петък, 26 октомври 2012 г.

Философия на изд(ев)ателствата или как не се пише пост

Ако искате да пишете пост, но не знаете за какво, първо и единствено правило: не го пишете. Има десетина други дейности, които бихте могли да свършите, без да навредите на човечеството.

В издателски смисъл това правило се отнася за книга, която не е трябвало да бъде издавана, но сама се е издала в пълен разрез с философията и убежденията на издателството и въпреки подсилената охрана на печатниците.

Второ, открили сте идея за пост, но думите не ви идват. Решението, което веднага ражда непредубеденият ви буден ум е, че няма начин все някой вече да не го е казал достатъчно оригинално преди вас. Бърз сърч в Гугъл ви дава богат материал. Възможно е да ви даде и изцяло нова идея бетер с текста - контрол це, контрол ве. Но практиката казва: не го правете!

Разбира се издателствата съществуват именно защото го правят.

Трето, постът ви е критичен и самомнителен. Написали сте го такъв, защото целта ви е била такава. Вие сте стожер на критичната мисъл и държите останалите да го знаят. Разбира се, може да получите няколко злостни коментара, но поне сте убеден в правотата си и не ви пука. И наистина в коментарите под поста се разразява драма - вие рефрешвате, а те стоят на нула. Пиете пето кафе и започвате да преправяте текста. След няколко редакции получавате коментар от Почивка в Дубай: "Страхотно е. Прекрасно написан текст. Благодаря". Извод: не редактирайте. Ако бяхте оставили оригиналният вариант, дори Почивката щеше да си спести спама.

Колкото до издателствата, те и без това не редактират - нито преди, а още по-малко след издаване. Питайте Сиела.


Хей, издателствата, не ме бийте. Текстът е на Ламот, аз просто наруших второ правило.