четвъртък, 16 юни 2011 г.

В анфас: Точка

Наскоро ми се случи да си правя гаргара с един колега, който имаше неблагоразумието да тръгне да ме убеждава, че човек има душа, която продължава да съществува и след физическата му смърт. Естествено стана дума за това, че душата тежи 21 грама и, ако се пазариш успешно, може да я изтъргуваш за не по-малко от трийсет сребърника. Стана ми интересно от какви химични елементи е съставена, откъде е произлязла и къде отива, от което зад събрания поглед на колегата взеха да прещракват едни зъбчатки, едни гигантски колела, които по всичко личеше, че скоро не бяха влизали в работен процес. В крайна сметка съответните родиха едни фантастични приказки, недостойни дори за епизод от Стар Трек в колаборация с Библия за деца. Дискусията стана безмислена, така че отидох да си направя силно кафе и да разкарам главоболието.

Откакто обаче Точка се появи в блогосферата размислих. Неочаквано за себе си станах най-заклетия римокатолик, будист, ислямист, хиндуист, зороастрист (тук се обърках, защото тогава си помислих, че зороастристите са фенове на Зоро), каратист и сциентоламотист (случайно открих, че да почиташ Ламот е равносилно на бой с шамари, което си има и хубавата страна, ако те пляска едрогърда мед-сестра). С други думи убедих се, че душа има и, колкото и Точка да не си признава, тя е живото доказателство за това, защото където и да отиде неизменно се превръща в душата и будната съвест на компанията. Без нея блогосферата щеше да е като семейство без готина мама, като сладолед без чадърче, като шоколад без пълнеж и (о, боже, най-ужасното!) като компот без череши.

Другото, което установих, е че тя е всестранно развита личност. Имам предвид ментално. Абе може и физически. Почти съм убеден, че умее едновременно да жонглира с яйца, да приготвя гювечета и да поства в блога си, докато в същото време превежда последния роман на Филип Рот от английски на немски (това, за да поддържа форма), както и да си припява Ду Хаст на различни провинциални наречия. Няма да споменавам, че симултанно с това гледа и филм на Тарковски, докато обяснява на сина си, че и жената е човек и няма нужда постоянно да й търси кусури, на което той нетърпеливо да потропва с крак и да се дразни, че тя майчински му рови из снимките във фейс-а.

Убедих се и че не е възможно да има Точка, а да няма смислено изречение преди това. Лично аз рядко успявам да напиша две свързани лексикални структури, в които да си личи каквато и да било мисъл. Често не знам за какво пиша, докато не го напиша, а след това не знам и защо съм го написал. Докато при Точка има идея, но открояващото се при нея е, че тя е излята върху бекграунда на блога с лекотата на орфееви трели. Просто зачетете произволен параграф от творчеството й и ще се убедите, че е родена за преводачка на художествена литература, а защо не и за писател. За съжаление последното така и не се е опитвала да ни го демонстрира, заради което би трябвало да се засрами.

Какво да кажа повече освен ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, ТОЧЕ!

вторник, 14 юни 2011 г.

Доктор Смърт

Д-р Джак Кеворкян е американец от арменски произход, дълги години практикуващ лекар, а в сбодното си време композитор, джаз музикант и художник. Също така той е и един от най-известните масови убийци на 20-ти век, съвсем заслужено спечелил си названието "Д-р Смърт".


В началото 90-те години започва да практикува асистираното самоубийство или така наречената евтаназия, самоубивайки над 130 души в рамките на 10 години. Сблъсква се със смъртта много от рано, когато под формата на секрети, минерали и генетичен материал в тялото на баща си, става свидетел на арменския геноцид. По-късно повлиян от въпросните истории за кървища и убийства, изгражда в себе си фетиш към смъртта и, за да си достави извратено некрофилско удоволствие, подема каузата да извоюва на американците узаконяването на евтаназията в смисъла на позволено убийство над хора, които в следствие на нелечима болест съпроводена с непосилни болки и пълна липса на нормален живот, по свое желание избират да умрат.

Опиянявайки се от миговете, в които смъртта покосява жертвите си, той им предоставя възможност чрез собственоръчно изработен механизъм за подкожно инжектиране на отрова, сами да сложат край на живота си. Междувременно успява да не бъде подведен под отговорност за тези си деяния, въпреки опитите на местните власти да открият закон, под ударите на който той да попадне. Липсата на такъв обаче не постановява евтаназията за законен начин за прекъсване на житейските мъки на жертвите, защото да помагаш на самоубиец не е престъпление, но лично ти да му биеш инджекцията, въпреки че имаш неговото съгласие, е равносилно на убийство.

За да предизвика системата, а най-вероятно просто за да изпита перверзно удоволствие от това, Джак Кеворкян извършва убийство, собственоръчно инжектирайки отрова в тялото на една от благодарните си жертви, записвайки цялата процедура на касета и изпращайки я за излъчване в телевизионно предаване, както би направил само един нагъл изверг, а не да кажем убеден в правотата на каузата си човек, борещ се за исконното право на всеки да избира дали да умре или да живее в непоносими мъки, като по този начин да е в тежест както на себе си така и на най-близките си. Заради тази му постъпка най-голямата демокрация в света го осъжда на 10 до 25 години затвор според правилата на закон изграден върху основите на християнските ценности и добродетели. Така той излежава осем години в щатски затвор и е освободен през 2007-ма заради влошено здраве и с условието да спре да помага на хората да умрат.

Следващите години той е канен да изнася лекции на различни значими форуми и събития. Дава интервюта за телевизионни канали като Fox News и CNN. По животът му е направен филм. Канен е да обсъжда въпроси, засягащи не само неговата лична дейност, но и въпроси свързани с политиката, религията, културата и здравната реформа. С други думи държи се като пълен задник, избил сума народ под прикритието на уж благородна кауза. Университети и публицистични предавания търсят мнението на това долно безгръбначно, докато религиозни организации го заклеймяват като изчание адово, а политиците вдигат ръце от него, като от секс-скандал с намесени елитни проститутки. Ако го чуе човек как дебатира, как точно и ясно изказва становището си и го защитава, така че противниците му да остават обезоръжени откъм доводи, няма как да не заключи, че Джак Кеворкян е едно бечувствено чудовище, открило начин да се подиграе на живота. Както и на смъртта.


Този нещастник живя и си отиде наскоро, на 3-ти юни, 2011. Той отдаде последните си 20 години живот, за да помага на хората, желаещи да си отидат от този свят, за да не живеят в мъки, и то такива мъки, които можете да си представите само, ако си спомните как ви е болял зъб последния път и същата тази болка я умножите по десет и клонирате във всяка една клетка от тялото си. Естествено той го направи и заради себе си. За да се появи на корицата на TIME, за да говорят за него по телевизията, за да обсъждат публично евтаназията, за да остане името му в историята, която помни своите герои напук на религиозния догматизъм и политическата двуличност. Направи го и защото знаеше, че каузата е по-голяма от човек, а човекът без кауза изчезва без да остави следа.

***

В нашата страна, България, в която доказано не можеш да живееш, като "бял" човек, от сравнително скоро има изричен закон, който забранява и да умреш нормално. Т.е. ако съм парализиран, ям през тръбичка, изхождам се през тръбичка, гледам света през мръсните прозорци на болнично заведение, търпя раните от залежаване, от които се носи специфична зловонна миризма, и знам, че ежедневието ми ще бъде такова до краят на дните ми, които може да приключат след неизвестно дълъг период от време, то в този случай никой не може да ми помогне. Просто ще трябва да живея в този ад съвсем не изпълнен с достойнство и усещане за пълноценност. Ще бъда измъчван против волята си да търпя унизителния начин на съществуване само защото... Хм. Защото бог забранява? Или може би защото хипократовата клетва забранява? Или пък политикът, тръгнал да угажда на църквата и масите, забранява?... А и забранява какво? Милосърдието към желаещия да си отиде спокойно и с достойнство? Милосърдие, което безусловно даваме дори на безнадеждно болните животни, за да не страдат?

Живеем и умираме в свят много далеч от справедлив, в който хора като д-р Джак Кеворкян са смятани за изверги от други хора, които се осланят на принципи не претърпели развитие от хиляди години насам - от времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху гърбовете на слонове стъпили върху черупката на костенурка. Днес дори има хора, които са измислили такива светове и въпреки това не вярват във всемогъщи белобради дядки, а за сметка на това подкрепят евтаназията и хуманното отношение към другите независимо от това какво пише в някаква си дебела книга с правила. Това не доказва ли, че сме бавноразвиващи се?

Запитан какъв въпрос би задал на господ, ако случайно след смъртта си се озове лице в лице с него, д-р Кеворкян отговаря така: "Господи, защо не ме направи по-умен?". Ще си позволя да го перифразирам: "Господи, защо не ме направи по-тъп, за да мога без доказателства да вярвам в теб и да славя името ти до края на дните, амин!?".