След като водеше в резултата с 4:3, днес Ани развя черното знаме и отново доведе нещата до паритет при оставащи четири партии с по равен брой излизания с белите. На 56-тия ход той изгуби интерес да доиграва при очертаваща се проходна пешка за Веско, който отново изцяло имаше инициативата.
Утре е почивен ден за шаха. Някои ще спят до късно, други ще работят, а аз - както и днес - най-вероятно ще правя и двете. Въпреки това усещам, че наближават лежерни дни за изнуреното ми от спортни събития тяло, затова и духът ми е на ниво и, ако не ме болеше този зъб, сигурно щях да седна и да нахвърлям на хвърчащ лист от тетрадка отдавна човъркащата ме нова теория за еволюцията и приръста в популацията на гренладските китове. Но тъй като си нямам на идея за какво говоря, ще отида да си отворя един компот, за да подобря нивото на кръвната си захар, а вас оставям в плен на великият Джон Лорд.
Ревю: „Одисея“ (The Odyssey)
Преди 6 дни

