към обединяване на придобитото знание в интегративни научни теории.
    Това е помогнало не само на Айнщайн да подрежда потоци от мисли в организирана теория, но и на много други негови съратници, между които математици, химици, биолози, които хем са му помагали в моментите, в които му е липсвало умение или знание. /напр. във висшата математика. Известни математици са му подали изразени на езика на математиката начини, да докаже идеи си/, хем те са поставяли основата на много открития в техните си области.

    ОтговорИзтриване
  46. Светле, докато те четох, ми настръхна косата. Това обикновено ми се случва, когато ходя при личната и тя започне да ме преглежда. Все едно ме пронизват биотокове и оттам нататък предполагам, че плацебото си казва думата. :) За сравнение много се радвам, че личната ми няма нищо общо с тоя майстор на бойните изкуства. :D
    Слушаш ли Placebo? Аз - не, но със сигурност бих ги предпочел пред ъперкът в брадичката. :D

    Харесва ми и как само маркираш. За разпростиранията ти биха ми били нужни седмици да ги прочета, и още толкова, за да ги схвана. Затова и този пример с маймуната е много показателен за достъпността на обясненията ти. По тази причина и аз, където мога, вкарвам по някой и друг примат, понякога вкарвам направо себе си, понеже смятам, че съм от хората с примитивна психика, а по този начин съм и по-близо до основата на еволюционната стълбица, което ме прави достатъчно елементарен за нагледни обяснения. :D

    Във връзка с въпросите ти за енергията, то на тях си е отговорено. Енергията може спокойно да се трансформира от едни вид в в друг и майсторът на бойните изкуства го знае това, затова и с такава прецизност трансформира кинетичната енергия от засилката на пестника си в топлинна по бузата на лековерното тяло. :D

    Дано по-скоро напишеш обобщителния си пост, защото вече нямам търпение пак да усетя плацебото. :)

    ОтговорИзтриване
  47. Така е, Ностро, много отговори имаме, ама малко доказателства. Там за сега е драмата.

    Веднъж казах, че си мечтая да съберем екип от един физик, горе долу с въображението на Айнщайн, един квантов такъв /те всичките са с въображение/, един, двама математици - може и екип, че има бая да изчисливат... 1 микробиолог, 1 невро-био-физиолог, един лама, по-възможност Далай, дузина мутанти, няколко групи музиканти и професионални дестилатори на алкохол, екип готвачи и ако то не успеем да повдигнем света, недоказвайки нищо съществено, то може и да открием магистрала до някое по-приятно и удобно място за живеене :)))))

    п.с.
    Как така да обобщавам? Тъкмо мисля как да започвам парче по парче да разглобявам, детайлизирам и по-подробно да излагам/обичам я тази дума/ наплютите теми :)

    п.с.п.с
    От друга страна, когато идва нов ред, на мястото на стария, е добре да се обмислят разрушенията. Историята е показала, че безкръвните революции са неефективни, но!
    Ако бяхме оставили мавзолея на Георги Димитров непокътнат, сега можехме да имаме един невероятно атрактивен арт - музей на комунизма, който можехме да напълним с редица забавни експонати, както и със стресиращо незабавните, но да печелим кинти от него и хора от цял свят да се стичат, да ни пълнят хазната, да цъкат и да щракат с фотоапаратите и да размислят над много въпроси, до които, в ден днешен децата дори не могат да достигнат, защото, ако няма паметници на културата/историята (в каквато и е да е област на човешката дейност и мисъл) човекът лесно губи връзка, най-вече със себе си, а с това и си отрязва шансовете за по-добри бъдещи решения, които ще избягват старите грешки.

    ОтговорИзтриване
  48. Целата тази река от думите ми, има една единствена цел.
    Да подбуди към размисъл:
    Е ли е най-адекватната човешка реакция, обезценяването на ролята на религиите и на идеята за Бог, по възможно най-вандалския начин, така както направихме с мавзолея в София например?

    Аз от психотерапията знам следната аксиома.
    Всички защитни операции на Егото (разумни и несъзнателни), които то предприема, са преди всичко със защитна цел, било то и проявена на моменти като примитивен начин за справяне с дадена непоносима или застрашаваща живота външна или вътрешна действителност.

    Простичко казано:
    И да виждаш, че човекът пред теб, преди всичко се справя чрез отричане, сплитинг, проекция и интруекция /всички защитни психотични защитни механизми/ или с преобладаващо - невротичните /няма сега да ви занимавам на дълбоко с психология/, не му рушиш защитите, само защото за теб, те са очевидно примитивни, съответно неадекватни и неефективни за справяне с "действителността", защото преди всичко реалността е такава, каквато той я преживява и каквато той я вижда, с неговите си очи /благодаря ти за невероятно поетичния образ, Ел!/

    И тези защити имат своята важна интегрираща психиката му роля. И ако ги бутнеш, можеш да го вкараш в неспасяема "психоза", анихилацията за която по-горе говорих.

    Можеш да се опиташ да му предложиш, ново, незастрашаващо го "психологически държащо обкръжение", чрез психотерапията, в присъствието на което, "клиента" постепенно да преработи вътрешните си и външни "демони", каращи го да се защитава примитивно и ако успее и има капацитета /съдбата на някои е толкова тежка, че нямат капацитет изграден като основа да направят това/ по "игрови" начин, преигравайки драмите си, тренирайки върху терапевта нови начини за справяне, но със спаринг партньор, на когото знае, че плаща и от когото знае, че не зависи в реалния си живот. Т.е. независим и незастрашен от наказанията, които в реалността може да получи с изпробването на различно поведение или със споделянето на "немислимите" си мисли.

    За някои семейства, в които има наркоман напр., който е отказал хероина "приемайки" Бог, идеята за Бог и религията е много по-адаптивния социално приемлив начин наркомана да се справи със своята зависимост.

    ОтговорИзтриване
  49. Всъщност вярата в Бог, вярата в каквото и да е, не би трябвало въобще да засяга, в смисъла да пречи на науката. В науката, така или иначе към експериментално доказани факти се тръгва чрез вара в дадена идея и науката разполага с достатъчно правила, контролиращи сътрудничеството между двата процеса.

    Вярата, би трябвало, в едно зряло човешко общество да бъде личен житейски избор, който обаче да отговаря на ето - тези условия.

    В коментарите към този ми пост,надълго, на на полезно широко, сме изприказвали почти всичко по темата, особено аз :)))))))), в отговорите ми към Бла :)


    п.с.пс.пссссс :))))))))

    Отивам да си пиша вече в моя блог некви неща.
    Шефе,
    ако го закъсам с музата и идеите, ще идвам тук, ще почвам да отговарям нещо в бялото поле на коментара и като се наговоря, наговоря... копи- пейст и айде пак обратно в кошарката ми :))))))
    Обещавам! :))))

    Има нещо не опасно, но и магично във връзката ми с полетата за коментиране под статиите ти и мисля докато работи да се възползвам :))))))

    ОтговорИзтриване
  50. ЧРД, Доби :))
    http://www.youtube.com/watch?v=aEOsv_wXhXY
    Велик е Бруно Ганц. Време ти е да изгледаш филма http://www.youtube.com/watch?v=aEOsv_wXhXY

    ОтговорИзтриване
  51. Ами, Светле, тогава да го кажа с думите на Джийзъс: като видиш, че някой се е заблудил и отдалечил от стадото, остави го да се лута в неведение, щот видиш ли, тъй му е по-лесно да се справи с живота.

    Нямам проблеми с това, но пък имам проблеми с арогантността на религиозните институции, които много добре се справят с живота си, бъркайки в джобовете на точно тия заблудени овце. При това тук не говорим за случаи на психичноболни, а за хора, които са просто неориентирани и лековерни.

    В Тълковният речник срещу "религия" трябва да пише: "загуба на време, което иначе можеш да пропилееш в хедонизъм". Или в писане на коментари. :) Тъй де, за да ми направиш удоволствието да ги чета. :D

    ОтговорИзтриване
  52. Вал, това вече го гледах при Надето. А филмът съм го счедулнал някъде... скоро. :D
    Ганц е класа просто!

    ОтговорИзтриване
  53. Placebo не са за ВСЕКИ! Аз лично харесвам само тази песен (+/- още няколко:)). В тоя ред на мисли, мерси, че припомни! Много свежо, мажорно парче. От години не ми е звучало...:)

    ОтговорИзтриване
  54. Радвам се, че се е намерило в поста (или под него) нещо, което да ти допадне. :)

    ОтговорИзтриване
  55. Абе на мен и постът ми допадна (даже много), ама реших да внеса друга нотка в коментарите.;)(с риск да оспамя аудиторията:))

    ОтговорИзтриване
  56. Аудиторията винаги се радва да бъде наспамена. Иначе й се отнема основната функция - да е обект на коментиране било то и офтопик. При мен обаче няма никакъв топик, така че всяко коментиране е офтопик и онтопик едновременно, т.е. винаги е добре дошло. :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.