четвъртък, 8 юли 2010 г.

2 + 2 = 5

Едно денонощие има 24 часа. Осем от тях "губя" в сън (не говоря за събота и неделя, когато загубата, освен че е много по-голяма, е и несъизмерима, защото все пак става дума за свободното ми време), други осем - но всъщност девет до десет - "губя" работейки (да, разбира се, че работата е щастие, а не трън в задника, как изобщо можах да си го помисля), и така остават шест часа лично време, през които се къпя, вечерям, престоявам в "катедралата" с книга в ръка и/или осмисляйки житейските несгоди, мия си зъбите, анализирайки хищническият поглед, окупирал сякаш само определени части от лицето ми, докато други панически крещят "Къде съм! Какво правя тук!" и някъде в помеждутъка успявам да се почувствам като свободно блуждаещ електрон. Не дай си боже да отделя и два часа, за да изгледам някой оттегчително тъп филм, за да мога след това да го оплюя в блога си, и ето, че "губя" още поне час и половина. И така всичко в името на двата дена в края на седмицата, двете седмици по средата на лятото и двете в края на календарната година, както и заради няколкото неясно колко години в края на житейския път.


Какъв е извода?

Явно че човек просто губи. Всеки ден, всеки час и всяка милисекунда той изтънява с един отронен пласт мъртви клетки, които всячески се опитва да компенсира с разнообразие, емоции, впечатления, себеизява, себеосмиване, себеотдаване, себеусъвършенстване, колкото и прозаично ясно да е, че нещата отиват към себеизносване. Амортизацията на човекЪТ е средно около 60-70 години, след което следва претопяване, докато атомите му се транформират в нещо друго полезно, като почва, от която ще никнат цветя и бурени - всички със свое вселенско предназначение. Една отворена система затворена в собствените си физични закони обикновено намира път да просъществува, често дори и напук на всякаква логика. И все пак логика има, но тя е в онези думи на прочутият дервиш от "Кандид", според които хората не са нищо повече от мишки, обитаващи кораба, който негово величество изпраща на търговия в Египет. С други думи на Вселенският замисъл не му пука много за нас и, ако има нещо по-лошо от това, то вероятно е "да бъдеш изнасилен сто пъти от негри пирати, да ти отрежат половината задник, да минеш между две редици българи, въоръжени с тояги, да те бият с камшик и обесят на аутодафе, да гребеш в галера и накрая да ти разрежат корема"...


Затова "животът трябва да се убива бавно, съзнателно, всеки ден, всяка минута...", съветва Буковски, изпружил мършави крайници на мръсния под в кварталния локал, доволен от компанията на бутилка долнопробен скоч и лека жена, обикновено два пъти по-дебела от него. Пияница с невероятен стил, знаещ за света точно толкова колкото мен и теб, с тази разлика, че дарбата му е предопределила чуваемостта му.

Имам десетина заглавия за този пост, но ще се спра на едно и то не защото има значение, а защото няма...

13 коментара:

  1. Знаех си, че комбинацията между компот, сладолед и бира, довежда не само до опадане на люспи от русалски опашки, но и до математически делириум...
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ел, мисля че и Hieronymus Bosch ми подейства подобаващо, но генерално си права, трябва да се внимавама, когато така произволно се смесват благините насъщни... :D

    ОтговорИзтриване
  3. ох Ностро, това е прекалено интелектуално за моите стандарти, поне една гола монахиня да беше турил :))) Породи толкова много екзистенциални въпроси у мен, че бушоните ми пак взеха да пушат :/
    Кои части на човека най-бързо се амортизират? Какво ще стане със задника ми, кат си отида?

    ОтговорИзтриване
  4. Нихилизъм - the right way to go! :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Какъв е извода?
    ВИНАГИ РАЗЛИЧЕН,но винаги един и същ :)

    ОтговорИзтриване
  6. I <3 Bosch!
    няма как да не ти подейства човечецът. направо е уникален. колко текстове могат да се пишат, повлияни от него... :)

    ОтговорИзтриване
  7. За вселенският замисъл това толкова значимо за нас "нас" е просто материал за съграждане, експерименти и статистика,дори си го представям като забравено тесто, бухнало в божиите нощви, което виси спихнато по ръба им и мирише на плесен и ферментация. Като изтеглиш чертата, сметката все е крива от нашата страна на уравнението, не се заблуждавам, че разликата идва от онова "и едно наум".

    В края на поста ти долявям едно недоизбистрено deja vu и - ако не беше уговорката за чуваемостта - щях да тръгна да оспорвам и доказвам, че аз/ти/те (но не и стария Бук) знаем, че нищо не знаем за много повече неща от Сократ, което ни дава екзистенциалната свобода да резюмираме света като русичката Кели Бънди - "То е ясно като 2 и 2 - 5!".

    Изненада ме с този пост :)

    ОтговорИзтриване
  8. "Отровата е моята храна"... щеше да е моето заглавие :)

    /тъкмо всичко това ми беше на езика и щях да се захващам да го драсна... добре, че случайно прескочих до тук. ти си го казал - съвършено/


    п.с.
    мога ли да те цитирам?
    а да маструбирам над думите ти? :)))))

    ОтговорИзтриване
  9. О. Жените вече искат да мастурбират над думите ти. Това е сериозно. Аз пък ще кажа "Fuck the system" и ще се усмихна ехидно. :P

    ОтговорИзтриване
  10. Уоу, сега разбирам защо Ел не си прави труда да отговаря на всички коментиращи поотделно. :D Само че аз съм упорит, като магаре на гимнастическа греда, а и това е само един шибан час от цели шест, така че... let's do it right:

    Ламоте, бях ти приготвил четири голи монахини, но Вал мина и ги забра. :( Гледам, че си ги е сложил за бекграунд на чистак-бърсак новия си блог - хм, егати ексцентрика, баси! :D Иначе къде го видя тоя интелектуализъм. Кажи да напълня резервоара с малко, че без подкрепата на клуб "Мезе за мазе, компот за костички" ще си изгния в непросветеност. А това за задника ти изобщо няма да го коментирам - просто не ми е в компетенцията. :)

    Лу, най-сигурният начин да изпразниш нещо от съдържание е да му сложиш име. Ти го правиш безапелационно, заради което съвсем естествено те поздравявам с "Mix It Right".

    Вал, както е казал Моъм: "Колкото повече се променя, толкова повече си остава същото"...

    Иво, прав си, аз като изключим дрелките и перфораторите, като чуя Бош и все хубави неща си представям. ;)

    Скай, а ти съвсем не ме изненада - очаквано няма да ми стигне вечерта да последвам всяка нишка на мисълта ти, а и така обрисува ситуацията, че чак ми се дояде топъл, домашен хляб - плесента и ферментацията само ме навяха на мазе, така че дори ми стана уютно. :) Историята със старият Бук е почти точно такава :), каквато я усещаш и ти, дори и без никакви уговорки - "... кварталния локал, доволен от компанията...". Едва ли е оптимист, но поне не е неизличимо-черноглед. А Кели Бънди толкова стриктно цитира Оруел, че чак ме е срам да се тикам с интерпретации. :)

    Светла, заглавието ти е много лирично и драматично, но за съжаление няма нищо общо с това, което ми беше в главата, докато словоблудствах. Това, разбира се, не пречи ти да си го усетила така и в този смисъл не виждам защо да ми пречи ти да оползотворяваш подобаващо и както сметнеш за добре самотата на страстните си нощи. :D

    Видяхме ти вече усмивката, Бънг. Само не разбрах коя система ще пенетрираме? :)

    ОтговорИзтриване
  11. И аз не знам - важното е да има хейт. :D

    ОтговорИзтриване
  12. Какви провокации! Едно споменаване на Йеронимус Бош води до размишления по екзистенциални въпроси, като "Къде съм? Какво правя тук?" в "катедралата". :)))
    Но пък какъв отзвук сред мастурбиращите дами! :)))

    ОтговорИзтриване
  13. Musical Universe, ти да не би да познаваш НЕмастурбиращи дами? Ако е така, твоята Вселена ще се окаже най-целомъдрената от всички! ;D

    Колкото до Бош, той беше само един от многото катализатори да си "излея" "терзанията" "навели ме" по време на "литургия" във въпросната "катедрала", а и не само там... :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.