Показват се публикациите с етикет щафета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет щафета. Показване на всички публикации

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Здравейте мили дечица!

Днес ще ви разкажа една от най-известните приказки, появявали се някога на бял свят. Всъщност тя е най-известната от всички и вероятно ви е писнало да я слушате, но какво от това? Зорито ми заръча да ви я разкажа, затова заемете тай-чи поза и слушайте внимателно.

Приказката е много стара, мисля че е отпреди първото фараонско царство, т.е. по-стара е и от баба ви, и е с около 4 милиарда години по млада от Лили Иванова, но кого ли изненадва това. В интерес на истината приказката е по-млада и от динозаврите, тъй като е само на 6 хиляди години. В нея се разказва за две човешки същества от коренно различен пол, които по стечение на обстоятелствата били обзаведени със 72-инчово LCD със SmartTV технология, вграден 500 гигабайтов хард диск, Интернет достъп и предплатен абонамент за HBO и Cinemax, както и за повечето интересни канали за възрастни. За голямо съжаление, на двамата им било забранено да го включват, но ако очаквате приказката да ви обясни защо, значи все още си мислите, че ако имам два шоколада, ще да ви дам единия.

Та всичко започнало с така наречените райски гадини. Няма грешка, тези малки гадинки наистина съществували по онова време и адски сгорчавали живота на най-щастливата двойка в Райската градина. Гадинките били две - едната се казвала Гоб Лин, а другата имала малко повече от хиляда и осемстотин имена, затова накратко й викали Дев'лин МакГрегър 666-ти. Сами разбирате от фамилиите, че съществата били роднини - нещо като вие и брат ви, но не точно, тъй като, ако в действителност нямате брат, а сестра ви постоянно ви лази по нервите, нищо няма да разберете. Всъщност това няма отношение към историята. Та в общи линии двете гадини първо не се обичали една-друга, но също, като сиамски близнаци, изобщо не можели една без друга, второ - не харесвали лук в манджа, освен ако не е ситно нарязан, за да си представят, че го няма, и трето - живеели, за да скапват живота на хората. За удобство при това свещенодействие (скапването на живота на хората) често изпълнявали ролята на доброто и лошото ченге.

Ето пример за това как точно действали: Дик и Сара, както се казвали двете човешки същества, обичали да ходят на гости у приятели, но понеже били единствените хора на света, много често си седели вкъщи и не гледали телевизия. И тъй като нямали какво друго да правят, вдигали скандали и нарушавали спокойствието на съседите. Съседите им на свой ред извиквали полицая на квартала Гоб Лин, който бързо се отзовавал и затропвал силно с палка по вратата на петия етаж, където живеели. Когато сред крясъци и ругатни, човеците все пак чували блъскането по вратата, те се усмирявали и усмихнати посрещали полицейския служител все едно нищо не се е случило. Той, естествено, ги предупреждавал мило, че семейните свади са нежелателни в квартала, тъй като нарушавали хармонията в цялата Райска долина, а и предизвиквали гнева на древното митично божество Дев'лин МакГрегър 666-ти, което имало навика да вари хора в големи черни казани. Но тъй като все още нямало никакви хора освен Дик и Сара, не си било изпробвало казаните и с нетърпение, чакало първите си клиенти.

Хората всеки път обещавали, че спират със скандалите, но тъй като накрая им писнало да правят мили очички на полицая и да го лъжат нагло, решили наистина да прекратят тази дев'линска практика и да мирясат за малко. Тъй де ама това адски им доскучало, а пък дистанционното на телевизора било близо до ръката на Сара, та много скоро двамата с Дик захласнати зяпали порно-каналите и се чудели "Защо тия се претърсват един друг така усърдно?!". Въпреки нехигиеничния характер на свещенодействията извършвани на екрана, двамата решили, че трябва да ги изпробват... незабавно. Започнали се едни гимнастики, които докарала схванат врат на Дик и изкълчен глезен на Сара, но с изненада те открили, че упражненията им харесват. За съжаление не се харесвали на съседите им, защото този път шумът бил още по-ужасен и огласял дори и полицейското управление на пет пресечки от там...

И така три дена яли, пили и се веселили! `Га бях там, `га ядох, пих и се веселих, не помня. Пък може и да са ме пропуснали в списъка на гостите.

Край.

П.П. Май никак не ми се получава, а и става доста дълго. :( Зори, сигурно вече нищо няма да ми възложиш. :( Става ли да си отработя заръката в диамантените рудници на цар Соломон? Ще ти донеса торба диаманти! Какво ще кажеш? :)

вторник, 24 май 2011 г.

30 day book challenge

01: Любима книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
02: Най-омразна книга: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
03: Книга, която ви кара да се смеете високо: "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле.
04: Книга, която ви кара да плачете: "Вертер", Гьоте.
05: Книга, в която бихте искали да живеете: "70 коктейла", неизвестен барман.
06: Любима книга от детството: "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
07: Книга, която може да цитирате: "Криминале", Чарлз Буковски.
08: Книга, която ви плаши: "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.
09: Книга, която ви отвращава: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
10: Книга, която промени живота ви: "Кандид", Волтер.
11: Книга от любим автор: "Соларис", Станислав Лем.
12: Книга, която описва живота ви: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Спящата Крас(т)авица, докато я слушах на грамофонна плоча.
15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Български народни приказки”.
16: Най-дебелата книга, която сте прочели: "Маминото детенце", Любен Каравелов (стори ми се, че е поне 2 000 страници).
17: Най-кратката книга, която сте прочели: "На западният фронт нищо ново", Ремарк (това е за да не повтарям "Криминале).
18: Книга, която ви е срам че харесвате: за разлика от филмите, при книгите не се сещам за такава.
19: Книга, която ви възбуди: "Гравитационната гибел на вселената", Айзък Азимов (възбуди интереса ми към астрономията).
20: Книга, която сте прочели най-много пъти: "Криминале", Чарлз Буковски.
21: Любима картинка на книга от детството: картинките от "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
22: Книга, която планирате да прочетете: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", Ено Рауд.
23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Quo Vadis", Хенрик Сенкевич (краят).
25: Любима книга, прочетена в училище: "Железният светилник", Димитър Талев.
26: Любима нехудожествена книга: "Кратка история на почти всичко", Бил Брайсън.
27: Любима художествена книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
28: Последната книга, която прочетохте: "Звездни дневници" (пълното издание), Станислав Лем.
29: Книга, която в момента четете: "Паралелни светове", Мичио Каку.
30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: "70 коктейла", неизвестен барман.

(по мотиви от "30 day book challenge")

понеделник, 16 май 2011 г.

Пет причини да се усмихваме на умряло

Тъй като пиша от дъжд на вятър, пък вчера валя, реших да сътворя нещо от рода на "Пет причини да не си бъркаме в носа на обществени места". Резултатът е една позитивна щафета, любезно спусната ми от Миднайт. Тя е в леко съкратен вариант, защото дългият бе орязан от цензурата на Министерството на радостните изгъзици (накратко МРИ). Добрата новина е, че първоначалният смисъл не се е изгубил особено, което на фона на факта, че не съм влагал такъв, буди известни недоумения.

Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:

1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.

2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.

3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.

4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.

5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.

В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.

петък, 7 януари 2011 г.

Кратка история на почти всичко, което прочетох, или защо прочетох само една книга през 2010-та

Ами този пост трябваше да се казва "Сто години с(р)амота" по аналогия с произведението на Маркес, но по-(не)ведоми причини се оказа, че въпросната книга я четох от януари 2010-та до към средата на февруари, а в края на февруари станах блогър, което пък ме наведе на едни мисли. Оказва се, че откакто съм блогър не съм прочел нито една книга, освен ако не смятаме препрочитането на "Звездни дневници" на Лем и "Криминале" на Буковски (която пък си я препрочитам профилактично всяка година поне по веднъж и то обикновено заобграден от четирите стени на катедралното помещение с фаянсов престол, много удобен за четене на клозетна литература). Набиващият се извод е че аз-блогър и аз-книгочетец са антагонистични понятия.

Но преди да започнете да ме заклеймявате като книгомразец и фашист-книгоизпепелител, имайте предвид, че през това време аз четях блогове. Вашите блогове. Не стига това, ами и ги коментирах. Е, пишех само глупости, но след като цяла година съм прочел само една книга, какви умнотии очаквате. Така е, тия блогове ме затриха. Ако не бях правил четири месеца ремонт вкъщи, можеше поне любимата книжка на Скротума да прочета - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", но вместо това предпочитах да ям и да спя по шест часа в денонощието.

Изобщо работата е плачевна. Ако може да мине за някакво оправдание, поне си обогатих библиотеката. Не мога да говоря с точни цифри, но си купих около 120 книги (само последния път се прибрах с 18) - повечето на цена от 1 до 5 лева купени от сергийни букинисти, но все много класни заглавия, част от които вече имах, но бяха разпадащи се издания, така че се наложи да ги подменя. Други пък бяха допълнени стари издания, трети - документални, сред които са двете книги на Мичио Каку, на които много се каня, четвърти са пък книгите с картинки и интересни факти, визирайки енциклопедиите, които презентирах преди един-два поста и още няколко такива на различна тематика. Изобщо заредих се с книги, които ако продължавам да чета със същото темпо, ще останат за моите пра-пра-внуци. Дано не ми се сърдят много, че ги обременявам да четат толкова излишна литература, вместо да си играят с лазерни мечове и антигравитационни скейтбордове.

А книгата, която все пак прочетох, е "Кратка история на почти всичко" от Бил Брайсън. В нея е описано почти всичко, което трябва да се знае за Вселената и света, в който живеем, в хронологичен ред. Както разбрах и Ламот е писал по въпроса ето тук, разглеждайки случая как урината е станала по-скъпа от златото. Мен лично най ме развълнуваха старите названия на някои видове растения преди Линей да ги класифицира по по-културен начин. Ако не беше той, сега щяхме да им викаме кобилска пръдня, голи дами, увиснали мъде, кучешка пикня, разтворен задник и бърши-дупе. Предполагам, че бърше-дупе са викали на копривата, защото хората от миналите векове са имали мазолести задници, за да държат на боя с тояги, който са яли от Инквизитията.

Иначе не остана на кой да предавам щафетата, защото Ламот номирина всички в блогосферата, но мога с моя глас да дам още малко тежест на неговата покана, така че и други, вероятно мотивирани от подвига ми да прочета една-единствена книга, да си кажат какво са чели или не през изминалата 2010-та.

Можете да се запознаете с произведението на Брайсън в читанка.инфо.