Генезис на блогърската партия

След като е ясно, че всеки може да си регистрира партия, естественият въпрос е колко партии може да си регистрира всеки. Сериозно се разтърсих по този въпрос, но никъде не открих отговор. Явно бе, че без емпирична обосновна няма как да постигна съществен напредък, затова и на всеослушание предложих под пост на Фроги да се сформира Блогърска партия, която да защитава правата и интересите на всички блогъри и най-вече моите. Ха, ще кажат някои от вас, че как тъй бе, джанъм, откъде накъде най-вече твоите? Е, наблюдателни хора сте, наистина не може така. За да пробия по високите етажи на властта, явно е, че трябва да съградя устойчива подмолна организация, вербувайки качественни блогъри за каузата. За целта на тайни сбирки и вечеринки, провеждани основно в класифицирани мазета, запасени с мезета и компоти за пет ядрени зими напред, ще сформираме Управителен съвет в състав:

- Ангел - "най-зеления", но и най-изкушения в политически план, вербуван още от пеленаче в структурите на различни неправителствени организации, сред които изпъкват имена като Коза Ностра и Якудза, както и картелите от северен и източен Бруклин. Поради законовите ограничения, засягащи възрастта на кандидат-министъра, неговата функция в бъдещия кабинет ще бъде ограничена до Министър без портфейл. Джобните му ще се изплащат директно от Министъра на финансите.

- Bia - романтичен дух, проявяващ се в социална проза подплътена със солидна доза литературна шлифовка. Идеален кандидат за Министър на труда и социалната политика. Винаги на линия, когато на някой от останалите членове на управителния съвет му дотрябва дефицитна стока, като олио, сол, пипер, овехтяла обувка или мека тоалетна хартия.

- Бънгс - обича бразилските ритми, африканските джунгли и южноамериканските гризачи. При изгрев слънце ще я видите да се люлее на десетметрова лиана и да снима дивата природа. На въпрос какво би направила, ако има безгранични способности, тя би отговорила така: "Бих се чупила нанякъде!". Прекалено откровенна е за политик, така че не става за министър, затова пък може да бъде вице на Министър-председателя и да отговаря за дажбите от сладолед на Lammoth.

- Вал - за него се говори, че разкопчал първия си сутиен, докато акушерката се опитвала да го извади от майка му. Същата вечер сутиените си загубили и две от дежурните сестри в родилното отделение. За човек, занимаващ се с топлинно счетоводство, много добре борави с жартиери. За него е отредено Министерството на финансите без всякакво съмнение, защото по този начин за един мандат активно ще бъдат усвоени над 200 милиона лева в заведения, предлагащи жива програма, разбирайте еротични танци и стриптийз.

- Иво - художник, артист и критик. За своите 20 години направил повече регистрации в социални мрежи, отколкото социални мрежи реално има. Самият той обяснява този факт с по няколкото хиляди рега, които си е правил в едни и същи сайтове с никове като Иво, Ивчо, Хавиер и Андрес. Заради заслугите си за сближаване между половете без спазване на етнически и морални граници - несменяем Министър на българите зад граница.

- Ирония Идиотова - от малка Ирония обичала да изкормва кукличките си с ножица. Това й увлечение се проявило и в по-зрелите й години. Достоен кандидат за Министър на здравеопазването. Пример за това, че човек си носи призванието цял живот.

- Krizt - или както всички го знаят - Шехерезад. Знае повече приказки от Братя Грим и Шарл Перо взети заедно и умножени по десет - нищо, че си няма на идея. Говори се, че на прием в Бъкингамския дворец докарал принцеса Даяна до оргазъм, разказвайки й приказката за своенравната принцеса. Историята мълчи по въпроса какво е правил с езика си през това време. Поради факта, че народът обича да слуша добре разказани приказки независимо от разстоянията - идеален за Министър на транспорта и далекосъобщенията.

- Lammoth - буден анархист с комунистическо потекло, либерални възгледи и садомазохистични наклонности, силно консервативен в напляскването на фашизоидни форми на социално би(т/ч)уване. Министерството на физическото (пре)възпитание и спорта най-пълно би агрегирало безкрайното му желание да превъзпитава и наплясква.

- Le Grand Elf - потомък на скандинавските племена, закърмен с млякото на устата келтска домакиня (за която се говори, че пребивала мъжа си с една ръка, когато същият се прибирал нафиркан по нощята). Неповторим оратор, често цитиран по литературни сбирки и вечеринки най-вече със своите тоалетни откровения. Идеален за Министър на регионалното развитие и благо(раз/ус)тройствата.

- Лита - тя ми е като непозната земя, поради това считам, че най ще й подхожда някое китно министерство в сянка разположено под многовековен дъб. Този тип министри обикновенно нямат много работа, но това не им пречи да са на нивото на безполезност на останалите.

- Лу - много качествен кадър. Измислила над 20 нови стилови жанра в музиката още преди да й позволят да излиза от кошарката си. Тригодишна взела първото си интервю от Дейвид Бауи, на четири вече придружавала популярни рок и поп банди из турнетата им. Изключителна полезност би имала в сферата на забавата и разтухата, затова и Министерството на туризма й пасва идеално.

- Nightwish El - родом от Дания (колкото и да твърди друго), където за пръв път била забелязана от Ханс Кристиян Андерсен да виси по копенхагенските кейове, полюшвайки опашка и скицирайки с молив отплаващите кораби. Прекалено романтична натура за управленски кадър на политическа партия - впечатление, което остава само докато не се запознаете с камшика й. По този повод лично препоръчана от Lammoth. Приносът й като Министър на образованието би бил неоценим. (Особено на фона на съучастническото й списване на блогът за дезинформация и псевдонаучни открития - "Мистерии и загадки".)

- Nostromo - крайно низък елемент с агентурно минало дълбоко законспирирано в отдавна унищожените архиви на Блогърска сигурност. Идеален за Министър-председател на бъдещия кабинет.

- Преславски - възпитаник на Преславската юридическа школа, от която наследява правото да лъже, маже и упражнява рекет върху средната и нисша класа. Абсолютно перфектен за Министър на правосъдието. Не, ваше превъзходителство, няма възражения.

- Светла Зеленогорова - като малка обичала пасти Дънерче, но понеже времето било безпарично, не винаги родителите й успявали да й купят. Толкова била пленена от вкусните пастички, че започнали да й се привиждат навсякъде. Скоро успяла и да се докосне до няколко от тях и така направила интересното откритие, че всички удрят на кухо. Този факт живо я заинтригувал и до ден днешен тя продължава да се занимава с кухи дънерчета, дънери, пънове и цепеници или както тя галено обича да ги нарича - пациенти. Родена за Министър на земеделието и горите.

- CinemaScrotum - нечовек, оцелял след един дълъг уикенд прекаран в хангар на снимачна площадка в Холивуд. Носи със себе си последствията от тези ужасяващи 48 часа и те оттекват през блоговековете и до ден днешен, следвайки примера от надъхващата реч на римския пълководец Максимус. Заради изобличаващия характер на публикациите си, в Министерството на безкултурието отдавна имат окачена негова снимка.

- Sky Mender - провокативна, целеустремена, потомствена наследница на амазонките, чийто атрибутивен стереотип и до днес всява респект и ужас в душата на безброй изтерзани блогъри смирено предвождани от Lammoth. Несменяема на поста Министър на вътрешните работи.

- Точка - изключителна персона със заключителната дума във всеки един спор и начинание. Поради тази причина единствена избрана единодушно за поста пресаташе на бъдещия кабинет. Не смея да споделя нищо нецензурно за нея, защото и аз все пак си имам кирливи ризи.

- Узурпаки-Бла - благ блогър с благословен от бога блог. Министър на религиозната толерантност.

- Фроги - от ранни попови лъжички се научила да пие нефт из родните блата. Дотолкова й втръснало, че на десет години минала на бензин. Вече не ще и да чува за нефт, нефтени продукти и нефтопроводи. Мечтае да си направи туристическа обиколка из Кремъл с базуки, лимонки и тежко бойно снарежение. Несъмненно интересът й към братска Русия би бил полезен в ролята й на Министър на външните работи. На добрая встреча, тавариш Путин.

-------------------

След този подбор на кадри, следват още няколко задължителни стъпки:

Първо, правим устав. Най-много две-три точки като например:

"Точка 1-ва, алинея 1-ва. Управителният съвет е орган с репродуктивни функции."

и

"Точка 1-ва, алинея 2-ра. Редовите членове на партията не изпълняват репродуктивни функции по смисълът на точка 1-ва, алинея 1-ва, но задължително удовлетворяват репродуктивните нужди на Управителния съвет."

-------------------

Второ, на всяка партия й е нужен предизборен лозунг. За момента съм се спрял на четири варианта:

"Утре започва като се събудиш."

"Идва новото - не ми дреме."

"Бремето е ваше."

"Един зад всички, всички зад един."

Мисля и върху пети вариант, а именно "Кой е!?" с идеята след време същият да мутира в естественото продължение "Аз съм!".

-------------------

Трето, събиране на електорална маса. Няма значение каква, важното е да е с четири крака, които да държат отгоре си някакъв сносен плот. Най-простата маса е винаги за предпочитане. Така не се притесняваш нито, че ще я залееш с горещо кафе или каквато и да било помия, нито че на годишния банкет ще й скочиш отгоре с двата крака. Плюс това простите маси са най-яки - могат да понесат огромен товар и дори няма да се замислят - следващият път пак ще изберат да са твои маси.

-------------------

Четвърто... какво, писна ли ви? И на мен ми писна цял съзнателен живот да не знам на кой свят живея. В държава от втория или третия свят, вероятно на границата с четвъртия, управлявана от ангентурчици, раздали си печелившите карти още преди играта да е започнала, а впоследствие отстранили от игралната маса появилите се неудобни противници с подставени лица уж обещаващи нещо ново и различно. Вярвате или не, няма печеливша ръка, нито печеливш играч, защото, когато казиното затваря, банката винаги печели, а бремето си остава единствено ваше.

Животът на смисъла или Шибана Прелюдия за Егати и орКестъра, накратко ШПЕК

Галактическият пътешественик бе решил, че 340 години не са никак достатъчни, за което и да е човешко същество, да се почувства удовлетворено от живота, затова реши, че още ненавършил пълнолетие, а именно 118 години, ще се опита да направи всичко възможно да не пропилее останаващото му време. Той отново прегледа картата на познатата Вселена за място, което би го изпълнило с усещане за удовлетвореност, и без повече да му мисли уверено насочи галактическия си бегач, подарък от баща му, по посока на един от най-отдалечените галактически обекти наблюдавани от Земята, а именно A1689-zD1. От него го деляха около 12,8 милиарда светлинни години, шест светлинни месеца, три светлинни седмици, 14 светлинни часа, 5 светлинни минути, 11 светлинни секунди и двадесет и четири сантиметра, което разстояние бе предостатъчно, за да може през това време да изчете двата тома на "Война и мир", библиографиите на Александър Дюма баща и син плюс "Пипи Дългото чорапче", както и половината Ватиканска библиотека. За да си разнообрази менюто по време на дългия път, той се отби до планета разположена близо до галактическия център, заселена предимно от шотланци, и зареди трюма с 222 глави рогат добитък - основно говеда с дълъг косъм - и напълни меховете с отлежал "Джони Уокър", с който по-лесно да "прокарва" говедата по урвите на хранопровода си. Известно време мисли дали да си вземе и жена, но като си спомни, че шотландките пият като разпрани, реши, че уискито няма да стигне за двама.

Квадратчето бележи A1689-zD1, но не се притеснявайте, ако не виждате нищо.

За да не заобикаля много по външните ръкави на спираловидните галактики от галактическия клъстер Abell 1689, галактическият пътешественик хвана няколко кратки червейни дупки, които много удобно се бяха подредили в тунел. Времето в тях бе достатъчно предразполагащо, за да може да изкара шезлонг и чадър върху външната обшивка на бегача си и да чете необезпокояван на светлината, която звезния вятър генерираше при съприкосновение с магнитосферата на тунела. Така хем не си тровеше очите на немощните енергоспестяващи крушки в каютата, хем разпускаше на вакуум и, както често докторът го съветваше, най-пълно усвояваше полезността на податомните частици на вакуума, които успокояващо гъделичкаха чатала му.

Дните се нижеха бавно и протяжно, но галактическият пътешественик не усещаше дискомфорт. Беше се научил да разполага с времето си подобаващо, млатейки "Call of Duty: Modern Warfare 2" на сингълплеър от сутрин до късен предиобед и следобед - списвайки двата си блога, които и без това никой никога не четеше, защото при тези скорости на придвижване отделните му постове пристигаха на Земята с 15, 35, понякога и 80 хиляди века закъснение, като този период постоянно се увеличаваше. Въпреки няколкото случайни гневни коментара, които получи, и повредите, които споходиха возилото му (основно при трусове между две не особено добре закърпени червейни дупки), пътуването му мина гладко и безаварийно.

На 111-тата година от тръгването си той спря бегача в облак от водород и хелий и все още леко сънен, но изпълнен с трепет и любопитство, отвори предния люк. Разтърка очи, защото си помисли, че клепачите му са все още залепнали от дълбокия сън, но бързо бе осведомен от бордовия компютър, че всъщност зададените крайни координати са го довели до облак от елементарни частици в покрайнините на желаната галактика. Той се върна на командния пулт и, докато преизчисляваше координатите, вълнението от срещата с новия свят изпълваше душата му. Годините път, които бе изгубил за сметка на всичко, което някога бе познавал в своя свят и, което отдавна бе заличено от изтеклите през това време милиони земни години, сега му се струваха съизмерима жертва на фона на това, което бе постигнал. Цял един свят чакаше да се разкрие пред очите му. Най-отдалеченият и най-неизследвания, от който телескопите на Земята навремето бяха видели само една незначителна точка в инфрачервения спектър.

Докато пръстите му уверено щракаха по пулта, лек междугалактически вятър раздуха насъбралите се облаци от илюминатора. Галактическият пътешественик вдигна поглед и застина неподвижно пред разкрилата се гледка. Там, където трябваше да "лежи" купът от звезди именован A1689-zD1, нямаше нищо. Отделни облаци от прах, следи от съществувала преди 13 милиарда години галактика, нехайно се кълбяха в пространството в очакване някой заблуден турист да акостира в тях.

Галактическият пътешественик се отпусна тежко в командното си кресло и съсредоточено загледа блещукащите върху пулта светлинки, всичките изглеждащи досущ като далечни галактики - някои спирални, други елиптични, трети пръстеновидни. С едно протягане той можеше да управлява всяка една от тях. Можеше да й каже кога да светне, кога да потъне в мрак, но сам той не можеше да създаде нито една от нищото. Светът беше детерминиран. Всичко щеше да продължи да се случва независимо от него, а той просто щеше да е там, за да регистрира фактите.

"Днес, аз, Галактическият пътешественик, 111 години след като напуснах Земята, открих, че галактика A1689-zD1 липсва. Останали са само облаци газ и прах, които говорят за внезапен катаклизъм, поглъщане от друга галактика или засмукване от свърхмасивна черна дупка, непозната по сила до сега на човечеството. Оглеждайки се виждам нови галактики, още по-далечни, които никога не са били и няма да бъдат видени от земен жител. Не ми остава нищо друго освен да продължа към тях." Той натисна "Публикуване", текстът полетя обратно към тунела от червейни дупки, а Галактическият пътешественик се върна към единственото, което му беше останало - последните няколко глътки уиски...


(Чувствам се длъжен да изтъкна, че стилово бях повлиян от Krizt, тематично по различни поводи и случаи, но почти едновременно от Sky Mender, Nightwish El, Lammoth и Точка, която пък има основни заслуги за многоточието в края).

Това, което не ви убива, ви отлага за после

Никой не очаква от вас да живеете вечно. Дори, ако случайно се позабързате към гробищния парк, много рационалномислещи хора изобщо няма да ви се разсърдят, понеже им е известно, че природните ресурси на тази планета са на изчерпване, а вие сте просто още един консуматор. Разбира се, науката винаги е измисляла нещо - особено тази, раждала се в лабораториите на компаниите-гиганти, имащи капацитета да я развиват. Например утре ще ядете по-големи домати, ще дъвчете месо от по-едър добитък, а китайската комунистическа партия ще продължава да държи в неведение редовите си членове, че ядат само гарнитурата. Решението може да дойде и от Космоса, но простите сметки показват, че до други планети извън Слънчевата система, които да "опоскаме" откъм ресурси, няма как да стигнем поне в близките 5 хиляди години, дори ако се движим с двойно по-висока скорост от пределно достигнатите до момента 55 000 км/ч (което в действителност просто ще ни изведе до самият край на Слънчевата система и ще ни остави там с пръст в едно познато изходно отверстие).

Е, сигурно сте си лягали вечер с мисълта, че сте обречени?... А може би сте от онези блаженно несведущи, които вечер четат, докато навитите на нощните им лампи енергоспестяващи крушки мутират ДНК-то им? Така е, някои неща ВИ убиват, но понеже ефектът им е с отложено действие, лобитата на компаниите-конгломерати не държат вие да го научавате или поне не толкова скоро. Колкото и коспиративно да ви звучи, от известно време насам се съобразявам с един списък, който държа да сведа до знанието на тези от вас, които все още не са "на тази вълна". Списъкът е от две точки, но предполагам всеки ще може да го допълни с тревожни новости къде от личен опит, къде от други препатили.

А. Вредни добавки към храните.

Канцерогенни. Могат да доведат до образуване на злокачествени тумори:
Е103, Е105, Е121, Е123, Е125, Е126, Е130, Е131, Е142, Е152, Е153; Е210, Е211, Е213-217, Е240, Е330; Е447; Е924a, Е924b;

Могат да доведат до заболявания на черния дроб и бъбреците:
Е171-173; Е320, Е322; Е407, Е447, Е450;

Нарушават храносмилането. Могат да доведат до заболявания на стомашно-чревния тракт:
Е221-226; Е311-313, Е320-322, Е338-341; Е407, Е450, Е453, Е456, Е461-466;

Могат да предизвикат алергични реакции:
Е230-232, Е239; E311-313;

Разрушава витамин В1:
Е220;

Нарушават функциите на кожата:
Е230, Е231, Е232, Е233;

Противопоказани при хипертония:
Е250, Е251, Е252;

Подробна информация: тук и къде ли още не по форуми и онлайн-седенки.

Б. Енергоспестяващите крушки.

Според Британската агенция за защита на здравето девет от 53 тествани от нея енергоспестяващи лампи излъчват UVC светлина. Изпращана от слънцето, по принцип тя не достига земята, защото се поглъща от озоновия слой, но е много по-разрушителна за ДНК от популярните UVA и UVB лъчи.

Подробна информация: тук.

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация "Пантеонът на гадните кучки", която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи...

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: "Pantheon of the nasty bitches". Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна - злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen - H.R. Giger - Aliens - 1986 - Дринов
The mother - Anthony Perkins - Psycho - 1960 - Nostromo
Madeline Ashton - Meryl Streep - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo
Helen Sharp - Goldie Hawn - Death Becomes Her - 1992 - Nostromo,

но реших, че "кучкостта им" е подложена на няколко съмнителни момента. Първо - липсва актьорският елемент ("Aliens"), второ - липсва актрисата ("Psycho"), трето и четвърто - комизмът им идва в повече ("Death Becomes Her"). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза...
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи :(
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот - В ролята самата тя - БАН - 2010 - Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни...

Не съм ли велик... задник

По идея на моят ментор в света на шаха и грубият, полски билярд, поствам една партия, която доиграх вчера, и в която последователно изпитах усещанията, че съм пълен идиот и велик гений, почти колкото задните части на Капабланка.

Насладете се с помоща на бутончето Play (или ползвайки навигацията ляво-дясно) на този незабравим урок по громайсторство, който ми дава основание в ранните часове на утрешния ден да хвърля ръкавицата на Вишванатан Ананд със задната идея да отсрамя българския шахматен гений.

Кога една приказка се превръща в легенда

Да, точно така, когато е разказана достоверно. Нещо, което явно е прекалено трудно да се схване от скопените от към въображение индивиди в Дисни и Холмарк. Затова пък колко им е да учат децата на това:

По заповед на... bungle

Защо американците са по-податливи на Холивудската продукция? Защото са патриоти и подкрепят местната кино-индустрия? Защото не им се налага да сричат субтитри? Защото при тях ходенето на кино е като излизането "на кафе" - става с гадже или приятели и половината от удоволствието е в оплюването на поредната тийнмууви издънка? Или пък защо да оплюват? Кой не се е хилил на лафовете от "Американски пай" и "Пич къде ми е колата"? Нима не ви се е искало просто да простеете два час и да пръскате слюнка по теметата от предния ред? И в крайна сметка изкуство ли е киното или само ентъртеймънт?

По-изкушените от вас знаят отговорите на тези въпроси и отдавна не им пука кой какво гледа и на какъв б(л)ог се моли. Кино-справедливостта е отражение на действителността. За филмите няма нищо задължително. Утре може да излезе заглавие, което да описва дългият път на екскремента до водите на световния океан и пак ще е по-смислено от афиша на средностатистически киносалон за следващите няколко месеца. Атеистите знаят, че няма сила, която да регулира това, поне докато на хората им се иска..., затова и винаги ще има порно и изкуството ще плува в такъв океан от отходни води, в който все по-трудно ще става заблудените души да намират верния път към стойностните продукции.

Действителността е такава, че не ти се предлага спретнат каталог от морални ценности и идеали, които да следваш по пътя на съзряването си като индивид с определени вкусове и виждания за това какво е и какво може да бъде изкуството. Ако разчиташ само на телевизията, ще търчиш в киното след всеки бомбастичен трейлър пръкнал се от продуцентския задник на ограничен холивудски задник, ръководещ гигантска студия от професионални задници, занимаващи се само с изцеждане вимето на кравата наречена "масов кинозрител". На фона на това, как мислите, че ми "идват" такива "концепции" вмъкнати в коментари, като този към статията на Cinemascrotum Ревю: „Cop Out“:

Анонимен:

Не знам къв е тоя скротум и от къде се е пръкнал, ама не съм видял 1 положителен коментар за някой филм. Явно той трябва да измисли „гениален“ филм, защото никой от тези, за които е писал не е достатъчно добър за него. Филмите все пак са за развлечение и не е нужно във всеки филм да има някакъв супер титаничен замисъл. И хората са прави – говори с уважение, за тези които се опитват по някакъв начин да те забавляват с техните филми (актьори, режисьори, сценаристи и т.н.). Те правят нещо или поне се опитват, а ти само говориш. Ясно ми е…. И търси повече положителните черти на филмите и посланията, които носят, а не това кой филм на кой приличал и кой къде сбъркал в актьорската игра.

Колко трябва да ти е промито съзнанието, за да сътвориш подобна генно-модифицирана квалификация за нещо, което явно не разбираш. Истината е, че точно срещу такъв тип мислене трябва да има регулатори/справочници/каталози със специализирано съдържание като:

# Cinemascrotum, за да си спестите парите за билет и обикнете киното, заради това, което НЕ Е.

# trains in the night, за да откроявате стойностната музика в океана от посредствена MTV-култура.

# ticks and crosses on the movie list, за да обикнете киното заради това което Е.

# Valkocompany, за да си спомните, че сте оставили вашата кучка заключена с белезници за краката на леглото, докато тя чака с копнеж да й разтриете ходилата.

# The Spiral's Buzz, за да разберете къде грешите в отношенията си с любимия човек, Господ и дистанционното на телевизора, и защо не трябва да оставяте кучката си да чака вързана с белезници за краката на леглото.

# Cynical Speech, за да се освободите духовно и мастурбирате без граници от вербалните еквилибристики на цинични приказни създания.

# Cinema is an old whore, за да разберете как по време на прожекция да се предпазите от нежелани гости от Венера.

# Lammoth's Blog, за да откриете, че всичко има две страни - една смешна и друга, която ще ви скъса (задника) от смях.

# Необмислени желания, за да осъзнаете, че литературата е по-доброто лице на киното.

И пет пари не давам за мислене, което се ограничава в това да приема боклуците, които всеки ден му снася маркетинговата стратегия на задници, издигнали пред себе си единствената цел да го превърнат в покупателна Анонимка.

The Final Battle Begins

Остават броени минути до началото на вероятно последната партия в борбата за титлата "Световен шампион по шах". Резултатът е 5,5 : 5,5, но този път Веско е с белите. До сега от пет партии с белите, той си отвоюва две и според теорията за симетрията съвсем в реда на нещата е от шест партии да спечели три, но... неведоми са пътищата на черния шах, затова внимателно ще следим неговите стъпки по черно-белите квадратчета в следващите няколко часа.

Веско: "Хубав пуловер."

Ани: "От Илиенци е. Един ми стовари цял камион от тях и каза до довечера да съм ги продал."

В най-лошият случай стискам палци за реми, което по процедура ще означава изиграване на партии с ускорени контроли до излъчване на победител, а от показаното до тук знаем, че нашето момче мисли по-бързо, а на Ани обикновенно му трябва двойно повече време.

Ето и линк към събитието.

EDIT:
Ананд 6,5 : 5,5 Топалов

Ананд яде топалката

След като водеше в резултата с 4:3, днес Ани развя черното знаме и отново доведе нещата до паритет при оставащи четири партии с по равен брой излизания с белите. На 56-тия ход той изгуби интерес да доиграва при очертаваща се проходна пешка за Веско, който отново изцяло имаше инициативата.

Утре е почивен ден за шаха. Някои ще спят до късно, други ще работят, а аз - както и днес - най-вероятно ще правя и двете. Въпреки това усещам, че наближават лежерни дни за изнуреното ми от спортни събития тяло, затова и духът ми е на ниво и, ако не ме болеше този зъб, сигурно щях да седна и да нахвърлям на хвърчащ лист от тетрадка отдавна човъркащата ме нова теория за еволюцията и приръста в популацията на гренладските китове. Но тъй като си нямам на идея за какво говоря, ще отида да си отворя един компот, за да подобря нивото на кръвната си захар, а вас оставям в плен на великият Джон Лорд.

Pot the ball in the hole... или 300 хиляди начина да пропуснеш

Този блог все по-често започна да заприличва на спортен всекидневник и, ако искам да го реабилитирам като нещо по-разностранно, в бъдеще ще трябва да предприема съответните мерки. Но новината този път не е толкова спортна, колкото скандална. Става дума за разразилият се вчера огромен скандал в средите на снукъра за продажба на фреймове, в който беше въвлечен трикратния и настоящ световен шампион по снукър Джон Хигинс, както и неговия мениджър и член на Борда на Световната професионална билярд и снукър асоциация, Пат Мууни. Същите са били заснети в хотел в Киев как уговарят загубата на четири фрейма през годината, заради които незаконна букмейкърска къща е щяла да им изплати 300 хиляди юро.


Оказва се, че Иван Славков не е единственият будала, който се e оставил някакви си журналистчета да го хванат "в крачка", но по-интересни са въпросите, които следва да се зададат оттук нататък. Първо - каква е гаранцията, че, ако на негово място момчетата от "News of the World" бяха насадили другият голям в снукъра Рони О'Съливан, същият нямаше да се опита по подобен начин угоднически да се съгласи с тях и да ги отпрати "по живо, по здраво", просто защото не ги знае дали не са от руската мафия и в следващия момент няма да решат да го "светнат" в десятката при липса на словоохотливост от него страна, и второ - дори и наистина да е имал желанието да загуби с цел печалба, колко други на неговото място биха постъпили по по-различен начин.

Ясно е, че, колкото и да си богат и, като Хигинс, да имаш 5 милиона на сметка, едни 300 хиляди отгоре никак няма да са ти излишни, но не е ли по-изнервящо и рисково да съсипеш дългогодишно градена кариера заради някакви си 300 хиляди, които първо ще трябва да получиш от някакви явно подземни руски структури, занимаващи се в свободното си време с рязане на уши и пръсти и, второ, имайки ги, ще трябва да ги изпереш без да те усетят данъчните на Острова, които обаче едва ли са "вчерашни", като става дума за много пари. Та в този смисъл далеч съм от мисълта да сравнявам Хигинс и Батето - тук става дума за съвсем различни галактики. В България да крадеш и подкупваш е спорт, хиляда пъти по-доходоносен от снукъра, докато на запад жадните за скандални новини журналистчетата възприемат спорта като игра на изнудване и поставяне на капани. От гледната точка на Хигинс наистина не мога да си обясня кое би го подтикнало към такъв глупав ход, но пък поставяйки се на мястото на мениджъра му нещата вече седят по малко по-различен начин.

Станал ли е Хигинс жертва на амбициите на агента си не мога да коментирам, но пък спокойно мога да ви задам въпроса: На вас правили ли са ви предложение, на което да не можете да откажете?...

99%

Съвсем в духа на по-предния ми пост днес се сблъсках с видео от далечната 1992-ра, което ще оставя без коментар:



Severn Cullis-Suzuki днес.

Ейяфятлайокутл, Попокатепетъл и "Нещата, които да правиш в Денвър, когато си мъртъв"

Да, ясно е, че освен граматическите пропорции, няма нищо друго общо между гореспоменатите два вулкана и филмовото заглавие от средата на 90-те с участието на Анди Гарсия, но на мен не ми е толкова ясно. След дълго проучване на романите на Х.Р.Хагард, сред които се открояват заглавия като "Рудниците на цар Соломон", "Алан Куотърмейн" и "Дъщерята на Монтесума", реших, че е време приключенският дух в мен да намери израз в опитомяването на последните природни стихии, намерили сили да се опълчат на Човека - същият този тип, който дори и мъртъв някъде из Денвър все още намира с какво да се занимава, така че да не остави и един непреобърнат камък върху лицето на майката Земя. Нямам намерението да ви занимавам с "ала аватар" екологичен активизъм, нито пък с терзанията на европейските авиоконсорциуми от последните няколко дни. Реално даже нямах намерението да ви занимавам с нищо. Мислех си просто да си разчистя малко харда и да подкарам неангажиращия шутър Just Cause 2, който и без това, ако продължава да събира прах насред фолдърите, много скоро ще дочака появата на Just Cause 3. Но ето че ме зачовъркаха мрачни мисли с дъх на прегоряла земна мантия и каймак от сейзмичен тихоокеански трус.

Замислих се за фактите. Онези - неоспоримите. Като например, че единствено на Човека е присъдена привилегията да се терзае, а терзанието е визия за бъдното, а бъдното е това, което ти пари под задника, когато в миналото си си постлал нестинарско килимче там, където си смятал да си подложиш задните части. Факт е и че тази привилегия ти отрежда заветното място на домоуправител в жилищната кооперация Земя, в която 99% от живущите са всичко друго, но не и алтруисти и нямат проблем с горящия съседен апартамент стига пламъците да не подлизват в неговия. Трети и всъщност целеопределящ факт е, че Човекът е единственото живо същество на този свят, което знае, че умира.

Това само по себе си не определя нищо повече от факта, че хлябът е вкусен, докато е пресен, и че виното трупа позитиви, докато отлежава. С други думи, ако не се възползваш, когато му е времето, шансът да дочакаш втора възможност е въпрос на две уравновесяващи се променливи - късмет и упоритост - и една независима - време. Работата е там, че упоритостта не би те поставила в позата на "чакащ втори шанс", защото, имайки я, би се възползвал още от първата появила се възможност, но, ако тогава възползването е било за сметка на погазване на определени морални аспекти от възгледите ти, то единият процент от живущите в кооперацията, ще са готови да я загърбят, което подсказва философията на останалите 99 процента. А тя е консуматорска. Филофосията на лъва е яж атилопа, когато си гладен. Философията на 99-те процента е яж независимо от това дали си гладен. И тук не става дума за марксиското опорочаване на един определен обществен строй, а за една далеч по-злободневна единица, от който и да било строй. Става дума за мен. За теб. За оня зад оградата. За Андрешко и съдията-изпълнител. За Гаргантюа и Пантагрюел. За Римски и Корсаков. И най-вече за Анди Гарсия.

В крайна сметка истината е, че ресурсите са ограничени и шибаните два метра от тропосферата, населявани от наше величество Човека, са на път да не стигнат. Няма да е утре. Дори и мрачните прогнози за след 40 години едва ли предвещават нещо повече от милионния катаклизъм в историята на Земята, и хилядния в историята на човечеството. Но след това...

Е, не съм Ванга, дори не съм Анди Гарсия, но и... не ми пука. Поне докато не усетя дим в коридора...

Ляво и дясно подравнeни параграфи в Blogger

Ако случайно сте се сблъсквали с ограниченията на любимия си уеб-енджин за блогстване и блогаруване, ето ви един хинт как да преодолеете накривените ръбове на любимите си параграфи, без блока с притурките да се озове на място, на което не сте го очаквали:

В "Оформление -> Редактиране на HTML кода" потърсете блока:

#outer-wrapper {
width: 660px;
margin:0 auto;
padding:10px;
text-align:$startSide;
font: $bodyfont;
}

и променете text-align на justify:

#outer-wrapper {
width: 660px;
margin:0 auto;
padding:10px;
text-align:justify;
font: $bodyfont;
}