понеделник, 29 ноември 2010 г.

Меркантилна реклама с идеална цел

Тъй като в предният си п(р)ост просто си говорех разни простотии на тема "Какво ли е да съм блогър прост?", избягвайки финансовата страна на въпроса (а то имало и такава), реших този път да обърна внимание на хонорара, който ще ми бутнат от Хеликон за следващия ми рекламно-агитационен материал. Всъщност е малко пресилено да говоря за хонорар, понеже стоте процента отстъпка за следващите 20 книги, които ще закупя до края на годината, в действителност никога не биха ми били изплатени в паричната им равностойност, но пък, ако продам книгите или ги раздам под формата на подаръци срещу бъдещи облаги, то спокойно можем да си говорим за съвсем сериозно възнаграждение. Разбира се, това е в сферата на фантастиката, защото нито от Хеликон ще ме бройкат, задето съм ги споменал в тотално неизвестния си блог, нито пък аз ще играя на дребно за някакви си 20 книги. Добре би било да са поне два-три рафта.

Става дума за поредицата "Паметта на човечеството" на френското изд(ев)ателство Larousse, специализирано в издаването на речници и енциклопедии. Трите книжки, до които се домогнах, са:

"Големите загадки", ICON Publishing House, 2000 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Ако все още не сте разбрали, че големите загадки крият в себе си ключа към бързото забогатяване, то това е енциклопедията, която бързо ще ви изведе на печелившия път. Ще научите как да спекулирате с мистификации, как да ги създавате и насаждате сред лековерните хора и от това да извличате дивиденти. Не забравяйте също че, ако се изпотите "на Исус" (т.е. на потника ви след изпотяване се материализира лика на Спасителя, или пък на Иво Сиромахов и Митко Парашкевов взети заедно), трябва да го снимате преди потта да се е изпарила, защото има хора, които ще ви дадат пари за това.

Ето и няколко странички от книгата:

Как всъщност е тръгнал митът за Нострадамус. Жена му го помолила да й предскаже кога ще й дойдат гости от Червен бряг и той създал първият удивително точен календар на менструалния цикъл. После естествено успял да предскаже появата на Хитлер и изневерите на Берлускони.

Колкото повече злато е замесено в мистификацията, толкова по-скъпи проститутки ще можете да си наемете след това.

Ето я и цялата Вселена от хитринки, гарантиращи ви успех:
Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


"Големите изследователи", ICON Publishing House, 2004 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Големите изследователи правят големите пари. Ако не сте изследовател, няма как да откриете народното творчество в Интернет, нито пък да си изградите репутация на печелещ от изследванията си крадец. Ако ли пък не печелите от кражбите си, то тогава сте просто един обикновен крадец, което също си има своите недостатъци.

Две странички от книгата:

Контрабандата с бандероли е само една част от богатият на възможности свят на изследователя

Когато един народ е изтощен от продължителни войни и корумпирани политици, вашите далавери изобщо няма да му правят впечатление и ще можете свободно да си разигравате коня

Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


"Големите трагедии", ICON Publishing House, 2002 г. - 18 лв. (стара цена 45 лв.)

Ако и от големите трагедии не можете да припечелите някой и друг лев, то тогава песента "За крадец не ставаш сине" явно е писана точно за вас. Големите трагедии създават сензацията, а сензацията е реклама, а където има реклама, има Гугъл, а, където е Гугъл, има ускорен растеж на бизнеса и редовно изплащане на дивиденти на първо число, всеки месец.



Две странички от книгата:

Търговията с трагедията на хора от други раси винаги е носела печалба
Смесете лимонада и евтин шампоан и го рекламирайте като лекарство против чума

Съдържание - 1-ва страница
Съдържание - 2-ра страница


Съвсем извън тона на поста, книгите наистина са много информативни и изглеждат доста интересни, съдейки от това, което успях да разгледам до сега. Предполагам, че все още се намират из клоновете на Хеликон, така че дори и лично да не проявявате интерес по темите, твърде вероятно е да успеете да зарадвате някой любознателен индивид, като му подарите една или няколко от тях по случай наближаващите празници.

Също така съвсем няма да се разсърдя, ако ме почерпите подобаващо за безвъзмездния ми труд да сведа до знанието ви условията на тази изгодна сделка. Така вероятно ще съм първият редови блогър изкярил нещо от писането на незначителни постове.

петък, 26 ноември 2010 г.

М-р Его

Днеска ми е едно петъчно такова (може би щот е петък), затова реших, че е време да направя нещо, за да си изпълня обещанието за тъпите постове. Както обаче често се случва, най-тъпите ми постове са инспирирани от интелигентните постове на други блогъри и случаят не е по-различен. Става дума за поста на Светла - "Какво ли нещо е да си блогър?". И тъй като аз знам, че да съм блогър е проклятие за блогърите, които от време на време правят грешката да ме четат, написах следното описателно стихо базирано на лични впечатления и опит.


М-р Его

Аз съм блогърче. Обичам
сутрин рано като стана
коментари в блога да засичам,
от блогърска тайфа отбрана.

Всички дружно да ме хвалят,
че написал съм шедьовър,
даже и запалки да запалят
някога на смъртния ми одър.

Кой не тачи да го тачат,
кой не люби вси да го милеят,
други с гърло да заплачат,
трети сълзи да пролеят.

Хей, Ламот стихче да напише,
Ел от Марс картичка да прати,
Скай най-после да пропише,
Вал във Лидъла да ни запрати.

И ето на, надрусан аз творя,
на постове во веки се обричам,
с радост обещани глупости редя,
за да мога блогърче да се наричам.


Следващият път обещавам да сложа и някоя картинка за цвят, за да не си помисли някой, че единстеното, което мога да демонстрирам, са комплекси.

вторник, 16 ноември 2010 г.

В анфас: Лилия

Бялата водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменно растение от семейство Водни рози, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от един до шест поста на седмица. Разпространена е в Европа, части от Северна Америка и Близкия блог. Листата й достигат до 30 cm в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от един до няколко коментара.

За да я отгледате, засаждайте малко на брой екземпляри от нея, така че да не покриват цялата водна повърхност, която ще облОгородявате. През зимата я прибирайте в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта потопете главата й в близкото блато на дълбочина от 30 до 60 cm и изчакайте, докато се убедите в неспособността й да коментира. Отпразнувайте с каса бира и пост в блога си.

Източници: Уикипедия и "Наръчник за борба с плевелите"

От известно време насам четенето на блогове вече не е същото изживяване, каквото беше преди. Липсва спокойното асимилиране на поднесения материал и неангажиращото теоретизиране върху него за сметка на трескавото очакване на първия коментар на lilia, известна още като Лилия или, както на галено обичат да й казват безбройните й ощастливени с коментар почитатели, Трола.

Съмнявам се някой от вас да не е фен на творчеството й и тайно да не се надява първия коментар към поста му да е нещо средно между санскритски апокрифен текст писан с ляв крак от прокажен хиндуист прекалил с употребата на марихуана и sms на неразположена ученичка адресиран до идола й Тони Стораро в два и половина посреднощ след обърнати две големи водки на крак в кварталната дискотека. Никой не може да пренебрегне и допълнителните дивиденти, които могат да се извлекат от четенето на всички последващи нейния коментари, които в 90% от случаите няма да имат нищо общо с изложеното от вас в поста, но за сметка на това ще изразяват общото мнение, че Лилия е еманацията на изчистения словоред, подводната част на айсберга и одухотворения образ на криворазбраната цивилизация. Виждал съм дори и как често заслепени от чарът й блогъри, попаднали в плен на емоцията, демонстрират възхищението си чрез слова като "Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш." (Bla) и "Лиле, трол сенилен!" (Sky Mender), и такива, които изпадат в неподвластна на здравия разум истерия: "СПРИ СЕ!!! СТИГА ПИСА БЕЗМИСЛЕНИ НЕЩА В БЛОГОВЕТЕ НИ!!! ГЛЕДАЙ СИ ТВОЯ БЛОГ И НИ ОСТАВИ НА МИРА!!!" (zi4e) - признания, които едва загатват що за "pain in the ass" е Лилето.

За да не останат някои от вас с впечатлението, че ги баламосвам с общи приказки за характера на апокалиптичния дисбаланс между тема на пост и смисъл на лилиния коментар, ще приведа една кратка компилация от нейни бисери придружени с опити за бегъл анализ от моя страна. Правописът и пунктуацията са запазени.

"Ясно е, че не може всичко обещано да бъде достигнато. Ясно е и това че трябва да се направи някаква промяна, а при нея може да се наложи по-различно структуриране. Така че аз съм длъжна да бъда готова за всякакви промени. А като съм в семейство съм длъжна и да предупредя за евентуални такива. Няма нищо лошо - не е липса на доверие, само се застраховам - защото виждаш че заплашва с пълно лишаване. А в пияно състояние всичко се изпълнява и от заплахи прави факти. Въпрос на градус."

Източник: Cynical Speech

Постът на Елфа засяга въпросът за обещанията в политиката. В този смисъл коментарът на Лилия започва леко да се приплъзва по допирателната към смисъла на темата до един момент, в който внезапно придобива личен характер и ни запраща към семейните терзания на лирическата героиня, според които тя се чувства заплашена от лишения. Явно не лишения от алкохол, понеже е видно, че тя знае какво е когато член на семейството й е в пияно състояние и шамарите му стават факти, които безпардонно вдигат градуса на... взаимоотношенията им.

Извод 1: Лилия е обект на домашен тормоз, клонящ към насилие и то обикновено рецидивиращ в състояния на алкохолен афект от страна на упражняващия насилието.

"Така ли е действително? Не правя насила нищо.Ако отсреща е насила е друга тема.Аз опитвам да пазя правила за да не сбъркам.Иначе сама зная цената на това ,което живея.Никой не може да ме убеди в противното.Не съм насилник, нито лицемер.Просто не съм в добро състояне -малко съм извън строя.Старая се да не личи, но явно съдава друго впечатление.Моля за извинение."

Източник: Good evening, Seaaattle!

Странно или не тук Лилия сякаш се опитва да ни убеди, че всъщност първия извод е погрешен. В действителност постът на ini4ka третира насилието, като бич в ръцете на хората неспособни да се справят с предизвикателствата на живота и е изцяло на английски. Т.е. Лилия вероятно има познания по езика (или как се работи с Google Translate) и използва момента да ни ги демонстрира и да се произнесе по лично наболелият я въпрос за насилието, за пореден път взимайки присърце пост на непознат човек и съотнасяйки го към душевното си състояние, което, както сама пояснява, не е никак добро - вест, която лично мен ме хвърли в потрес и затова бързо потърсих лист и химикалка, за да й изпратя съболезнователна картичка с пожелания за бързо оздравяване.

Извод 2: Лилия не прави нищо насила, освен ако този, който я принуждава физически, не я убеди в предимствата на противното.

"Така може да е целия натам. Само съмнява тези всяко ден страх.Колко да казва и вижда а вече чувства това …Държи до края.Както аз не лъгал.Вярва и докато събере.Д-р Спок ще държи…Той гушка и дава инжекция целувки ако съмнява има бонус-водопад…"

Източник: Sky Mender

Велико! Пред този водопад от думи всеки опит за интерпретация би бледнял от посредственост. Връзката между поста и коментара е безвъзвратно загубена, а връзката между коментиращия и главния му мозък сякаш никога не е съществувала. Вероятно по-осезаема е само връзката между д-р Спок и героят от Стар Трек със същото име.

Извод 3: Пийте си хапчетата преди да коментирате.

"Редно е да се появяват качествени продукти."

Източник: Cynical Speech

Редно е, Лиле, защото хапчетата ти изглежда не са от най-качествените продукти. И въпреки това този е един от най-смислените й коментари, вероятно защото е и един от най-кратките й.

Извод 4: Хапчетата не са панацея. Не злоупотребявайте.

"Маалей… тука яко мирише на загоряло… чак през екрана засмърдя… Но добре, че е пусната пералнята отначало, та има надежда"

Източник: Cynical Speech

Най-после на някой му замириса.

Извод 5: Никога не губете надежда, въпреки че понякога е добре да подложиш напъните си на съмнение.

"Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко"

Източник: Cynical Speech

Напъните не подлежат на съмнение. Скучен и неуспешен опит се оказа усилието ми да откажа Лилето от коментиране. Жалко.

Извод 6: Изводите са излишни. Животът е просто едно отчайващо пътуване сред лилиините стоманобетонни колони от решимост.

"ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера."


Късно е, Лиле, отиде като вчера.

Извод 7: Никога не е излишно да се презапасиш с набухватели.

Генералният извод в крайна сметка е, че в коментарите на Лилия основополагащ е личният момент. Няма нейно изказване, в което тя да не проектира личната си драма върху темата от поста и по този начин да ни подтикне да прогледнем в нейния дълбок вътрешен свят. С други думи Лилия се разкрива и търси разбиране в очите на нас недоумяващите блогъри. Това е и основната причина да напиша този дълъг пост - да й засвидетелствам разбирането си и да й дам шанс най-после да се изкаже по темата, защото този път темата наистина е самата тя.


ПП. Ако все още имате сили, можете да продължите четенето със специално подбрани текстовете на Лилия. Ако сте попадали и на други нейни мисли и фрагменти, ще се радвам да ги добавите в коментар.


* * *

"Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече."

Източник: Cynical Speech

"Разбрах.Продължава, като всичко е въпрос на усещания.Не съм на голо .Имам подплата от много време в личен план, така че преобръщане вече има.Ще догоня без проблеми."


"Стига се майтапи.Не стига че моя ми изпусна гумите, ти предлагаш автомтично -по туитър-ако не се шегуваш???-аз съм ДА ! ДА ! но ,сега и тези обяви, малко трудно издържам..."


"Life is prekrasen.Tryabva only to touch its beauty and feel it in its full sila.Ti far its been cold for this krasota.Otpusni se.Ostavi her to enter into teb.Ne suspend it on the doorstep and-shut lids . Give way to your heart and see how many more do not vidyal.Tolkova beautiful and heat when you open it priemesh.Obicham they ..."


"Ехо пак ли започнНали трябва по-внимателно да се направи, за да няма драстични съмнения.Стига си се притеснявал.Господи, ще се разболееш така.Поне мъничко ми вярвай.Моля те"


"Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре."

Източник: Операция Кино

"Споко- в ръцете ми е.Не съм поискала ,не съм го изяла със все финтифлюшките.Просто му гледам сеира.Аз мога да търпя и това поведение или говорене не ме засяга.Мога да бъда напрегната само ако имам противоречие в мнението с човека когото уважавам.Всичко друго решавам хладнокръвно."


"Около 5и 30 видях дървена ваканция но машината ме издаде и нямаше как да реагирам.Сега здрасти"


"Трябва да усвоя хватката с трите ниви на екс.Може и да ми влезе в работа.Правя каквото правя и все искри хвърчат около трътката ми, та затова де .Не че искам да крада патент."


"Пак намеци.ОК- само ще споделя разсъжденията си и ще се увериш , че не си прав.Когато излязох сложих тел до тялото си- не ползвам джобове..Така не го търся из чантата. При тичането се запотих.Отидох на работа вир вода, в последната минута и тел беше отново до тялото ми.Изиграх си каквото имаше ,но не съм видяла че се мокри. На връщане отново тичах и пак мокра. Чак у дома разбах и то като се събличах, не по-рано, че е горещ и не работи, Предполгам че това е причината.Разтворих го да съхне и като изсъхна проработи.Сега го зареждам.Ако с това помагам да се изясни ситуацията ще се радвам.Но нищо друго-моля без съмнение към мен- обидно е.Дано за това да съм наречена дявол, да няма и друго, защото нямам идея какво може да провокира подобно отношение към мен.И това -ку-…..а, гадно е .Аз не наричам никого с такива думи."

Източник: Операция Кино

"Аз ще лягам , че утре съм на разнос на плакати от 10ч с Тодор Любомиров
лека нощ и целувам мечето силно, мачкам си го по коремчето и си го гушкам"

Източник: Комитата

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Обявявам комплексна стачка

Докато не се върне Ламот, няма да публикувам нищо... освен глупости. Т.е. в следващият един месец това ще е най-глупавият блог, който някога сте чели, ако изобщо проявите това самоубийствено желание. Даже и Блогът на Лилия (сори, Лиле, ама блогът ти е олицетворение на менталната суша и дедуктивна недостатъчност) ще бъде с класи над тоя.

Та, ако някой се чуди за какво точно стачкувам, да приеме, че избивам комплексите си, които в отсъствието на Ламот някак си инкрийснаха и от подсъзнанието ми необезпокоявани нахлуха в ежедневието. С други думи отсъствието му не ми влияе добре. Радостното към момента е, че вече си избих комплекса "Младост" (на 10.10.2010 г.) и сега е ред на комплексите за малоценност, превъзходство, изоставеност, отхвърленост и зенитно-ракетния комплекс в град Шабла. Разбира се, не споменавам всички, а и предполагам, че има много, за които дори науката психология не е чувала, но надеждите ми са, че с малко повече самоанализ и много повече помощ от ваша страна, ще успея да достигна до просветление за същността на човека, в частност - на мене си, и в общност - на вас.

Да, тук вече си пролича, че съм провокиран от серията статии на Светла, търсещи човешкото в човека, но аз предварително знам, че нищо такова няма и човек си е просто едно малко по-сложно устроено в мисленето си животно, чиито комплекси обаче си струва да бъдат извадени на показ и проумяни.

И, да, "В анфас" продължава и няма да бъде повлиян от останалите простотии. Единият от анфасите е вече почти готов, само трябва да му измисля текста и да видя какви картинки да сложа. Което вероятно ще стане довечера. Освен ако не ме домързи. Или не ми се доспи. Или и двете.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Кота нула

От няколко дни седя и се пуля, преструвайки се, че мисля творчески върху следващия си пост, но кого заблуждавам - вдъхновението ми е на нула и не се сещам за нищо, което да успее да канализира мозъчната ми активност. Може би не трябва да мисля толкова, а просто да седна и да напиша една гневна статия за новият смисъл на старата абревиатура АБъВъ, въплътила в себе си въжделенията на същия онзи Буратино, който с носът си отстрелваше високопланински архари на триста метра разстояние и то без да разбира. Но това е безмислено начинание понеже всички знаят, че реално става дума за негласният проект АБъВъГъЗъ, неформално гласящ "АБе да Ви Го Закова!", точно както и Буковски, който обаче се произнасяше леко по-галантно при вида на пищни седалищни форми: "Ще ти ковна задника, бейби!". За съжаление този задник е толкова кован, че отдавна на българина му е през оная работа кой ще е следващият ковач.

Вероятно резон има да се пише и за затоплените отношения по оста София-Москва и активирането на проекти, чиито имена преди се спрягаха от сега дърпащите конците само в контекста на категоричното отрицание. Но няма как да не направи впечатление, че пак става дума за проекти и то пак политически, колкото и да са представени като социално-икономически, от които единият - ГъЗифициращ надупената ни зависимост от братушките, а другият - сричащ АБе-то на ядрената мафия в България - АЕЦ "Белене". Но къде е новината тук и има ли смисъл да търсиш ГъЗирана напитка в хладилника, след като знаеш, че последната е била отворена в нощта на миналите парламентарни избори и оттогава отдавна е изветряла?

Нагонът на определени кръгове в българският политически живот да приватизират Енергетиката отдавна не е дори публична тайна, а всеизвестен факт, но това АБъВъГъЗъ вече придобива конкретните измерения на АЕЦ Белене В ГъЗифициращата орбита на пут(и/ке)нските интереси, което е наглост съизмерима единствено с това Кадафи да си татуира американското знаме на гЪзЪ/челото.

Така че кажете ми - как изобщо бих могъл да пиша за такива неща! Че аз дори не ща да си ги помислям!

Затова нека бъда малко по-ведър. Няма да си представям грозни картини, описващи нерадостното ни бъдеще в пограничните райони на ЕС. Вместо това ще се радвам, че съм в центъра на бъдещата "кота нула", което ще ми гарантира, че дори няма да разбера кога детонацията, причинена от вторичното преработване на вече преработен руски уран, ще ми отнесе гЪзЪ в едни по-добри селения.