вторник, 14 септември 2010 г.

Ars longa, vita brevis*

* "Животът е кратък, изкуството - вечно."
Хипократ
Насред Велико Търново, в един от ченгелите на река Янтра, точно до паметника на Асеневци, се намира градската художествена галерия. Понеже скоро не бях влизал в никаква галерия, още по-малко - художествена, да не говорим за градска, реших, че за нищо на света не мога да пропусна този шанс в живота си и без много да се зязяпвам се намърдах вътре. Обиколката ми из тази арт-обител, съхраняваща над 200 платна и скици от различни художници, породи в душата ми непознати чувства. Не, не беше усещането, че съм пълноценна личност и живея в най-добрия от всички възможни светове, още по-малко бе преклонение пред таланта на развихрилите се творци. Беше нещо много по-тривиално, съизмеримо с лекотата, с която откъсналият се цвят от вишна нежно докосва заспалите води на ленива река. Бродех от помещение в помещение, взирах се в напластените бои - някои напукани от времето, но все така изразителни и живи - и в тишината на този заспал свят, разбрах, че съм преоткрил спокойствието на детските си години.

Вие, разбира се, няма как да усетите и половината от това, за което ви говоря, наблюдавайки долните фотоси, но никой не е казал, че не може да се разположите удобно, да кликнете върху някой от тях и, докато замечтано го изучавате, дълбоко в душата си благородно да ми завиждате.

Недялко Каранешев - ДАМСКИ ПОРТРЕТ (копие по Ван Дайк) - 1906

Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - БРАТ И СЕСТРА (1926)



Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - ПОКРИТ ПАЗАР В ЦАРИГРАД (1924-28)

Васил Стоилов (1904-1990) - АПОТЕОЗ НА МАЙСТОРА

Рафаел Михайлов (1902-1962) - АВТОПОРТРЕТ (1950)

Любен Зидаров (1923) - БЕЛИЯТ СТОЛ (1979)

Стефан Петков (1948) - МИМ

Валентин Ковачев - ЕРОЗИЯ 2 (1989)

Пламен Пенов (1958) - ТОПЪЛ ДЕН

Григор Спиридонов - СБОГОМ, БРАТЯ! (1876)

Григор Спиридонов - ЗАВЕСАТА

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Надценените и подценените филми на десетилетието

 Настоящият списък ме научи, че няколкото хиляди филма, които излизат годишно, са всъщност около 300 и никак не е трудно да ги пребродиш, за да си избереш любимо(-и) заглавие(-я). Добре беше да го знам, защото, предварително сблъсквайки се с предложението на Ламот и Иво да изтъкна по три филма за всяка от последните десет години, накарали ме да се почувствам добре, се изправих пред стена от обезобразени трупове на отдавна гледани филми, които нямаше да разпозная и посмъртно. Благодарение на Ламот, който учтиво ми предостави този линк, успях да си извлека един (нелице)приятен списък на надценените заглавия от последното деситилетие. Понеже знам, че ще ми го биете в главата, а някои от вас и дълбоко ще се засегнат, защото ще спомена култови за тях заглавия, веднага ще ви кажа, че вината този списък да изглежда така е изцяло на Ламот. Търсете го в БАН, катедра Химия и си вземете бухалката, повтарям бейзболната бухалка, не шибалката за мухи - все пак едва ли искате просто да спомогнете сутрешната му ерекция.

**************************************************************
НАДЦЕНЕНИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
**************************************************************


2000

"Уно Мементо" - винаги съм се питал какво ли ще да е да изгледам първо края на поредната серия от любимата си кримка и после без притеснения от сорта на "Ай стига бе, тоя дали ще го убият?!" да изгледам началото и средата. С "Уно мементо" дори не ми се наложи да си играя със слайдера, достатъчно беше да си повия краката с топло одеяло и да посърбам два часа гореща боза.

"Радиатор" - много може да се говори за този оскаров лауерат, но едва ли някога ще се каже нещо... съществено. Важното е, че дъ биг кохонес на Ръсел Кроу и напомпаното его на чичко Ридли Скот лъснаха под римското слънце като легионерски гъзове насред поле от посечени варвари.

"Арменско куку" - няма как да не се вълнувате от вътрешния свят на американските юпита, преситили се от благинките на живота... Не се вълнувате? Спокойно, в този филм и без това никой няма да ви пита.


2001

"Изкуствен пелтек" - два часа ще изучавате какво се случва на един пелтек, докато не осъзнаете, че всъщност не му се случва нищо особено.

"Свалките на черния ястреб" - ако не ви е ясно какво точно прави Америка с някои страни от африканския континент, както и в Близкия изток, то този филм ще ви го разясни от А до Я - сваля ги, вкарва им малко романтика направо в задния двор, от което на американците им се натопорчва самочувствието и така те тръгват да се изживяват като супергерои, поради което започват да си бухат едни статуетки направо в задните дворове, само че по по-любезния начин. Разбира се чичко Ридли цели най-голямата статуетка, но тази година халтурата му е прекалено стегната, за да я поеме.

"Сдухан ум" - определено сред най-добрите филми на 2001-ва, което не говори съвсем добре за киноиндустрията през тази година. Отново тук се изявява любимеца на Ридли Скот, но този път си е прибрал топките или поне така си мисли, докато ги влачи на половин метър зад гърба си.


2002

"Стисни го, ако ти стиска" (европейско нецензурирано заглавие "Стисни го, ако те протрива") - човекът, за когото е измислено режисьорското столче, титанът на режисьорския занаят и Моисей сред юдеите, Стивън Спилбърг в най-пълна степен заслужава наградата златното цукало за 2002-ра с тази си велика епопея, възвеличила борбеният дух на дребния шмекер Леонардо ДиКаприо. Ако търсите поуката, то тя е, че таланта винаги изплува. Поразсъждавайте върху това, обмисляйки как ли биха се отразили ораторските качества на Хитлер, ако същите днес бяха впрегнати в рекламната политика на Хоум шопинг. Дали нямаше всички да сме щастливи притежатели на наколенките на доктор Ливайн.

"Специален домат" - някак не ви се вярва, но тази година вторият приз отново е не където трябва. Потреперват ли ви шортите всеки път, когато чуете думата "фантастика" да се преплита с името на чичко Спилбърг - е, това е, защото сте фенбойче по скротумски и все се надявате, че дребното еврейче няма да издрайфа поредната си дрисня от рода на "Индиана Джоунс и кралството на кристалните черепи". Е, да, ама сте в грешка, защото тази фантастика с криминални елементи сама по себе си не е нищо повече от "Лека нощ деца" в симбиоза с "Монолози за вагината".

"Заразно кво?" - да бе, и аз си умирам да гледам Мила Йовович в "тай чи" и други пози.


2003

"Реката на майните" - не ме разбирайте погрешно, обожавам Истууд от времето на "Непростимо" и "Мостовете на Медисън", но след това "го хванаха безличните".

Иначе постна година...


2004

"Вибраторът" - отново Лео, отново самолети, отново неясно какво. Вече дори не си спомням кой беше последният добър филм на Скорсезе след "Добри момчета". Всъщност сетих се, но за него след малко...

"Убийствен мързел" - гледайки го ме налегна такова безсилие пред "даровитостта" и "оригиналността" на въпросния сценарист, че чак ме домързя да спра филма - просто се облегнах и заспах.

"Бебе за милион памперса" - клин Клинт избива. Така го избива, че същият вече не знае какво точно прави. На тези години човек трябва по-често да си сяда на задника и да си почива.

"(Дошъл ли ви е) терминът" - мисля, че знам какво е сатира, но, когато става дума за съчетаването й с метафора, Спилбърг издиша почти толкова ефектно, колкото Хинденбург някога е издишал над Ню Йорк. Затова пък буквализмът на историите му за Втората световна все още е ненадминат еталон за перфектно свършена работа. Какво да го правя тоз - да го критикувам ли, да го разцелувам ли...


2005

"Град на гЪзЪ" - ЛЮБИМИЯТ МИ! Тук направо ще копирам коментара ми при Ангел: "Визуално ноар пиршество, което можеше да избие рибата, ако сценарият не бе плоска поредица от опити да пунтира нещо, което явно не разбира плюс диалог (и глас зад кадър) писан(и) от четвъртокласник. С цялата тази визия можеше да се получи заглавие, което да оттеква през вековете. Вместо това Франки Милър си изми ръчичките с петолевките на зарибените дечица, което веднага ме подсеща защо Робокоп 2 & 3 съксват отвсякъде."

"Бèсно кралство" - страхотно, отново Ридли! Ако се чудите защо героинята на Сигърни Уивър от "Пришълец" носи звучното име Рипли, бъдете сигурни, че Ридли е "навявал" за себе си. "Небесно кралство" не е по-далеч от манията за величие на тоя исполин в налагането на жанрова мода в киното още от времето на "Пришълец". За съжаление и тук всичко е омацано с един неподражаем в наивитета си и изнасилен в желанието си да поддържа пламъкът на драмата сюжет.

"Гадост и изгъзици" - не знам кой е излъгал Кийра Найтли, че става за актриса, но на същия трябва да му се изтръгнат топките с керпеден и да бъдат провесени пред студията, тъпоумно тръгнала да измества ненадминатата адаптация на BBC от 95-та.


2006

"(3)00" - или "Двете нули", както е познат в Европа, е филм за това как оправданието "Е, той все пак е правен по комикс!" може да те докара до състояние, в което да не знаеш дали пък случайно наистина не живееш в двуизмерна книжка с картинки и всички около теб намират това за прекрасно.

"Кървав диамант" - Лео, Джимон и разни приключения, завършващи с поучителната смърт на потъналия с Титаник. Да, добре, както и да е.

"В като Венета (Райкова)" - след като Уашовски се взеха насериозно след грандиозния успех на "Матрицата", нещата тръгнаха към безкомпромисна философия, нищеща смисъла на живота и политиката, което нямаше как да не ни напомни за сигнално жълтата Вендетка. При нея поне има какво да се види.

"Яйцата на хората" - изтъркан сюжет, притеснително слаба визия за антиутопичното бъдеще и два часа обикаляне по мъките. Не, мерси.

"Хълмовете имат яйца на очи" - глааааааден съм! Ламоте, заради тебе вече три часа пиша и издирвам филми като сбъркан. Надявам се имаш достатъчно добро обяснение на какво дължа това непосилно мъчение.

"Клиторът на Леонардо" - поклон, Вал, за оригиналното заглавие, което между другото казва всичко.

"(Знамената на) ваш`те майки!" - ами на Клинт Истууд явно чавка му е изпила мозъка.


2007

"Зодиак" - има хиляди по-полезни неща, които да правите, от това да гледате този филм, и едно от тях е да си прочетете хороскопа за месеца.

"Аз съм леген, да!" - единственото по-неприятно изживяване от това да гледате Уил Смит да се изживява като легенда, е да гледате как същото прави сина му в изгъзицата "Карате Кид".


2008

"Черният рицар" - след това разпростиране по темата, вече нямам сили да го анотирам.

"Трансформациите на Брад Пит през годините" - "Бенджамин Бътън" е ярък пример за това, че човек трябва повече да чете, отколкото да се застоява пред монитора.

"Изгори преди да го гледаш" - да, искаше ми се да го бях направил.

"Замяната" - ех, Клинте, Клинте. Добре че поне Джоли ти изнесе филма на мъжествените си плещи.


2009

"Вонята е опиат" - този филм спечели Оскар... С това се изпари и последната капчица детска наивност, до този момент капсулирана нейде дълбоко в душата ми. Оттук нататък Академията спокойно може ДА ГО ДУХА!

"Танцуващият в сектор 9" - правилно разчитате - "Аватар" беше "Танцуващият с вълци" в космоса, "Сектор 9" - един доста по-егоистичен "Танцуващ с вълци" в Южна Африка. Извънземни, развили технологии изпреварили ни с векове, съвсем естествено притежаващи интелекта на паразити, живеят сбутани в гето, а земляните пет пари не дават. BRILLIANCE!

"(Не)сериозен човек" - и тук съм се разпростирал. За съжаление рошавите братя се изчерпват от време на време и вместо да "презаредят" с разпускаща творческа "суша", те продължават упорито да се натискат за шибаните статуетки. Да им приседнат дано.

"Кондомите" - няма как да сте очаквали нещо по-различно от режисьора на "300", освен да продължи с градацията в следния ред - героизъм, героизиране, геронтомания, Зак Снайдер.

"Обществен мрак" - и за него съм драскал. Стерилно безличен го описва достатъчно кратко и ясно.

"Пред ложе(ние)то" - този филм възкреси Сандра Бълок. Не само, че не стана ясно защо, но не стана ясно и как. 2009-та като цяло е една огромна мистерия за филмовия ми нюх.

"Пара под ненормална активност" (европейско заглавие: "Въздух под налягане") - тъпи, шибани американци.


********************************************************
ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
********************************************************

2000

1. Malena
2. The Patriot
3. Crouching Tiger, Hidden Dragon

Подгласници:
Chicken Run
Unbreakable
Erin Brockovich
The Emperor's New Groove
O Brother, Where Art Thou?
The Road to El Dorado


2001

1. Vanilla Sky
2. Moulin Rouge!
3. Mulholland Drive

Подгласници:
Shrek
Monsters, Inc.
The Majestic 
Training Day
Rat Race
The Score


2002

1. 25th hours
2. The Pianist
3. Chicago

Подгласници:
Gangs of New York
The Hours
Hero
Ice Age
Lilo and Stitch
The Mothman Prophecies


2003

1. Cold Mountain
2. Girl with a Pearl Earring
3. Finding Nemo

Подгласници:
Hulk
Love Actually
Matchstick Men
Touching the Void


2004

1. The Incredibles
2. The Passion of the Christ
3. Troy

Подгласници:
Collateral
The Notebook
Man on Fire
The Village
Closer
Around the World in 80 Days


2005

1. Corpse Bride
2. The Producers
3. Madagascar

Подгласници:
Walk the Line
The 40 Year Old Virgin


2006

1. Apocalypto
2. Casino Royale
3. The Fountain

Подгласници:
The Devil Wears Prada
United 93
Little Miss Sunshine
Tenacious D in The Pick of Destiny
Hoodwinked!


2007

1. No Country for Old Men
2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
3. Sunshine

Подгласници:
Michael Clayton
The Mist
The Simpsons Movie
Elizabeth: The Golden Age
American Gangster
Stardust
The Jane Austen Book Club
Becoming Jane


2008

1. The Reader
2. Let The Right One In
3. Seven Pounds

Подгласници:
Kung Fu Panda
Rambo
Vicky Cristina Barcelona
Iron Man
Get Smart


2009

1. The Road
2. Moon
3. Toy Story 3

Подгласници:
12
Inglorious Basterds
Taken
Pandorum

петък, 3 септември 2010 г.

Пре(н/з)ареждане

Задникът ми вече е в непосредствена близост до моята гордост и мой най-голям срам - библиотеката ми (срам - защото съм прочел не повече от половината книги; гордост - защото съм ги събрал собственоръчно от първата до последната).
Долу вляво - задник, горе вдясно - библиотека
Фактът, че си съкратих пътя до нея с една стая разстояние ме кара да си мисля, че пред човечеството вече няма невъзможни неща и съвсем скоро или ще открием нови светове за покоряване, или ще си пукнем на тая шибана и еднообразна буца пръст. Второто е много вероятно, първото - са пълни глупости, но аз не се отчайвам, напротив - решил съм, че не ми пука и смятам усилено да подпукам някоя книга. Препоръчайте ми нещо, но държа да е фантастика с криминални елементи, да вкарва лек викториански романтизъм в стил Джейн Остин, развиващ се в необарокова атмосфера, и задължително да има зомбита и индианци, които да се бият с високотехнологична, но враждебна извънземна цивилизация (нещо като Хищниците). Чета и класици, като маркиз Дьо Сад.
Купчина книги върху масичка
Втора купчина книги върху същата масичка