четвъртък, 22 декември 2011 г.

Реймънд Чандлър (1888-1959) - Библиография

Преходът ми от фантастична към криминална литература бе под знака на Чандлър и това буквално са книгите, които ми минаха през ръцете преди около двайсетина години:
Подредени са хронологично по реда на написването им. Общо са седем романа и един недовършен - "Пудъл спрингс" - който е и малко трудно да се нарече роман, защото обхваща само четири глави (първите 15 страници от горното издание).
Разказите на Чандлър са в типичния му стил, но навремето бях леко притеснен от тези, които изневеряваха на аз-формата. Предполагам, че навикът изигра своята роля.
В многотомникът с пълната колекция разкази има поне 15 нови, които не са включени в сборника на Народна култура от 89-та. Сред повтарящите се бях неприятно изненадан от "новият" превод на някои заглавия. Най-абсурдния е този на "Бедите са моят занаят" преведен като "Неприятностите са моят бизнес". Това би звучало подходящо, ако беше в колонка на "Файнейшъл таймс", сега си е жива гавра с първоначалния превод на Желяз Янков. "Пустинен вятър" също нямаше нужда да се прекръщава на "Червен вятър".
Ето така изглежда пълното творчество на Чандлър в секцията ми с криминалета:
Найс, а?
А това е една книга, за която и Чандлър не е чувал, но затова пък от Издателска къща "Уес-Ко" са.
Честно казано фалшификатът не е лош. Има доста откровени еротични сцени, групов секс и секс с камили. (Ъ, добре де, последно знаете за кого го написах.) Та текстът направо си бие на маркиз Дьо Сад в най-изпращелите му години, затова и авторът, който и да е той, заслужава голямо поощрение.
Та това е мили приятели. Изфуках ви се и сега отивам да си чета за Джони Далмас, Тед Кармади и Филип Марлоу - едни яки пичове, дет раздават пестници и много често сами ядат бой.