В анфас: Точка

Наскоро ми се случи да си правя гаргара с един колега, който имаше неблагоразумието да тръгне да ме убеждава, че човек има душа, която продължава да съществува и след физическата му смърт. Естествено стана дума за това, че душата тежи 21 грама и, ако се пазариш успешно, може да я изтъргуваш за не по-малко от трийсет сребърника. Стана ми интересно от какви химични елементи е съставена, откъде е произлязла и къде отива, от което зад събрания поглед на колегата взеха да прещракват едни зъбчатки, едни гигантски колела, които по всичко личеше, че скоро не бяха влизали в работен процес. В крайна сметка съответните родиха едни фантастични приказки, недостойни дори за епизод от Стар Трек в колаборация с Библия за деца. Дискусията стана безмислена, така че отидох да си направя силно кафе и да разкарам главоболието.

Откакто обаче Точка се появи в блогосферата размислих. Неочаквано за себе си станах най-заклетия римокатолик, будист, ислямист, хиндуист, зороастрист (тук се обърках, защото тогава си помислих, че зороастристите са фенове на Зоро), каратист и сциентоламотист (случайно открих, че да почиташ Ламот е равносилно на бой с шамари, което си има и хубавата страна, ако те пляска едрогърда мед-сестра). С други думи убедих се, че душа има и, колкото и Точка да не си признава, тя е живото доказателство за това, защото където и да отиде неизменно се превръща в душата и будната съвест на компанията. Без нея блогосферата щеше да е като семейство без готина мама, като сладолед без чадърче, като шоколад без пълнеж и (о, боже, най-ужасното!) като компот без череши.

Другото, което установих, е че тя е всестранно развита личност. Имам предвид ментално. Абе може и физически. Почти съм убеден, че умее едновременно да жонглира с яйца, да приготвя гювечета и да поства в блога си, докато в същото време превежда последния роман на Филип Рот от английски на немски (това, за да поддържа форма), както и да си припява Ду Хаст на различни провинциални наречия. Няма да споменавам, че симултанно с това гледа и филм на Тарковски, докато обяснява на сина си, че и жената е човек и няма нужда постоянно да й търси кусури, на което той нетърпеливо да потропва с крак и да се дразни, че тя майчински му рови из снимките във фейс-а.

Убедих се и че не е възможно да има Точка, а да няма смислено изречение преди това. Лично аз рядко успявам да напиша две свързани лексикални структури, в които да си личи каквато и да било мисъл. Често не знам за какво пиша, докато не го напиша, а след това не знам и защо съм го написал. Докато при Точка има идея, но открояващото се при нея е, че тя е излята върху бекграунда на блога с лекотата на орфееви трели. Просто зачетете произволен параграф от творчеството й и ще се убедите, че е родена за преводачка на художествена литература, а защо не и за писател. За съжаление последното така и не се е опитвала да ни го демонстрира, заради което би трябвало да се засрами.

Какво да кажа повече освен ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, ТОЧЕ!

В анфас: Sky Mender

Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.

Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).

Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.

В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.

Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.

Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.

Честит рожден ден, Скай!

В анфас: Nightwish El

Дълго време мислих как да изровя най-съкровените тайни на Nightwish El, така че да я представя пред широката общественост в истинската й светлина, но все удрях на камък. Такава е тя, потайна и малкото, което знаем за нея се ограничава до хранителните й навици и таланта й да рисува. И така един ден, докато правех бекъп на колекцията си от ретро порно филми (в стаята тапетите взеха да падат, понеже съм забравил климатика на 30°), се замислих над въпроса нима всеки един от нас няма бекъп на важната си информация. Тъй де, кой би искал да загуби съкровеното си Аз, след неочаквана амнезия, или пък порно филмите с Чичолина, след токов удар. Естествено - никой, а, за да се подсигуриш, най-удачно е да си качиш информацията в Нет-а.

Затова започнах усилено да издирвам резервното копие на истинската Ел, използвайки Гугъл и ключови думи като "пържоли", "шоколад" и "йеронимус бош" (тя много го харесва, заради мъченията от религиозен характер, които обрисува), но някак си ключът от палатката продължаваше да ми се изплъзва. Дори двата термоса с кафе, които унищожих за една предълга нощ в амортизиране на клавишите на клавиатурата, не ме доведоха до разрешаване на енигмата.

Затова мислено се върнах назад във времето, когато властваха вечеринките, пребродих хиляди коментари в блога на Ел - "Необмислени желания", наобиколих Блог сити и средновековният мъчител Торквемада, дори разрових преписките от заседанията на Блогърската партия, и там някъде, покрит от глава до пети с прахоляк, стигнах до съкровената комбинация от думи - "камшик, пляскане и наказания". Еврика! Сякаш шамар ме цапна зад врата, когато пред очите ми се зареди тайният блог на Ел:

"ОБМИСЛЕНИ НАКАЗАНИЯ"

ВНИМАНИЕ! Блогът съдържа тайни, за които дори Ел не знае, но със сигурност не иска и вие да научите. Всеки, който посети блога й, да се чувства предупреден за надвисналата опасност от анихилация. Приятно четене.

В анфас: Лилия

Бялата водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменно растение от семейство Водни рози, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от един до шест поста на седмица. Разпространена е в Европа, части от Северна Америка и Близкия блог. Листата й достигат до 30 cm в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от един до няколко коментара.

За да я отгледате, засаждайте малко на брой екземпляри от нея, така че да не покриват цялата водна повърхност, която ще облОгородявате. През зимата я прибирайте в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта потопете главата й в близкото блато на дълбочина от 30 до 60 cm и изчакайте, докато се убедите в неспособността й да коментира. Отпразнувайте с каса бира и пост в блога си.

Източници: Уикипедия и "Наръчник за борба с плевелите"

От известно време насам четенето на блогове вече не е същото изживяване, каквото беше преди. Липсва спокойното асимилиране на поднесения материал и неангажиращото теоретизиране върху него за сметка на трескавото очакване на първия коментар на lilia, известна още като Лилия или, както на галено обичат да й казват безбройните й ощастливени с коментар почитатели, Трола.

Съмнявам се някой от вас да не е фен на творчеството й и тайно да не се надява първия коментар към поста му да е нещо средно между санскритски апокрифен текст писан с ляв крак от прокажен хиндуист прекалил с употребата на марихуана и sms на неразположена ученичка адресиран до идола й Тони Стораро в два и половина посреднощ след обърнати две големи водки на крак в кварталната дискотека. Никой не може да пренебрегне и допълнителните дивиденти, които могат да се извлекат от четенето на всички последващи нейния коментари, които в 90% от случаите няма да имат нищо общо с изложеното от вас в поста, но за сметка на това ще изразяват общото мнение, че Лилия е еманацията на изчистения словоред, подводната част на айсберга и одухотворения образ на криворазбраната цивилизация. Виждал съм дори и как често заслепени от чарът й блогъри, попаднали в плен на емоцията, демонстрират възхищението си чрез слова като "Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш." (Bla) и "Лиле, трол сенилен!" (Sky Mender), и такива, които изпадат в неподвластна на здравия разум истерия: "СПРИ СЕ!!! СТИГА ПИСА БЕЗМИСЛЕНИ НЕЩА В БЛОГОВЕТЕ НИ!!! ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯ БЛОГ И НИ ОСТАВИ НА МИРА!!!" (zi4e) - признания, които едва загатват що за "pain in the ass" е Лилето.

За да не останат някои от вас с впечатлението, че ги баламосвам с общи приказки за характера на апокалиптичния дисбаланс между тема на пост и смисъл на лилиния коментар, ще приведа една кратка компилация от нейни бисери придружени с опити за бегъл анализ от моя страна. Правописът и пунктуацията са запазени.

"Ясно е, че не може всичко обещано да бъде достигнато. Ясно е и това че трябва да се направи някаква промяна, а при нея може да се наложи по-различно структуриране. Така че аз съм длъжна да бъда готова за всякакви промени. А като съм в семейство съм длъжна и да предупредя за евентуални такива. Няма нищо лошо - не е липса на доверие, само се застраховам - защото виждаш че заплашва с пълно лишаване. А в пияно състояние всичко се изпълнява и от заплахи прави факти. Въпрос на градус."

Източник: Cynical Speech

Постът на Елфа засяга въпросът за обещанията в политиката. В този смисъл коментарът на Лилия започва леко да се приплъзва по допирателната към смисъла на темата до един момент, в който внезапно придобива личен характер и ни запраща към семейните терзания на лирическата героиня, според които тя се чувства заплашена от лишения. Явно не лишения от алкохол, понеже е видно, че тя знае какво е когато член на семейството й е в пияно състояние и шамарите му стават факти, които безпардонно вдигат градуса на... взаимоотношенията им.

Извод 1: Лилия е обект на домашен тормоз, клонящ към насилие и то обикновено рецидивиращ в състояния на алкохолен афект от страна на упражняващия насилието.

"Така ли е действително? Не правя насила нищо.Ако отсреща е насила е друга тема.Аз опитвам да пазя правила за да не сбъркам.Иначе сама зная цената на това ,което живея.Никой не може да ме убеди в противното.Не съм насилник, нито лицемер.Просто не съм в добро състояне -малко съм извън строя.Старая се да не личи, но явно съдава друго впечатление.Моля за извинение."

Източник: Good evening, Seaaattle!

Странно или не тук Лилия сякаш се опитва да ни убеди, че всъщност първия извод е погрешен. В действителност постът на ini4ka третира насилието, като бич в ръцете на хората неспособни да се справят с предизвикателствата на живота и е изцяло на английски. Т.е. Лилия вероятно има познания по езика (или как се работи с Google Translate) и използва момента да ни ги демонстрира и да се произнесе по лично наболелият я въпрос за насилието, за пореден път взимайки присърце пост на непознат човек и съотнасяйки го към душевното си състояние, което, както сама пояснява, не е никак добро - вест, която лично мен ме хвърли в потрес и затова бързо потърсих лист и химикалка, за да й изпратя съболезнователна картичка с пожелания за бързо оздравяване.

Извод 2: Лилия не прави нищо насила, освен ако този, който я принуждава физически, не я убеди в предимствата на противното.

"Така може да е целия натам. Само съмнява тези всяко ден страх.Колко да казва и вижда а вече чувства това …Държи до края.Както аз не лъгал.Вярва и докато събере.Д-р Спок ще държи…Той гушка и дава инжекция целувки ако съмнява има бонус-водопад…"

Източник: Sky Mender

Велико! Пред този водопад от думи всеки опит за интерпретация би бледнял от посредственост. Връзката между поста и коментара е безвъзвратно загубена, а връзката между коментиращия и главния му мозък сякаш никога не е съществувала. Вероятно по-осезаема е само връзката между д-р Спок и героят от Стар Трек със същото име.

Извод 3: Пийте си хапчетата преди да коментирате.

"Редно е да се появяват качествени продукти."

Източник: Cynical Speech

Редно е, Лиле, защото хапчетата ти изглежда не са от най-качествените продукти. И въпреки това този е един от най-смислените й коментари, вероятно защото е и един от най-кратките й.

Извод 4: Хапчетата не са панацея. Не злоупотребявайте.

"Маалей… тука яко мирише на загоряло… чак през екрана засмърдя… Но добре, че е пусната пералнята отначало, та има надежда"

Източник: Cynical Speech

Най-после на някой му замириса.

Извод 5: Никога не губете надежда, въпреки че понякога е добре да подложиш напъните си на съмнение.

"Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко"

Източник: Cynical Speech

Напъните не подлежат на съмнение. Скучен и неуспешен опит се оказа усилието ми да откажа Лилето от коментиране. Жалко.

Извод 6: Изводите са излишни. Животът е просто едно отчайващо пътуване сред лилиините стоманобетонни колони от решимост.

"ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера."

Източник: Необмислени желания

Късно е, Лиле, отиде като вчера.

Извод 7: Никога не е излишно да се презапасиш с набухватели.

Генералният извод в крайна сметка е, че в коментарите на Лилия основополагащ е личният момент. Няма нейно изказване, в което тя да не проектира личната си драма върху темата от поста и по този начин да ни подтикне да прогледнем в нейния дълбок вътрешен свят. С други думи Лилия се разкрива и търси разбиране в очите на нас недоумяващите блогъри. Това е и основната причина да напиша този дълъг пост - да й засвидетелствам разбирането си и да й дам шанс най-после да се изкаже по темата, защото този път темата наистина е самата тя.


ПП. Ако все още имате сили, можете да продължите четенето със специално подбрани текстовете на Лилия. Ако сте попадали и на други нейни мисли и фрагменти, ще се радвам да ги добавите в коментар.

* * *

"Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече."

Източник: Cynical Speech

"Разбрах.Продължава, като всичко е въпрос на усещания.Не съм на голо .Имам подплата от много време в личен план, така че преобръщане вече има.Ще догоня без проблеми."

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Стига се майтапи.Не стига че моя ми изпусна гумите, ти предлагаш автомтично -по туитър-ако не се шегуваш???-аз съм ДА ! ДА ! но ,сега и тези обяви, малко трудно издържам..."

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Life is prekrasen.Tryabva only to touch its beauty and feel it in its full sila.Ti far its been cold for this krasota.Otpusni se.Ostavi her to enter into teb.Ne suspend it on the doorstep and-shut lids . Give way to your heart and see how many more do not vidyal.Tolkova beautiful and heat when you open it priemesh.Obicham they ..."

Източник: Самодивска омая

"Ехо пак ли започнНали трябва по-внимателно да се направи, за да няма драстични съмнения.Стига си се притеснявал.Господи, ще се разболееш така.Поне мъничко ми вярвай.Моля те"

Източник: Somewhere on the street of dreams

"Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре."

Източник: Операция Кино

"Споко- в ръцете ми е.Не съм поискала ,не съм го изяла със все финтифлюшките.Просто му гледам сеира.Аз мога да търпя и това поведение или говорене не ме засяга.Мога да бъда напрегната само ако имам противоречие в мнението с човека когото уважавам.Всичко друго решавам хладнокръвно."

Източник: Музиката е с камъни

"Около 5и 30 видях дървена ваканция но машината ме издаде и нямаше как да реагирам.Сега здрасти"

Източник: Музиката е с камъни

"Трябва да усвоя хватката с трите ниви на екс.Може и да ми влезе в работа.Правя каквото правя и все искри хвърчат около трътката ми, та затова де .Не че искам да крада патент."

Източник: Мистерии и загадки

"Пак намеци.ОК- само ще споделя разсъжденията си и ще се увериш , че не си прав.Когато излязох сложих тел до тялото си- не ползвам джобове..Така не го търся из чантата. При тичането се запотих.Отидох на работа вир вода, в последната минута и тел беше отново до тялото ми.Изиграх си каквото имаше ,но не съм видяла че се мокри. На връщане отново тичах и пак мокра. Чак у дома разбах и то като се събличах, не по-рано, че е горещ и не работи, Предполгам че това е причината.Разтворих го да съхне и като изсъхна проработи.Сега го зареждам.Ако с това помагам да се изясни ситуацията ще се радвам.Но нищо друго-моля без съмнение към мен- обидно е.Дано за това да съм наречена дявол, да няма и друго, защото нямам идея какво може да провокира подобно отношение към мен.И това -ку-…..а, гадно е .Аз не наричам никого с такива думи."

Източник: Операция Кино

"Аз ще лягам , че утре съм на разнос на плакати от 10ч с Тодор Любомиров

лека нощ и целувам мечето силно, мачкам си го по коремчето и си го гушкам"

Източник: Комитата

В анфас: Здравейте, аз съм Lammoth

Замислих се (без референции към "Смърфология на изречението"), че "познавам" толкова качествени блогъри (с референции към "Генезис на блогърската партия"), че реално погледнато блогролът ми се оказва (м/ж)алък да ги побере именно откъм страна на техните качества. Но пък кой може да бъде обективен за качествата на друг без да изпадне в субективизъм. Във всеки случай не и поета съчинил следващите редове, които съвсем случайно открих да се търкалят в кошче не много далеч от вратите на БАН (текстът е предаден без корекции, спазена е и оргиналната пунктуация):

Балада за необикновенния ден

Днес е ден необикновен

пълен с празници за мен,

и, въпреки че от зорите ранни

смятам формулите гадни,

знам, че блогърите ще ме уважат

и подаръци ще ми поднесат.

Ето на, пристига Ел,

носеща под мишница козел!

"Ел, бе кво е тва?!",

"Ламоте, стига пък рева!

На лазер точих му рогата,

навеждай се, егати тариката!"

Припев:

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Ха, задава се и Вал,

гледам коня подковал,

знам че приятно ще ме изненада

с палава монахиня от Гренада.

Тц, пак калъч -

на връвчица мъкне пръч!

"Вал, травмираш ме, човек!

Уж ми пейстна преди век

за една засукана мома,

задникът й - декар-два,

не за друго ми нали

на шамари трябва да държи!"

"Ламоте", сбърчи вежди Вал,

"пак неправилно си ме разбрал!

Във филмите на Ходоровски

недей да търсиш ти обноски

от характер сексуален

броят им е минимален."

Мамка му и ден,

чак пък толкоз необикновен!

Надеждите ми са в Скай,

тя за нуждите ми знай,

че и министър-председател ще ни става

там преврат без мене не минава.

Ето, чувам й гласа!

(Защо трепери ми носа!?)

"Ламоте, ти сило непосилна,"

хъх, звучи ми нещо несервилна,

"банските си не мога да намеря!

Ти случайно да си имаш на идея,

защо догито ми ги откри

скрити в джоба ти уви!?"

Упс, знаех си че този ден,

ще ми дойде малко пресолен!

Айре чао, ще бягам в БАН,

да не се окажа...

... усмихнат за цял живот!

Мдамм, след този случай, който разбира се е литературна измислица, Ламот се отдаде на научно-развойна дейност в барчето на БАН, където имаше навика да измерва налягането в скачения си съд, добавяйки етилов алкохол. Не забравяйте, когато посещавате блога му, да носите подаръци. Той обича да го изненадват, а и в зоолигечската му градина засега има само козел, пръч и едно доги. Подарете му слон.

В анфас

От днес започвам една нова рубрика, в която смятам да запозная случайните посетители на блога си (а те са двама - zaribena от Подгорица и Margoto от Чирпан) с голяма част от блогърите включени в блогрола ми. Защо? Ами по-добре не питайте - все ще измисля причина.

Сега в рубликата "В анфас" ще ви представя един блогър, който отдавна е надскочил чисто блогърското си призвание, преминавайки отвъд границите на саморекламата, и стъпвайки смело в пантеона на самобитността. Това едновременно го унифицира и като своего рода битник, и като култур-трегер в лайфстайл блогоживота на картофа (това последното е само за съзвучие, не задълбавайте особенно). Интересите му далеч не се ограничават с модния фото подиум - те се простират и по зелените килими на Бундеслигата, минават през потайностите на женският православен метох към Преображенския манастир до Велико Търново в посока Русе и разорават целината на отявлената порнография и кич.

Ще усетите присъствието му във вашия блог по неизменния линк към Замунда, случаен еротичен фотоблог или необятен руски торент-тракер. Желанието му да ви облагороди с гледането на треторазряден холивудски (х/ш)ит от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век с IMDb коефициент рядко надхвърлящ 3/10 може да се сравни единствено с изразителния поглед на пощръклял питбул впил два реда здрави зъби дълбоко в чатала на вашето удоволствие. Ако нещо го описва по-синтезирано и безпристрастно от това, то е по детски нахлупената му каубойска шапка и замечтания поглед тип "ал бънди", крещящ "Пег, ще дават 'Хондо'!". Този младежки чар винаги ще скрива невзрачното му амплоа на топлинен счетоводител, което той упорито се опитва да налага сред блогопочитателите си с явен неуспех.

Въпреки иначе благия си характер и умерен тон на коментарите, русата перука, която носи от време на време, издава бурното му минало изпълнено с купони и тавански оргии. За съжаление не е много ясно какво точно се е случвало на тях, понеже все още не се е намерил здравомислещ индивид, който да си признае, че ги е посещавал. Често Вал е принуден превантивно да изчита ежедневнозадръстващите пощенската му кутия писма, в които се говори за саморазправа, ако случайно някой ден реши да издаде мемоарите си.

Въпреки, че изглежда еднакво добре и със шапка и (със) без, това което винаги ще го отливача от нас - редовите блогъри, - е неговата ерудиция. Той я носи в левия си джоб и дори не намира за нужно да я показва, защото нейното присъствие се усеща във въздуха, като мириса на напалм рано сутрин.

Valkocompany - the one and only!

P.S. Вал, не се опитвай да ме откриеш. Умея да се крия като щраус в пустиня и имам черен колан с катарама.

P.S.2 Фотография: Ламотх

P.S.3 Очаквайте в рубриката "В анфас": Човекът с многото задници!