(some)thing (like) nothing: велико търново

вторник, 14 септември 2010 г.

Ars longa, vita brevis*

* "Животът е кратък, изкуството - вечно."
Хипократ

Насред Велико Търново, в един от ченгелите на река Янтра, точно до паметника на Асеневци, се намира градската художествена галерия. Понеже скоро не бях влизал в никаква галерия, още по-малко - художествена, да не говорим за градска, реших, че за нищо на света не мога да пропусна този шанс в живота си и без много да се зязяпвам се намърдах вътре. Обиколката ми из тази арт-обител, съхраняваща над 200 платна и скици от различни художници, породи в душата ми непознати чувства. Не, не беше усещането, че съм пълноценна личност и живея в най-добрия от всички възможни светове, още по-малко бе преклонение пред таланта на развихрилите се творци. Беше нещо много по-тривиално, съизмеримо с лекотата, с която откъсналият се цвят от вишна нежно докосва заспалите води на ленива река. Бродех от помещение в помещение, взирах се в напластените бои - някои напукани от времето, но все така изразителни и живи - и в тишината на този заспал свят, разбрах, че съм преоткрил спокойствието на детските си години.

Вие, разбира се, няма как да усетите и половината от това, за което ви говоря, наблюдавайки долните фотоси, но никой не е казал, че не може да се разположите удобно, да кликнете върху някой от тях и, докато замечтано го изучавате, дълбоко в душата си благородно да ми завиждате.