Сър Алекс: Бербатов ще е титуляр

"На пресконференция в тренировъчната база "Карингтън", сър Алекс Фергюсън хвърли бомбата на деня, оставяйки в смут не малко футболни специалисти, с изключение на Сашо Диков. На въпрос на бившия спортен коментатор и водещ на риалити формати Витомир Сармъиванов дали има вариант българският нападател Димитър Бербатов да влезе в игра на финала на Шампионската лига в събота вечер, сър Алекс изуми насъбралите се журналисти с отговора: "Дори смятам да го пусна титуляр." Запитан дали титулярното му място ще е за сметка на оставянето на Хавиер Ернандес на резервната скамейка, Съра в типично свой стил отговори: "Не виждам какво общо има това. Всички играчи на Манчестър Юнайтед ще са титуляри. Обадете ми се, ако някой не е титуляр на екипа си.", след което, видимо зарадван от остроумния си отговор, напусна залата."

С други думи Бербатов ще влезе в 80-тата минута, стига по това време Юнайтед да пада с поне два гола разлика.

Прогноза:
Манчестър Юнайтед - Барселона
0 : 4

Берба: - Съре, а кога ще играя? Съра: - Като се контузи и Гонзо, Мите.

30 day book challenge

01: Любима книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
02: Най-омразна книга: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
03: Книга, която ви кара да се смеете високо: "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле.
04: Книга, която ви кара да плачете: "Вертер", Гьоте.
05: Книга, в която бихте искали да живеете: "70 коктейла", неизвестен барман.
06: Любима книга от детството: "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
07: Книга, която може да цитирате: "Криминале", Чарлз Буковски.
08: Книга, която ви плаши: "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.
09: Книга, която ви отвращава: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
10: Книга, която промени живота ви: "Кандид", Волтер.
11: Книга от любим автор: "Соларис", Станислав Лем.
12: Книга, която описва живота ви: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
13: Книга, чийто герой наподобява вас: „Изповеди”, Жан-Жак Русо.
14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Спящата Крас(т)авица, докато я слушах на грамофонна плоча.
15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: „Български народни приказки”.
16: Най-дебелата книга, която сте прочели: "Маминото детенце", Любен Каравелов (стори ми се, че е поне 2 000 страници).
17: Най-кратката книга, която сте прочели: "На западният фронт нищо ново", Ремарк (това е за да не повтарям "Криминале).
18: Книга, която ви е срам че харесвате: за разлика от филмите, при книгите не се сещам за такава.
19: Книга, която ви възбуди: "Гравитационната гибел на вселената", Айзък Азимов (възбуди интереса ми към астрономията).
20: Книга, която сте прочели най-много пъти: "Криминале", Чарлз Буковски.
21: Любима картинка на книга от детството: картинките от "Пипи Дългото чорапче", Астрид Линдгрен.
22: Книга, която планирате да прочетете: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", Ено Рауд.
23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте: "Маминото детенце", Любен Каравелов.
24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: "Quo Vadis", Хенрик Сенкевич (краят).
25: Любима книга, прочетена в училище: "Железният светилник", Димитър Талев.
26: Любима нехудожествена книга: "Кратка история на почти всичко", Бил Брайсън.
27: Любима художествена книга: "Криминале", Чарлз Буковски.
28: Последната книга, която прочетохте: "Звездни дневници" (пълното издание), Станислав Лем.
29: Книга, която в момента четете: "Паралелни светове", Мичио Каку.
30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: "70 коктейла", неизвестен барман.

(по мотиви от "30 day book challenge")

Първо пришествие на Сциентоламотията

Четейки блогът на Ламот, ме налегна мисълта, че животът без религия е пълна загуба на време, че и на пари. За да наваксам с последното, реших да си създам нова религия, с която да подсигуря дните си в пенсия. Нарекох я Сциентоламотия, за да е в съзвучие с последните тенденции сред религиозните учения. Като всяка приказка, и в нея ще има едно добро божество, на което всички ще се кланят, и едно не толкова добро, което ще всява страх сред миряните, за да имат стимул да се кланят на доброто. Доброто ще се казва Архитрон, защото ще е прастаро и ще олицетворява исконната власт на добродетелите, а злото ще се казва... да кажем Пеци.

Архитрон и Пеци ще са братя. Между тях обаче в ранни тинейджърски години ще е настъпил раздор заради божествената Мария-Макарена позната още като "ДеБелучито". ДеБелучито била известна шаврантия в прогимназията, затова и, който не успявал да я мине по бързата процедура, бил смятан от съучениците си за пълен профан. Тя обаче си падала по Пецито, защото имал три големи рóга, смятайки и двата на главата, което естествено всяло завист и гняв в душата на Архитрон. Затова, когато му дошло времето да се възнесе и провъзгласи за добро свръх мега божество, той пратил Пеци по дяволите да чепка вълна от златното руно и взел ДеБелучито за наложница, като я карал всеки ден да му прави палачинки и да чисти пода в банята (това се сетил на първо време, после измислил и други работи).

Разбира се в светата книга на Сциентоламотията ще има много повече подробности за делата на боговете, но, за да е по-интересно на веропоклонниците, историите по нищо няма да се различават от латиноамерикански сериал. Даже повечето от имената на останалите свръх създания ще бъдат в пълно съзвучие с героите от познатите сапунки, като например АНДЖИела, ЗОРИела, ДРИНОВиел, КРИЗтобал, БЛАГАбриела, ТОЧКАния, УОТСЪНара, НЕКОЛОВиел, ТрОТИлия, ДЗВЕРонио, СКРОТУМарио, АлИКАРИЯ, ЛУсиандра, ЛИЛИяна, НАДИНКАбелла, ЛИТАграндос, ЛАМОТонсио, сестрите СВЕТЛАбланко, СИЛЕНТИУМиел, ТРУБАДУРиел, ДИАНДРАлия, ЕЛеонор, ОМНИЯна, ЕЛФонсо, ДЖИФОКСандро, ДИВАреса, ОНДИНера, ИРОНИела, ФРОГИбарди, МИЛЕНКАрия, ОсВАЛдо, АНхЕЛ, ДРИЙМФОЛосо, ЛИНАра, СетуБЛАнко, БЪНГЪЛсия, СВЕТЛИнаро, КАТРИНара, НОСТРОмансио, СКАЙлиция, ПРЕСЛАВиел, ИВОндро, КРЪСТЮбал, ЗМЕЙсандра и МЕДУИЗАРДо.

Все още не съм измислил функцията на въпросните, но със сигурност ще има божество на секса, божество на прелюбодейството и божество на първородния грях. Събирам идеи кой къде да го сложа.

Естествено първите членове на новата секСта ще са облагодетелствани, защото ще са с най-висок ранг. Новите членове, за да се издигнат в йерархията, ще трябва да си плащат като царе, което ще доведе религиозната организация до печалба още през първото тримесичие.

На учредителното събрание ще се предложа за Пръв сред всички, т.е. върховен архитроний, след което естествено ще бъда избран. Така ще ми се отвори път да провъзглася символът на Сциентоламотията: Ламот разпънат на хикс. Мисля и върху вариант да е разпънат на "Щ", но срещам трудности с реализацията.

За първите записали се ще има бонус - видеокасета с палавите изпълнения на Мария-Макарена и лошото божество Пеци.

Нека Архитрон да е с вас!

Пет причини да се усмихваме на умряло

Тъй като пиша от дъжд на вятър, пък вчера валя, реших да сътворя нещо от рода на "Пет причини да не си бъркаме в носа на обществени места". Резултатът е една позитивна щафета, любезно спусната ми от Миднайт. Тя е в леко съкратен вариант, защото дългият бе орязан от цензурата на Министерството на радостните изгъзици (накратко МРИ). Добрата новина е, че първоначалният смисъл не се е изгубил особено, което на фона на факта, че не съм влагал такъв, буди известни недоумения.

Ето ги и начините как можете да си направите деня малко по-усмихнат от вчера, дори и в същото време да ви идва да извършите самоубийствен атентат в държавно учреждение:

1) Ако се събудите с усещането, че е понеделник, подложете го на съмнение, опънете се блажено в леглото и продължете да спите. Така ще спечелите от половин до един час щастлива дрямка до момента, в който ще ви звъннат от работа, за да ви усмихнат на умряло.

2) Съзирането на образът в огледалото рано сутрин е крайъгълен камък в осмислянето на ежедневието, който винаги крие елемент на риск да ви съсипе и без това обреченият на провал делничен ден. Как да избегнем сблъсъкът с този вкиснат и подут от недоспиване призрак на старата година? Един от начините, пригóден за мъже, е да се порежете под брадичката, използвайки бръснач. Не се притеснявайте да натиснете силно, никой няма да ви кара да чистите тавана след това. При жените е по-лесно - докато изписвате очната си линия, кривнете с молив и си бръкнете в окото. Повторете и с другото. Никога вече няма да видите вкиснатия образ в огледалото. Усмихнете се на умряло.

3) Лично мое откритие е, че шансът да пиете кафе на работа в понеделник сутрин е правопропорционален на вероятността половината ви колеги в края на предна седмица да са отложили да ви кажат това, което е трябвало да ви кажат още тогава, защото - да си го кажем честно - на кой му се занимава с довършителни дейности в петък, когато може да ви ги стовари в понеделник заедно с други 150 души. Усмихнете се на умряло.

4) Не може да очаквате, че в понеделник ще ви остане време да обядвате по-рано от 15:30. Дори и тогава, усмихвайте се на умряло, докато предъвквате остатъците от огризки в служебния хладилник.

5) Човек не знае кога ще го заболи зъб. Е, аз знам - в събота късно вечер, когато шансът да се открие работеща аптека е минимален, а на всичко отгоре предстои и една дълга неделя, почивна за зъболекарските кабинети, през която за първи път в живота си ще очаквате понеделника със сърцераздирателно нетърпение. В понеделник не забравяйте да се усмихнете (на умряло) на зъболекарката с големите бомби, в противен случай очаквайте следващият половин час да се проточи неестествено дълго.

В момента дясната половина на лицето ми е изтръпнала от болка, така че ви пожелавам лека МИ нощ. Надявам се да продължите щафетата, споделяйки кога и защо се усмихвате на умряло. Специално аз в момента съм се ухилил, като канадски лос в последна фаза на разлагане, така че е повече от очевидно колко много ще се радвам да изчета и вашите несгоди.

В анфас: Sky Mender

Да си роден на първи април е почти толкова знаменателно, колкото да те кръстят Спиридон. Разликата е, че не ти е лепнато на челото и не ти се налага да го оповестяваш всеки път, когато се представяш на непознат. За обектът на днешния анфас може да се каже всичко друго, но не и че не му личи на коя дата е роден. Дори съм сигурен, че още преди да отвори уста да проплаче, той ентусиазирано е размахал работната си книжка пред очите на бъдещия си работодател, а час по-късно е бил готов с първият си професионален уебсайт, който по стечение на обстоятелствата се оказал и първият му изобщо.

Факт е обаче, че, докато се реши да си подкара личен блог, изтекли много постове, а останалите блогъри тънели в неведение какво е то "атрибутивен стереотип" - нещо, заради което страдали основно двама блогъри, името на единият от които започвало с "Л", но не завършвало на "хобот", а името на втория така и не се споменава в хрониките, но все още се носят слухове, че съчетано с планински архар, а.к.а. коза, импонира на названието на организирани престъпни структури. Също не особено доволна от факта, че няма с кого да си мери приказните богатства (под формата на задигнати ковчежета със скъпоценности), била и повелителката на южните блогоморета, която от мъка по това време рисувала само натюрморти и тук-там някоя и друга скица на мъжката анатомия (естествено с псевдонаучна цел).

Скай била прилежен блогър с неподправен стил, често намиращ изражение в кратки постове, но изпълнени с безброй референции. Ако случайно читателят не го заболяло главата от тях, ходел да се черпи по бира в чест на необятните си познания, успешно помогнали му да разкодира тайните послания на Небесния потегач. Авторът на настоящия анфас обаче рядко стигал до бирата освен в случаите, когато, налегнат от безгранична мъка, отивал и се натрясквал в близкия локал, за да удави глупостта си в пиянски свади.

В коментарите си Скай била също толкова лаконична, но острият й като игла език удрял право в целта и отшивал звучна плесница върху самочувствието на всеки драскач, дръзнал да изкаже лекомислено становище по още по-лекомислен въпрос. Няма да давам примери за което, за да не чуя предупредителното "фсшууу" последвано от "шшшляааапс", но блогърът, започващ с "Л" (и не завършващ на "компот"), най-често страдал, заради своята несъстоятелност.

Когато Скай не блогвала, т.е. в 99,99999% от времето си, тя упорито работела, за да изкарва пари за пържоли на своето доги. Единственият случай, когато почивала, било днес, на първи май, когато всички други си скъсвали задника да се хвалят колко са работливи. В този ден тя щастливо крачела след догито си в морската градина и раздавала автографи от усмивки на случайните минувачи, а случайните минувачи раздавали похотливи погледи след нея.

Пожелавам й приятна разходка и по-често да се сеща за нас.

Честит рожден ден, Скай!