15 класически произведения за оркестър, които съм изтъркал от слушане

... невключващи вече споменатите тук. Класацията е субективна до премаляване и обхваща единствено оркестровата музика, с която самоназидателно се изтезавам от около 15-годишен. Аналогът на същата класация, но обхващаща вкусовите предпочитания на Влади с акцент върху камерната музика, можете да прочетете и прослушате тук.

15) Beethoven: Symphony No 10 - започвам с гвоздея в програмата, понеже знам, че на следващия параграф в най-добрия случай ще сте само заспали, а не мъртви от скука, например.

За първи път се чува нещо за недовършена симфония през 1844-та, когато секретарката на Бетовен споменава за такава. Малко по-късно скиците на въпросната са прегледани от един от най-известните "бетовенисти" по онова време, който заключил, че не представляват нищо повече от поредното интро сред многото такива нахвърляни от Бетовен през различни части от живота му. Една от причините обаче за това мнение бил и фактът, че скиците били почти нечетаеми, тъй като Бетовен не се славел с краснопис, а и правел корекция след корекция, добавяйки в полетата цели пасажи от прелетни ноти. Едва през 60-те години на 20-ти век започнали сериозните опити този хаос да бъде въведен в някакъв ред и макар първоначално усилията да били без особен успех накрая един съвременен бетовенист на име Бари Купър довел нещата до нещо като артистична интерпретация на първото действие от недовършената Десета симфония. Въпреки че само по себе си това не е нота по нота произведение на Бетовен, то звучи буквално като негово и на база на скиците, може да се предположи, че е най-близо до това, което някога е било в главата на великия композитор.

Въздействието на тази първа и единствена част си проличава с пълна сила след шестата минута и, ако оттам нататък в следващите 3 минути не усетите и най-малък трепет на въодушевление от звучащото, то спокойно можете да се разкарате от блога ми.




14) Rachmaninoff: Symphony No 2 - не бих казал, че ми е сред големите любимци от композиторите на симфонична музика, но специално втората му симфония e своеобразен апотеоз на творчеството му.



13) Ravel: Alborada del gracioso - ами купих си диск с Болерото (онова оригиналното, дето е около 15 минути и след края му главата ми още 15 минути продължава да бучи в такт) и от там нататък знаете - второ-трето и като се нахендрих на това "парче", внезапно се отнесох в едни неземни, направо подземни селения. Много нетрадиционно, но пък и съвсем типично за Равел:



12) Glinka: Ruslan and Lydmila - Overture - не вярвам да има някой, който да не я е чувал.




11) Berlioz: Symphonie Fantastique - това е едно от произведенията, за което все още съвсем отчетливо помня кога и при какви обстоятелства съм слушал. Единият път особено силно ми се запечата, понеже беше в слушалнята на библиотеката. Ами, да, навремето, когато дори дайлъпът все още беше панацея, имаше и такива места. Слушах го на грамофон с изкорубени слушалки. Пращеше като за световно. Както се казва - жива класика. А "Маршът към ешафода" е смразяващ кръвта.



10) Mendelssohn: Hebrides Overture (Fingal's Cave) - въпреки че напоследък забелязах как леко ми писва от него, все пак това е една много продължителна любов, която нямаше как да не се изтърка по някое време.



9) Schumann: Symphony No 4 - Scherzo - нали знаете как като слушате дълго време едно нещо, после направите пауза и след време пак го чуете, изведнъж то започва да ви се струва като най-известното произведение звучало някога и съответно общо взето всеки трябва да го е чувал. Така е с това скерцо на брат Шуман и е толкова надъхващо, че всеки път, след като го чуя, имам усещането, че мога да повдигна задника си с едно ставане от стола. Без майтап!



8) Mahler: Symphony No 1 "Titan" - Малер е приемникът на Брукнер - естественото следващо стъпало в развитието на неповторимото съчетание между грандиозност и трагизъм. Нямате си на идея за какво говоря? Просто слушайте:



7) Mussorgsky: Night On Bald Mountain - ако това беше изтривалка пред входна врата, от нея вече щяха да са останали само нишки. Въпреки че се опитах да избегна споменаването на прекалено известни неща, това просто нямаше как да го пренебрегна. Затова пък ще си спестя "Картини от една изложба", въпреки че и те са в същата категория на изтърканост.



6) Schubert: Symphony No 8 'Unfinished' - от 13:35 нататък се случва нещо, което пренаписва историята на трагизма в музиката. Помня как рипийтвах по 20 пъти този момент и все не ми стигаше.



5) Prokofiev: Symphonies No 1 - една от най-ведрите симфонии в класическата музика изобщо. Разглобявала ми се е устата в опити да си я тананикам. Опитайте, просто е невъзможно. Но пък всяка фибра в тялото ви ще напира да се включи в ритъма.



И понеже не ми се иска да изневерявам на традицията, а в поста за скерците бях отделил призовите места за Брукнер, сега май е ред за другия гений, този път на славянския фронт. Будьте гатовъй! (or something...)

4) Rimsky-Korsakov: Symphony No 1 - още в първите двадесет секунди си проличава геният зад тези ноти. Единственото, с което мога да ги сравня е краят на недовършената на Шуберт, но докато там става дума за край - следствие от останалото, тук сякаш цялата масивност на произведението внезапно се стоварва върху вас и ви оставя бездиханни.



3) Rimsky-Korsakov: Scheherazade - ах, тази Шехерезада! Както сигурно вече стана ясно, повечето от произведенията тук имат своя корен в диск, който съм си купил преди на майната си и години, та този диск беше сред най-ама-най-въртените от всички - чак се чудя, че все още е здрав. Браво Римски, браво Корсаков!



2) Rimsky-Korsakov: Symphony No 2 "Antar" - вече ми се изчерпаха суперлативите, но и без това за симфония Антар каквото и да се каже, ще е малко. Едно от най-пълнокръвните класически произведения писани някога. В момента я слушам и буквално настръхвам до върха на пръстите на краката си. И до ден днешен я имам качена на всичките си флашки и плеъри, макар и да не я въртя особено често. Цяло щастие е, че има такива композитори, като Чайковски и Корсаков, само е жалко, че и двамата не са се постарали да оставят по-богато симфонично наследство.



1) Giya Kancheli: Styx - а това е едно "мое" откритие, и пак спазвайки традицията от предния класически пост, ще метна най-неизвестното най-отгоре. От осмата минута нататък започва да набира скорост едно титанично изригване, което в 9:20 се разстила като пирокластична вълна над градче в подножието на вулкан. Произведението е около 30 минути, затова и в тубата го намерих разделено, така че следващите части ще трябва да си ги навържете сами. Тежко е, едва ли ще се хареса на повечето от вас, но онзи момент от 9:20 кърти стенописи, а нежните моменти, като този от 2:10, могат да разплачат дори надгробни камъни.


...

My All-Time Favorite Overtures

Аналогичната класация при Влади. Без предисловия, ето какво сбрах от дългите си прашни нощи с класициците. Е, и цици имаше, но по-малко. Две от тях диригентстват Сибелиус:

10. Sibelius - Karelian Overture, Op. 10
Има композитори, които иритират с пропуснатите възможности в творбите си. Появяват се мотиви, които те грабват с изчистеността и енергията, която акумулират, и оттам нататък цялото ти същество се съсредоточава върху тях и нюансирането им. Добре ама композиторът е странна птица и е решил, че има своя концепция за интригуващото, която не включва твоите очаквания, и се отнася в някакви скучни цигу-мигута. Това се случва и при Сибелиус, когато прокарва мелодията от 2:44 минута, която 45 секунди по-късно изчезва в небитието и никога повече не чуваш за нея - дори и в криминалните хроники. Интересното за тази творба обаче е, че увертюрата всъщност е реконструирана сюита, към която има още 10 части, които обаче явно не са толкова любими на звукозаписните студия и оркестри, защото я няма никъде. Затова пък самата сюита я има навсякъде и там, слава богу, "орнаментът" от по-горе, се среща малко по-често.

9. Verdi - Rigoletto - Overture
Риголето, наред с Травиата, ми е сред любимите опери на Верди, понеже, тъй да се каже, аз съм оперен мейнстриймър. Увертюрата е покъртителна и не просто загатва ами направо помита с трагизма си. А тук съчетанието й с видео е много близко до арт:


8. Tchaikovsky - 1812 Overture
Сред първите ми "оригинални" дискове. Дълги нощи съм го въртял и, въпреки леката си тромавост, е пример за неподражаема грандиозност. При Влади можете да прочетете повече подробности около написването на творбата, а тук - за обрисуваното историческо събитие.


7. Beethoven - Overture "Egmont"
Въпреки, че в повечето от симфониите си звучи адски еднообразно и скучно, увертюрите му все пак разкриват на какво е способен. А следващата му в класацията, разкрива даже много повече.


6. Mendelssohn - Fingal's Cave (The Hebrides Overture) op 26
Този човек ми е много близък по емоционалност, особено в скецрите на симфониите си.



5. Mozart - Don Giovanni - Ouverture
При Влади.


4. Beethoven - Overture "Coriolan"
А така, нека Карлос ви се накара в тоя абсолютен шедьовър.


3. Rossini - William Tell - Overture - II. Storm
Ох, втората част - "Буря" - е истинско торнадо.


2. Tchaikovsky - Fantasie-Ouverture - Romeo una Julia
От 6-тата минута нататък се излива някакъв абсолютен порой. Е, след това има баналности, но "пороят" ги компенсира, а и за разлика от иритиращите композитори, Чайковски не забравя кое прави творбите му шедьоври.


1. На първо място не мога да поставя нищо. Щях да вмъкна на десето място една увертюра на Черубини, ама Ютуб не е чувал за нея. Както и да е, ето нещо друго, което ще ви изпие кръвчицата, защото, бога ми, заслужава си първото място:

Heinrich Marschner - Der Vampyr - Overture:

My All-Time Favorite Scherzos

Скерцо (на италиански: scherzando - весело) е музикален жанр, възникнал от придворния танц менует, който е в 3/4 такта. Изпълнява се най-често в живо и бързо темпо - Allegro, Vivace или Presto. Виенската класика (Хайдн, Моцарт) използва скерцото като част от сонатата или симфонията.

Преди няколко дни с Влади Неколов решихме, че трябва да спретнем по един пост, за да увековечим влечението си към скерцото, като част от симфоничното произведение. Аз, като пълен музикален профан, освен да слушам и да се възхищавам, друго не мога, затова и няма да се впускам в критически ревюта на долуупоменатите произведения. Всъщност, ако някой ме пита дали нещо е в такт 3/4-ти или 15/16-ти, аз ще вдигна рамене и ще се оттегля засрамено в ъгъла. Плюс това не правя голяма разлика между алегро, скерцо и престо. Предполагам, че това е момента, в който трябва да започнете да ме замервате с домати.

И все пак тази ми музикална некомпетентност не ми пречи да откроявам красивата музика и с настоящата класация смятам да докажа това. Също така, ако някой е пропуснал да си го отбележи, аз съм музикален сноб, щото слушам класическа музика и ме кефи. Това го казвам, за да избегна всякакви недоразумения по въпроса.

(за да не товаря зареждането на блога, а и защото ме мързи, няма да ембедвам видеото - линковете са направо към произведенията в тубата)

10. Beethoven - Symphony No 9 in D minor Op. 125 'Ode an die Freude' - 2. Scherzo, molto vivace
Въпреки че Бетовен отдавна не ми е сред любимците, все пак с него "открих сезона" на класическата музика в живота си, затова и 9-ата плюс 5-ата и покъртителното Allegretto от 7-ма, винаги ще си останат крайъгълния камък в класическия ми вкус.

9. Franz Berwald - Sinfonie No 4 in E flat  major - III. Scherzo. Allegro molto (скерцото е на 15:28)
Малко известен композитор, но и четирите му симфонии са жизнени, непретенциозни и не натоварващи (за разлика от тези на Бетовен, например).

8. Tchaikovsky - Symphony No 2: 3. Scherzo and trio: allegro molto vivace
Някой може ли да ми обясни защо Чайковски е написал само шест симфонии, а протяжния и еднообразен Хайдн има 106? (в интерес на истината има 104, ама все там).

7. Dvorak - Symphony No 9 “From the New World” (III Movement)
Всъщност Дворжак ми е любимец още от времето, когато захаресвах Бетовен. 9-ата я имам на CD, в което освен нея са включени два славянски танца плюс Scherzo capriccioso, което също бях "изтъркал" от слушане.

6. Mendelssohn - Symphony No 4 - Saltarello, presto
Винаги съм смятал, че скерците на Менделсон са едни от най-забележителните евър, докато не открих, че нямал такива?! Голям пропуск, Менделсоне, ама това престо за мен си е живо скерцо и винаги ме побърква от кеф, затова който иска да ми опонира, да се нареди на опашката.

5. Bruckner - Symphony No 0 - Schrezo. Presto
За мен класическата симфонична музика може да се обобщи така: "Брукнер и разни други композитори". Та оттук нататък няма да сте много изненадани. Въпреки че първите две симфонии на Брукнер са едни от най-незаслужено пренебрегваните творби и липсват поголовно в повечето боксет-и със симфониите му, те са и най-лишените от пеструвки и мен лично много ме радват.

4. Bruckner - Symphony No 4 “Romantic” (III Movement)
Много ми харесва.

3. Bruckner - Symphony No 8 - II. Scherzo. Allegro moderato
Ужасно много ми харесва.

2. Bruckner - Symphony No 1 - Scherzo
Адски много ми харесва.

1. Bruckner - Symphony No 7 - III. Scherzo. Sehr schnell
Свърших! Тъй де, с класацията. Когато "открих" скерцото на 7-ма, го слушах няколко месеца без прекъсване. Лягах си с него, ставах с него, правих джогинг с него, а пък в тоалетната няма да ви казвам как само разтърсваше блока. Все още, като го чуя, настръхвам. Не мога да си представя нещо по-велико от него. Ако някой ден изкача Еверест, задължително ще си го пусна на върха.

А професионално обоснованата класация на Влади можете да чуете и прочетете тук.